Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260143
гр. ВРАЦА, 02.06.2021 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,Гражданско отделение в публично заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Росица Иванова
при секретар
Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз.гр. дело N`189 по описа за 2021 год.,за да се произнесе взе предвид:
Адв. Ц.М.
от ВрАК , в качеството на особен представител на И.Г.Б. ***, е подала въззивна жалба против решението на ВРС по гр.д.№ 4779/19 г по описа на
ВРСъд.
В
жалбата се навеждат доводи ,че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се че
процесния договор между доверителката й
и "Ленно "АД съдържал нищожни поради противоречие с добрите
нрави клаузи на осн.чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 от
ЗЗП.
От друга страна се твърди ,че уговорката между
страните в чл. 2.3 бук.F от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП, тъй като при неизпълнението й е
предвидено увеличение на лих. процент на 36% т.е. скрито увеличение на лихвения
процент.Поради това тази клауза била нищожна и не можела да произведе никакво
действие.
Моли се решението на ВРС да бъде отменено в
обжалваната част и се отхвърлят предявените искове изцяло.Не се правят нови
доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба "Ленно"АД със седалище и адрес на
управление гр.София, са депозирали писмен отговор с който твърдят ,че
въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Моли се ВОС да потвърди
решението на първоинстанционния съд. Не се правят нови доказателствени искания.
В същия
отговор на въззивната жалба "Лено"АД гр.София посочват, че последния абзац на стр.5 от него
да се счита за насрещна въззивна жалба в ,частта за разноските, като
претендират изменение решението на ВРС по гр.д.№ 1895/16 г като им бъде
присъден целия размер за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
ВОС е
изпратил на особения представител на И.Б.- адв. Цв.М. от ВрАК съобщение и
възможност за отговор на насрещната въззивна жалба на "Лено"АД
гр.София в частта за разноските. Същата
е депозирала в срок отговор.
Въз.
състав е приел ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от
категорията на обжалваемите, но делото следва да се прекрати пред ВОС и
изпрати на ВРС за произнасяне по насрещната
въззивна жалба в частта за разноските по чл. 248 от ГПК.
ВРС се е произнесъл по чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №
260519/11.03.2021г по негово гр.д.№4779/19 г , като я е оставил без
разглеждане. В законния срок е постъпила частна жалба от "Ленно"АД
против това определението на
ВРСъд.Частната жалба и гр.д.№4779/19 г
по описа на ВРС отново са изпратени на ВОС.
Съд. състав е насрочил открито с. з. с
призоваване страните за разглеждане на въззивната
жалба на И. Г.Б. представлявана от
особен представител адв.Цв.М., както и дължи произнасяне в закрито заседание по частната
жалба на "Ленно"АД
гр.София против определение №260519/11.03.2021г на ВРС по гр.д.№4779/19 г по
чл. 248 от ГПК.
По въззивната жалба на адв.М.-особен представител на И. Г.Б.:
жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд са предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по:
1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 1113,91 евро главница
към 04.05.2016 г. по договор за заем – потребителски кредит „Прайм“ от
27.01.2016 г.;
2/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 117,11 евро договорна
лихва за периода от 03.02.2016 г. до 27.04.2016 г.
След
подадено заявление от Ленно” АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
Мениджмънт“ АД/, ВРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК срещу И.Г.Б. за сумите:
-
1113,91 евро – падежирала главница към 04.05.2016 г. по договор за заем за
потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №4402 от 27.01.2016 г
- 117,11
евро - падежирала договорна лихва съгласно чл. 2.3 (а) и (b) от договора за
периода от 03.02.2016г. до 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.05.2016 г./ до
изплащане на вземането, както и
- 600,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на
48,15 лв.
Заповедта за изпълнение е издадена на
09.05.2016 г. и е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ А. Б. по
изпълнително дело № 366/2018 г. по неговия опис. След указание до ищеца е предявеил иск за установяване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В ИМ се твърди ,че страните по
делото са сключили Договор за заем - Потребителски
кредит „ПРАЙМ“ - клиентски № 4402 от 27.01.2016 г. с нотариална заверка на
подписите. Сочи, че съгласно постигнатите уговорки в договора за заем
заемодателят се е съгласил да предостави в полза на заемополучателя заем в
размер на EUR 2 500 , а последният
се е задължил да върне заема, заедно с натрупаната върху него лихва по реда,
предвиден в чл.2.3 и чл.2.4 и в срок от 26 седмици. Твърди, че съгласно чл.
2.2., б. “а“ т. “i” от договора, заемът бил усвоен в брой при подписването на
договора, като същото било декларирано от страните чрез положените от тях
подписи, в която част договорът за заем имал характер на разписка с нотариална
заверка на подпи-сите. По посочената в договора сметка на заемодателя - „Ленно“
АД (с предишно наименование "ТНК Кепитъл Мениджмънт" АД), не са
постъпили плащания по падежиралите седмични вноски. Моли съда да установи
вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
В отговора по чл. 131 от ГПК
ответницата е оспорила иска по основание като твърди ,че клаузата от договора в
чл. 2.3, б. F е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като за заемополучателя е предвидено
задължение в 7-дневен срок от сключването на договора да осигури надлежно
обезпечение на кредитора , като при неизпълнение е предвидено увеличение на
лихвения процент на 36 %. Счита, че по този начин се предвижда скрито
увеличение на уговорения лихвен процент, като клаузата противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Поддържа, че уговорената договорна лихва не може да надвишава с
повече от три пъти законната такава, като в случая този размер се превишавал,
което представлявало нарушение на добрите нрави, поради което следва де се
приеме, че клаузата е нищожна на това основание. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
С оглед събраните по делото
доказателства въз. състав от фактическа страна приема следното:по
делото е приложено ч. гр. д. № 1895/2016 г. по описа на РС – гр. Враца,по
силата на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК срещу И.Г.Б. за следните суми:
-
1113,91 евро – падежирала главница към 04.05.2016 г. по договор за заем за
потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №4402 от 27.01.2016 г
-
117,11 евро - падежирала договорна лихва съгласно чл. 2.3 (а) и (b) от договора
за периода от 03.02.2016г. до 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.05.2016 г./ до
изплащане на вземането, както и
-
600,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в
размер на 48,15 лв.
Приложен е и договора за паричен заем
за потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №4402 от 27.01.2016г. с нот.заверка
на подписите рег.№245/27.01.2016г. при нотариус П. Ц., рег. № 583 при НК,
сключен между „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД, в качеството му на заемодател, и И.Г.Б.,
в качеството й на заемополучател. По силата на договора заемодателят предал в
собственост на заемателя сумата от 2500 евро, която последната се задължила да
върне на 26 седмични вноски, всяка от които в размер на 97,41 евро, съгласно
погасителен план, приложен към договора.
Пред първоинстанционния съд е допусната
съдебно-счетоводна експертиза,която установява, че във връзка с процесния договор
ответницата е направила една вноска за погасяване на задължението на 03.02.2016
г. в размер на 97,41 евро, с която
са погасени частично суми, дължими за главница (95,01 евро) и договорна лихва (2,40 евро). Посочено е от
вещото лице, че поради неизпълнение на задължението от страна на ответницата да
представи уговореното в чл. 2.3 (f) от договора обезпечение, кредиторът е
начислявал лихва в увеличения размер от 36 %. Посочено е, че дължимата главница
към 04.05.2016 г. по процесния договор за заем е в размер на сумата от 1113,91
евро, а дължимата падежирала лихва за периода от 03.02.2016 г. до 27.04.2016
г., изчислена на база 36 %, е сума в размер от 116,03 евро.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.От справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
от ЗКИ се установява, че дружеството- ищец дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. С оглед на това отпуснатия на ответника като физическо лице
заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е
също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
2.Законосъобразно
решаващият съдия е посочил в мотивите си ,че процесния договор установява
възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен
заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на
кредитора -формата, съдържанието на договора, както и предаването на паричния кредит на
кредитополучателя /ответника/ - в брой към момента на подписването на договора.
По делото няма нито твърдения ,нито
ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената тежест,
за заплащане на претендираните суми,които са непогасени вноски. От заключението
по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че непогасеният остатък от
главницата към 04.05.2016 г. е в размер на сумата от 1113,91 евро. Затова
правилно ВРС е достигнал до извода ,че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се
присъди и законна лихва върху главницата, считано от 04.05.2016 г. до
окончателното погасяване на сумата.Не са налице нищожни клаузи в процесния
договор предвид регулацията в ЗПК.
По отношение на претендираната договорна лихва решаващият
съдия е съобразил ,че не противоречи и на добрите нрави, а получения размер на
ГПР от 36,12% не надвишава пет пъти
размера на законната лихва, а не трикратно ,както твърди адв.М.. Следователно посочената клауза
не е нищожна и поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.Кредита е
сключен през 2016 г т.е. след изменението през 2014 г на чл.19 ал.4 вр. с ал.5
от ЗПК.
ВОС се присъединява изцяло към
мотивите на първоинстанционния съд, с
оглед на които се приема за установено ,че И.Б. дължи на ищеца посочените суми
по издадената заповед по чл. 417 от ГПК,с малка корекция само за договорната
лихва от едно евро и 08 цента.
По частната жалба на
"Ленно"АД гр.София против определение№260519/11.03.2021 г по
гр.д./4779/2019 г:
С
атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане искането на "Ленно"АД гр.София за изменение
решение№260095/02.02.10 г 20 г по гр.д.№ 4779/19 г по описа на ВРС в частта за
присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.01895816 г по
описа на същия съд.
В отговора на
другата страна по молбата по чл. 248 от ГПК особеният представител
изразява становище ,че е неоснователна , тъй като съдът е приложил правилно Закона за правната
помощ и тарифата за заплащане по него, а не наредба №1 за адв. възнаграждения.
въз.
състав приема ,че постановеното
определение на ВРС, с което е оставил без разглеждане искането на
"Ленно"АД гр.софия по чл. 248 от ГПК за правилно и законосъобразно по
следните съображения:
Искане на страна за изменение решение
в частта за разноските по чл. 248 от ГПК е допустимо в срока за обжалване,
какъвто е настоящия казус, тъй като решението не е необжалваемо. Решаващият съдия е
констатирал,че на 15.10.20 г "Ленно"АД са получили известие и препис от решението на ВРСъд,а срока за
обжалване е изтекъл на 29.10.2020 г. Едва с
отговора на въззивната жалба от другата страна, те правят искане
на 9.11.2020 т за изменение решението на ВРС в частта за разноските,
което е извън законния срок.ВРС не следва да разглежда искането по същество
,поради просрочието му. Затова правилно и законосъобразно искането на "Ленно "АД по чл. 248
от ГПК е оставено без разглеждане
.поради съвпадение изводите на ВРс и на ВОС обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№260095/02.10.2020
г по гр.д.№ 4779/19 г по описа на ВРСъд.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № *********.03.2021 г по гр.д.№4779/2019 г по описа на ВРС.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/