Р Е Ш Е Н И
Е № 261736
гр. Пловдив, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6735 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС от Д.П.И. и Н.И.И. против В.Г.П., И.Д.П. и Д.П.Д..
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици по силата на отстъпено право на строеж на самостоятелен обект в
сграда, представляващ апартамент *, находящ се на **** етаж от сграда на адрес
град **** , като ползват и поземления
имот с идентификатор № **** на основание чл. 64 ЗС. Със Заповед на общинския
народен съвет град ***** от 19 юни 1987 година на ищците е отстъпено на основание
чл. 15 ЗС право на строеж върху 29,6% процента от държавния парцел на ул. **** . Правото на строеж е отстъпено със
задължение да построят един апартамент на третия етаж от съществуващата
двуетажна жилищна сграда над апартаментите на Н.С.Н. и П.Д.С.. Ищците твърдят,
че към 1987 г., когато е учредена суперфицията, договорът бил при действието на
чл. 15 ЗС (отм.), която норма разширява правата на суперфициарните собственици
с учредено право на строеж върху държавна земя в сравнение с правата на
суперфициарните собственици по чл.64 ЗС. Поддържат, че имат право да ползват
1/3 идеална част от мястото, доколкото съответства на тяхното право на
собственост върху постройката. Заявяват, че няма други титуляри на правото на
строеж освен посочените в исковата молба. Намират, че след приключване на
извършения от тях строеж незаконосъобразно им е отстъпено право на ползване
върху дворното място в размер на една четвърт, вместо една трета. Считат, че
ответниците В.П. и И.П. са запазили за себе си ползването върху половината от
двора неправилно, като разпределение на ползването по този начин е оформено с
договор за делба на жилищна сграда от 11.12.1988 г. Твърдят, че така
договореното положение не им е създавало проблеми, защото от дълги години
ползвали площ от 39 кв.м., оградена с ограда и заключена с катинар. На 26.02.2020
г. ответникът И.П. счупил катинара на ограденото място и паркирал там
собствения си автомобил. Предвид изложените твърдения обосновават правен
интерес от подаване на настоящата молба, с която искат да бъде разпределено
ползването по отношение на дворното място съобразно правото на всеки от
суперфициарите да ползва парцела.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника Д.П.Д..
Постъпил е писмен отговор от ответниците
И.Д.П. и В.Г.П. със становище за неоснователност на подадената молба. Посочват, че в парцела имало построени общо
пет сгради, което обстоятелство следвало да се вземе предвид при разглеждане на
иска. Намират, че не са нарушили правото на ищците да ползват дворното място с
цел достъп до третия и таванския етаж на триетажната жилищна сграда. Твърдят,
че съгласно издадената заповед ищците
имали отстъпени 29,16% идеални части от правото на строеж, а не както твърдят
1/3 идеална част. Правото на ищците за общо ползване на дворното място следвало
да се съобрази с правата на останалите собственици на самостоятелни обекти в
сградата, както и с изградените и притежавани от тях други сгради, а именно
гаражи и второстепенни постройки, намиращи се в югозападната и югоизточната
част в дъното на процесния поземлен имот, в режим на свързано застрояване с
триетажната жилищна сграда. Поддържат, че правото на общо ползване на дворното
място следвало да бъде съобразено и с постигнатото споразумение за разпределяне
на реалното ползване на същото съгласно договора за делба от 1988 г. Считат, че
постигнатото съгласие не било вредно за процесния поземлен имот, както твърдят
ищците в исковата молба. Оспорват ответникът И.П. да е счупил на 26.02.2020 г.
катинар на оградената с ограда реална част от дворното място с площ от около 39
кв.м., която била ползвана изцяло от ищците. Ищците винаги ползвали реална част
от парцела, даваща им възможност за достъп до притежавания от тях трети етаж и
три тавански помещения, както и за възможност за паркиране на едно моторно
превозно средство. Претендират разноски. Молят за отхвърляне на молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
договор от 30.12.1961 г. се установява, че на С. Н. Ч.и на Н.С. Н. е отстъпено
право да построят жилищна сграда в урегулирано държавно място, представляващо
парцел *** в кв.***„***“ с площ на парцела 378 кв.м. Правото на
строеж се отстъпва върху целия урегулиран парцел със задължение да се построи
по одобрен архитектурен проект предвидената в квартално застроителния план двуетажна
жилищна сграда с две самостоятелни жилища по едно за всеки строител с общо
ползване на мястото и с равно участие в собствеността на общите части на
сградата и с право на споразумение по отношение на делбата на жилището и
ползването на дворното място. В договора е направено отбелязване от 02.04.1963
г., в смисъл, че с решение № 54, взето с протокол № 9 от 26.03.1963 г. правото
на строеж на С. Н. Ч.върху парцела да се счита на Д. С. С. и П.Д.С..
Със
Заповед № ****г. е отстъпено на основание чл.15г ЗС на Д.П.И. отчужденото със
Заповед № ****г. право на строеж върху 29,16 % от държавен парцел **** на ул. **** с
площ от 378 кв.м. Правото на строеж се отстъпва със задължение да бъде
осъществено в двегодишен срок.
Съгласно
договор за групов строеж от 08.10.1987 г. е поето задължение на всички
участници в строежа, с общи усилия и за тяхна сметка, да построят жилищна
сграда, като жилищата и другите обекти в сградата ще се построят и разпределят,
както следва: за Н.С. Н. – апартамент № * с площ от 105,90 кв.м. и таванско
помещение от 20,61 кв.м., за П. Д.С. – апартамент № * с площ от 105,90 кв.м. и
таванско помещение от 21,30 кв.м., за Д.П.И. – апартамент № * с площ от 105,90
кв.м. и таванско помещение от 17,03 кв.м.
С
договор за делба на жилищна сграда, построена върху съсобствен парцел от
11.12.1988 г. страните са поделили сградата по следния начин: 1) в дял на Н.С. Н.
и М. Р. Н. се отрежда и те приемат първия жилищен етаж с площ от 105,90 кв.м.,
три помещения от сутерена на жилищната сграда, заемащи североизточната и
югоизточната част и коридор, като и приемат да ползват реално част от двора,
отговаряща на ½ идеална част, намираща се в североизточната и
югоизточната страна на двора, в която те са построили гараж и барака; 2)в дял
на П. Д.С. и Д. С. С. се отрежда и те приемат втория жилищен етаж с площ от
105,90 кв.м., както и две помещения в сутерена на жилищната сграда, заемащи
северозападната и североизточната част с общо ползване на коридор, както и две
тавански помещения, намиращи се в северозападната и северната част на тавана и
една тоалетна в източната му част, като ще ползват реално съответно на своята
идеална част вътрешната половина на двора, намираща се на югозапад и
северозапад, в която същите са построили гараж и барака; 3) в дял на Н.И.И. и Д.П.И.
се отрежда и те приемат трети жилищен етаж, който е с общ вход и стълбище,
както и три тавански помещения и една тоалетна, намираща се в североизточната и
югоизточната част от тавана на сградата, като ще ползват реално и съответната
част от двора: предна североизточна половина от вътрешната половина на двора.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив
под акт № ****. Н.С. Н. и М. Р. Н. продават на И. Н.Н. първия жилищен етаж от
триетажната жилищна сграда, находяща се в гр. ****, ул. **** а с площ от 105,90
кв.м., ведно с три стаи от сутерена, намиращи се в североизточната част и
югоизточната част и коридор на сградата, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, с реалното ползване на
½ идеална част от дворното място – източната част, в която са построени
сградите, като прехвърлителите са си запазили правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
С
декларация за отказ от вещно право на ползване с нотариална заверка на подписите
от 17.05.2004 г., вписана в СВ Пловдив под акт № *****. Н.С. Н. и М. Р. Н. се
отказват от учреденото в тяхна полза с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № ****. право на ползване по
отношение на описания по-горе имот.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, вписан в СВ
Пловдив под акт № *****г. се установява, че И. Н.Н. е продала на В.Г.П.
следните свои недвижими имоти, както следва: СОС с идентификатор № *****,
представляващ апартамент № *, находящ се на * етаж от жилищната сграда в гр.
Пловдив, ул. **** а, с площ от 105,90 кв.м., ведно с прилежащите три стаи и
коридор от сутерена с площ от 62 кв.м., намиращи се в североизточната и
югоизточната част, представляващи СОС с идентификатор № *****, както и построените
в имота сграда с идентификатор № ***** с площ от 21 кв.м., представляваща хангар,
депо, гараж.
По
делото е представена скица № *****г., издадена от СГКК – гр. *****, на
поземления имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****, ул. **** , с
площ от 372 кв.м., видно от която в имота има построени общо 5 сгради, както
следва: четириетажна жилищна сграда с идентификатор № ***** с площ от 114
кв.м., хангар, депо, гараж с идентификатор № ***** с площ от 21 кв.м., постройка
на допълващо застрояване с идентификатор № ***** с площ от 29 кв.м., постройка
на допълващо застрояване с идентификатор № ***** с площ от 32 кв.м. и постройка
на допълващо застрояване с идентификатор № **** с площ от 16 кв.м.
По делото е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице В.К., което се
кредитора от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Вещото
лице е предложило два варианта за разпределение на поземления имот, като при
разпределението е приела за размер на квотите за всеки от собствениците – по
1/3 идеална част. Вариантите за разпределение са обозначени графично на приложенията
към СТЕ – скици-проект.
Ангажирани са и гласни доказателствени
средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели. От показанията
на свидетелката И. Н.Н. се установява, че преди построяването на третия етаж от
жилищната сграда, дворното място било разделено на две, тъй като
съсобствениците били само двама. След това, свободната част между къщата и
улицата, която била градинка, започнала да се ползва от ищците за паркиране на
притежавания от тях автомобил. Свидетелката изяснява, че преди 2014 г., когато
тя е била собственик на първия етаж от жилищната сграда, в частта по букви Д-Н
от скица на л.66 от делото е имало ограда, която била премахната през 2014 г.
от нейния ****. Изяснява, че частта от скицата, колорирана в червено, винаги се
ползвала от ищците, като там имало две места за паркиране, макар че в едното
място **** и паркирал за кратно бракуван автомобил. На това място се случвало и
другия собственик да оставя свои вещи – моторетка.
От показанията на свидетеля А.А.А.се
установява, че праводателят на ответниците П. – Н., ползвал частта от дворното
място, в която бил построен гаражът и пътеката до него; частта на скица на л.66,
колорирана в синьо се ползвала от другия собственик – Д., а частта в червено се
ползвала от ищците. В частта в червен цвят били поставени две гаражни врати, за
да има място за две коли, като тези врати били направени от ищците.
От показанията на свидетеля И.П.Г.се
установява, че след построяването на къщата през 60-те години на ХХ век,
дворното място не е били разпределено, а всеки е ползвал, каквото иска. След
1980 г. била направена метална ограда към улицата. За частите, колорирани в син
и оранжев цвят на скицата на л.66 от делото имало гаражни врати, през които се
влизало. Свидетелят изяснява, че праводателите на ответниците П. ползвали и
частта в червено, към тяхната част, като на това място бил паркиран стар
бракуван автомобил и едно ремарке.
Свидетелката Ц.И.В.изяснява начина на
ползване на дворното място от собствениците на самостоятелни обекти в жилищната
сграда на ул. **** . Установява, че между страните не е имало спорове за
ползването на мястото, като пред къщата имало две гаражни врати, едната от
които се ползвала от ****К.(първоначалния собственик Н. Н.) – тази от изток, а
другата – от собствениците на третия етаж, които паркирали там колата си.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1
ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ,
начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС
представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в
случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването
на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението
по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши
реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за
достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2
ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т.2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая, съдът
е сезиран с искане за разпределение на ползването на поземлен имот, по
отношение на който страните имат качеството на ползватели по силата на чл.15,
ал.3 ЗС (отм. ДВ, бр.33 от 1996 г.). Съгласно разпоредбата на чл.15 ЗС (сега
отм.) е била предвидена възможност да се учреди право на строеж на жилище върху
държавна земя, включена в границите на населените места. Приобретателят на
правото на строеж придобива и обусловеното от него право да ползва
незастроената част от поземления имот съгласно чл.15, ал.3 ЗС (отм.). Това
право на ползване се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за
който е учредено правото на строеж. Следва да се има предвид, че правото на
ползване на терена в тази хипотеза е по-широко в сравнение с общото правило на
чл.64 ЗС за суперфициарните собственици, според което те могат да ползват
земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по
предназначение. Съдебната практика (определение № 59/ 18.06.2018 г. по гр.д. № 2609/
2017 г. на ВКС, II г.о., решение №5/ 12.02.2019
г. по гр.д. № 74/ 2018 г. на ВКС, I г.о. и
др.) безпротиворечиво приема, че правилото на чл.15, ал.3 ЗС е приложимо при
всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен,
включително, когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл.15 ЗС
в ДВ, бр.87/ 1974 г. С това изменение е установен нов режим на държавните
имоти, върху които е отстъпено право на строеж на граждани, като е разширен обемът
на правата им, включително и при вече придобито право на строеж. Преди
изменението на ЗС – ДВ, бр.87/ 1974 г. е действал Указ № 115/ 01.04.1954 г. за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство.
Според чл.1, ал.2 от Указ № 115/ 01.04.1954 г., построените жилищни сгради в
изпълнение на отстъпеното право на строеж върху държавна земя стават
собственост на строителите, а те придобиват „и право на ползване върху
отстъпената им държавна земя“. Приема се, че дори и това да не е възпроизведено
в договора за отстъпено право на строеж, цитираната норма от указа е намерила
приложение и притежателите на правото на строеж, отстъпено на основание чл.15
ЗС върху държавна земя са придобили и право на ползване върху незастроената
част от парцела, върху който притежават суперфициарни права.
В случая, в процесното дворно място,
през 1961 г. по силата на договор, за отстъпено право на строеж в държавен
парцел на праводателите на ответниците, е построена двуетажна жилищна сграда по
одобрен архитектурен проект, с две самостоятелни жилища, за всеки от
строителите по едно, както и с общо ползване на мястото. Към момента на
сключване на договора, както се посочи по-горе, не е била приета нормата на
чл.15, ал.3 ЗС (сега отм.) в смисъл, че правото на строеж включва ползването и на
незастроената част от земята. Въпреки това, при действието на Указ № 115/
01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното
жилищно строителство и предвид изричната уговорка в договора, праводателите на
ответниците са придобили и правото да ползват парцела, което имали право да
уредят допълнително със споразумение. Не са налице данни към този момент това
да е сторено, поради което следва да се приеме, че към 1961 г., когато е
учредено правото на строеж, ползването на незастроената част от имота следвало
да е поравно – наполовина. По делото се установява, а и страните не спорят за
това, че след построяването на двуетажната жилищната сграда, в полза на ищците
съгласно заповед № ****г. е отстъпено правото да надстроят сградата, като построят
трети жилищен етаж над апартаментите на Н.С. Н. и П.Д.С.. В заповедта е
записано, че е отстъпено правото на строеж върху 29,16 % от държавния парцел. По
този начин с последващото учредяване на право на строеж да се надстрои сграда в
държавен имот, за суперфициарния собственик е възникнало правото да ползва и
незастроената част от земята, като така собствениците на самостоятелни обекти
са станали трима. Между тях следва правото на ползване да се разпредели
поравно, като всеки има правото да ползва по 1/3 идеална част от незастроената
част от парцела, доколкото друго не е предвидено в актовете за учредяване на
правото на строеж. Възраженията на ответниците П., че всъщност ищците имали не
1/3 идеална част (която в процентно съотношение възлиза на 33,33 %), а 29,16 %
части не се споделят от съда. От текста на заповедта е видно, че посочените
проценти са по отношение на учреденото право на строеж, т.е. може да се приеме,
че се касае само за площта на сградата, отнесена в процентно съотношение към
площта на целия имот (математически площта на сградата делено на площта на
имота). До тази част ищците притежават правото на строеж върху земята по силата
на чл.64 ЗС. Съдът приема, че заповедта не определя частта на ищците по отношение
на правото на ползване на незастроената част от парцела, поради което
приложение следва да намерят общите правила – ако не е уговорено друго, следва
да се приеме, че всеки от собствениците на обекти има право да ползва имота
наравно с останалите, или по 1/3 част.
След извършеното надстрояване в имота собствениците
на самостоятелни обекти са извършили делба на сградата, обективирана в договор
от 11.12.1988 г. В договора страните са извършили и разпределение на ползването
на парцела, като праводателите на ответниците П. ползват североизточната и
югоизточната част от имота, в която са построили гараж и барака, праводателите
на ответника Д. ползват вътрешната половина на двора на югозапад и северозапад,
в която също са построили гараж и барака, а ищците ползват предна североизточна
половина от вътрешната половина на двора. Основно възражение на ответниците П.
е, че между страните не е имало спор досежно ползването на мястото, уредено с
посочения договор за делба. В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството,
че сключените между страните договори относно установения начин на ползване на съсобствения
имот ги обвързват, докато трае съсобствеността, като те могат да бъдат изменяни
по взаимно съгласие. Ако такова съгласие липсва, начинът на разпределение на
ползването може да се преуреди в производство по чл.32, ал.2 ЗС, при условие,
че е настъпило изменение на фактическите обстоятелства спрямо постигнатото
предишно съгласие. Такива обстоятелства могат да са свързани с предназначението
и състоянието на съсобствената вещ. Всякакъв вид ново строителство или
преустойство, или създаването на каквито и да било обективни пречки за ползване
на определена с договора реална част на един от съсобствениците би трябвало да
се квалифицира като промяна във фактическото положение и да обуслови
допустимост на съдебна намеса по реда на чл.32, ал.2 ЗС. В посочения смисъл –
решение № 143/ 06.10.2015 г. по гр.д. № 1325/ 2015 г. на ВКС, I г.о. решение № 97/ 10.07.2013 г. по гр.д. № 866/ 2012
г. на ВКС, II г.о. и др.
В случая спорно между страните е каква
част е точно отредена за ищците за ползване. От събраните по делото
доказателства се установяват промени във фактическите обстоятелства. До 2014 г.
по линията по точки Д-Н на скица проект вариант I от заключението на вещото лице (л.66 от делото) е
имало ограда, която впоследствие е била премахната. Именно тази ограда е
обособила ползваното от праводателите на ответниците пространство от
незастроената част от парцела. Установи
се също, че в частта по букви Г-Д-Н-О-Г (колорирана в червено) има поставени
две гаражни врати – едната в посока изток, а другата в посока запад, като били
обособени две паркоместа. През годините старите собственици (дори преди
построяването на третия етаж) са нямали никакви противоречия досежно ползването,
а частта, пред къщата до улицата в някои моменти се е ползвала и общо от
всички. За промяна във фактическото положение, която обосновава съдебна намеса
в отношенията между страните съдът приема премахването на оградата. Отделно от
това следва да се има предвид, че макар ответниците П. да твърдят, че спор
досежно ползването между страните няма, то противното се установи от събраните
доказателства, както и от процесуалното поведение на страните, които след като
бяха напътени към спогодба, нямаха единно становище по спорния предмет. Отделно
от това следва да се има предвид, че ответниците П. претендират, че съобразно договора
за делба от 11.12.1988 г. имат право да ползват мястото пред къщата в източната
му част, което всъщност се претендира от ищците. От сключения договор за делба
от 11.12.1988 г. не става ясно какви са точно пространствените граници на местата
за ползване за всеки от собствениците на самостоятелни обекти в жилищната
сграда в парцела. В този договор е посочено, че праводателите на ответниците П.
притежават ½ идеална част от правото на ползване на мястото, което не
отговаря на действителните права на страните. Всичко изложено води до извода,
че се налага съдебна намеса в отношенията между страните, а предявеният иск по
чл.32, ал.2 ЗС е допустим.
Съобразно критериите, заложени в
съдебната практика, съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на
ползването на празното дворно място предложения вариант № 1 от заключението на
вещото лице, който съответства и на установеното до момента фактическо
положение при ползването на имота. Обособени са три дяла – първи дял, за
ищците, втори дял за ответника Д. и трети дял за ответниците П.. Предвиден е и
общ дял, който осигурява достъпа до жилищната сграда за обектите на втори и
трети етаж. Посредством този начин на разпределение всеки собственик на жилище
ще има достъп до входа на сградата, а собствениците на второстепенните
постройки ще могат необезпокоявано да достъпват до тях. От най-съществено
значение за предпочитането на този вариант е, че той не отстъпва от
установеното фактическо състояние на ползването, но решава спора досежно
ползването на частта пред жилищната сграда до улицата. Съобразно този вариант
се предвижда най-малка част за общо ползване, което във всички случаи е за
предпочитане от страните.
В посочения смисъл следва да се извърши
разпределението на ползването на незастроената част от дворното място.
По
отношение на разноските:
В
настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от
решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник,
предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за
разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността (в случая правото на ползване), а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е решение №
275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение
ще останат така, както са сторени. Разноските по делото за ДТ и депозити за
вещи лица са както следва: 80 лв. за държавна такса и 250 лв. за депозит за
вещото лице, или общо 330 лв., заплатени от ищците. Затова всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от по 110 лв., представляваща
полагащата им се част от дължимите по делото ДТ и депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между Д.П.И., ЕГН: **********,
Н.И.И., ЕГН: **********, В.Г.П., ЕГН: **********, И.Д.П., ЕГН: ********** и Д.П.Д.,
ЕГН: ********** ползването на Поземлен имот с идентификатор № **** по КК и КР
на гр. ****, одобрени със Заповед № ****г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ****,
ул. **** , по отношение на който имот страните имат право на ползване съгласно
нормата на чл.15, ал.3 ЗС (отм. ДВ, бр. 33 от 1996 г.) – съгласно скица проект
- Вариант първи от СТЕ на вещо лице В.К. на л.66 от делото, която приподписана
от съдията представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за Д.П.И.,
ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН: ********** частта, посочена като дял I, колорирана в червено, с площ от 35,20 кв.м., от
скица проект на л. 66 от делото, ограничена с букви Б-В-П-Р-Б и Г-Д-Н-О-Г;
- за Д.П.Д.,
ЕГН: ********** частта, посочена като дял
II, колорирана в синьо, с площ от 104,51 кв.м., от скица
проект на л. 66 от делото, ограничена с букви А-Б-Р-С-Л-К-Т-У-Ф-А;
- за В.Г.П.,
ЕГН: ********** и И.Д.П., ЕГН: ********** частта, посочена като дял III, колорирана в оранжево, с площ от 113,29 кв.м., от
скица проект на л. 66 от делото, ограничена с букви Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-Н-Д-Е;
Частта от дворното място, колорирана в
зелено на скица проект на л.66 от делото, ограничена с букви В-Г-О-П-В остава
за общо ползване на Дял I и Дял II - Д.П.И.,
ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН: ********** и Д.П.Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН: ********** и И.Д.П., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на Д.П.И., ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** сумата от 110 лв.
(сто и десет лева) – разноски за ДТ и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.П.И.,
ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** сумата от 110 лв. (сто и десет лева) – разноски
за ДТ и депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.