№ 107
гр. ЛЕВСКИ, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20224410200313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба от Е. Д. Ф. от с. *** против
НП № 21-0938-004858/04.01.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция при
ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли се съда да отмени обжалваното НП и да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р. от АК Плевен на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на
жалбоподателя, поддържа изложеното в жалбата.
За ответника – редовно призован – представител не се явява. В
придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Левски, ведно с
преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и
е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание не се явява административно наказващия орган.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
1
Видно от обжалваното НП е че същото е издадено от Д.Д.П., на
длъжност Началник Сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен и с
него на Е. Д. Ф. от с. ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушения по чл. 123 ал.1 т.3 б.В от
ЗДвП и по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като в НП е посочено, че нарушението е
извършено на 18.12.2021 г. в 19:30 часа, както и че НП е издадено въз основа
на акт за установяване на административно нарушение № GA 533328 от
20.12.2021 г. . В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 18.12.2921 г.
около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с. Божурлук,
Ф. управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** като при
движение с несъобразена скорост с пътните условия /завой/ излиза в дясно по
посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31 като реализира
ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението. Посочено е, че след
станалото ПТП водача напуска мястото и е установен на 20.12.2021 г. за
вземане на отношение.
Към делото е приложен и посочения в обжалваното НП - Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 533328, от който
се установява, че същия е съставен на 20.12.2021 г. против Е. Д. Ф. затова, че
на 18.12.2921 г. около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на движение
към с. Божурлук, управлява лек автомобил *** с регистрационен номер ***
след като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /завой/
излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31
като реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението.
Посочено е, че след станалото ПТП водача напуска мястото и е установен на
20.12.2021 г. за вземане на отношение.
В акта е посочено, че водача виновно е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и
чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя К. К. А. и свидетеля при съставяне на акта – М. П. Н..
В съдебно заседание свидетелите заявяват, че вече не си спомнят
съставения акт, поради което същия им е предявен. След предявяване на акта
свидетелите потвърждават положените подписи върху акта и заявяват, че
това, което са установили, това е написано в акта, но не си спомнят
2
подробности по случая.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че по
делото е установено, че на 20.12.2021 г. е съставен акт на жалбоподателя за
това, че на 18.12.2921 г. около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на
движение към с. Божурлук, управлява лек автомобил *** с регистрационен
номер *** след като при движение с несъобразена скорост с пътните условия
/завой/ излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен
знак В31. В акта е посочено, че водача реализира ПТП с материални щети по
автомобила и съоръжението, без да са конкретизирани материалните щети по
автомобила. В акта не е посочено и конкретизирано „съоръжението“ – за
което се твърди, че са причинени материални щети.
Видно от посоченото в акта е, че след станалото ПТП водача е напуснал
мястото и е установен на 20.12.2021 г., като в тази част е посочено, че водача
е нарушил чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП съгласно който: „когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания“.
По делото няма твърдения, нито представени доказателства в
посоченото в акта и НП ПТП да е участвал друг водач, на който евентуално
да са причинени щети. В акта и НП не са посочени да са причинени каквито и
да било щети, не е уточнено какво е „съоръжението“ което се посочва, нито
са посочени какви щети са му причинени. Нещо повече, за да бъде
реализирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл.
123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП е необходимо ПТП – то да е реализирано от поне 2
участника, между които да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него. Едва тогава те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи.
По отношение на другото твърдяно нарушение в акта и НП – по чл. 20
ал.2 от ЗДвП, съдът приема, че същото не се доказва по безспорен начин. В
тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на вмененото нарушение. И
двамата разпитани по делото свидетели заявяват, че нямат спомен за случая и
3
нито от техните показания, нито от представените по делото АУАН и
протокол за ПТП не се установява механизма на твърдяното ПТП, а и са
налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя
разминавания в същите – в акта е посочено, че водача се е блъснал в
крайпътен знак В31, а в протокола за ПТП е посочено, че са причинени щети
на знак В24. От доказателствата по делото не се установява конкретна
фактическа обстановка и не става ясно от кои факти е направен извод, че
скоростта е била несъобразена с условията на пътя – завой, каква е била
конкретната скорост и дали именно тази конкретна скорост е причина
автомобила да излезе от пътното платно и да се блъсне в крайпътния знак.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са представени
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че водача
действително е извършил нарушенията, за които е наказан, поради което
обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото искането на адв. Р. за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата е основателно и следва да бъде уважено.
Видно от документите към делото е че към жалбата е представен
договор за правна защита и съдействие на жалбоподателя, от който е видно,
че адвоката е осъществил безплатна правно помощ на основание чл. 38 ал.1
т.3 от ЗА, като изготвил подадената жалба и е представлявал жалбоподателя в
проведеното съдебно заседание.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в предвидения от Наредбата минимален размер, а именно
сумата от 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0938-004858 от
04.01.2022 г., издадено от Началника на Сектор ОД МВР Плевен, Сектор
Пътна полиция Плевен, с което на Е. Д. Ф., с ЕГН **********, от с. ***, обл.
*** е наложено административно наказание на основание чл. 175 ал.1 т.5 от
ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1
4
месец и на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., за
нарушения посочени в АУАН № GA 533328/20.12.2021 г., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р. Р. от АК гр.
Плевен, със съдебен адрес: гр. *** сумата от 400 лв., представляваща
минимално адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Е. Д. Ф., с ЕГН
**********, от с. ***, обл. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5