Решение по НАХД №1811/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 352 |
| Дата: | 4 юни 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20205220201811 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 10 декември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. Е. Й. Ч., ЕГН ********** за престъпление
по чл.227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че в гр.Пазарджик, в
качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на търговско
дружество „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 01.01.2016
година, не е поискал от Окръжен съд гр.Пазарджик да открие производство
по несъстоятелност.
В съдебно заседание обвиняемият не се явява лично. Производството е
проведено в негово отсъствие с участието на упълномощен защитник.
Последният пледира за приложението на чл.78а от НК и налагане на глоба в
минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло
обвинението и пледира за приложението на чл.78а от НК с налагане на глоба
в минимален размер.
Районният съд обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено
следното:
Обв. Е.Ч. бил едноличен собственик и управител на „М.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ***. Той бил такъв
до 02.03.2016 г., когато прехвърлил дяловете си, като считано от тази дата
управител на дружеството станал св. П. П.. На 29.07.2016 г. седалището и
адресът на управление на дружеството били променени, като адресът бил
преместен в гр. Ямбол. Горепосоченото дружество развивало дейност, като
във връзка дейността си натрупало задължения, които към 31.12.2015 г. били
в размер на 36 763,07 лв. и включвали задължения по подадени СД по ЗДДС,
и задължения по подадени месечни декларации обр. 6 по КСО. Във връзка с
непогасените от страна на дружеството публични задължения било
образувано ИД №*********/2016 г. за събиране на публични задължения в
общ размер на 70 591,90 лв. Със Заповед №Р-16001316000942-020-
004/14.07.2016 г. била възложена ревизия, която била извършена от органите
по приходите. Констатациите, направени при извършената ревизия на
търговеца, били подробно изложени в изготвения ревизионен доклад, който
бил неразделна част от съставения РА №Р-16001316000942- 091-
001/24.10.2016г.
Тъй като търговецът не предприел действия за изпълнение на
задълженията си, като считано от 16.10.2015 г. представляваното от
обвиняемия дружество спряло изцяло плащанията на своите публични
1
задължения, директорът на ТД но НАП гр. Бургас сезирал прокуратурата със
сигнал, в който били изложени данни за извършено престъпление по чл.227б,
ал.2 от НК.
По повод на всичко това било започнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на назначената в ДП съдебноикономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно,
дружеството „М.“ ЕООД е имало изискуеми и непогасени парични
задължения към ТД на НАП гр.Пловдив - офис Пазарджик, които към
31.12.2015 г. са били в размер на 36 763,07 лв. Тези задължения са по
подадени СД по ЗДДС и по подадени декларации обр.6 по КСО. Според
експерта дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност на
01.01.2016 г.
Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.626, ал.1 от ТЗ длъжник, който стане
неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневн срок да поиска
откриване на производство по несъстоятелност“. Ето защо,
неплатежоспособността се явява предпоставка за откриване на самото
производство по несъстоятелност. В настоящия случай обв.Ч., който към
горепосочената дата е бил едноличен собственик, управител и представляващ
дружеството, е имала задължението в 30-дневен срок, считано от 01.01.2016
г., а именно до 30.01.2016. включително, да поиска от Окръжен съд
гр.Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, но не е предприел
действия в тази насока.
Видно от отразеното в уведомлението на ТД на НАП гр. Бургас /л.75-76
от ДП/, при извършена справка в ТР е установено, че молба с искане за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството не е подавана.
Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите М. Б., П. П., Я. М., А. К. и П. К., заключението на
съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от
НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват помежду си,
като кореспондират на заключението на експертизата и по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните
2
по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че обв.Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.227б ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като в гр.Пазарджик, в
качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на търговско
дружество „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 01.01.2016 година
– до 31.01.2016г. включително, не е поискал от Окръжен съд гр.Пазарджик да
открие производство по несъстоятелност.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че към инкриминирания
период е имал качеството на управител и едноличен собственик на капитала
на процесното дружество. Съзнавал е, че дружеството е имало изискуеми
публични парични задължения, подробно посочени по-горе, спряло е
плащанията по тях, като считано от 01.01.2026г. е изпаднало в
неплатежоспособност. Съзнавал е също, че като управител на дружеството в
30 дневен срок от тази дата, тоест до 30.01.2016 г., не е поискал от съда от
седалището на дружеството – ПзОС, да открие производство по
несъстоятелност, каквото задължение му се вменява в чл.626 ал.2,
предложение 3, във връзка с ал. 1 от Търговския закон. С оглед на това и на
30.01.2016г., т.е. когато вече е изтекъл горепосочения 30 дневен срок,
обвиняемият е извършил вмененото му престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на обвиняемия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с невисока степен на обществена опасност.
Не е осъждан – реабилитиран по право, не е криминално проявен и по
местоживеене е положително охарактеризиран.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.227б ал.2 във вр. с ал.1 се
предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до три години, а
както вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха оказаното
съдействие на разследващите органи, чистото съдебно минало, добрите
3
характеристични данни, тежкото материално положение и имотно състояние,
както и изминалия немалък период от времето на довършване на
престъплението до момента, в който се реализира
администартивннонаказателната отговорност спрямо дееца. Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а
ал.1 от НК счете, че на обв.Ч., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния размер от 1000 /хиляда/ лева, което е съответно на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните
смекчаващи, а също семейното положение, материално и имотно състояние
на извършителя.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
сторените по делото разноски в размер на 269.79 лв. за СИЕ, платими по
сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4