Р Е Ш Е Н И Е
№ 145, 25.09.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор: Ясенка Шигарминова
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 313 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е Решение № 357/21.03.2019г., пост. по
гр.д.№ 1358/2018, ПдОС, в частта в която е отхвърлен искът на С. Х. П. против П.на
** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
воденото против него наказателно производство с обвинение за престъпление по
чл. 211, ал.1, пр.3 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А от НК досъдебно
производство №249/2009, **** на О.-П., над уважения размер от 1500лв. до пълния
предявен от 26 000лв.
Жалбоподателат С.П. поддържа, че в обжалваната
част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, налице са допуснати процесуални нарушения, като не са преценени всички
релевантни обстоятелства и не са обсъдени всички относими доказателства. Счита,
че съдът не е отчел продължителността на наказателното производство, която е
много над разумния срок за разглеждане и приключване на делата съгл. чл.6 от
ЕКПЧОС. Твърди и че не са съобразени доказателствата за преживения значителен
психически и емационален стрес, както и за това, че все още не се е преживял
същия. Моли съда за отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна П. на **не е подала отговор.
Жалбата е подадена в
срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна в производстовто, останала недоволна от
отхвърлителната част на постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от С.П.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв.,
ведно със законната лихва от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същите вреди се изразявали в преживени
психически и морални страдания в следствие на незаконното обвинение по
досъдебно производство №249/2009, ****при О.-П. , водено за престъпление по чл.211, ал.1, пр.3
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А
от НК, което производство е образувано на 25.05.2009г. с постановление
на РП-П. и е прекратено на 18.04.2018г. поради липса на данни за съставомерност
на деянието.
От твърдяната фактическа обстановка на
така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че
правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно,
че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от П.при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или
бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване
на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната
норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато
обвинение срещу ищеца, прекратяване на производството поради това, че деянието
не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото
обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка
с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са
категорични, че справедивостта като критерий за определяне размера на дължимо
обезщетение не се определя от
субективната преценка на съда , а от
преценка на множество обективни
компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни
болки и страдания, интензитета им, как
те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова
претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е
обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на
личния живот на ищеца, на социалните
му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Необходимо е да се изследва и налице ли е
съпричиняване, предвид възражението на ответника в тази насока. Ето защо при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на
твърдените от пострадалото лице вреди.
Имуществените вреди следва да се
докажат по вид и обем от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
От фактичесдка страна по делото се
установява от приложената ДП№ 249/2009г. по описа на ****-М**-П., че срещу С.П. е образувано досъдебно производство по обвинение
по чл.209, ал.1 от НК с Постановление от 21.05.2009г. С постановление от
11.08.2009г. на прокурор от РП-П. досъдебното производство е спряно, т.к.
лицето срещу което се води производството С.П. не може да бъде открито. С
постановление от 03.09.2009г. производството е възобновено, поради установяване
на обвиняемия П.. Последният е привлечен
като обвиняем на 18.09.2009г. по обвинение за престъпление по чл.211, ал.1,
пр.3 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А
от НК, като е взета мрка за неотклонение „парична гаранция“ от
1 000лв. Мярката е обжалвана и е потвърдена с Определение
№1131/29.09.2009г, пост. по чнд№5158/2009, ПРС.
Извършено е процесуално действие разпит на обвиняем. Обвиняемият е
призован да се яви на 02.10.2018г. във В. **-***-П., като представи и вносна
бележка за заплатената гаранция. Поради неявяването му и укриването на лицето,
е обявен за ОДИ с постановление от 03.11.2009г. и производството е спряно.
Производството е възобновено на 30.09.2014г. и отново е спряно на 01.12.2014г.
С постановление от 16.02.2018г. наказателното производство е възобновено като е
отменена взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ и е заменена с
по-лека – „подписка“. Проведен е разпит
на обвиняемия С.п. на същата дата. С
Постановление от 19.04.2018г. наказателното производство е прекратено поради
липса на данни за съставомерните признаци на извършено престъпление.
Изготвена е СПсЕ с в.л. д.-р Д.,
съгласно която няма данни за негативни последици за пхисоемоционалното
състояние на П.. Счита, че воденото против него наказателно производство не се
е отразило негативно на общото психологично състояние, на семейните му
взаимоотношения, контактите и взаимоотношенията с близки и приятели. В съдебно закседание експертът пояснява, че
събитията са причинили стрес и са били травмиращи, но към момента състоянието е
напълно преодоляно.
По
делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Н.М.и С.Т..
Свидетелят
М. твърди, че познава С.П. от 12-13г..
Споменавал му е преди 7-8 години, че има проблем – някякъв човек го заплашвал
по телефона, че ще го унищожи. Страхувал
се , затова свидетелят му помогнал да се скрие. Споменал му, че е обвиняем за
измама. П. нямал пари и нямал къде да
живее, затова свидетелят понягота му помагал с пари. Дал му ключа от гаража на баща си, за да спи
вътре. П. се криел от човека, който го
заплашвал. Бил и притеснен заради обвиненията.
Свидетелят
С.Т. твърди, че познава П. от над 10г. Споделял му , че има проблеми с
властите, както и че някакъв негов клиент М.го заплашвал, т.к. не бил доволен
от работата му. П. бил много притеснен, криел се в един гараж и не се прибирал
в квартирата си. Според свидетеля П. се криел най-вече от М.. Знае, че С. бил
обвинен в престъпление и полицията го е търсила да го арестуват.
При така събраните гласни доказателства
съдът намира, че по делото се доказва, че
С.П. е преживял стрес от воденото срещу него наказателно производство,
което е било образувано по обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК – съгл. чл.209 и сл. от НК предвиденото наказание е до шест години за обикновения състав, а за
квалифицираните – до десет години лишаване от свобода, а по смисъла на НК
„тежко престъпление“ е това , за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Установява се от гласните доказателства,
които са взаимнодопълващи се и непротиворечиви и които се допълват от приетата
СПсЕ, че П. е преживял стрес от
повдигнатото обвинение и изпитвал притеснения. В същото време свидетелите
непративоречиво установяват, че притесненията били свързани не толкова с
наказателното производство , а със заплахите за саморазправа / вероятно от
пострадалия/. СПсЕ категорично и непротиворечиво установява, че към момента
стресът е напълно преодолян и липсват каквито и да било отражения върху
психиката на П., както и върху социалната му адаптация, отношенията с близкия
му семеен и приятелски кръг. Така, според съда, се доказазва, че обвинението не
е довело до съществено засягане на
социалния му живот, средата му, до ограничаване на контактите му. Следва да се
отчете и фактът, че макар производството да е продължило един значителен период
от време, реално извършените процесуални действия с обвиняемия са само няколко,
като в по-голямата си част производството е било спряно. Следва да се отчете и
че причината за спиранията на наказателното производство е фактът, че
обвиняемият се е укривал и разследващите органи не са успявяли да го открият на
известните им адреси.
С
оглед на изложеното съдът намира, че по делото са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди - психически
стрес, притеснение от водения процес. Следва да се отчетат малкото на брой
процесуално-следствени действия спрямо обвиняемия. Трябва да се вземе предвид и факта, че
воденото наказателно преследване не е дало отражение на психическото и емоционалното състояние на
лицето, нито на неговия живот, приятелски кръг и контакти. Законодателят е
предвидил репариране на всички вреди, понесени от гражданите в резултат на обвинения, по които
в последствие лицата са оправдани. Следва да се отчете и че са взимани леки
мерки за неотклонение, като едната изобщо не е изпълнена, а втората е
„подписка“. По отношение на дължимия размер, с оглед прилагане на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия размер на дължимото
обезщетение е 1 500лв.
Не се доказаха основания за присъждане на
обезщетение над този размер, като не се доказаха нито твърденията за значителен
психически и емоционален стрес, Следва да се съобрази и съдебната практиката по
присъждане на обезщетения по аналогични случаи по ЗОДОВ.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за репариране на вреди от незаконно
обвинение е основателен и следва да бъде уважен до размер от 1 500лв., а до пълния
размер от 26 000лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, като постановено при същото преценяване на обема и интензитета на претърпените
вреди и при същия краен резултат, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед отхвърляне на въззивната жалба разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357/21.03.2019г., пост. по гр.д.№
1358/2018, ПдОС, в частта в която е отхвърлен иска на С. Х. П., ЕГН **********,
против П.на ** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на воденото против него наказателно производство с обвинение за
престъпление по чл. 211, ал.1, пр.3 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А
от НК досъдебно производство №249/2009, **** на О.-П., над уважения размер от
1500лв. до пълния предявен от 26 000лв.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: