Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                        №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, 20.02.2019 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав   в     публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 563 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл.  от ГПК.

           

С Решение № 412 от 12.10.2018 г., постановено по гр.дело № 227 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска, предявен от ВППК „***", ЕИК: *********, с. ***, представлявана от председател П.В.М., ЕИК **********, против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********, със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: ***, да се е признае за установено по отношение на ответното дружество, че ВППК „***", ЕИК: ********* не дължи сумата в размер на 756,86 лв., представляваща начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за два обекта, находящи се в с. ***, а именно: фурна, находящ се на ул. "***, с аб. № ********* и аб. № ********* и млекопункт, находящ се на ул. "***, с аб. № *********, за периода от 31.03.2015 г. до 31.12.2017 г. (вкл.). Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от адвокат Д.Д.С. ***- пълномощник на ВППК „***", с която обжалва решението като неправилно и необосновано.

Въззивникът изтъква, че кооперацията е титуляр по партида, заведена при ответното дружество с клиентски номер *********, към която са включени два обекта, находящи се в с.***, а именно: обект Фурна, на ул.”***, с аб.№ ********* и аб.№ ********* и обект Млекопункт, на ул.”*** с аб.№ *********. Подчертава, че електрозахранването на първия обект е прекъснато, като се позовава на заключението на вещото лице, изготвило СТЕ. По отношение на втория обект, освен на изводите на вещото лице, се позовава и на писмо, изпратено от „ЧЕЗ Разпределение България” АД до ищеца. Счита, че е доказал в процеса, че и в двата обекта услугата „достъп до електропреносната мрежа” не е предоставена, тъй като реално той е преустановен с прекъсване на проводниците, свързващи обектите с мрежата. Затова прави извод, че кооперацията не дължи заплащане на услугата по всякакви, регистрирани на нейно име абонатни номера, тъй като на практика не е могла и не е ползвала тази мрежа през процесния период.

Моли да бъде отменено решението на съда и бъде уважен предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,чрез юрисконсулт С.П.Т., с който моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

Оспорва изцяло въззивната жалба. Счита, че в производството пред РС дружеството е провело пълно и главно доказване досежно обстоятелствата, касаещи начисляването на такса „достъп” на потребителя. Твърди, че оспорваните суми са начислени при спазване на материално-правните изисквания на закона.Приложена е цената за достъп до разпределителната мрежа за стопански клиенти, утвърдена с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР за „ЧЕЗ Разпределение България”АД, потребителят е присъединен към електропреносната мрежа, като му е предоставена съответната, поискана от него мощност, по негово собствено желание и дължи по 0.099768 лв. на кВт на ден за предоставената му мощност. Подчертава, че преустановяването на захранването не означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната мрежа. Цитирайки текстовете на ЗЕ, дефиниращи основните понятия, с които борави законът, мотивира подробно необходимостта от заплащане на цената за услугата- „достъп до електроразпределителната мрежа”, която се включва в общата цена на електроенергията и която е подробно описана в изпращаните на клиентите документи. Позовава се на разпоредбите на чл.84 ЗЕ и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г.за регулиране цените на ел.енергия, както и на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ „Електро България”АД.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адвокат Д.С., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Т., който моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

От представените доказателства по гр.дело № 227/2018 година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

 Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е  неправилно.

Ищецът ВППК „***", ЕИК: *********, с. *** е предявил отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК против  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, че не дължи сумата 756.86 лева, представляваща начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за два обекта, находящи се в с. ***, а именно: фурна, находящ се на ул. "***, с аб. № ********* и аб. № ********* и млекопункт, находящ се на ул. "***, с аб. № *********, за периода от 31.03.2015 г. до 31.12.2017 г. (вкл.).В отговора си на исковата молба, ответникът е оспорил иска като неоснователен.

От фактическа страна съдът приема за установено:

Ищецът ВППК „***", ЕИК: *********, с. ***, е титуляр по партида  с клиентски номер ********* към ЧЕЗ Електро България”АД и е собственик на фурна, находящ се на ул. "***, с аб. № ********* и аб. № ********* и млекопункт, находящ се на ул. "***, с аб. № *********. За периода от 31.03.2015 г. до 31.12.2017 година включително на ищеца е начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа за двата обекта общо в размер на 756.86 лева. На 19.12.2017 г. ищецът подал жалба, с която възразил срещу дължимостта на сумата, но с писмо от 10.01.2018 г. е уведомен от ответника, че за периода 31.03.2015 г. до 31.12.2017 г. са издадени от дружеството фактури, които не съдържат суми за консумирана ел.енергия, а са формирани от дължимата на „ЧЕЗ Разпределение България” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа.

По разпореждане на съда е изискана, на основание чл.192 ГПК, информация от трето лице- „ЧЕЗ Разпределение България”АД относно наличието на данни за постъпили от страна на ищеца молби за закриване на партида като абонат. Постъпило е писмо вх.№ 9401/07.09.2018 г., в което е посочено, че Абонатен номер ********* е за адрес на потребление с.***, представлява фурна и е трайно прекъснат абонат. Партидата на обекта е закрита служебно, електромерът е демонтиран и е обезопасено. Абонатен номер ********* е за същия адрес на потребление и в клиентската система се води прекъснат обект.Абонатен номер ********* е с адрес на потребление с.*** и в клиентската система се води прекъснат обект. Към писмото са приложени и документи-  жалба от 31.03.2014 г., която ищецът е подала по повод  начислени суми от ответното дружество за консумирана ел.енергия за обект на кооперацията, находящ се в с.*** и за начисляване на суми за консумирана ел.енергия по партида на името на кооперацията, открита без нейното съгласие. С писмо от 10.04.2014 г. „ЧЕЗ България”ЕАД е уведомило, че във връзка с жалбата на кооперацията „относно цена за достъп и искане за служебно закриване на обект… цената за достъп е дължима и в случаите, когато захранването е преустановено, но партидата не е закрита”. Цитирана е разпоредбата на чл.48 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” ЕАД като е указано, че прекъсване снабдяването с електрическа енергия на имота става след плащане от  потребителя на използваната до момента ел.енергия, с което договорните отношения са прекратени. Приложено е и писмо с изх.№ **********/23.09.2014 г. на  „ЧЕЗ България”ЕАД, и в което се съдържа информация, че със заявление вх.№ **********/03.09.2014 г. ищецът е поискал прекратяване на регистрацията на обекти с клиентски номер *********, но с отговора в писмото „ЧЕЗ България”ЕАД информира, че е необходимо възникналите по партидата задължения да бъдат заплатени.Писмото, дало основание за отговора, не е приложено.

За изясняване на спора по делото е приета комплексна съдебно-счетоводна и електротехническа експертиза.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване недължимост на сума, която според ищеца ответникът неправилно го е задължил да заплати. В тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че начислената сума за достъп до мрежата по издадени фактури за периода 31.03.2015- 31.12.2017 г. общо в размер на 756.86 лева, е дължима.

Съдът приема наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като се установява, че процесната сума, видно от  писмо изх.№ 100000104797/10.01.2018 г. на „ЧЕЗ Електро България”АД, не е платена от него, поради което искът е допустим.

Съдът намира предявения иск за основателен.

 „ЧЕЗ Електро България” АД представлява енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. ”ЧЕЗ Електро България” АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР ,а „ЧЕЗ Разпределение България” АД е лицензирано да разпределя ел.енергия- Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР. Не се спори, че обектите на ищеца са били присъединени към електроразпределителната мрежа и снабдявани с ел.енергия преди влизане в сила на Закона за енергетиката, обнародван през 2003 г. и че има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1, т.41б, б.а) от ДР на Закона за енергетиката- краен клиент, който купува енергия.

Според чл.98а ал.1 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл.98а ал.4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

С решение № ОУ-059/07.11.2007 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България “ АД (ОУДПЕЕ), а с решение №  ОУ-056/07.11.2007 г. ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за използване на електро-разпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България” АД.С решение № ОУ-03/26.04.2010 г.ДКЕВР е приела изменения и допълнения в Общите условия.

Според разпоредбите на чл.4, ал.4 от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия  за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.

В настоящия случай е спорен въпросът дали ищецът дължи заплащане на такса „достъп” до електроразпределителната мрежа за периода от 31.03.2015г. до 31.12.2017 г. за абонатни номера : № ********* и № ********* с адрес: с. ***, фурна и  № ********* млекопункт , адрес с. ***.

В ал.3 на чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В настоящия случай е спорен въпросът дали ищецът дължи заплащане на такса „достъп” до електроразпределителната мрежа.

Понятието „Достъп” е дефинирано в §1,т.15 от ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Според §1,т.7 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

Тълкуването на тези нормативни текстове налага извода, че за да плаща такса „достъп” до ел.разпределителната мрежа, потребителят трябва да е присъединен към тези мрежи. В настоящия случай това не е така.

Назначеното по делото вещо лице е извършило  справка в Център за обслужване на клиенти - офис гр.Ловеч, при която е установено, че по  клиентският номер на потребителя   „ВППК”***” - ********* към м.12.2017 г. са вписани три абонатни номера:

-Аб.№:********* е на адрес ул."***, фурна и последният монтиран на 04.05.2017 г.  електромер е трифазен производител „ZPA" с фабр.№:2021165.Получена е от офиса устна информация, че електрозахранването на този номер е прекъснато на 05.12.2012 г. по желание на кооперацията.

-Аб.№ ********* е на същия адрес (фурна) и на 25.06.2015 г. е  последната подмяна на монофазния електромер, когато е монтиран монофазен електромер „ИСКРА" с фабр.№:34956701.

- Аб.№:********* е за адрес: ул.”***, ЕТ" ***”, млекопункт, е с монтиран трифазен електромер с фабр.№:40037171, трифазен, еднотарифен за активна енергия.Според получената устна справка от в.л. няма прекъсване на електрозахранването на този абонатен номер.

При извършен оглед на място в с.*** експертът е констатирал, че  трифазния електромер с фабр №: 2021165 захранващ обект фурна с аб.№: ********* липсва. Монофазния електромер с фабр. №:34956701 захранващ обект фурна с Аб.№:********* се намира в електромерното табло.От таблото излизат два кабела-рекордомана, монофазен и трифазен и отиват до кука с изолаторни порцеланови чаши, намираща се на фасадата на сградата на фурната. Тези два проводника са захранвали фурната, но на изолаторните чашки са прекъснати (на 02.12.2012 г.).

При огледа на млекопункта с аб.№ ********* вещото лице е посочило, че не се виждат проводници (рекордоман), които да захранват сградата с ел.енергия.

Тези констатации на вещото лице, направени след проверка на място, опровергават твърдението на ответника, че обектите са присъединени към електроразпределителната мрежа. В посоченото по-горе писмо с изх.№ **********/ 23.09.2014 г. на  „ЧЕЗ България”ЕАД до ответника, изрично е посочено, че обектите по трите абонатни номера се водят в системата като прекъснати. Ответникът обаче не е приложил цитираното в това писмо заявление на ищеца, с което кооперацията е поискала прекратяване на регистрацията на обекти с клиентски номер *********, т.е. на всички обекти на кооперацията. Отказът на ответното дружество да прекрати присъединяването на обектите на кооперацията към ел.мрежа, видно от писмата, е мотивиран със съществуващи задължения на потребителя и това опровергава твърдението ,че ищецът не е подавал заявление за прекратяване на присъединяването, съгласно чл.54 от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД. Недобросъвестността на ответното дружество е видна и от жалбата на председателя на кооперацията до „ЧЕЗ Електро България”АД от 31.03.2014 г. ,с която той възразява срещу откриване на партида на обект на кооперацията, без да е подавана такава молба и за който обект са начислени такси „достъп и пренос” за сметка на кооперацията. В случая отказът на ответника да прекрати договора е мотивиран с погасени по давност задължения на кооперацията , видно от писмо № 100000104797/10.01.2018 г., тъй като в него е вписано, че за обектите с клиентски номер ********* ( без да е ясно колко са тези обекти) ВППК”***” дължи суми по фактури от 2004 и 2005 г. и съдебни такси.

Според чл.28 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Тъй като в случая предявеният иск е отрицателен и тежестта на доказване се носи от ответника, следва да бъде съобразено, че „ЧЕЗ Електро България” АД не доказва по какъв начин е формирано задължението за достъп до трите абонатни номера, а сумата е посочена общо. В чл.29 от ПТЕЕ е разписано, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В случая няма спор, че за исковия период няма фактурирани количества активна електрическа енергия, не е доказано от ответника и каква е предоставената мощност (по искане на потребителя) в местата за измерване и това прави начислените такси незаконосъобразни.

С оглед на всичко изложено, настоящият въззивен състав приема, че ищецът не дължи сумата в размер на 756,86 лв., представляваща начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за два обекта, находящи се в с. ***, а именно: фурна, находящ се на ул. "***, с аб. № ********* и аб. № ********* и млекопункт, находящ се на ул. "****, с аб. № *********, за периода от 31.03.2015 г. до 31.12.2017 г. (вкл.).

При това положение поради несъвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което се уважи предявения иск.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК и които включват: 300 лв. адвокатско възнаграждение за защита пред ЛРС, 50 лв.държавна такса за предявяване на иска и 2 лв.такса за банков превод; 300 лв. адвокатски хонорар за защита пред ЛОС, 25 лв. платена ДТ и 1.99 лв. банкова такса или общо сумата 678.99 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                       Р   Е   Ш   И :       

 

ОТМЕНЯ Решение № 412 от 12.10.2018 г., постановено по гр.дело № 227 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********, със седалище в гр. ***, че ВППК „***", ЕИК: *********, не дължи сумата в размер на 756,86 лева (седемстотин петдесет и шест лева и 86 стот.), представляваща начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за два обекта, находящи се в с. ***, а именно: фурна, находяща се на ул. "***, с аб. № ********* и аб. № ********* и млекопункт, находящ се на ул. "***, с аб. № *********, за периода от 31.03.2015 г. до 31.12.2017 г. включително.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: 175133 със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: ***, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ВППК „***", ЕИК: *********, сумата 678.99 лева (шестстотин седемдесет и осем лева и 99 стотинки), представляваща разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

                                                                             

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: