РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Сливен, 26.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на трети
юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 441 по описа за 2019
год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че с ответницата са сключили договор за кредит за текущо
потребление на 27.03.2012г. по силата, на който ищеца, в качеството на кредитор
е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател кредит за текущо
потребление в размер на 10 000лева,
при лихва 8.7907%.Твърди се, че кредита е усвоен на 2.04.2012г.Сочи се, че по
договора за кредит не са заплатени четиридесет и осем вноски с падеж 10-то
число за периода от 10.04.2012г. до
10.03.2017г. Твърди се, че крайният срок за погасяване на кредита е
10.03.2017г. Сочи се, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода на изпълнителното
производство на ответницата е залепено уведомление при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на
разглеждане на настоящото производство
Поискано е, да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на
8064.93лева, по договор за банков кредит за текущо потребление, 1867.08лева,
представляваща неплатена просрочена договорна лихва за периода 11.05.2013г. до 10.03.2017г.,
5978.12лева просрочена наказателна лихва за периода 11.04.2013г. до
19.09.2018г., 468.20лв, представляващи направени в заповедното производство
разноски, както и законната лихва и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен
иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен
иск за наказателна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ.
Указано е на ищцовото дружество,
че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен договор
за кредит , усвояването на сумата по договора за кредит от ответницата,
неизплатените четиридесет и осем вноски по договора за кредит от ответницата,
размера на изискуемите към настоящия момент, задължения по договора за кредит
от ответницата главница,договорна лихва и наказателна лихва, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от назначения особен представител
е постъпил.
В отговора е заявено, че са
оспорени предявените искове по основание и размер.Възразено е, че част от
клаузите, свързани с предсрочна изискуемост, както и изискуемостта на лихви и
наказателни лихви, посочени в процесния дотговор и в общите условия са
нищожни.Сочи се посочения размер на наказателната лихва е равен на просрочената
главница, поради което е с явно завишен размер и не е съобразен с практиката и
ЗЗП.Общите условия не са подписани на всеки лист и не е ясно дали се отнасят за
процесния кредит.Сочи се, че въпреки, че липсват плащания по договора за
кредит, той не е обявен за предсрочно изискуем.Сочи се, че липсват данни дали
трудовото правоотношение на ответницата е продължило да съществува и ако е
прекратено не е ясно защо ищецът не е обявил договора за кредит за предсрочно
изискуем.Изцяло са оспорени предявените искове, както по основание, така и по
размер.Направено е възражение за изтекла погасителна давност на сумата от
1156.26лв към датата на подаване на заявлението.Направено е възражение за
изтекла погасителна давност за всички вземания, които са по стари от пет години
от подаването на исковата молба.Поискано е да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, явява се юриск.Р., която моли
да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски на доверителя й.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована не се явява, вместо нея се явява назначения особен
представител адв. С., която моли да бъдат
отхвърлени предявените положителни установителни искове, а в случай, че се прецени, че са
основателни и доказани, претендираните суми като главница, лихви и наказателни
лихви да бъдат намалени, с оглед представеното от вещото лице Приложение №2
като погасени с изтичане на петгодишна давност за главниците и тригодишна давност
за договорната и наказателната лихва.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за банков кредит
Великден от 27.03.2012 г. между Първа инвестиционна банка АД и Е.А. Михайлова –
Нейкова е предоставена сумата от 10 000 лв. на Е.А. Михайлова – Нейкова
със срок за усвояване на кредита
6.04.2012 г. и краен срок за погасяване на кредита – 10.03.2017 г. В чл.
4 А от договора е предвидено, че за
периода от отпускане на кредита до 10.03.2014 г. кредитополучателя дължи на
банката годишна лихва в размер на 6%. В чл. 4Б е посочено, че след изтичане на
срока по предходната точка банката прилага годишна лихва в размер на действащия
към датата на начисляване базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с
надбавка от пет пункта. Посочено е,ч е към датата на сключване на договора
базовия лихвен процент на банката за лева е 8,7907% . В чл. 4.1 е предвидено,
че при прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя,
декларирано в т.12 от договора, освен ако това не е последвано от сключване на
ново трудово правоотношение със същия работодател, банката има право да увеличи
едностранно лихвата по т. 4 с до 3 пункта, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение и съответно да измени едностранно погасителния план,
като промени месечната погасителна вноска, съобразно новата лихва. Банката
уведомява писмено кредитополучателя за променения лихвен процент и му изпраща
новия погасителен план, приложим по кредита. В чл. 4.2 е посочено, че при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава декларирания пред
банката нетен месечен доход по разплащателната сметка в банката, посочена в т.
11, б. Б от договора, банката може по своя преценка да увеличи дължимата лихва
по т. 4 с два пункта, считано от датата на неизпълнението и съответно да измени
едностранно погасителния план в приложение № 1, като промени размера на
месечната погасителна вноска, съобразно новата лихва. Банката уведомява писмено
кредитополучателя за променения лихвен
процент и му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита. В чл. 10 от договора е предвидено, че
плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар в
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения в Раздел втори, т. 4 лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска, независимо от това
дали падежа е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания,
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи
лихвения процент по кредита включително надбавката.
С погасителен план към договор за
кредит от 27.03.2012 г. страните са се уговорили за заплащането на
погасителните вноски, като за периода от 27.03.2012 г. до 10.04.2014 г.
погасителната вноска, която е сбор от лихва и главница е в размер на 193.21
лв., а за периода от 10.03.2014 г. до 10.02.2017 г. е в размер на 216.80 лв.
От назначената и изпълнена
съдебно счетоводна експертиза се установява, че задълженията за главница към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение са в размер на 8 064.93 лв., представляваща 47 броя неплатени
погасителни вноски за периода 10.05.2013 г. – 10.03.2017 г. и една вноска с
падеж 10.04.2013 г., която е частично погасена в размер на 138.61 лв. и към
момента е с остатък 12.03 лв. Задълженията за договорна лихва в размер на
1867.08 лв. за периода 11.05.2013 г. до 10.03.2017 г. са начислени съгласно Раздел 2, т. 4.
Начислената лихва по погасителен план е 2429.24 лв. от които е погасена 562.16
лв. Задълженията за наказателна лихва са в размер на 6 038.90 лв. за
периода 11.04.2013 г. до 19.09.2018 г. от които са платени 1.48 лв. В заключението на вещото лице е посочено, че
общата сума на погасяване по кредита е 2498.71 лв., от които е заплатена
главница в размер на 1935.07 лв. – 12 пълни вноски за периода 10.04.2012 г. до
10.03.2013 г. и частично е погасена вноска с падеж 10.04.2013 г. в размер на
138.61 лв., от която е останал непогасен остатък в размер на 12.03 лв.;
договорни лихви в размер на 562.16 лв., като са погасени 13 вноски за периода
10.04.2012 г. – 10.04.2013 г. и наказателна лихва в размер на 1.48 лв. В
заключението е отразено, че начислената наказателна лихва за периода от
усвояване на кредита до 10.03.2014 г. е в размер на 16.01 % - 16,04% върху
главницата, а за периода от 11.03.2014 г. до 19.09.2018 г. е в размер между
23,7907 – 23,8407%.
Съдът кредитира заключението на
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно и
безпристрастно и компетентно изпълнена.
На 20.09.2018 г. е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Първа инвестиционна
банка АД срещу Е.А. Михайлова – Нейкова пред СлРС за заплащане на сумите 8064.93
лв., главница по договор за потребителски кредит, 1867.08 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 11.05.2013г. до 10.03.2017 г., сумата от 5978.12
лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 11.04.2013 г. до
19.09.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 468.20 лв.
На 25.09.2018 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5007/2018г. на
СлРС по силата, на които е осъдена Е.А.Ю. да заплати на Първа инвестиционна
банка АД сумите 8064.93 лв., главница по договор за потребителски кредит,
1867.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.05.2013г. до
10.03.2017 г., сумата от 5978.12 лв., представляваща просрочена наказателна
лихва за периода от 11.04.2013 г. до 19.09.2018 г., законната лихва от датата
на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 468.20 лв.
На 19.11.2018 г. на Е.А.Ю. е
връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно
изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В указания едномесечен
преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на
настоящото производство
По откритото производство за
оспорване истинността на извлечението от сметка, съдът приема,че в настоящото
производство безспорно се доказа, че извлечението от сметка е достоверно. В този смисъл е и назначената и
изпълнена съдебно счетоводна експертиза.
От извлечение от сметка на Първа
инвестиционна банка АД за размера дълга на Е.А. Михайлова – Нейкова се установява, че по договора за кредит са
просрочени 48 броя погасителни вноски за периода от 10.04.2013 г. до
10.03.2017г. В извлечението от сметка изрично е посочено, че крайния срок за
издължаване на кредита е настъпил на 10.03.2017 г. и към 20.09.2018 г.
кредитополучателя дължи просрочена главница в размер на 8 064.93 лв. , просрочена
договорна лихва в размер на 1867.08 лв. и просрочена наказателна лихва в размер
на 5 978.12 лв.
Исковата молба е входирана на
1.02.2019г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, а именно да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 8064.93 лв., главница по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така
предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на
прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по
договора за потребителски кредит с изтичането на падежа на договора, а именно
10.03.2017 г. В настоящото производство ищеца при подаването на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не се е позовавал на
предсрочна изискуемост по договора за банков кредит, поради което не следва да
се обсъждат възраженията направени в отговора за предсрочна изискуемост по
договора за банков кредит. Заявителя следва да си прецени дали да заведе
заповедно производство при наличието на предсрочна изискуемост или да изчака
падежа по договора за банков кредит. В настоящия случай заявителя е преценил да
заведе заповедно производство след изтичането на срока по договора за банков
кредит. Съдът приема възражението , направено в отговора за изтекла погасителна
давност за главниците за основателно за сумата от 1408.39лв, представляваща
непогасена главница за периода от 10.04.2013г. до 10.01.2014г.От изискуемостта
на всяка погасителна вноска за главница до датата на предявяване на исковата
молба е изтекъл 5 годишния давностен срок.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на пет годишен давностен срок се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок.От момента на настъпването на
изискуемостта на всяка от вноските за периода от 10.04.2013г. до 10.01.2014г.
до момента на подаването на исковата молба е изтекла пет годишната давност.Едва
с подаването на исковата молба давността е прекъсната с оглед разпоредбата на
чл.116б.б. от ЗЗД и е започнала да тече нова пет годишна давност за главницата
по договора за кредит.Към на подаването на исковата молба давността е изтекла
за сумата от 1408.39лв, представляваща
непогасена главница за периода от 10.04.2013г. до 10.01.2014г.С оглед
изложеното предявения положителен установителен иск ще следва да бъде уважен за
сумата 6656.54лв, представляваща просрочена главница за периода от 10.02.2014г.
до 10.03.2017г. по договор за банков кредит от 27.03.2012г.
По предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а
именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 1867.08 лв., представляваща договорна лихва по договора за банков
кредит, съдът приема, че предявения иск е частично основателен.Безспорно се
доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на
договорната лихва и начина на погасяването й в погасителния план. По
направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора и с оглед
разпоредбата на чл.111,б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.Вземанията
на ищцовото дружество за договорна лихва за периода 10.04.2013г. до
10.01.2016г. включително в размер на
1602.76 лв са погасени по давност, поради което и предявения положителен
установителен иск за договорна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от
264.32лв.
По предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а
именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 5978.12 лв., представляваща наказателна лихва по договора за банков
кредит, съдът приема, че предявения иск е частично основателен. Безспорно се
доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на
наказателната лихва. По направеното
възражение за изтекла погасителна давност в отговора и с оглед разпоредбата на
чл.111,б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, лихви и за други периодични плащания.Вземанията на ищцовото дружество за
наказателна лихва за периода 10.04.2013г. до 10.01.2016г. включително в размер на 3233.78 лв са погасени по
давност, поради което и предявения положителен установителен иск за наказателна
лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 2744.34лв.Погасени са по
давност и наказателните лихви върху
погасената по давност главница на основание чл.119 от ЗЗД С погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания
макар и давността за тях да не е изтекла т.е следва да се приспадне и
начислената наказателна лихва за периода
от 11.03.2017г. до 19.09.2018г. за главница в размер на 1408.39лв.Дължимата
наказателна лихва по договора за кредит е в размер на 2744.34лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
направените по делото разноски в размер
на 1692.70 лв. , съобразно уважената част от исковете.
Ще следва да се издаде РКО,
с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения
депозит от ищеца в размер на 1007.30 лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,
т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ че Е.А.Ю., ЕГН ********** *** дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес
на управление град София, ул.Драган Цанков
№37, ЕИК ********* сумата от 6656.54 лв. /шест хиляди шестотин петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 27.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.09.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, като отхвърля предявения иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 8 064.93лв, като неоснователен –погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,
т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ че Е.А.Ю., ЕГН ********** *** дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес
на управление град София, ул.Драган Цанков
№37, ЕИК ********* сумата от 264.32 лв, представляваща договорна
лихва по договор за потребителски кредит
от 27.03.2012 г. за периода 10.02.2016 г. до
10.03.2017 г., като отхвърля предявения иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 1867.08лв, като неоснователен –погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,
т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ че Е.А.Ю., ЕГН ********** *** дължи на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес
на управление град София, ул.Драган Цанков
№37, ЕИК ********* сумата от 2744.34 лв, представляваща наказателна лихва по договор за потребителски кредит от 27.03.2012 г. за
периода 10.02.2016 г. до 19.09.2018
г., като отхвърля предявения иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 5978.12лв, като неоснователен –погасен по давност.
ОСЪЖДА Е.А.Ю., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на
управление град София, ул.Драган Цанков №37, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 1692.70 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Стели С.
да се изплати внесения депозит в размер на 1007.30 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: