МОТИВИ
към Решение №260098/19.10.2020г. по АНД №1373/2020г. по описа на РС
- ***
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – *** е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Х.П.Х.
ЕГН: ********** – за това, че на 11.01.2020г. в с. ***, обл. ***, при условията на
продължавано престъпление предал по телефон - от телефонен номер ***, на тел.
112, неверни повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:
- в 21:51:07
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога и
помощ, като съобщил, че лице с имена С.И.(*** на *** служител Х. И.) управлява
с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „***“ с peг. № … ***по ул. „***н“
пред дом *** в с. ***, обл. *** и заплашва да му събори портата и дувара;
- в 21:57:29
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога,
като съобщил, че С.И.пие и кара лек автомобил в с. ***, обл. *** и че от 01
РУМВР - *** не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога,
като съобщил, че С.И.(*** на ***а) му се обадил по телефона и го заплашил и че
идвал да скача на бой;
- в 23:46:31
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ, като
се представил за С.(П.) П.Х. и съобщил, че *** му - Х.П.Х. бил пребит от *** в
дома си в с. ***, обл. ***, ул. „***н“ *** и лежал на земята в безпомощно
състояние – престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на
съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ***, редовно призована, се представлява
от наблюдаващия прокурор, който счита, че фактическата обстановка, изложена в
Постановлението на РП – *** се явява доказана по несъмнен начин. Отбелязва, че
деяния като процесното съставляват едновременно административно нарушение по
чл.38 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН112/ и престъпление по чл.326 ал.1 НК, като
разграничителния критерий се явява обществената им опасност; в тази връзка
изтъква, че обществената опасност и на деянията, и на дееца, са достатъчно
високи, като предходно налагани административни наказания на основание ЗНССПЕЕН112,
не са имали поправителен и превантивен ефект върху Х.П.Х., поради което, в
случая е извършено престъпление по чл.326 ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Пледира
обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК като му бъде наложено административно наказание глоба, в
размер по преценка на Съда.
Обвиняемият Х.Х.,
редовно призован, се явява лично. Формално заявява, че се признава за виновен,
като се ползва от правото да не дава обяснения; същевременно отправя изявления
в опровержение на така направеното самопризнание. Не взима конкретна позиция по
съществото на делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за
установено следното:
Х.П.Х. е
роден на *** ***, настоящ адрес:***, ***, *** гражданин, с основно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият Х. живее на посочения
по-горе адрес в с.***. Не се ползва с добро име по местоживеене. Страда от ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА
УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ, ***ДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ /F10.2, МКБ 10/,
като наред с това е емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. От години се намира в лоши лични
отношения със служител на РУМВР – *** - свидетеля Х. И. И., както и с неговия ***
- А. Х. И..
На 11.01.2020г. вечерта, обвиняемият Х. се намирал в дома си и употребявал
алкохол. В повлияно от алкохола състояние, както и под въздействие на
споменатите по-горе свои лични особености и взаимоотношения, Х.Х. решил да
отправи сигнал по ЕЕН112, в който да се оплаче от А. Х. И.. В действителност
обаче, се стигнало до общо седем повиквания от страна на Х.Х., които той
отправил на 11.01.2020г. от собствен телефонен номер ***, както следва:
1. В 20:21:45
часа се свързал с оператор на ЕЕН112 и поискал да го уведомят как може да се
свърже и подаде сигнал директно в гр.***, тъй като на местно ниво, в гр. ***,
не се взима отношение по интересуващ го въпрос, тъй като полицаите са „негови хора“. Така подаденият
недостатъчно ясен сигнал бил обработен от служителя, който уведомил обвиняемия „ние не сме консултативен център“, след
което – прекъснал връзката.
2. В 21:51:07 ч.
се свързал с оператор на ЕЕН112 и съобщил, че лице с имена С.И.(*** на ***
служител Х. И.) управлява с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „***“
с peг. № … ***по ул. „***Н“ пред дом *** в с. ***, обл. *** и заплашва да му
събори портата и дувара. Разговорът бил пренасочен от ЕЕН112 към ОДЧ на 01
РУМВР – ***, където след като изслушал подадения сигнал, ***ят служител
завършил разговора с указания към ЕЕН112 да прекратят разговора, тъй като се
касае за недействителен сигнал.
3. В 21:57:29 ч.
обвиняемият отново се свързал с оператор на ЕЕН112 и отново се оплакал, че С.И.пие
и кара лек автомобил в с. ***, обл. *** и че от 01 РУМВР - *** не обръщат
внимание на (отхвърлят) сигнала му; отправил и закана, че ще пребие посоченото
лице, за да може да извикат патрулка; отправил и закана, че ще качи случя във ***.
4. В 22:23:40 ч.
обвиняемият отново се свързал с оператор на ЕЕН112 и отново отправил закана, че
ще качи случя във ***, при което служителят на ЕЕН112 прекратил телефонната
връзка.
5. В 22:46:33 ч.
обвиняемият отново се свързал с оператор на ЕЕН112 и уведомил, че няма нужда да
се занимават, тъй като вече е качил случая вв ***, при което служителят на ЕЕН112
прекратил телефонната връзка.
6. В 23:13:02 ч.
обвиняемият отново се свързал с оператор на ЕЕН112 и уведомил, че че С.И.му се
обадил по телефона и го заплашил, и че идвал да скача на бой, и уведомил
оператора, че ще го удари и убие;
7. В 23:46:31 ч.
обвиняемият отново се свързал с оператор на ЕЕН112 и се представил за С.П.Х. и
съобщил, че *** му - Х.П.Х. бил пребит от *** в дома си в с. ***, обл. ***, ул.
„***Н“ *** и лежал на земята в безпомощно състояние.
По времето на
отправяне на посочените сигнали /които по-долу ще бъдат индивидуализирани с
поредния номер на тяхното подаване/, свидетелите К.Г.Д.и Б.Г.Ш.изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул на територията на РУМВР – ***.
Получили сигнал от ОДЧ при 01 РУМВР – *** за подадения от обвиняемия телефонен
сигнал №2 и се отправили към с. ***, обл. ***, ул. „***Н“ ***; по пътя към
адреса, получили нов сигнал, че лицето Х.Х. се заканва да убие С. И.. При
пристигане на адреса обаче, не намерили никой – портата била заключена, никой
не отворил при позвънявания на входната врата, както и на подадения за о***на
връзка, телефонен номер.
Поради това,
св.Д. и Ш. се отправили към с.***, в изпълнение на другите си служебни
задължения. Скоро след това обаче, отново получили сигнал за инцидент в с. ***,
обл. ***, ул. „***Н“ ***, във връзка с подадения от обвиняемия телефонен сигнал
№7. Този път, при пристигане на място установили обвиняемия Х.Х., който нямал
никакви следи от нанесен побой, но за сметка на това бил видимо пиян, лъхал на
алкохол и се държал неадекватно. Обвиняемият започнал да се кара с ***те
служители и да им се заканва с адв.***и прокурор ***, отправял закани за
саморазправа спрямо „***“ /св.Х. И./, *** на РУМВР-***, както и спрямо самите ***
Д. и *** Ш.. Бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР и отведен в
съответно помещение за задържане на 01 РУМВ – ***.
С
Постановление от 24.01.2020г. на прокурор при РП –*** било образувано досъдебно
производство №Д-199/2020г. по описа на същата прокуратура, в хода на което, към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК
бил привлечен Х.П.Х. ЕГН: **********.
В хода на
досъдебното производство били разпитани свидетели, в т.ч. Х. И. И. и А. Х. И.,
които потвърждават, че тяхното семейство има конфликт с обв.Х.П.Х., като
отричат да са се намирали на територията на с.***, ОБЛ.*** по времето, сочено
от обвиняемия в неговите сигнали до ЕЕН112.
Видно от
заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, изследван е
компакт-диск, предоставен от ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112, РЦ 112 – ***,
като в хода на експертното изследване са установени общо седем повиквания,
съдържащи се в съответни звукови файлове - и е извършено текстуално представяне
на подадените по този начин, сигнали до ЕЕН 112.
Видно от
заключение по съдебно-психиатрична експертиза, обвиняемият Х.П.Х. е ЕМОЦИОНАЛНО
НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ, ИМПУЛСИВЕН ТИП /F60.31, МКБ 10/, като страда от ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ, ***ДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ / F10.2, МКБ 10/, но
все пак, при описаните по-горе време и обстановка, е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи; налице са
данни за обикновено алкохолно опиване, като вещото лице счита, че обвиняемият е
бил в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда правнорелевантни
факти и обстоятелства, както и няма пречки да участва в провеждано спрямо него,
наказателно производство.
Приетата от
Съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по
делото доказателствени материали, в това число:
-
показания на свидетелите А. Х. И., *** *** Д., ***, Х.
И. И., *** *** Ш., П. П.Х. /л.30 – 41 от ДП/;
-
заключение по съдебна техническа експертиза и
изследван компакт-диск /л.42 – 66 от ДП/, като Съдът приема експертното
заключение като обосновано и безпристрастно, поради което му отдава вяра;
-
заключение по съдебно-психиатрична експертиза /л.68
– 80 от ДП/, което Съдът приема като обосновано и безпристрастно, поради което
му отдава вяра;
-
характеристична справка /л.86 от ДП/;
-
справка за съдимост /л.12 - 13 от делото/.
Съдът счита,
че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и
взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В
доказателствената съвкупност не са налице противоречия, налагащи обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази
основа Съдът намира, че от обективна страна, Х.П.Х. ЕГН: ********** не е
осъществил състав на престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - на
11.01.2020г. в с. ***, обл. ***, при условията на продължавано престъпление
предал по телефон - от телефонен номер ***, на тел. 112, неверни повиквания и
заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:
- в 21:51:07
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога и
помощ, като съобщил, че лице с имена С.И.(*** на *** служител Х. И.) управлява
с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „***“ с peг. № … ***по ул. „***н“
пред дом *** в с. ***, обл. *** и заплашва да му събори портата и дувара;
- в 21:57:29
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога,
като съобщил, че С.И.пие и кара лек автомобил в с. ***, обл. *** и че от 01
РУМВР - *** не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога,
като съобщил, че С.И.(*** на ***а) му се обадил по телефона и го заплашил и че
идвал да скача на бой;
- в 23:46:31
ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ, като
се представил за С.(П.) П.Х. и съобщил, че *** му - Х.П.Х. бил пребит от *** в
дома си в с. ***, обл. ***, ул. „***н“ *** и лежал на земята в безпомощно
състояние – престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Следва да
бъде напомнено, че престъплението по чл.326 НК е систематично отнесено към
Глава Десета от Особената част на НК – „Престъпления
против реда и общественото спокойствие“.
На свой ред,
съобразно чл.326 ал.1 НК, „Който предава
по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци
за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две
години.“. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в предаване
по радио, телефон или по друг начин на определена информация със следната
насоченост: неверни повиквания за помощ, злополука или тревога или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или
тревога. Предаването на неверни повиквания има вербален характер, за разлика от
заблуждаващите знаци, които представляват невербален способ за свеждане на
определена информация до лицата; както неверните повиквания, така и
заблуждаващите знаци следва да бъдат насочени към търсене на помощ, да
сигнализират за злополука или тревога. Съдържащото се изброяване следва да се
прецени като ограничително, а отделните му форми – като разграничими една от
друга, но свеждащи се все пак до отправяне на някакъв сигнал. Този за помощ е
свързан с отправяне на искане за оказване на съдействие от лице, изпаднало в
беда, без което за подаващия сигнала или негови ближни биха настъпили
определени негативни последици /например – медицинска помощ, помощ от органите
на полицията, гражданска защита и др.подобни/; сигналите за злополука –
съдържат информация за настъпили телесни увреждания, смърт или опасност от
такива, в резултат на някакво събитие /напр. транспортни, битови, промишлени и
др. събития/, а сигналът за тревога – се отнася за определени събития, които по
правило имат инцидентен, мащабен и потенциално увреждащ за множество лица
характер, като налагат взимането на някакви бързи организационни мерки /напр.
бойна тревога, въздушна тревога, пожарна тревога и др./. От субективна страна,
деянието по чл.326 ал.1 НК изисква умисъл.
От приетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че на 11.01.2020г. вечерта, обвиняемият Х.Х.
е отправил общо седем повиквания до ЕЕН112, краткото съдържание на които беше
предадено по-горе и няма да бъде преповтаряно. Следва обаче да бъде отбелязано,
че никой от тези сигнали не може да бъде определен като заблуждаващ знак за
помощ, злополука или тревога, тъй като се касае за сигнализиране посредством вербални
средства – отправяне на телефонни повиквания до ЕЕН112. Поставя се въпроса дали
някое от тях следва да се определи като невярно повикване за помощ, злополука
или тревога – и Съдът намира, че при съобразяване обстоятелствата и фактите на
случая, както и правния облик на деянието по чл.326 ал.1 НК, отговорът е
отрицателен, тъй като:
-
повикване №1 е насочено към набавяне на информация
от служител на ЕЕН112, като последният прекъснал връзката;
-
повикване №2 е насочено към подаване на сигнал за
предполагаемо извършено престъпление от общ характер - управление на МПС под
въздействието на алкохол,
-
повикване №3 е насочено към подаване на сигнал
отново за предполагаемо извършено престъпление от общ характер - управление на
МПС под въздействието на алкохол, същото повикване съдържа и закани за
саморазправа от страна на Х.Х., както и закани за публично разгласяване на
случая посредством ***;
-
повикване №4 е насочено към служителите на ЕЕН112
със закани за публично разгласяване на случая посредством ***;
-
повикване №5 е насочено към служителите на ЕЕН112,
които били уведомени, че случаят вече е публично разгласен посредством ***;
-
повикване №6 е насочено към подаване на сигнал за
предполагаемо извършено престъпление – отправена закана за саморазправа спрямо Х.Х.,
както и съдържа аналогична закана от страна на самия Х., че ще предприеме
саморазправа;
-
повикване №7 е насочено към подаване на сигнал за
предполагаемо извършено престъпление – нанесена телесна повреда спрямо Х.Х. от
страна на трети лица.
Съдът намира,
че при никое от общо седемте повиквания, извършени посредством телефон от
страна на Х.П.Х., не е налице предаване на невярно повикване за помощ,
злополука или тревога. Посредством посочените общо седем повиквания, нито е
търсена конкретна помощ, нито са подавани сигнали за злополука или трегова. Следователно,
всяко от деянията, които според Прокуратурата формират продължавано
престъпление, е обективно несъставомерно по чл.326 ал.1 НК, още повече, че за никое
от тях не може да се приеме, че е насочено срещу родовия обект на
посегателствата по Глава Десета от Особената част на НК – „Престъпления против
реда и общественото спокойствие“. При това положение, обсъждане на субективната
страна на сочените от Прокуратурата четири деяния, се явява безпредметно.
Ето защо
Съдът приема, че никое от четирите деяния, за които Прокуратурата е внесла
мотивирано Постановление, не покрива състав на престъпление по чл.326 ал.1 НК,
а оттук – несъстоятелна е и тезата за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За пълнота на
настоящия съдебен акт обаче, следва да бъде посочено, че съобразно чл.37
ЗНССПЕЕН112, „Който ползва не по
предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“, а съобразно
чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112, „Който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва
с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“, като
съобразно §1 т.3 от ДР на Закона, „"Спешна
помощ" е незабавното действие, предприето от службите за спешно реагиране
в рамките на тяхната компетентност в отговор на получената информация от център
112.“. ЗНССПЕЕН112 има специален характер и съдържа правна уредба, в т.ч.
легални дефиниции, насочени именно към обществените отношения, свързани с
използването на ЕЕН112, включително – евентуалните злоупотреби със същия.
Съвкупния анализ на предприетото от страна на Х.П.Х. поведение в късната вечер
на 11.01.2020г. разкрива именно такава насоченост както от обективна, така и от
субективна страна. Налице са прояви на злоупотреба с ЕЕН112, като този извод
следва по красноречив начин, при щателното запознаване със съдържанието на
всички повиквания, извлечени посредством съдебната техническа експертиза; от
тях впрочем е виден и накъсания, хаотичен, алкохолно повлиян и агресивно
зареден тон на провеждане на разговорите със съответните оператори на ЕЕН112. При
отчитане на тези съображения следва извода, че повиквания с №№2, 3, 6 и 7
разкриват признаците на административни нарушения по чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112,
докато повикванията с №№1, 4 и 5 – на административни нарушения по чл.37
ЗНССПЕЕН112.
Единствено по
съображения за пълнота на настоящия съдебен акт следва да бъде посочено, че
дори по някакви причини да не биха били възприети част от изложените по-горе
правни съображения и да се приеме, че повиквания с №№2, 3, 6 и 7 все пак
представляват неверни повиквания за помощ по смисъла на чл.326 ал.1 НК, дори в
този случай следва да бъде обърнато внимание, че макар че чл.38 ал.1 и ал.2 ЗНССПЕЕН112
да предвиждат, че административнонаказателна отговорност се следва, ако деецът
не подлежи на по-тежко наказание - същевременно липсва ясен законов регламент
за отделяне на случаите, квалифицируеми като административно нарушение от тези,
които следва да се квалифицират като престъпление по чл.326 ал.1 НК. В тази
насока, според възприетата от страна на РП-*** теза, разграничителния критерий
между евентуално административно нарушение по чл.38 ЗНССПЕЕН112 и престъпление
по чл.326 ал.1 НК, се явява обществената опасност; в тази връзка се изтъква, че
обществената опасност и на деянията, и на дееца Х., са достатъчно високи и
следователно – налице са предпоставките за реализиране на наказателна
отговорност. Така възприетата от Прокуратурата теза почива на общоизвестен от
теоритична гледна точка постулат, а именно – че както административните
нарушения, така и престъпленията се отличават с обществена опасност, като при
вторите е налице преминаване на определен неин праг, което е особено видимо при
фактически състави, предвиждащи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност. Въпреки това, тезата на Прокуратурата е
неправилна, тъй като противоречи на принципа за законоустановеност на
престъпленията. Всяка преценка, насочена към дефиниране на своего рода „праг“,
„граница“ на обществената опасност, отвъд които едно деяние следва да се
квалифицира като престъпление, вместо – като административно нарушение – е потенциално
и изначално заредена със субективизъм. При положение, че отсъства ясен,
безпротиворечив законов регламент за отделяне на случаите по чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН112
от тези по чл.326 ал.1 НК, налице е законодателна пълнота, която следва да бъде
запълнена от законодателния орган, при положение, че се касае за наказателна и административнонаказателна
отговорност. Няма как да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
на по-тежкия по вид юридическа отговорност, без съмнение, че подобна преценка почива на
произволност, влизаща в разрез с принципа за законоустановеност на
престъпленията.
Не на
последно място, следва да бъде отбелязано и това, че съобразно чл. 305 ал. 4 НПК, „В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът
признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато
извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената
част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ.“. Глава XXVIII НПК обаче урежда
особено производство и не съдържа разпоредба, идентична или аналогична по
съдържанието си на чл. 305 ал. 4 НПК. Напротив, чл. 378 ал. 4 НПК е в
непроменена редакция от приемането на НПК и при положение, че се касае за
специална по характера си правна разпоредба спрямо тази на чл. 305 ал. 4 НПК,
следователно - втората не може да намери приложение, а това означава, че няма
как в особеното производство по реда на Глава XXVIII НПК Съдът да констатира,
че определено деяние съставлява административно нарушение, предвидено в Закон
или Указ и да наложи съответно административно наказание. При подобна хипотеза,
съобразно чл. 378 ал. 4 НПК, възможностите при решаване на делото са само три,
а именно - обвиняемият да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, наказателното производство да бъде прекратено при предвидените в
Закона случаи или обвиняемият да бъде изцяло оправдан.
В
съответствие с тези съображения, Съдът призна Х.П.Х. ЕГН: ********** за невиновен в това, че на
11.01.2020г. в с. ***, обл. ***, при условията на продължавано престъпление
предал по телефон - от телефонен номер ***, на тел. 112, неверни повиквания и
заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:
- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г.
предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил,
че лице с имена С.И.(*** на *** служител Х. И.) управлява с висока скорост и в
пияно състояние лек автомобил „***“ с peг. № … ***по ул. „***н“ пред дом *** в
с. ***, обл. *** и заплашва да му събори портата и дувара;
- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г.
предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И.пие
и кара лек автомобил в с. ***, обл. *** и че от 01 РУМВР - *** не обръщат
внимание на (отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г.
предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И.(***
на ***а) му се обадил по телефона и го заплашил и че идвал да скача на бой;
- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г.
предал невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С.(П.)
П.Х. и съобщил, че *** му - Х.П.Х. бил пребит от *** в дома си в с. ***, обл. ***,
ул. „***н“ *** и лежал на земята в безпомощно състояние – престъпление по чл.
326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК изцяло го оправда.
При този изход на наказателното
производство, на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови всички направени по
делото разноски, да останат за сметка на Държавата.
Върху така
изложените мотиви, Съдът основава решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: