РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200476 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 637-А/20 от 20.10.2020 г.
издадено от Началник РУ – гр. Д. Митрополия при ОДМВР – гр. Плевен, с
което на осн. чл. 38/1/ предл1 от ЗНССПЕЕН112 е наложил на ***, с ЕГН:
********** от *** административно наказание - глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 99 от ЗГР и чл. 28, ал. 1, във вр.
с чл. 3 от ЗНССПЕЕН112.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
С подадената до съда жалба се моли да се отмени изцяло издаденото
1
наказателно постановление по изложените в нея подробни съображения.
Ответната страна по жалбата ОДМВР - Плевен, редовно призовани, не
се представляват и не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му
на оспореното наказателно постановление.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .
С акт за установяване на административно нарушение № 637-А от
25.09.2020 г. е било констатирано, че на 25.09.2020 г. около 20:40 часа на тел.
112 подава сигнал неотговарящ на истината. На място е установено , че
сигналът е недействителен.
-ПОСОЧЕНО Е НАРУШЕНИЕ НА чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 3 от
ЗНССПЕЕН112
Разпитаният като свидетел актосъставител – *** заявява, че той е
съставил акта, но не си спомня процесния случай, като заявява следното,
цитат:
„ …Получихме сигнал, но не си спомням за какво ставаше въпрос.
Лицето се оказа, че е подало недействителен сигнал…“.
В тази насока за загуба на спомени са и показанията на свидетелят ***,
който заявява в съдебно заседание следното, цитат:
„Г-н Съдия, така като го прочетох акта не мога да се сетя, за
какво става въпрос. Нямам спомен по случая.“
Съдът кредитира тези показания, дотолкова до колкото същите
2
изхождат от непредубедени източници, като взема предвид обстоятелството,
че невъзможността да си спомнят за конкретните факти може да се дължи на
ежедневната работа на актосъставителя и свидетеля по акта или на друга
користна цел в конкретния случай .
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на
представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено .
В резултат на осъществената служебна проверка се установи, че са
допуснати съществени нарушения на изискванията на административно
наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Съгласно разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН , акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвежда като
задължителен законов реквизит на наказателното постановление описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай като място на извършване на нарушението в
АУАН не е посочено абсолютно нищо, а единствено е посочена дата
25.09.2020 г. в 20:10 часа.
В НП-то по абсолютно същия начин е преповторено от страна на
административно-наказващият орган - дата 25.09.2020 г. в 20:10 часа.
Категорично съдът счита, че непосочването на място на
3
извършване на нарушение не може да установи, къде точно и в кое
населено място е извършено нарушението !
Налице е неяснота, както в АУАН-а, така и в обжалваното наказателно
постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението,
което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното
нарушение, за което наказващият орган е наложил административни санкции.
Липсата на яснота в АУАН-а и в НП-то по отношение на мястото на
извършване на нарушението, налага извод за невъзможност да се
индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е
наложил наказание. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос
за допуснато, както от страна на актосъставителя, така и от страна на
наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление, респ. налице е основание за неговата отмяна.
В съответствие и при правилно приложение на закона, съдът счита, че
липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране и
конкретизация на административното обвинение от фактическа и правна
страна.
Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл. 42, т. 4 от
ЗАНН е въпрос на формална законосъобразност на АУАН,
Правоприлагането по принцип, и в частност административно-
наказателното такова, не може да почива на предположения.
Административните наказания са форма на държавна принуда -
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на
задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с
оглед този характер на административните наказания законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административно-наказателната отговорност.
В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за
4
индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава АУАН и
издаденото въз основна на него наказателното постановление и е основание
за неговата отмяна.
Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни
факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието,
има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на
жалбоподателя административно обвинение.
Както според съставения АУАН, така и според издаденото НП, като
законова разпоредба, която е нарушена виновно се посочва тази на чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.
Следва да бъде подчертано, че чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112
предвижда общо 5 /пет/ форми на забранено поведение, които са
алтернативни по своя характер:
1.ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
2.автоматичното избиране на ЕЕН 112 от електронни устройства,
3.пускане на ЕЕН 112 на предварително записани съобщения,
4.предаване на ЕЕН 112 на неверни съобщения и сигнали за помощ и
5.предаване на ЕЕН 112 на заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ.
Именно в очертания контекст на алтернативността на забранените
форми на поведение, уредени в чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 обаче се
поставя въпроса за яснотата на описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
5
Както в АУАН, така и в НП се приема, че на 25.09.2020 г. в 20:10
часа на тел. 112 подава сигнал неотговарящ на истината. На място е
установено, че сигналът е недействителен.
Така цитираното, най – малкото е неясно от езикова гледна точка като
възникват сериозни съмнения какъв смисъл влагат актосъставителят и
административнонаказващият орган в описаното по този начин поведение на
*** – какво е било това поведение, по какъв начин е обективирано в
действителността.
На следващо място, посочените по-горе забранени форми на поведение,
са в положение на алтернативност, като осъществяването им би могло да
доведе до налагане на административно наказание съответно по чл. 37, чл. 38,
ал. 1 или чл. 38, ал. 3 от ЗНССПЕЕН112.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на АУАН и НП относно
реализираната забранена форма на поведение по чл. 28 ал.1 от Закона, води
автоматично и до невъзможност, по един недвусмислен начин да бъде
определена и евентуално приложимата в случая административнонаказателна
разпоредба.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, който акт същевременно очертава
предмета и пределите на административно-наказателното обвинение, а също
и информира нарушителя за последното, във връзка с упражняване правото
му на защита.
Съдът счита, че е налице самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП поради липсата на описание на обстоятелствата, при които
жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.
В АУАН, а в последствие и в НП буквално е възпроизведен текста на
сочените за нарушени разпоредби, без да бъдат конкретизирани
обстоятелства по отношение на извършеното нарушение, с точно и ясно
6
посочване на индивидуализиращите ги белези.
С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че е опорочена
процедурата, както по съставяне на АУАН-а, така и относно издаденото
НП !
Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП-то, да провери
АУАН-а, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му.
Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Коментираните нарушения на процесуалните правила,
неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно
постановление, са от категорията на съществените, тъй като
ограничават правата на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице.
По изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление,
предмет на обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 637-А/20 от
7
20.10.2020 г. издадено от Началник РУ – гр. Д. Митрополия при ОДМВР – гр.
Плевен, с което на осн. чл. 38/1/ предл1 от ЗНССПЕЕН112 е наложено на
***, с ЕГН: ********** от *** административно наказание - глоба в размер
на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 99 от ЗГР и чл. 28,
ал. 1, във вр. с чл. 3 от ЗНССПЕЕН112, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8