Определение по дело №238/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                        2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на горепосочената дата                                                         година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 238 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1  т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от П.Р.М. с ЕГН **********,*** против определение № 39/05.02.2020г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2019г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 3/2018г. по описа на ОСлО – гр.Шумен. Според частния жалбоподател определението е неправилно и незаконосъобразно и спирането на делото води само до ненужно и изключително дългото му протакане. В конкретния случай е установен увреждащият автомобил, а вината на водача му се предполага до доказване на противното, на осн.чл.45 ал.2 ЗЗД. Налице са всички необходими доказателства и доказателствени средства за установяване на механизма на ПТП и вината на делинквента. Приложен е по делото и констативен протокол за произшествието. Застъпва се тезата, че след като застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, съгласно чл.496 ал.3 т.1 КЗ, не е налице такова основание и за съда, който освен това събира пряко и множество други доказателства. В този смисъл е без значение дали има влязла в сила присъда или ДП е прекратено. Механизмът на ПТП може да бъде изяснен, могат да бъдат разпитани свидетели и изслушани заключенията на съдебни експертизи. Гражданската отговорност на делинквента може да бъде ангажирана и при постановяване на оправдателна присъда или при признаването му за виновен в извършването на друго престъпление. Счита, че гражданският съд може да спре производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна фаза, за каквото не са представени доказателства, нито се твърди да е внесен обвинителен акт. Не са налице и предпоставките за спиране на осн.чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната  по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Застрахователят счита, че съгласно ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, от 09.07.2019г. постановеното решение по настоящото дело ще бъде недопустимо в случай, че бъде постановено при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Предявен е  пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на МПС, осъществило процесното ПТП. Посоченият в исковата молба деликт, в следствие на което  е настъпила телесната увреда на ищцата, според първоинстанционния съд покрива изцяло фактическият състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” вр.чл.342 ал.1 от НК. От приложеното по делото писмо на Окръжна прокуратура Шумен от 05.02.2020г. се установява,  че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 3/2018г. по описа на ОслО – гр.Шумен, което към датата на извеждане на писмото не е приключено.

Съгласно установената константна практика на ВКС производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК / в този смисъл реш. № 116/15.05.2013г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 745/12г.; опр. № 566/19.09.13г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5301/13г.; опр. № 782/29.11.2013г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 7165/13г./. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе си  не е основание  да се постанови такова спиране. Още повече, че като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя провеждането на задължително последващо наказателно производство. 

          В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р    Е    Д     Е   Л    И    :

 

          ОТМЕНЯ определение № 39/05.02.2020г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2019г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 3/2018г. по описа на ОСлО – гр.Шумен.

          ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :