РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Златоград, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100014 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл.
109 от ЗС.
Първоначално е постъпила Искова молба, вх. № 76/12.01.2023 г.,
подадена от А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ №*, чрез
адв. З.Д., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № * срещу наследниците на Л.
И. Д., ЕГН **********.
След оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане №
14/13.01.2023 г., от ищеца е постъпила нова Искова молба със същия входящ
номер, но заведена срещу А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б.Ш.“
№ *; В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. *“, №*, вх. *, ет.*,
ап.*, общ. С., обл. С.(столица) и И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„М.*“№ *, вх. *, ет.*, ап. *, общ. С., обл. С.(столица) – наследници на Л. И. Д..
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че е
собственик по наследство на поземлен имот в гр. Н. с идентификатор
51319.501.457. В предходния план на града имотът е записан с номер 132, кв.
20, парцел VІІІ. Границите на имота са: 51319.501.459; 51319.501.455;
51319.501.146; 51319.501.458; 51319.501.222; 51319.501.213. КК на Н. е
одобрена със Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на
АГКК.
Твърди също така, че западната граница на имот с идентификатор №
51319.501.458 граничи с неговия имот.
1
Сочи, че при изработването на кадастралната карта на гр. Н. е
допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане границата на имот
51319.501.457 (неговият имот) и имот 51319.501.458 - собственост на
ответниците, като за неговия имот тази граница се явява северозападна, а за
имота на ответниците – източна (погрешно сочи северозападна), без
съответните технически органи да са имали предвид, че реално процесните 25
кв.м. се намират в неговия имот, отразени както в предходните планове на гр.
Н., така и по силата на влязло в сила Решение от 17.11.1992 г. по в. гр. д. №
578/1992 г. на ОС - С., ползващо се със сила на присъдено нещо. Ответниците
са поставили телена ограда, с която пречат на ищеца пълноценно да използва
25 кв.м.
Твърди, че с изработването на кадастралната карта е преместена
границата между двата имота за сметка на неговия имот, като около 25 кв.м.
са преминали към имота на наследниците на Л. Д. – ответниците по делото.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. З. Д., моли съдът да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците А.
П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *; В. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.*“, № *, вх. *, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С.
(столица) и И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.*“№ *, вх.*,
ет.*, ап. *1, общ. С., обл. С.(столица), че е налице грешка в кадастралната
карта на гр. Н., одобрена със Заповед ****/19.11.2021 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, както следва:
Част с площ 25 кв.м., от имот 51319.501.457 са отразени като
собственост на ответниците – част от техния имот, с идентификатор
51319.501.458 за сметка на неговия имот с идентификатор 51319.501. 457.
Моли също така, ответниците да бъдат осъдени, да преустановят
действията, с които пречат на ищеца А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., ул. „Б. Ш.“ №*, да използва въпросните 25 кв.м., като съдът задължи
същите да премахнат телената ограда. Претендира и разноски.
В съдебно заседание, чрез адв. Д., ищецът поддържа предявения иск.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от
исковата молба и доказателствата към нея (получено на 04.02.2023 г. от В. Л.
Д. и на 06.02.2023 г. от А. П. Д. и И. Л. Д.), от същите е постъпил, чрез
пълномощника им адв. Е. В. отговор, с който оспорват изцяло исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
Пълномощникът им твърди, че от представените по делото
доказателства от страна на ищеца, не се установява той да е собственик на
имот с идентификатор 51319.501.457 по КККР на гр. Н., с оглед на което не е
налице активна процесуална легитимация и моли производството да се
прекрати поради липса на правен интерес. В случай, че съдът прецени, че е
въпрос по същество, а не за допустимост, да отхвърли предявеният иск.
На следващо място счита исковата молба за неоснователна.
Позовава се на нотариален акт в полза на ответниците, че са собственици по
регулация на 5 кв.м. от общински недвижим имот и на 18 кв.м. от имот VIII-
2
132, кв. 20 по плана на Н. от 1987 г.
Адв. В. твърди, че доверителите му са собственици на процесната
част и въз основа на придобивна давност, осъществявана повече от 10 години.
Оспорва и предявеният иск по чл.109 ЗС с твърдението, че ищецът
не е собственик на процесните 25 кв.м., а изградената стена се намира в тази
част.
Пълномощникът на ответниците, моли да бъде постановен съдебен
акт, с който да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Ответниците са наследници на Л. И. Д., починал на 21.10.2015 г.
Ответниците, съгласно НА № 75, том І, рег. № 1076, дело 68/2022 г.
на нотариус К.К. с рег. № *** на Нотариалната камара, са собственици на
имот с идентификатор 51319.501.458, обл. С.н, общ. Н., гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *
вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 м.), площ 189 кв.м., който имот попада в УПИ VІІ-131,
1483, с площ от 179 кв.м., в УПИ VIII-132, с площ 4 кв.м. и в улична
регулация със 6 кв.м. в кв. 20, по ПУП на Н.
С Нотариален акт № 6, том V, дело № 182/1994 г. от 29.09.1994 г. на
и.д. Нотариус при РС – З. В. П. П., Г. П. Ч., А. П. Д. и Л. И. Д. са признати за
собственици на имот придобит по регулация, а именно: 5 кв.в. от общински
път и 18 кв. м. от парцел VIII-132, кв.20, собственост на Й. К. и М.В. М. При
издаването на този нотариален акт е посочено, че придадените 18 кв.м. са на
стойност 1080 лева и че са внесени с вносна бележка № 541 от 05.08.1994 г. в
„Б. ДСК“ – Н., а по сметка на Община Н. са внесени 300 лева с вн.б. от
14.12.1992 г.
Към нотариалния акт са приложени и Протокол за извършване на
оценка на придаваемата част, двете вносни бележки, от които се установява,
че сумата 1080 лева е внесена по сметка на Й.К. и М. М., а като вносител е
посочен Л. Д.. Приложен е и Протокол, явно за въвод във владение, но
съставен върху бланка на протокол за опис на недвижими имущества, в който
е посочено, че вещо лице е набило колове в присъствието на съдия-
изпълнителя.
С Нотариален акт № 116, том XI, дело 318/1975 г., издаден от М.
Б.М. - районен съдия в РС – З., С. А. М. е признат за собственик по
давностно владение и регулация на дворно място с площ 358 кв.м. и на
находящата се в него паянтова къща, намираща се в гр. Н. Негова дъщеря е
Е.С.М., която е и съпруга на ищеца А. А. М.. По тези факти страните не
спорят и съдът ги приема за установено.
С Нотариален акт за учредяване на суперфиция № 32, том IX, дело
№ 94/1984 г. , издаден от М.Б.М. - районен съдия в РС – З., М. А. М., З.С.К.
и З. С.К. са отстъпили на Е.С. М. - дъщеря на първата и сестра на останалите
3
и на нейния съпруг А. А. М. право на строеж върху собственото им и на Елена
дворно място, находящо се в гр. Неделино, при граници: улица, улица, имоти
на Г.Чичанов и А. М., което по плана на града съставлява парцел VII в кв. 19,
отреден на имот пл. № 183. Елена Стоянова М.а и А. А. М. трябва да построят
къщата в северната част на парцела – към второстепенната улица. Размерите
на същата ще определят те, като се спазват всички законни изисквания.
Правото на строеж отстъпват безвъзмездно. Елена Стоянова М.а също
отстъпва право на строеж в парцела на съпруга си А. А. М..
По делото е представено извлечение от Решение по В.гр.д. 578/1992
г., по описа на ОС – Смолян, с което е отхвърлен иск от А. (Л. съобразно
направена констатация в с.з. на 19.04.2023 г.) И. Д. и А. П. Д. (една от
ответниците) - и двамата от гр. Н. срещу А. А. М. (ищецът), М. М., Е. М., З.
К., З. М. и Общински съвет гр. Н.за собственост върху дворно място с площ
177 кв.м., участващо в парцел VIII-131, кв.20 по плана на Н. и за допусната
грешка в кадастралната основа по заснемане на част от имота в размер на 25
св.м. в източната част на сградата, построена в парцела.
Като свидетели по делото са разпитани З. С. К., Е. С. М., С.В.Г. и В. П.
В.
От показанията на разпитаните свидетели съдът приема за установено,
че преди около 10 години е построена стената между двата имота. Същата е
построена от ответниците. Ищецът искал да я събори, но съпругата му не му е
разрешила. Мястото се обработва от Д.и. На ищеца къщата е построена
около 1995 г., като първоначално границите между имотите е била права
линия. След заграждане на процесното място към имота на ответниците,
според показанията на Е.М., те не са го ползвали (спорното място). Синът на
ответника А. вози и изсипва пръст, за да може да оформи градина от стената
в посока тяхната къща.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. А. И. С..
Съдът приема заключението, като обективно, компетентно и пълно
изготвено.
От заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че на
място съществува материализирана граница между имот с идентификатор
51319.501.457 и имот с идентификатор 51319.501.458 по кадастралната карта
на гр. Н., одобрена със Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен
директор на АГКК, която граница представлява ограда с основа - бетонен
пояс, посочен в кафяв цвят на Комбинираната скица в М 1:250 - Приложение
№1, която ограда е със средна ширина 0,20 м. и височина от 0,20 м. до 0,50 м.
и обща дължина от север на юг 14,65 л.м. По средата на този пояс има
метални колове с декоративна зелена едра и ситна мрежа с височина около 2,0
м., посочени в цвят маджента (лилаво-червен) на комбинираната скица в М
1:250 - Приложение №1 и снимки - Приложение № 2 и № 3.
След съвместяване на имотните и парцелни граници на двата имота по
плана от 1987 г. на комбинираната скица в М 1:250 - Приложение №1, вещото
4
лице е повдигнало в цветове както следва:
в кафяв цвят заснетата от него бетонна основа (пояс) на ограда между
имот К№51319.501.457 - в цвят маджента металните колове по средата на
бетонната основа с декоративна зелена едра и ситна мрежа с височина около
2,0 м.;
в черен цвят номерата и границите на имотите по Кадастралната карта на
гр. Н.;
в зелен цвят номерата и границите на имотите по плана на гр. Неделино
от 1987 г.;
в син и червен цвят номерата и границите на дворищната и уличната
регулация плана на гр. Неделино от 1987 г.
От направеното от вещото лице заснемане и изготвената от него
Комбинирана скица М 1:250 - Приложение №3, се установява, че към УПИ
VII - 131 се придават :
18,0 кв.м. от ПИ с К№ 132 по плана на гр. Н. от 1987 г.
оцветени в зелен цвят на Комбинирана скица в М 1:250 - Приложение
№1;
5,00 кв.м. от общински имот на север оцветени в оранжев цвят на
Комбинирана скица в М 1:250 - Приложение №1.
След запознаване с материалите, приложени по делото и изготвената
от вещото лице Комбинираната скица в М 1:250 - Приложение №1,
въпросните 25 кв.м. се препокриват с 18,0 кв.м. придадени по регулация от
ПИ с К№ 132 - оцветени в зелен цвят на Комбинирана скица в М 1:250 -
Приложение №1, както и с част от 5,00 кв.м. от общински имот на север,
оцветени в оранжев цвят на скицата.
От направеният оглед и замерване на място, съществува малка
денивелация между двата имота от 0,50 м. до 1,0 м., една от функциите на
стената видно от подравнения терен зад нея в ПИ с К№ 51319.501.458 е
изравняването му.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след решението на ОС -
С. от 1992 г. е извършено придаване по регулация, което е описал и в
заключението. В зелен цвят са повдигнати 18 кв.м. и в оранжев 5 кв.м. от
общинския имот. Липсващите два кв. м. счита, че се дължат на неточното
графическо изчисляване по онова време.
Границата по КК между имоти с кр. № 457 на ищеца и 458 на
ответниците минават от черната линия, която е идентична с реализираната на
място ограда. Чисто графически придаването е от имота на ищеца с кр. № 457
към имота на ответниците № 458, т.е. имотната граница между двата имота е
малко по навътре от придадената част със зелено и малка част от придадената
част в момента е в имот кр. № 457.
Синята и черната линия, където е процесната част съвпадат и затова
вървят на едно място, съответно със синьо са дворищно регулационните
линии, в черно са имотните граници по кадастъра, а в зелено по плана от 1987
г.
5
Вещото лице сочи в заключението си, че за изградената стена има
разрешение за строеж № 28/25.04.1997 г. в УПИ VII-131, собственост на
ответниците.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.109 от ЗС са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Исковата молба не е вписана, но съгласно Тълк реш. №4/06.11.2017г.
на ВКС по т.д. №4/2015г., исковите молби с правна квалификация чл.109 от
ЗС не подлежат на вписване. В Определение №341/26.06.2018г. гр. д.
№82/18г., първо г.о. се приема, че невписването на исковата молба по иск по
чл.54, ал.2 от ЗКИР не е от значение за правилността, допустимостта или
валидността на решението.
В Тълкувателно решение № 8/2014 г. са дадени задължителни указания
към съдилищата при решаване на спорове по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Задължителен характер имат и решенията, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК що се касае до искове по чл.54, ал.2 ЗКИР. Като цяло е възприето
разбирането, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване
правото на собственост към момента на предявяване на иска, тъй като
картния материал следва да отразява вярното право на собственост и да се
поддържа в актуално състояние.
Този иск е установителен и цели разрешаване спора за
принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
В това производство подлежат на изследване положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карата, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тези планове или
неприлагане (Решение № 92/04.07.2018 г., на ВКС, по гр.д. № 3321/2017 г., I
г.о.; Решение № 129/04.04.2018 г., на ВКС, по гр.д. № 529/2017 г., II г.о.;
Решение № 159/01.07.2016 г., на ВКС, по гр.д. 4614/2015 г., I г.о. и Решение
№ 161/20.06.2016 г., на ВКС по гр.д. № 1253/2016 г., I г.о.).
В тълкувателното решение е въведено изискването при произнасяне по
определен иск за собственост, съдът да вземе предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Посочва
се също, че съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта
като имотни граници на поземления имот.
Затова трябва да се изследва положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта. В резултат на това следва
да се направи извод дали има несъответствие между отразеното в одобрената
кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на
собственост.
В този смисъл са правните изводи в Решение № 20276/03.08.2020 г.,
6
по В.гр.д. № 54/2020 г., на ОС – С., с което е оставено в сила Решение №
177/28.11.2019 г., на РС – З., по гр.д. 33/2019 г. Решението на ОС – Смолян не
е допуснато до касационно обжалване, с Определение № 233/31.05.2021 г., на
ВКС по гр.д. 3630, по описа за 2020 г., Второ г.о.
В настоящия случай се установява, най-вече от заключението на
вещото лице, че повдигнатата в зелено част – предмет на спора е била обект
на придаване, като тя е преминала от парцел VIII-132 към парцел VII-131 или
придаването е от имота на ищеца към имота на ответниците. Изпълнени са
всички изисквания и праводателят на ответниците е станал собственик, тъй
като е внесъл дължимата сума по сметка на собственика на имота, от който се
придава частта. В Решение № 388/29.09.2010 г. на ВКС по гр.д. 679/2009 г.,
второ г.о. се приема, че ако са налице доказателства, че е извършено плащане,
а заинтересованата страна не представя доказателства, че е обжалвала
оценката, то придаването е извършено по съответния ред. Само ако оценката
е обжалвана и по съответният ред е изменена, може да се направи извод, че е
платена сума, различна от дължимата като обезщетение, а от там да се
направи извод, че регулацията не е приложена. ВКС приема също, че след
като е изпратила писмо до нотариуса и общинският орган е удостоверил
факта, че са налице предпоставките за завземане на имота и в съдебното
производство тази констатация не е опровергана, регулацията следва да се
счита приложена.
Друг аргумент в подкрепа на виждането, че регулацията е приложена е
липсата на доказателства, че издаденият нотариален акт е обезсилен по реда
на чл.136 ЗТСУ. Тази практика се споделя от съдилищата и в по-новите
решения, като с решение № 66/23.03.2021 г. по гр.д. 6/2015 г., ОС – С. е
потвърдил Решение № 20137/16.11.2020 г., по гр.д. 83/2020 г. на ЗлРС. ВКС
от своя страна не е допуснал касационно обжалване – Определение №
60446/13.12.2021 г.
Или, като се има предвид установеното по делото, че процесните 25
кв.м. се припокриват с измерените 18 кв.м., които са придадени по регулация
към имота на ответниците, то се налага извода, че те са собственост на
ответниците и няма допусната грешка в кадастралната карта при отразяване
имота на ищеца в същата. Границата е точно отразена, дори част от
повдигнатото в зелено, т.е. част от спорната част е останала отвъд стената, т.е.
в имота на ищеца. Бетонната стена, заедно с мрежата е изградена изцяло в
имота на ответниците.
По делото е установено, че ответниците владеят повече от 10 години
спорната част, изграждайки тази стена – в този смисъл са показанията на
разпитаните по делото свидетели и по-конкретно съпругата на ищеца Е. М.. С
изграждане на стената ответниците практически са завладели спорната част,
която и без това им е придадена по регулация и на допълнително основание
могат да претендират, че са собственици. В този смисъл е коректно
цитираната съдебна практика от адв. В.
Съдът намира, че по настоящото дело А. М. не се легитимира като
собственик на ПИ с идентификатор, кратък номер 457 и това е допълнителен
7
аргумент за отхвърляне на предявения иск. По принцип всеки може да
направи всекиго ответник като инициира съдебно производство, но след като
не е доказал, в случая, че е собственик, искът му следва да бъде отхвърлен.
Собственик по силата на наследствено правоотношение е съпругата на ищеца,
която е получила имота от своя баща С. М..След като съпругата е придобила
имота по наследство, то той остава нейна лична собственост, а не СИО.
Всичко гореизложено обуславя извода за неоснователност на
предявения иск от А. М. с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Съдът намира, че е неоснователен и недоказан и искът по чл. 109 ЗС.
В производство по чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже на първо
място, че е собственик на даден имот и че ответната страна извършва
неоснователни действия, с които създава пречки на собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем – Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г., по тълк. д. 4/2015 г., ОСГК.
В настоящия случай обаче, както се посочи по-горе, стената и телената
ограда, са изградени изцяло в имота на ответниците, претенцията е да се
премахне телената ограда, както в първоначалната искова молба, така и в
допълнителната такава, но тя – телената ограда е монтирана върху стената,
която пък от своя страна се намира в имота на ответниците. При това
положение не може да се говори за неоснователни действия от страна на
ответниците, тъй като същите са изградили стената въз основа на съответното
разрешително като върху стената е монтирана телена ограда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците
направените от тях разноски по делото, както следва: за ответника А. Д. – 650
лева – адв. възнаграждение и 950 лева за И. Д., от които 650 лева – адв.
възнаграждение и 300 лева – за СТЕ (сумата е внесена от него, макар че е
възложена на всички ответници). По делото няма представен ДПЗС за В. Д., а
само пълномощно.
Водим от всичко гореизложено съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР от
А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ №*, чрез адв. З.Д., със
съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № * срещу А. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *3; В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, №
***, вх. *, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С.(с.) и И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „М.“№***, вх. *, ет.*, ап. *, общ. С., обл. С.(с.), с който А. А. М.
иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците А. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *; В. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „М.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С.(с.) и И. Л. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.*“№ ***, вх. *, ет.*, ап. *, общ. С.,
обл. С.(с.), че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Н., одобрена със
Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, а
8
именно, че част с площ 25 кв.м., от имот с идентификатор 51319.501.457 (на
ищеца) е заснета неправилно в кадастралната карта към имот с
идентификатор 51319.501.458 (на ответницита), като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с правно основание чл. 109 ЗС, с който
А. А. М., ЕГН ********** моли съда да осъди ответните А. П. Д., В. Л. Д. и
И. Л. Д. да преустановят действията, с които му пречат да използва
процесните 25 кв.м., като задължи същите да премахнат телената ограда,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № да
заплати на А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *,
разноски по делото в размер на 650 лева.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш. № да
заплати на И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.*“№ *, вх. *,
ет.*, ап. *, общ. С., обл. С.(столица), разноски по делото в размер на 950 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
9