Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 577
12.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВА БАЙНОВА
2.
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №519 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.В.Д. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат К.Н., с посочен по делото съдебен адрес:***, **, срещу Решение №77 от 16.03.2023 г., постановено по АНД №141 по описа на Хасковския районен съд за 2023 година.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че от процесуална страна решаващият състав не бил осъществил дейност по анализ и не бил изложил никакви мотиви в решението си относно изтъкнатите от жалбоподателката множество съществени нарушения на процесуалния закон при установяване на нарушението и налагане на наказанието. Като такива се сочат наличието на несъответствие между описателната част на нарушението в АУАН и разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП; съставянето на АУАН в нарушение на чл.42, ал.1, т.4, т.5 и т.10 от ЗАНН и на чл.40, ал.1 от ЗАНН, налагане на административното наказание в нарушение нормите на чл.52, ал.4; чл.53, ал.1; чл.54 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Сочи се, че към момента на проверката – 04.11.2022 г., нито жалбоподателката, като ползвател и водач на автомобила, нито собственикът на автомобила знаели, че управляваното МПС е с прекратена регистрация, тъй като не били уведомени за това обстоятелство по законово предвидения в чл.143, ал.10 от ЗДвП ред. Твърди се, че от текста на наказателното постановление не ставало ясно на какво основание точно било издадено същото – на основание чл.53 от ЗАНН, или при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Развиват се и подробни съображения относно нарушение на материалния закон при издаване на наказателното постановление. Твърди се, че вмененото на жалбоподателката административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП било субективно несъставомерно, тъй като не било извършено от нея виновно при условията на пряк умисъл. Навеждат се доводи, че процесното нарушение било формално такова, поради което същото можело да бъде извършено единствено при форма на вината пряк умисъл, какъвто не се установявал в случая, тъй като жалбоподателката не знаела, че управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация и нямала прякото желание да управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Алтернативно се твърди, че неправилно и в нарушение на материалния закон решаващият състав не се бил произнесъл по наведения довод за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Развиват се съображения, че извършеното деяние се характеризирало като маловажен случай, което изключвало отговорността.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията на материалния и процесуалния закон, и предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №22-1253-002072 от 10.01.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Н.В.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административното
наказание е наложено за това, че на 04.11.2023 г. в 20.10 часа, в гр.Х., на кръстовището на бул*** с ул***, посока гр.К., Н.В.Д. управлява спрения за проверка
лек автомобил с рег.№*******, марка „Фолксваген поло“, собственост на В. Л. Д.,
като при проверката е установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 02.11.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, т.е. водачът управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и с това виновно е нарушил
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателката не е собственик на лекия автомобил марка „Фолксваген поло“ с рег.№*******, и че на посочените в НП дата и място е управлявала същото МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въззивният съд е установил, че наказаният водач не е собственик на автомобила и на същия не е било изпратено съобщение за служебно прекратената регистрация. Приел е, че с деянието си Н.В.Д. е нарушила задължението си да управлява регистрирано МПС, предвидено в чл.140, ал.1 от ЗДвП, според първото изречение на която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът е преценил, че деецът не е действал умишлено, но е действал непредпазливо – при груба небрежност, като не е искал или допускал настъпването на последиците от деянието, но е могъл, бил е в състояние да ги предвиди, тъй като ако е бил добросъвестен би могъл да се осведоми от собственика на МПС-то за прекратената регистрация, преди да започне да управлява последното. По тези съображения съдът е приел деянието за осъществено от обективна и субективна страна, а Наказателното постановление за законосъобразно.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е
постановено при правилно установена фактическа обстановка, но направените
изводи не съответстват на установеното по делото и материалния закон.
В конкретния случай районният съд неправилно е установил наличието на субективната страна на административното нарушение, приемайки, че водачът Н.В.Д. е била в състояние да предвиди общественоопасните последици от извършеното деяние при липса на каквато и да било информация относно служебното прекратяване регистрацията на управляваното от нея пътно превозно средство.
Поради формираната в страната противоречива практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът Н.В.Д. незаконосъобразно е била наказана с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание, тъй като липсват доказателства собственикът на управляваното от нея чуждо моторно превозно средство да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация.
В нарушение на материалния закон районният съд е приел за доказано административното нарушение и не е отменил наказателното постановление, поради което е постановил неправилно решение.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на касатора за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в размер на 500 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023 г. за производството пред районния съд и 500 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023 г. за производството пред касационната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №77 от 16.03.2023 г., постановено по АНД №141 по описа на Хасковския районен съд за 2023 година, вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-002072 от 10.01.2023 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.