№ 3570
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. Б. Г. срещу решение №
20098170/23.07.2023 г. по гр.д. № 6703/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК срещу „С.Г.Г.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва: 847,76 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до погасяването, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав; 248,70 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013 г., за която е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав; разликата над 1096,46 лв. до 2829,82
лв., представляваща задължението по изпълнителен лист по гр.д. № 12282/2013 г. по
описа на СРС, 82 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че не дължи на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД процесните суми, тъй като
задълженията, за които е издаден изпълнителният лист, са погасени по давност. Ето
1
защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Въззиваемият – „С.Г.Г.“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Б. Г. с отрицателни установителни
искове с правно основани чл. 439 ГПК, предявен срещу „С.Г.Г.“ ЕАД.
Исковата молба е нередовна, поради което въззивният съд е дал указания на
ищеца (въззивник) да конкретизира претенцията. В изпълнение на дадените указания
ищецът е уточнил, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 20.01.2024 г. по гр.д.
№ 12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, както следва: 847,76 лв. – главница по
фактура № **********/05.07.2010 г., издадена от „К.М.Б.“ ЕАД за предоставени
мобилни услуги за периода от 05.06.2010 г. до 05.07.2010 г. с падеж – 23.07.2010 г.,
ведно със законната лихва за периода от 18.07.2013 г. до 07.02.2020 г. в размер на
564,72 лв.; 248,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.07.2010 г. до
30.05.2013 г., 265 лв. – разноски, както и разноски в размер на 903,64 лв. по
изпълнително дело № 20148630401766, образувано за принудително събиране на
сумите по изпълнителния лист.
Ищецът твърди, че задълженията, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, са погасени по давност. За принудително
събиране на същите е образувано изпълнително дело № 20148630401766 по описа на
ЧСИ Сия Халаджова, поради което предявява посочените по-горе отрицателни
установителни искове.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
Както беше посочено, за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от
20.01.2014 г. по ч.гр.д. № 12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав. Видно от
представеното ч.гр.д. № 12282/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, същото е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
„С.Г.Г.“ ООД срещу Е. Б. Г., в резултат на което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 24.07.2013 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
16.12.2013 г., като няма данни същият да е възразил спрямо същата, от което следва, че
е влязла в сила на 03.01.2014 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение
на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
2
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет
на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на
вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедна за изпълнение, т.е. в случая, считано от 03.01.2014 г. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20148630401766 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова, същото е образувано на 16.04.2014 г. за принудително
събиране на процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.01.2014 г.
По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия,
съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия,
както следва: на 09.05.2014 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, на
20.01.2016 г., на 31.08.2017 г. и 07.09.2019 г. взискателят е подал молби, с които е
поискал извършването на изпълнителни действия. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в
рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
(когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия
или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. В периода след 31.08.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно
изпълнителното дело е прекратено на 31.08.2019 г. по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Последващата молба на взискателя, подадена след
31.08.2017 г. - молба за извършването на изпълнителни действия от 07.09.2019 г., и
изпълнителните действия след 31.08.2017 г., са извършени в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради което не са от естеството да
прекъснат давностния срок.
Следователно, последно давностният срок е прекъснат с подаването на молба за
извършване на изпълнителни действия от 31.08.2017 г. От всяко прекъсване на
3
давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-годишен и
към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл, поради което и задълженията
на ищеца не са погасени по давност.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 360 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098170/23.07.2023 г. по гр.д. № 6703/2020 г. по
описа на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. Б. Г. искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „С.Г.Г.“ ЕАД за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 847,76 лв. – главница по фактура
№ **********/05.07.2010 г., издадена от „К.М.Б.“ ЕАД за предоставени мобилни
услуги за периода от 05.06.2010 г. до 05.07.2010 г. с падеж – 23.07.2010 г., ведно със
законната лихва за периода от 18.07.2013 г. до 07.02.2020 г. в размер на 564,72 лв.;
248,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013
г., 265 лв. – разноски, както и разноски в размер на 903,64 лв. по изпълнително дело №
20148630401766 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, образувано за принудително
събиране на сумите по изпълнителния лист.
ОСЪЖДА Е. Б. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 360 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5