№ 269
гр. П., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500677 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , против М. БЛ. АТ.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,ул. „ С. “ №
15,ет. 8, ап. 3.
С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 312/ 05. 05 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 2508/2020г. по описа на същия съд,
иска е уважен частично.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба, в уважителната част, от ответника в
първоинстанционното производство ,подадена чрез пълномощника на страната.Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението в обжалваната част , поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени
решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по
съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, чрез пълномощника на
страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,като правилно и
законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
1
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Две са основните възражения , които се правят с отговора на исковата молба и във въззивната жалба против
основателността на предявения иск.
І. По възражението за липсата на материална легитимация на ищцовото дружество за предявяване на
иска.
Възражението се мотивира с обстоятелството ,че съобщението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и по чл. чл. 26 ал. 4 от
ЗПК не е направено от предишния кредитор , каквото е изискването на закона , а от новия кредитор.
Възражението е неоснователно .
От приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства се установява ,че на 11. 05. 2017г.
търговското дружество „Продвидент Файненшъл България „ ООД и ответницата М. БЛ. АТ. са сключили
договор за потребителски кредит . Общо дължимата сума по този договор е 561, 26лв. , която включва
потребителски заем в размер на 300 лв. и такса за услугата „Кредит у дома „ в размер на 205, 28лв.
След сключване на договора са извършени няколко прехвърляния на вземането ,както следва :
1/На 01. 07. 2017г. „Продвидент Файненшъл България „ ООД е прехвърлило вземането си по договора на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД .
В т. 1. 1. 6 от договора за цесия цедента е упълномощил цесионера , от негово име , като негов пълномощник ,на
основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне .
2/ На 30. 01. 2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения( цесия ) .
В т. 4.5. на договора страните са приели ,че с подписването на договора продавача упълномощава купувача,от
негово име ,като негов пълномощник, да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.
3/ На 03. 05. 2019г. между Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на парични задължения( цесия ) .
В т. 4.5. на договора страните са приели ,че с подписването на договора продавача упълномощава купувача,от
негово име ,като негов пълномощник, да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.
Към този договор е приложено Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора , в което е описано
вземането на продавача по договора за цесия към длъжника М. БЛ. АТ. .
По делото са приложени следните пълномощни :
1/ Пълномощно, с нот. заверка на подписите от 14. 02. 2017г. , с което Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ,от нейно име , като неин пълномощник ,
на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, да уведоми всички длъжници за прехвърляне на вземанията .
2/ Пълномощно от 03. 05. 2019г . , с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
преупълномощава „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , като неин пълномощник да уведоми от името на
Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници за прехвърляне на вземанията.
3/ Пълномощно от 03. 05. 2019г . , с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
преупълномощава „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , като неин пълномощник , да уведоми от нейно
име всички длъжници за прехвърляне на вземанията.
По делото са приложени следните уведомителни писма :
2
1/ Уведомително писмо от 29. 05. 2019г. , с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като пълномощник на
„Файненшъл България „ ЕООД , от негово име , е уведомила длъжника М. БЛ. АТ. за прехвърляне на вземането
.
2/ Уведомително писмо от 29. 05. 2019г. , с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , като
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от негово име , е уведомила длъжника М. БЛ. АТ. за
прехвърляне на вземането .
3// Уведомително писмо от 29. 05. 2019г. , с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ,чрез
пълномощника„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , е уведомила длъжника М. БЛ. АТ. за прехвърляне на
вземането .
Установява се по делото ,че и трите уведомления за прехвърляне на вземането са изпратени с едно известие за
доставяне от 26. 09. 2019г. , което не е получено от ответницата .
По въпроса за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.
99 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал 4 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗПК, и действието на уведомяването по отношение на
длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД) има обилна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д. № 2639/
2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. № 12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. №
1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 78/09.07.
2014г.по т. д. № 2352/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05. 2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС;
Определение № 973/ 22. 12. 2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; ) В тази съдебна практика се приема
следното :
1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването ,което е извършено от стария кредитор ( цедента
), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента
,тъй като задължението за уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие . Съобщаването
може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от цесионера
за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването.
Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид
уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК ;
При така установената фактическа страна на спора , въззивната инстанция прави извода ,че длъжника
М. БЛ. АТ. надлежно е уведомена от предишния кредитор за прехвърляне на вземането . Това е така , тъй
като:
1/ Във всички договори за прехвърляне на вземането старият кредитор е упълномощил новия кредитор да
уведоми от негово име длъжника за прехвърляне на вземането . Освен това договорно упълномощаване имаме и
изрично упълномощаване от Изи Асет Мениджмънт“ АД и от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД .
2/Предишният кредитор Файненшъл България „ ООД( преобразовано в ЕООД) е уведомил длъжника за прехвърляне
на вземането чрез пълномощника Изи Асет Мениджмънт“ АД( първо уведомително писмо от 29. 05. 20129г. ) .
3/ Предишният кредитор Изи Асет Мениджмънт“ АД е уведомил длъжника за прехвърляне на вземането чрез
пълномощника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ( второ уведомително писмо от 29. 05. 20129г. ) .
4/ Предишният кредитор „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е уведомил длъжника за
прехвърляне на вземането чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания „ЕАД. ( трето уведомително писмо
от 29. 05. 20129г. ) .
При тези данни следва да се приеме ,че прехвърляне на вземането има действие спрямо длъжника, тъй
като надлежно е съобщено на длъжника от предишния кредитор ( чл. 99 ал.4 от ЗЗД) . Съобщаването е
извършено в рамките на съдебното производство по предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане
.Уведомлението ,изхожда от цедента ,приложено е към исковата молба на цесионера и е достигнало до
3
длъжника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея .
ІІ. По възражението за неприложението на чл. 23 от ЗПК.
Твърди се от ответната страна ,че след като районния съд е приел ,че договора за потребителски кредит е
недействителен ,на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК , разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
за връщане само на чистата стойност на кредита е неприложима , тай като се променя основанието на
вземането , което е заявено в заповедното и в исковото производство . Твърди се ,че основанието на вземането
вече не е договора за потребителски кредит, тъй като той е обявен за недействителен и следователно не е
породил желаните от страните правни последици , при което се явява неприложима и разпоредбата на чл. 23
от ЗПК . Твърди се ,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД ( неоснователно
обогатяване, като получено при начална липса на основание).Твърди се ,че такова основание на вземането няма заявено
нито в заповедното ,нито в исковото производство .Заявеното основание е договора за потребителски кредит .
Възражението е неоснователно , тъй като специалния закон урежда правните последици , когато договора
за потребителски кредит е обявен за недействителен на основанията ,посочени в текста на чл. 22 от ЗПК.
Няма никаква промяна на заявеното основание на вземането на кредитора , както в заповедното,така и в исковото
производство .
Основанието на вземането продължава да бъде договорно ( договора за потребителски кредит от 11. 05. 2017г.) . При тази
хипотеза обаче правните последици от недействителността на договора не се уреждат от общия закон , който в
случая се явява ЗЗД ( чл. 34 от ЗЗД/ двустранна реституция / и чл. 55 от ЗЗД / неоснователно обогатяване/), а от специалния
закон, който в случая се явява ЗПК .
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за правната помощ ще следва в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция . Искането за
присъждана на разноски е направено своевременно от пълномощника на въззиваемата страна, до приключване
на устните състезания във въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312/ 05. 05 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 2508/2020г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. БЛ. АТ.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,ул. „ С. “ № 15,ет. 8, ап. 3, да заплати в полза
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността, гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4, сумата 100лв.
,представляваща юрисконсулско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5