Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 06.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова, разгледа търговско дело № 2573 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на Г.Ц.Б., ЕГН **********,
за отмяна на решенията, взети от проведеното на 29.12.2020 г. общо събрание на
съдружниците в "Б.Б." ООД, ЕИК *******, поради
нередовното му свикване, провеждането му при заболяване на ищеца, удостоверено
с болничен лист и поради материална незаконосъобразност на взетото решение за
изключване на ищеца като съдружник.
Ищецът твърди, че е съдружник в
ответното дружество и притежава 50 % от капитала му, като на 29.12.2020 г. било
проведено общо събрание на съдружниците, за което ищецът бил поканен с
подхвърлена от служител на нотариус Т. върху автомобила му покана на 23.12.2020
г., в която бил определен дневен ред, съдържащ предложение за изключването му
като съдружник, даване на обяснения от изключвания съдружник и поемане на
дружествения му дял. Нотариалната покана
не му била връчена надлежно, тъй като не били спазени правилата на ГПК, поради
което взетите от събранието решения били процесуално незаконосъобразни и само
на това основание подлежали на отмяна. Не бил спазен и изискуемия 7-дневен срок
за връчване на поканата преди провеждане на събранието. Решението за
изключването на ищеца като съдружник било незаконосъобразно и по същество, тъй
като всички факти били неверни и измислени от другия съдружник Б.А.К.. На последно
място за датата на провеждане на събранието ищецът бил в отпуск по болест,
което също препятствало участието му в събранието.
Ответникът "Б.Б." ООД счита
предявените искове за неоснователни, тъй като събранието било надлежно свикано
с писмени покани до съдружниците, като поканата Г.Ц.Б. била връчена при отказ на 18.12.2020 г.,
който бил надлежно удостоверен, включително в присъствието на свидетели.
Събранието било проведено 11 дни след връчването на поканата, поради което
приетите решения не били опорочени. Същевременно поканата съдържала и
предупреждение до съдружника за неговото изключване, като били изложени
конкретните действия, предприети от него против интересите на дружеството. В
подкрепа на решението гласувал съдружника Б.А.К., а делът от капитала,
притежаван от ищеца бил приспаднат. Представянето на болничен лист не
представлявало пречка за участието на съдружника в насроченото заседание на
общото събрание на съдружниците, тъй като същият би могъл да изпрати свой
пълномощник.
Решението за изключването на Г.Ц.Б. се
основавало на извършени на 27.11.2020 г., 07.12.2020 г. и 11.12.2020 г.
тегления от банкови сметки на "Б.Б." ООД на суми в общ размер 56300
лева, които представлявали вноски на етажни собственици в управлявани от
дружеството сгради. Тези суми не били собственост на дружеството, а се държали
от него за изпълнение на задълженията като управител на сградите. Изтеглените
суми не били осчетоводени в касата на "Б.Б." ООД. Тези негови действия
са създали сериозни пречки за нормалното функциониране на дружеството.
Тегленето от сметки на "Б.Б." ООД Г.Ц.Б. продължил и след неговото
изключване, тъй като вписването на промените по партидата на дружеството било
спряно с акт на съда.
В допълнителната искова молба Г.Ц.Б.
поддържа исковете за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците в
"Б.Б." ООД решения като поддържа твърденията за нередовно връчване на
поканата за насроченото общо събрание. Поддържа, че не участвал в събранието
поради заболяване като нямал възможност да упълномощи друго лица да го
представлява, тъй като дружественият договор не позволявал това. За първи път в
допълнителната искова молба се позовава на невръчено предупреждание по предвидения
в дружествения договор ред – чрез пощенска пратка с обратна разписка, което
основание за незаконосъобразност на приетото решение за изключването на ищеца,
е преклудирано. Г.Ц.Б. бил възпрепятстван от участие в дружествените дела от
другия съдружник Б.А.К.. Изтеглените суми били депозирани по сметка на адвокат
Иванов, за да бъдат съхранени в полза на дружествата от групата БОКАЛ. За това
съхраняване на средствата другият съдружник бил уведомен с връчена му преди
провеждане на общото събрание нотариална покана. От друга страна декларирал
готовност да върне сумата по банкова сметка *** "Б.Б." ООД, ако тя
представлява средства на етажни собственици, внесени в полза на управителя на
етажната собственост. Излага факти за действия на другия съдружник в
противоречие с интересите на дружеството, които са изцяло неотносими с оглед
предмета на настоящия правен спор.
От ответното дружество "Б.Б."
ООД е постъпил отговор на допълнителна искова молба, в който се поддържа
твърдението за редовно връчване на поканата за провеждане на общото събрание.
Възразява срещу нововъведеното основание за незаконосъобразност на решението за
изключване – неспазване на уговорения в дружествения договор начин на връчване
на предупреждението за изключване, тъй като това основание било преклудирано.
Неотносими за производството били и твърденията за нарушаване на правата на Г.Ц.Б.
като съдружник.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно
е по делото и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява,
че към датата на обективиране на процесните решения от 29.12.2020 г., ищецът Г.Ц.Б., е вписан в търговския регистър като съдружник
в "Б.Б." ООД, притежаващ дружествен дял от 2500 лева, представляващ
50 % от капитала на дружеството, който е в общ размер от 5000 лева.
Не се спори, че на 29.12.2020 г. е проведено общо
събрание на съдружниците на "Б.Б." ООД, на което е взето решение за
изключване на ищеца като съдружник на основание
чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ
и за поемане на дружествения му дял от съдружника Б. К..
С
нотариална покана, управителят на "Б.Б." ООД, Б. К. свикал
общо събрание на съдружниците, което да бъде проведено в офис на дружеството,
вписан като адрес на управлението му в търговския регистър – гр. София, ул. „*******,
на 29.12.2020 г. от 12.00 часа, с дневен
ред от 2 точки, т. 1 – вземане на решение за изключване на Г.Ц.Б. като
съдружник, на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и т. 2 - поемане дела от
капитала на освободения съдружник. В поканата е инкорпорирано и предупреждение
за изключване на съдружника, което съдържа подробно изложение на фактите,
субсимиращи се под действия във вреда на дружеството.
Датата
на връчване на нотариалната покана, е спорна в производството. В нотариалната
покана е отразено връчване при отказ на 18.12.2020 г., което отразяване се
основава на изявление на връчителя Г. П., че на 18.12.2020 г. при установяване
на самоличността на адресата от служител на дружество от групата дружества
„Бокал“ (разпитания в производството свидетел К.К.К.), в които Б. участва,
същият при маневриране на автомобил от гаражна клетка, отказал да получи
поканите, включително тази, касаеща събранието на "Б.Б." ООД.
В
производството са събрани и гласни доказателствени средства, които
безпротиворечиво установяват отразеното и в разписката на връчителя - при
маневриране с лек автомобил на 18.12.2020 г. връчител на нотариус Т. направил опит за връчване на поканата, като
адресатът Г.Ц.Б., придружен от дъщеря си, не оказал нужното съдействие,
напротив – връчителят бил призован да напусне гаража (съгласно показанията на М.Б.),
поради което бил принуден да остави книжата на предното стъкло на автомобила,
което се признава и от самия ищец.
Видно
от представен болничен лист № Е 2020 2723601/29.12.2020 г., издаден от д-р П.К.,
на Г.Ц.Б. е поставена диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена и му е предписан домашен амбулаторен режим на лечение за периода
29.12.2020 г. – 02.01.2021 г.. Не се твърди и не се установява да му е издадено
удостоверение по чл. 18, ал. 2 НМЕ за невъзможност да се явява пред държавни
органи в резултат на забаляването.
За
възникналото внезапно заболяване на Г.Ц.Б. управителят Б. К. бил уведомен при
провеждане на общото събрание на „Б.И.“ ООД, в 9:37 часа на 29.12.2020 г.,
видно от представения протокол, а съответно помощник-нотариусът, документиращ
проведеното общо събрание е отразил, че в хода му от непознат номер е получил
по Вайбър болничен лист за Г.Б., издаден на същата дата. Събранието на "Б.Б."
ООД е открито в 12:05 часа, поради което на Б. К. фактът на издаден в полза на
съдружника Б. болничен лист, е бил известен. Видно от представена разписка към
съобщение по търг. дело № 2547/2020 г. съдебни книжа са връчени на Г.Ц.Б. лично
в деловодството на СГС, на 30.12.2020 г., което сочи, че същият не е бил в
невъзможност да се придвижва свободно в пространството.
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от дружествения договор на "Б.Б." ООД предвижда, че
в общото събрание съдружниците участват лично.
Предмет на производството
са предявени конститутивни искове, с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от
проведеното на 29.12.2020 г. общо събрание на съдружниците в "Б.Б."
ООД, поради ненадлежно връчената покана на съдружника Г.Ц.Б., наличието на
заболяване, препятстващо участието му в събранието (процесуална
незаконосъобразност) и поради липсата на действия, насочени срещу интересите на
дружеството (материална незаконосъобразност).
В
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК
по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са
опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения
(при процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са
отменяеми, като отмяната им може да бъде осъществи чрез провеждане на
конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.
Ищецът
е активно процесуално легитимиран да предяви исковете, тъй като към момента на вземане
на оспорваните решения е съдружник в "Б.Б." ООД и е
упражнил процесуалното право да претендира отмяната им в преклузивния 14-дневен
срок от провеждане на събранието, като исковата молба е предявена на 30.12.2020
г..
Процесуалната незаконосъобразност на
решенията е обоснована с твърдения за несвоевременно връчване на поканата, с
която събранието е свикано и провеждането му при наличието на внезапно
възникнало за съдружника препятствие да участва в насроченото на 29.12.2020 г.
общо събрание. Тези пороци не са налице.
Поканата за събранието е редовно
връчена на Г.Ц.Б. на датата, отразена в нея - 18.12.2020 г. при отказ на
адресата, тъй като събраните доказателства еднозначно установяват, че именно на
посочената дата, връчителят на нотариус Т. е установил контакт с ищеца,
идентифициран от свидетеляК., но последният отказал да получи книжата (което и
свидетелятБ.установява), поради което в приложение на чл. 44, ал. 1, изр.
последно ГПК отказът на адресата не засяга редовността на връчването, без
значение дали съдържанието на книжата му е станало субективно известно. От
редовното връчване на нотариалната покана на 18.12.2020 г. до датата на
провеждане на общото събрание е изминал период по-продължителен от установените
в чл. 22, ал. 1 от дружествения договор 7 дни.
За датата на провеждане на общото
събрание съдружникът бил диагностициран с общо заболяване, което съгласно
издадения болничен лист е налагало домашно-амбулаторно лечение, което обаче
съдът приема, че не е представлявало пречка за същия да участва в общото
събрание, тъй като предписаният му режим на лечение е домашен-амбулаторен.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим
осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или
пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради
временна нетрудоспособност, освен ако представи "Медицинско
удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не
позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната
власт. Съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на
лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от противното от чл. 18,
ал. 2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или
свободен, заболяването е препятствие, което осигуреният не може да отстрани,
без да е необходимо издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При
определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен
или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред
органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по
образец, с което се установява противното. В този смисъл определение № 235 от
31.05.2016 г. по ч. т. д. № 270/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС (касае
отменената НМЕ, но съдържанието на разпоредбата е идентично).
С оглед вида на установеното
заболяване - навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена с предписан лек
лежим на домашно лечение, следва да се приеме, че състоянието на Г.Ц.Б. не го е
препятствало да упражни правото на участие в провежданото общо събрание. След
като нормативната уредба приема, че явяването пред органите на съдебната власт
е задължително при определен режим на лечение домашен амбулаторен (освен ако е
издадено нарочно удостоверение за обратното), то това означава, че състоянието
на лицето позволява посещаване на обекти извън дома му, без това да е свързано
с риск за здравословното му състояние, ето защо участието му в събранието не е
съставлявало непреодолима пречка за участие, а неявяването му е резултат на
проявление на собствената му воля.
Съвсем отделен е въпросът, че с оглед
усложнената през 2020 г. епидемична обстановка, в ежедневна употреба са
множество дистанционни средства и интернет платформи, които осигуряват личното
участие чрез видеоконференция в провеждани обучения, събрания и други групови
прояви, поради което правото на лично участие в проведеното събрание на
съдружниците от страна на Г.Ц.Б. е било обективно възможно да бъде упражнено.
Затова наличието на общо заболяване, при определен един от най-леките режими на
домашно лечение, не може да се разглежда като ограничаващо правото на лично
участие в събранието и провеждането му при неявяването на ищеца (в резултат
единствено на собствената му воля) не води до процесуална незаконосъобразност
на взетите от събранието решения.
Решенията обаче са материално незаконосъобразни.
При предявен конститутивен иск за
отмяна на решение на общото събрание проверката на законосъобразността му, в
хипотезата на изключен съдружник, включва и проверка осъществени ли са
предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от
законодателя крайна мярка за уреждане на отношенията между съдружниците, като
във всички случаи съдът преценява дали изключването е адекватно на виновно
извършено от съдружника нарушение или неизпълнение на имуществени или
неимуществени правни задължения на съдружника, като при отсъствие на
неизпълнение/липса на нарушение, изключването е недопустимо – така решение №
126 от 8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 943/2012 г., II т. о., ТК.
В случая, настоящото производство не
включва в предмета си изследването на въпроса със своевременното връчване на
предизвестие на изключване на съдружника Г.Ц.Б., тъй като това основание за
незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред е заявено след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Съгласно решение № 160 от 26.01.2010
г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, участието на съдружник
в дружество с ограничена отговорност се прекратява по реда на чл. 125, ал. 1,
т. 2 ТЗ с решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ,
предшествано от писмено предупреждение за изключване, като решението има
действие от вписването му в търговския регистър - чл. 140, ал. 4 ТЗ. Това
прекратяване е санкция за осъществено от съдружника противоправно поведение,
преценено през призмата на дружествените интереси.
В процесния случай, противодружественото
поведение на Г.Ц.Б. се изразява в теглене в брой от платежна сметка на
дружеството на сума в размер на 50000 лева, извършено на 27.11.2020 г.,
съответно допълнително усвояване на суми на 07.12.2020 г. - в размер на 4000 лева и на 11.12.2020 г. – в
размер на 2300 лева или общо от платежната сметка на "Б.Б." ООД е
изтеглена сума в размер на 56300 лева, която е върната от ищеца на 10.06.2021
г., поради което фактът на извършване на платежните операции не е спорен.
Разпореждането с наличност по платежна
сметка на дружеството обаче не би могло да се осъществи от Г.Ц.Б. в качеството
му на съдружник, а единствено и само в качеството му на управител на "Б.Б."
ООД. Затова включените в предупреждението за изключване нарушения и посочени
като фактически основания на решението на общото събрание, не могат да се
квалифицират като такива, съставляващи основание за прекратяване на
членственото му правоотношение.
В обобщение, както е посочено в
решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК, в
предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ
следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1 - 4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието,
следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява
неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е
изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. При
всички положения обаче, това поведение, за което на съдружника да бъде наложена
най-тежката санкция следва да е извършено именно в качеството му на съдружник.
Действията и бездействията на съдружник, предприети в качеството му на
управител на дружеството (тегленето на парични суми от платежна сметка на
"Б.Б." ООД), не съставляват основание за прекратяване на членственото
му правоотношение.
В решение № 56 от 08.09.2010 г. по
т.д. № 472/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС и решение № 126 от 08.07.2013 г. по т. д. №
943/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и затова задължителни
за настоящия състав, е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 145 от
Търговския закон, управителят отговаря за причинените на дружеството вреди.
Отговорността му е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и
възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството. Тази отговорност
се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в
които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия
състав на чл. 126, ал. 3,т. 1 - т. 3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и
може да бъде анжгажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не съставлява
основание за изключването му като съдружник. Възприетите от общото събрание
факти и обстоятелства, са свързани с поведение на ищеца в качеството му на
управител и затова не съставляват основание за изключването му като съдружник.
Принцип при реализирането на
гражданската отговорност за осъществено противоправно поведение е, че за едно и
също поведение може да бъде наложена само една гражданскоправна (в широк смисъл
на понятието) санкция. Кумулиране на санкции от един вид е недопустимо. След
като за действия, извършени от едно лице в качеството му на управител на
търговско дружество е установен ред за реализиране на отговорността му (без
значение дали кредиторът на отговорността се е възползвал от този ред или не),
то не е възможно за същото това поведение лицето да се санкционира и чрез
прекратяване на членственото му правоотношение. Когато едно лице едновременно
притежава две качества (управител и съдружник) противодружественото му
поведение се санкционира съобразно това в проявление на кое от качествата е
извършено нарушението. Следователно, поведението на Г.Ц.Б. като управител не
обуславя изключването му като съдружник. А правото да се разпорежда с наличност
по платежна сметка се основава единствено и само на качеството му управител,
който обвързва дружеството с действията си пред трети лица, към която категория
се числи и съответната кредитна институция, в която платежната сметка е
разкрита.
Само на това основание обжалваното
решение за прекратяване на членството му е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна. При игнориране на действията, предприети от ищеца в качеството на
управител (теглене от платежна сметка на налични суми), действията му само като
съдружник се изразяват в заявено желание да получи припадащия му се дял от
имуществото на "Б.Б." ООД при прекратяване на членството му, което не
може да се квалифицира като неправомерно поведение и не обосновава изключването
му.
Изложеното обуславя извод за
основателност на предявените конститутивни искове и налага отмяна на оспорените
решения, взети от общото събрание на съдружниците в "Б.Б." ООД, като
незаконосъобразността на решението за изключването на ищеца влече като
последица и незаконосъобразност на решението за поемане на освободения
дружествен дял, което е обусловено от решението за прекратяване на членството.
При този изход на спора, право на
присъждане на извършените в производството разноски се поражда за ищеца,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който своевременно прави искане за реализиране на
отговорността за разноски на ответника и доказва извършени такива в размер на 2580
лева, съгласно представен списък, като ответното дружество релевира възражение
за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от 2500 лева.
Възражението е основателно. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА.
В чл. 36 ЗА се препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ,
бр. 64 от 23.07.2004 г., като в чл. 7, ал. 1, т. 10 от същата е предвидено
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в производства по
Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството, какъвто е
настоящият случай, да е в размер на 800 лева. При съобразяване на факта, че се
касае за обективно кумулативно съединени искове по чл. 74 ТЗ и при отчитане на правната
и фактическа сложност на спора, съдът намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение следа да се намали до минималния размер от 1600 лева. Затова
отговорността за разноски на "Б.Б." ООД следва да бъде ангажирана за
сумата 1680 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по предявените от Г.Ц.Б., ЕГН **********, срещу "Б.Б."
ООД, ЕИК *******, със седалище ***, искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, РЕШЕНИЯТА на общото събрание на съдружниците в "Б.Б." ООД от 29.12.2020
г. по т. 1 от дневния ред за изключване на Г.Ц.Б. като съдружник на основание
чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и по т. 2 от дневния ред за поемане на освободения от
изключения съдружник дружествен дял от съдружника Б. К..
ОСЪЖДА "Б.Б." ООД, ЕИК *******,
със седалище ***, да заплати на Г.Ц.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: