Р Е Ш Е Н И Е
№ 1469 18.04.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на трети април
2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11728 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, заявява, че в качеството си на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ
за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на град
Пловдив. Заявява, че в изпълнение на законоустановените си задължения на
топлопреносно предприятие е доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника, В.Й.Г.,
в качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се в град **************,
топлинна енергия, като в първото съдебно заседание се прави уточнение, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на вещно право на ползване.
Заявява се, че начислената топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, но предвид незаплащането й от
страна на ответника, е подадено заявление за издаване на заповед и съответно
такава е издадена по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4225/2018 г. по описа
на РС – Пловдив, V граждански състав. Предвид призоваване на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания за предявяване на установителни
искове за процесните суми, като в настоящото производство се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 1127,97
лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., както и на обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.12.2016 г. до 13.03.2018 г. в размер на 115,35 лв.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2018 г. до пълното
изплащане на задължението. Претендират се направените в заповедното и
настоящото производство разноски.
Постъпил е отговор на исковата
молба, с който се заявява, че не се признава искът, тъй като от представените
доказателства не може да се установи, че ответникът е клиент, абонат на
ищцовото дружество, като не се установява по никакъв начин и дали въобще същият
е живял на посочения в исковата молба жилищен имот. Не се установява и чия
собственост е имотът, поради което се оспорва пасивната процесуална легитимация
на Г.. Счита се, че това се явява абсолютна процесуална пречка, като е
направено искане за прекратяване на производството, по което съдът се е
произнесъл с определение от 12.12.2018 г. Оспорва се искът, като се заявява, че
същият е неоснователен и недоказан поради това, че не може да се установи, че
ответникът Г. е бил потребител на ищцовото дружество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Ответникът
оспорва пасивната си материална легитимация по иска, като заявява, че не се
установява да е собственик на процесния имот. От представения препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***************
**** **************, вписан във вх.рег. № ****г., акт **** г. в Служба по
вписванията – при Районен съд – Пловдив, се установява, че ответникът е титуляр
на вещно право на ползване на процесния имот, запазено при прехвърляне на
собствеността върху същия чрез дарение в полза на трето лице. Соченото
обстоятелство се констатира и от представената справка от Служба по вписванията
– Пловдив.
Не се спори
между страните, че за процесния период по партидата на ответника са били
начислени суми от: 1127,97
лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018г. в размер на 115,35 лева. По силата на заповед № **** от
19.03.2018 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№ 4225 /2018г. по описа
на ПРС, V гр. състав, било разпоредено длъжникът –
ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 1127,97 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2016
г. – 30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018г. в размер на 115,35
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2018 г., както и 75лв. – разноски в заповедното производство. Длъжникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на заявителя били дадени указания от съда за
предявяване на настоящите установителни искове.
От
приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л.****,
изготвило съдебно – техническата експертиза, се установява, че през процесния
период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила, като е
подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена е общо 152,435018 МВтч
ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на
10,319122 МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в имота е монтиран 1бр.
отоплително тяло тип радиатор, който не е бил снабден с ИРУ за ежемесечен
отчет на изразходваното количество ТЕ за
отопление. Поради тази причина
консумираната енергия от това отоплително тяло се начислява по максималната му
отоплителна мощност през отчетния период. През процесния период има монтиран
1бр. водомерно устройство за ежемесечен дистанционен отчет на изразходваното
количество ТЕ за топла вода. Отопляемият обем на имота е 194 куб.м. През имота
на ответника не преминава щранг – лира. За имота са прилагани изискванията на
т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за 1бр. радиатор по максимална нормативна мощност, поради
липса на уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление.
Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния период, е общо
15,72894 МВтч, в т.ч. 4,95904 МВтч за отопление и 9,08074 за БГВ. Няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца,
което се установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от
„Техем Сървисис“ЕООД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение
и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието
по делото и възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна енергия
за процесния период, възлиза общо на 1127,97лв., като за процесния период няма
издавани кредитни известия, а обезщетението за забава, изчислена върху всяка
месечна сума за периода 02.12.2016г. – 13.03.2018г. възлиза на 115,35лв. Според експерта
счетоводството на ищцовото дружество в процесния период е водено редовно, при
спазване на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик. От представените
доказателства се установява, че в процесния период ответникът е титуляр на вещно право на ползване върху процесния недвижим
имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо
,
ответникът като титуляр на правото на ползване
има качеството на клиент на дружеството. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството кой фактически е
ползвал имота, при условие, че именно ответникът е носител на вещно право на
ползване върху същия имот.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в
град П.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според в. л. по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. В.л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени
му от ищеца данни, а и такива от топлинния *** относно дяловото разпределение.
Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, поради което съдът намира, че предявените
искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34,
ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед посочените доказателства,
съдът намира за установено, че ответникът е потребил начисленото му количество
топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установи точното количество потребена топлинна енергия, а от заключението на
съдебно- счетоводната експертиза – стойността на същото количество енергия.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 01.10.2016 г. – 30.04.2017г., ищцовото дружество е доставило на
ответника, а
дружеството за дялово разпределение е разпределило топлинна
енергия за обект,
находящ се в гр. *****************************,
като ответникът не е заплатил дължимата цена в размер на 1127,97 лева. Същият дължи и обезщетение за забава в търсения
размер, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира разноски,
като на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски за заповедното
производство, както и 695лв. – разноски в настоящото производство / 75лв. –
държанва такса, 320лв. – възнаграждение за особен представител и 300лв. –
разноски за експертизи/.
Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, че В.Й.Г., ЕГН **********,***, дължи на “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, сумата от 1127,97 лева -
стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., за обект
на потребление, находящ се в гр. *******************, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018г. в размер на 115,35 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед № **** от 19.03.2018 г. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 4225 /2018г. по описа
на ПРС, V гр. състав.
ОСЪЖДА В.Й.Г., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 4225 /2018г. по описа
на ПРС, V гр. състав, както и сумата от 695лв./шестстотин
деветдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ