ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______________
гр.Варна, 11 септември 2019г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното адм.дело № 2462 по описа за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Д.И.Н. против Заповед № 2346/18.06.2019г. на кмета на Община-Варна, с която на основание чл.73, ал.3 от ЗКН, жалбоподателят, наред с останалите установени собственици на сграда, с административен адрес гр.Варна, бул.Сливница № 42, ПИ с идент. 10135.1505.157 по КККР на гр.Варна, е задължен за извърши описаните в заповедта дейности.
С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед. Иска се и спиране на предварителното ѝ изпълнение.
С Разпореждане № 11677/26.08.2019г. жалбата е оставена без движение, с
указания към жалбоподателя: да внесе държавна такса; да уточни в коя част
обжалва Заповед
№ 2346/18.06.2019г. и на коя част от нея иска спиране на предварителното
изпълнение; да посочи изрично в коя от законовите хипотези иска спиране на
изпълнението – дали твърди значителни или труднопоправими вреди, от какъв вид
са тези вреди и в какво според него се изразяват същите, като обоснове
твърденията си с надлежни доказателства.
В тази връзка е постъпила молба вх.№ 13619/10.09.2019г., с която жалбоподателят прави следните уточнения: административният акт е оспорен изцяло; иска спиране изпълнението на заповедта по т.2 до т.6 вкл., не желае спиране на изпълнението по т.1, с която е забранен достъпа до сградата. По отношение на вредите твърди, че същите са значителни за всички собственици на сградата, т.к. е наредено изработване на проекти за конструктивно укрепване на сградата, пълно арх. и фотозаснемане и изготвяне на инвестиционен проект за конструктивно укрепване, консервация, реставрация и изготвяне на инвестиционен проект за разрешаване на строителството след съгласуване с Министерство на културата, както и реализация на инвестиционния проект. Твърди, че така описаните работи по проектиране и съгласуване са твърде значителни по размер, а същевременно и ненужни, с оглед даденото в конструктивната експертиза на инж.Кърлиев заключение да се самосрути или да се срути при извършване на ремонтните и укрепителни работи. Счита, че административният орган не е съобразил заключението на конструктивната експертиза, като е разпоредил на собствениците да извършат укрепителни работи на сграда, която не може да бъде укрепена и заздравена, не е отчетено и състоянието на основите на сградата, построена около 1905г.
При преценка допустимостта и основателността на заявеното искане, съдът съобрази следното:
Със Заповед № 2346/18.06.2019г. на кмета на Община-Варна, на основание чл.73, ал.3 от ЗКН, жалбоподателят, наред с останалите установени собственици на сграда, с административен адрес гр.Варна, бул.Сливница № 42, ПИ с идент. 10135.1505.157 по КККР на гр.Варна, е задължен за извърши следните дейности:
-забранява се достъпа до сградата, освен по повод проучвателни и проектантски дейности, както и дейности, свързани с контрол по ЗКН и ЗУТ, които да се осъществяват в присъствието на компетентно лице и при спазване на пълните условия за безопасност на труда;
- в срок до един месец от съобщаване на заповедта да се изработи проект за конструктивно укрепване на фасадите, предвид заключението на представената конструктивна експертиза, който да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на действащата нормативна уредба по реда на чл.84 от ЗКН.
- да се изготви пълно архитектурно и фото-заснемане с детайли на обекта с всички негови елементи – сгради, огради, двор, като се отразят етапите на строителна намеса, в срок от 1 месец от съобщаване на заповедта;
- въз основа на конструктивното обследване и пълното архитектурно и фото заснемане, да се изготви инвестиционен проект за конструктивно укрепване, консервация, реставрация и адаптация на обекта, който да се представи за съгласуване в Министерство на културата по реда на действащата нормативна уредба, съгл.чл.83, по реда на чл.84 от ЗКН. С проекта да се предвиди единно решение за цялата сграда и всички елементи в нейния имот. Срок за изпълнение – шест месеца от съобщаване на заповедта.
- съгласуваният инвестиционен проект да бъде внесен в Община-Варна за разрешаване на строителството по реда на ЗУТ в срок до един месец от получаване на съгласувателното становище на Министерство на културата.
- в срок до два месеца от одобряване на проектната документация да се пристъпи към реализация на инвестиционния проект. Реализацията да приключи до 2г.
Съгласно чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство, заповедите, издадени на посоченото основание, подлежат на предварително изпълнение, т.е. обжалването им не спира тяхното изпълнение.
Предварителното изпълнение на индивидуален административен акт, каквато е заповедта, допуснато по силата на закона, може да бъде спряно от съда с оглед на разпоредбата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Спирането на изпълнението на административния акт има обезпечителна функция и има за цел да обезпечи правата на оспорващия в рамките на съдебното производство, за да не се лиши от своята ефективност съдебната защита по оспорения административен акт.
За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока.
В случая не се установяват и не се твърдят обстоятелства, от които може да бъде направен извод за засягане на личен интерес, защитен от закона с интензитет, надвишаващ обществения. Разпореденото със заповедта извършване на дейности по т.2 до т.6 вкл. – по отношение на които се иска спиране на предварителното изпълнение – не предполагат настъпване за молителя на значителни или трудно поправими вреди. Такива не могат да произтекат от изработването на проект за конструктивно укрепване на фасадите, изготвянето на пълно архитектурно и фото-заснемане с детайли на обекта с всички негови елементи, изготвянето на инвестиционен проект за конструктивно укрепване, консервация, реставрация и адаптация на обекта, внасянето на съгласувания инвестиционен проект за разрешаване на строителството по реда на ЗУТ и реализацията на строителството. Вярно е, че за извършване на разпоредените в т.2-6 действия собствениците на сградата ще извършат значителни разходи, но същите не могат да обосноват сами по себе си спиране на изпълнението, т.к. са част от задълженията на собствениците за извършване на разходи по Раздел ІV от Глава V – чл.112 от ЗКН, за поддържане на недвижимото културно наследство и поради това не могат да се противопоставят на обществения интерес, чиято закрила цели придаденото предварително изпълнение на заповедта. Тези задължения са предмет на специална законова уредба и са неотменими, предвидени са в обща полза и поради това разходите за поддържане на недвижимото културно наследство в изискуемия вид, не могат да обосноват основателност на искане за спиране изпълнението на заповед, предписваща мерки за закрила. В случай че тези разходи се окажат извършени поради незаконосъобразна заповед, те ще подлежат на обезщетяване /така в Определение № 13361/06.11.2017г. по адм.д. № 11347/2017г., ІІ отд. ВАС; Определение № 10276/03.07.2019г. по адм.д. № 7477/2019г., ІІІ отд. ВАС/.
Не обосновава различен извод приложеното към преписката заключение по конструктивната експертиза, според което сградата е опасна и може да доведе до самосрутвания и негативни фатални последствия, както за преминаващите хора, така и за строителните работници. В заключението липсват констатации за невъзможност за изпълнение на задълженията по т.2-т.6 от заповедта, напротив, сочат се възможности за изпълнение на основен ремонт на сградата и на ремонт с цел възстановяване на експлоатационната ѝ пригодност. Освен това изрично се сочи и че непредприемането на конкретни мерки по отношение на настощятото състояние на сградата, ще доведе до задълбочаване на установените проблеми и повишаване на риска от настъпване на аварийно събитие.
При отсъствие на заявени и доказани вреди от предварителното изпълнение на обжалваната заповед, искането за спиране на предварителното ѝ изпълнение се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК, вр.чл.73, ал.3 от АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И.Н. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2346/18.06.2019г. на кмета на Община-Варна, в частта, с която молителят и останалите собственици на сграда, с административен адрес гр.Варна, бул.Сливница № 42, ПИ с идент. 10135.1505.157 по КККР на гр.Варна, са задължени да извършат за своя сметка дейностите по т.2 до т.6 вкл. от диспозитива на заповедта.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от
съобщението до страните.
Административен
съдия: