Определение по дело №2983/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4488
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100502983
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4488
гр. Варна, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502983 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
301555/05.11.2021 г., подадена от „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35, действащо
чрез адв. Т. С., против решение № 262624/14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 12206/2020
г. на ВРС, в частта с която „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35, е
осъдено да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, Стопански двор, сумата от
11 612,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9 160 кг. царевица, при
единична цена от 1.00 лв./кг. от имот № 036013 и 1 125 кг. овес, които е следвало да бъдат
реализирани от имот № 039008, при единична цена от 1.00 лв./кг., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.

І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259,
ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана. Внесена е и
дължимата за въззивното производство държавна такса.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, ЕИК *********. В срока по чл. 263 ГПК, същата е подала
писмен отговор с вх. № 303461/07.12.2021 г.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно в обжалваната
му част, както и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и в
противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Сочи се, че не се е
установила твърдяната непрекъснатост на биосертификацията на въззиваемия, предвид
събрания доказателствен материал и постановените съдебни решения по предходни спорове
между същите страни за процесните земеделски земи, но за предходни стопански години, в
които било установено, че въззиваемия от пролетта на 2015 г., е бил лишен от ползване на
процесните недвижими имоти. Сочи се, че представената по делото служебна бележка,
издадена на 07.05.2020 г. от „КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН” АД – Пловдив удостоверява
неверни факти и обстоятелства, както и че същата не представлява писмено доказателство
по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕО) № 834/2007 г. във връзка с чл. 40 от Наредба № 1 от
07.02.2013 г. на МЗХ, поради което и не може да служи за доказателство за произведена
биологична продукция. Въззивникът твърди, че приобщеният към доказателствения
материал по делото договор от 10.11.2014 г. с контрагента Х. К. е неотносим към предмета
на делото, доколкото се касае за доставка не само на биопродукция, но и на стандартна
такава. С договора не била уговорена частна доставка на конкретни земеделски култури.
Счита, че представеният по делото дневник на стопанството не може да служи като
доказателство за постигнати добиви от конкретни имоти през стопанските години, тъй като
данните били записвани от самия земеделски стопанин, и оспорва изводите на вещото лице,
които се основавали изцяло на данните от дневника, за по-висок добив от биологична
продукция в сравнение със стандартната такава. Излага твърдения за неправилност на
изводите на съда относно размера на уважената претенция. Счита, че не би следвало да са
налице такива глобални разлики в присъдените суми по настоящото дело, предвид
обстоятелството, че по предходен спор между страните за процесните имоти е присъден
двойно по нисък размер на обезщетение за две стопански години. Излагат се твърдения за
неправилност на изводите на съда относно размера на уважената претенция като се твърди,
че неправилно съдът не е отчел и стойността на извършените разходи за обработка на
процесните земеделски земи, семена за посев, наемна цена на имотите и разходи за доставка
на продукцията. Моли за отмяна на решението, както и за отхвърляне на иска. Моли да му
бъдат присъдени разноски. Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат
събрани във въззивната инстанция.
В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ – 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Млекарево, чрез адв. К. П. се
излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и правилност на
атакуваното решение. Излага подробни доводи по всяко от оплакванията във въззивната
жалба. Сочи, че представеният договор със сертифициращата фирма за билогичен контрол
2
удостоверява биологичното производство през периода, през който имотите са ползвани.
Излага се, че с представения договор, сключен с гръцкия контрагент, се установяват трайни
търговски отношения и сигурен пазар на произведените биологични култури от
предварително определени площи. Излагат се подробни съображения за настъпване на
вредите, изразяващи се в пропуснати ползи. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Във въззивната жалба не са направени оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения по отношение на направения от първоинстанционния съд устен
доклад по делото, с който следва да се посочат твърденията и възраженията на страните, да
се даде тяхната правна квалификация (в т.ч. и на възраженията на ответника), да се
разграничат релевантните спорни между страните факти и да се дадат указания досежно
тежестта за тяхното доказване от страните. С оглед на това и доколкото съдът е ограничен в
проверката си от посоченото в жалбата (чл. 267 ГПК) въззивният съдебен състав приема, че
не се налага повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.
За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Във връзка релевираната претенция на въззивника по чл. 78 ГПК за присъждане на
разноски, сторени в производството, съдът намира за уместно да предупреди страната, че
при поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба с вх. №
301555/05.11.2021 г., подадена от „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35, действащо
чрез адв. Т. С., против решение № 262624/14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 12206/2020
г. на ВРС, в частта с която „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35 е
осъдено да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, Стопански двор, сумата от
11 612,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9 160 кг. царевица, при
единична цена от 1.00 лв./кг. от имот № 036013 и 1 125 кг. овес, които е следвало да бъдат
реализирани от имот № 039008, при единична цена от 1.00 лв./кг., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.01.2022 г. от 13,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД и „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, чрез процесуалните им представители.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на посочените по делото
съдебни адреси, чрез пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 от 22.02.2008 г. на
Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4