Разпореждане по дело №142/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 50/30.06.2015 год., постановена по Н.о.х.д. № 158/2015 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия С. М. Ф. от Г. за виновен в това, че на 31.07.2014 год. в с.К., общ.К., в шивашки цех на фирма „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, Г., при условията на повторност, без съгласието на притежателя на изключителното право, е използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения, следните търговски марки: „Холистер“ /“Hollister“/, с правопритежател „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба текстилни изделия - 41 бр. суитчери, носещи отличителните белези на тази марка; „Адидас“ /“Adidas“/, с правопритежатели „Adidas International Marketing B.V.“, Atlas Arena, Afrika Building, Hoogoorddreef 9a, Amsterdam ZO 1101 BA, NL, и „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба спортни стоки - 2 бр. горнища на анцузи и 3 бр. долнищÓ на анцузи, носещи отличителните белези на тази марка; „Бенч“ /“Bench“/, с правопритежател „Americana International Limited“ Tanzaro House Ardwick Green North Manchester, Lancashire Ml2 6 FZ REINO UNIDO, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба спортни стоки - 1 бр. суитчер, носещ отличителните белези на тази марка, всички стоки на обща стойност 5 258.96 лева, поради което и на основание чл.172б ал.2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК; както и на наказание „глоба” в размер на 2 500 лева, като на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за това, че е извършил престъплението и чрез използване в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.1 от Закона за марките и географските означения на горепосочените търговски марки, както и за разликата в общата стойност на предмета на престъплението от 5 258.96 лева до 6 437 лева. С присъдата, на основание чл.172б ал.3, във вр. с чл.53 ал.1 б. „б“ от НК е отнел в полза на Държавата предметът на престъплението - 41 бр. суитчери с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 2 бр. горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 3 бр. долнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/ и 1 бр. суитчер с марка „Бенч“ /“Bench“/, намиращи се на съхранение в ТД“НС“-К., които е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. На основание чл.112 ал.2 от НПК съдът е постановил с присъдата веществените доказателства - 9 бр. заготовки на горнища с марка „Холистер“ /“Hollister“/, текстилни етикети с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 8 бр. заготовки на долнища на анцузи е марка „Адидас“ /“Adidas“/, 11 бр. заготовки на горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, текстилни етикети с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 2 бр. заготовки на горнища-суитчери с марка „Бенч“ /“Bench“/, текстилни етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, платнена лента с отпечатани с бял надпис етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, 3 бр. заготовки на ватирани горнища с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка „Конверс“ /“Converse“/, текстилни етикети с марка „Поло“ /“Рою“/, текстилни етикети с марка „Бьорн Борг“ /“Bjorn Borg“/, намиращи се на съхранение в ТД“НС“-К., да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Осъдил е с присъдата подс. С. Ф. да заплати направените по делото разноски в размер на 533.40 лв. по сметка на Районен съд- К..

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.С. М. Ф. от Г., който чрез защитника си я обжалва като неправилна – незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, като моли същата да бъде отменена и подсъдимият С. Ф. да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата така, както е предявена. Защитникът на подсъдимия развива подробни съображения в нейна подкрепа. Твърди, че не е осъществен основен елемент от състава на престъплението, а именно: съхранението на инкриминираните стоки с цел търговската им продажба. Изводът за липса на специалната цел защитникът на подсъдимия обосновава с обстоятелството, че тези стоки на практика нямали пазар на територията на Б., поради което нямало логика да произвеждаш нещо и да го предлагаш за продажба, след като нямало реален пазар. Твърди се, че тези стоки били оставени само на съхранение в цеха в с.К. от клиент на подсъдимия, който трябвало да дойде и да си ги вземе, но който така и не дошъл.

Прокурорът от О. П. - К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваната първоинстанционна присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като извърши изцяло проверка на правилността на обжалвана присъда, на основание чл. 313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не са събирани нови доказателства от въззивната инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. М. Ф. е роден на * год. в Г., където живее постоянно. Има завършено средно образование, женен е, управител и едноличен собственик на капитала е на „Д.Ф.“ ЕООД - Г.. С влязло в сила на 20.12.2011 год. Споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 1623/2011 год. по описа на Районен съд-Х., за извършено на 09.06.2011 год. престъпление по чл.172б ал.1 от НК, подс.С. Ф. е бил осъден на наказание „пробация“, като са му били определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година; както и на наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като подс.Ф. е изтърпял наказанието „пробация” на 04.01.2013 год.

Към 31.07.2014 год. подс.С. М. Ф. бил едноличен собственик на капитала и управител на „Д.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление - Г., ул. „З. С. № *. Същото било регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност: търговия на едро и дребно в страната и в чужбина със стоки и вещи в първоначален, преработен или обработен вид; продажби на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг; както и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Според вписването в Търговския регистър, основната дейност на „Д.Ф.“ ЕООД била производство на друго облекло и допълнения за облекло. Във връзка с търговската си дейност, подсъдимият Ф. стопанисвал шивашки цех в с.К., общ.К., в който се шиели основно спортни облекла.

В края на месец юли 2014 год. в ТД „НС“ - К. постъпила информация, че в шивашки цехове на територията на област К. се произвеждат и съхраняват стоки, носещи логото на защитени търговски марки. По този повод била проведена специализирана полицейска операция с участието на свидетелите М. М. и В. Д., и двамата към онзи момент служители в ТД „НС“ - К.. На 31.07.2014 год. посочените свидетели извършили проверка в стопанисвания от подсъдимия чрез дружеството му шивашки цех, разположен в двуетажна сграда в с.К., общ.К.. Проверката се осъществила в присъствието на св.С. Х. - бригадир в цеха, която съдействала на служителите на ТД „НС“. Свидетелите М. и Д. проверили трите помещения, от които се състоял цеха: складово помещение /ползвано и за „кроялно”/, находящо се на първия етаж; помещение на втория етаж, в което се извършвала шивашка дейност; както и административно помещение /О./, също находящо се на втория етаж от сградата. Установено било, че в цеха се съхраняват спортни облекла /суитчери, горнища и долнища на анцузи/, заготовки за спортни облекла и текстилни етикети, носещи лого и надписи на защитени търговски марки. В трите помещения били намерени стоки – текстилни изделия, заготовки на такива и етикети на различни защитени търговски марки, както следва: 41 бр. суитчери с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 2 бр. горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 3 бр. долнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 1 бр. суитчер с марка „Бенч“ /“Bench“/, 9 бр. заготовки на горнища с марка „Холистер“ /“Hollister“/, текстилни етикети с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 8 бр. заготовки на долнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 11 бр. заготовки на горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, текстилни етикети с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 2 бр. заготовки на горнища-суитчери с марка „Бенч“ /“Bench“/, текстилни етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, платнена лента с отпечатани с бял надпис етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, 3 бр. заготовки на ватирани горнища с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка „Конверс“ /“Converse“/, текстилни етикети с марка „Поло“ /“Polo“/, текстилни етикети с марка „Бьорн Борг“ /“Bjorn Borg“/. След като на служителите на ДА „НС“ не били представени документи, даващи право на подсъдимия, респ. на дружеството му, да ползва описаните марки в ‗ърговската си дейност, бил извършен оглед на местопроизшествие, със съставянето на протокола за което действие на основание чл.212 ал.2 от НПК започнало досъдебно производство.

С протокол за доброволно предаване от 31.07.2014 год. св.С.Х. предала на разследващия орган всички изброени по-горе стоки, заготовки и текстилни етикети, като собственоръчно вписала в протокола за доброволно предаване, че същите са на фирма „Д.Ф.“ със собственик С. М. Ф..

На 25.08.2014 год. бил извършен оглед на веществени доказателства - спортните артикули, предадени от св.С.Х.. При огледа било установено следното: 41 бр. суитчери от ватиран плат с качулки и цип отпред носели отличителни надписи и знаци на марката „Холистер“ /“Hollister“/, като имали и пришити текстилни етикети на същата марка; 2 бр. горнища на анцузи /едното от които ватирано и с качулка, а другото от трико/ и 3 бр. долнища на анцузи /две от които ватирани, а третото от трико/ носели отличителни надписи и знаци на марката „Адидас“ /“Adidas“/, като горнищата имали и пришити текстилни етикети на същата марка; 1 бр. суитчер от ватиран плат без качулка, с висока яка и цип отпред, носел отличителните надписи на марката „Бенч“ /“Bench“/.

От писменото заключение на вещото лице В.В. по изготвената на досъдебното производство експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Република България търговски марки се установява, че означенията - надписи, етикети и емблеми, които са поставени върху стоките, предмет на обвинението, са идентични с регистрирани търговски марки за територията на Република България, а именно: „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“. Установява се от заключението на вещото лице също, че знаците върху 41 бр. суитчери са идентични със следните защитени марки на „Холистер“ /“Hollister“/: комбинирана марка, регистрирана под № 1173215/05.09.201З год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland; словна марка, регистрирана под № 0969297/16.06.2008 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH- 6850 Mendrisio Switzerland; фигуративна марка, регистрирана под № *********/14.07.2006 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH- 6850 Mendrisio Switzerland. Вещото лице е дало заключение, че знаците върху 2 бр. горнища на анцузи и 3 бр. долнища на анцузи са идентични със следните защитени марки на „Адидас“ /“Adidas“/: фигуративна марка, регистрирана под № 40719/26.07.2000 год. в регистъра на Патентното ведомство, притежание на „Adidas International Marketing B.V.“, Atlas Arena, Afrika Building, Hoogoorddreef 9a, Amsterdam ZO 1101 BA, NL; комбинирана марка, регистрирана под № *********/28.07.2006 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2; фигуративна марка, регистрирана под № *********/28.07.2006 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2; фигуративна марка, регистрирана под № 414034/13.03.1975 год. в регистъра на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), притежание на „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2. Съгласно същото заключение, означенията върху 1 бр. суитчер са идентични със следните защитени марки на „Бенч“ /“Bench“/: комбинирана марка, регистрирана под № *********/07.12.2011 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Americana International Limited“ Tanzaro House Ardwick Green North Manchester, Lancashire Ml2 6 FZ REINO UNIDO; комбинирана марка, регистрирана под № *********/07.07.2009 год. в регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайни (OHIM), притежание на „Americana International Limited“ Tanzaro House Ardwick Green North Manchester, Lancashire M12 6 FZ REINO UNIDO. От заключението по експертизата се установява още, че в регистъра на търговските марки на Патентното ведомство, за марките „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“ няма вписани лицензионни договори, разрешаващи ползването им от дружеството „Д.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *********, или от подсъдимия С. Ф. като физическо лице.

Видно от писменото заключение на вещото лице Й.К. по назначената и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните стоки възлиза общо на 5 258.96 лв„ както следва: 41 бр. суитчери „Холистер“ /“Hollister“/ възлизат на стойност 4 730.99 лв.; 1 бр. суитчер „Бенч“ /“Bench“/ е на стойност 128.99 лв.; 2 бр. горнища на анцузи „Адидас“ /“Adidas“/ - на стойност 196.55 лв.; и 3 бр. долнища на анцузи „Адидас“ /“Adidas“/ възлизат на стойност 202.43 лв.

По делото е приложена и справка от Патентното ведомство на Р.Б., от която е видно, че няма данни за подсъдимия С. Ф. и фирма „Д.Ф.“ ЕООД като лицензополучатели.

Горната фактическа се установява от обясненията на подс.С. Ф., на които следва да бъде дадена вяра отчасти; от показанията на дадените в хода на първоинстанционното съдебно следствие показания на свидетелите М. М., В.Д., А. Т.и В. С., които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.С.Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 от НПК, които съдът кредитира изцяло, както и от показанията на същата свидетелка, дадени пред първоинстанционния съд, на които следва да блъде дадена вяра частично; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Ф. К., В. С., Н. М., Н. А. и Б. Н., на които следва да бъде дадена вяра отчасти; от писменото заключение на вещото лице В.В. по изготвена на досъдебното производство експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р. Б. търговски марки, както и от показанията му в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Й. К. по съдебно-оценителната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, и от показанията й, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; както и от писмените доказателства - Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 год., ведно с приложен фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от 31.07.2014 год.; 2 бр. Протоколи от 25.08.2014 год. за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум; Справка от 25.08.2014 год. на Патентно ведомство на Р. Б.; Удостоверение за актуално състояние на „Д.Ф.“ ЕООД - Г., ЕИК *; Договор за наем от 01.11.2010 год.; справка за съдимост на подсъдимия; характеристична справка на подсъдимия и др., приети от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите М. М. и В.Д., тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства и за доброволно предаване, ведно с фотоалбуми към тях. Посочените свидетели подробно описват извършената на инкриминираната дата проверка в шивашкия цех в с.К., стопанисван от „Д.Ф.“ ЕООД - Г. с управител – подсъдимият С. Ф., при която проверка били открити готови текстилни изделия, заготовки /недовършени изделия/ и етикети, носещи защитени търговски марки. Показанията на свидетелите М. и Д. се подкрепят и от показанията на свидетелката С.Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, в които свидетелката установява, че намерените в цеха на „Д.Ф.” ЕООД в с.К. и предадени от нея с протокол за доброволно предаване текстилни изделия, заготовки и етикети, носещи отличителните белези и надписи на защитени търговски марки, са на „Д.Ф.” ЕООД с управител – подс.С. Ф., като същите са били донесени от него; както и че именно подсъдимия е нареждал какво да шият в цеха и какви етикети да слагат. От своя страна, посочените показания на св.С.Х. кореспондират с показанията на св.В.Д. в частта им, в която същият свидетел установява, че при проверката св.С.Х. му казала, че намерените в помещението на първия етаж 41 бр. суитчъри са шити там; както и се подкрепят от собственоръчно написаните от св.С.Х. обяснения в протокола за доброволно предаване относно произхода на стоките - че същите са на „Д.Ф.” ООД с управител С. Ф.. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на св.С.Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, а не тези, дадени пред първоинстанционния съд. Съдът дава вяра изцяло и на показанията на свидетелите А. Т. и В. С. – упълномощени представители на компаниите, притежаващи права върху процесните търговски марки, в които посочените свидетÕли установяват, че на подсъдимия С. Ф. /като физическо лице/ и „Д.Ф.“ ЕООД не е предоставяно под никаква форма съгласие да използва в търговската си дейност марките „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“, като показанията им се подкрепят и от приложената по делото справка от Патентното ведомство на Р. Б., от която е видно, че няма данни за подсъдимия С. Ф. и „Д.Ф.“ ЕООД като лицензополучатели..

Не следва бъде давана вяра на показанията на свидетелите Ф. К., В. С., Н. М., Н.А. и Б.Н. - работници в цеха на фирма „Д.Ф.“ ЕООД в с.К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в частите им, в които установяват, че към 31.07.2014 год. не били виждали в цеха готови стоки, заготовки и етикети с марки, различни от регистрираната търговска марка на „Д.Ф.“ ЕООД. Показанията на тези свидетели в посочените им части се опровергават както от показанията на свидетелите М. и Д., кредитирани от съда по изложените по-горе съображения, така и от протокола за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 год. и приложения към него фотоалбум, от които е видно, че инкриминираните вещи /както и заготовки на анцузи и текстилни етикети, носещи отличителните белези и надписи на защитени търговски марки, които не са предмет на обвинението/ са били намерени на видни места от проверяващите както в шивашкото помещение и административното такова /О./, находящи се на втория етаж на цеха, така и на маса в помещението на първия етаж, използвано за „кроялно”.

Съдът не дава вяра и на обясненията на подс.Ф. в частта им, в която твърди, че не знаел каква марка са стоките, защото ги получил от негов приятел от Т. в найлонов непрозрачен плик и трябвало да ги съхранява за кратко и после да му ги върне отново, както и че не е имал за цел да ги продава, а искал да постави своята регистрирана търговска марка върху текстилните изделия и тогава да ги продаде. Обяснениета му в посочените части са нелогични и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от другите събрани по делото доказателства, кредитирани от съда – показанията на свидетелите М., Д. и С.Х., както и от писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие и за доброволно предаване. Впрочем, подс. С. Ф. не отрича, че процесните стоки са били съхранявани в стопанисвания от дружеството му шивашки цех в с.К., като твърдението му – че не е имал намерение да ги продава, а е искал да ги преработи, като постави върху тях своята регистрирана търговска марка се опровергава както от броя и вида на текстилните изделия с поставени върху тях фигуративни и словни чужди защитени търговски марки, така и местата на намирането им, както и от наличието на множество етикети и заготовки за спортни изделия /анцузи/, носещи такива марки. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тази им част обясненията на подсъдимия представляват опит да изгради защитна версия в своя полза, която да го оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка настоящият състав намира, че подс.С. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.172б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК - на 31.07.2014 год. в с.К., общ.К., в шивашки цех на фирма „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, Г., при условията на повторност, без съгласието на притежателя на изключителното право е използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения, следните търговски марки: „Холистер“ /“Hollister“/, с правопритежател „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба текстилни изделия - 41 бр. суитчери, носещи отличителните белези на тази марка; „Адидас“ /“Adidas“/, с правопритежатели „Adidas International Marketing B.V.“, Atlas Arena, Afrika Building, Hoogoorddreef 9a, Amsterdam ZO 1101 BA, NL и „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба спортни стоки - 2 бр. горнища на анцузи и 3 бр. долнища на анцузи, носещи отличителните белези на тази марка; „Бенч“ /“Bench“/, с правопритежател „Americana International Limited“ Tanzaro House Ardwick Green North Manchester, Lancashire M12 6 FZ REINO UNIDO, обект на това изключително право, без правно основание, като е съхранявал с цел продажба спортни стоки - 1 бр. суитчер, носещ отличителните белези на тази марка, всички стоки на обща стойност 5 258.96 лева, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достиÒнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Настоящият състав също намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите, води до единствено възможния и несъмнен извод относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му.

Подсъдимият е осъществил престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение от обективна страна. В тази връзка съдът съобрази следното: Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б ал. 1 от НК се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, фигура и др., както и всякакви комбинации от тях. По силата на чл. 10 от ЗМГО правото върху марка се придобива чрез регистрация и е изключително право. Наред с това, то е срочно, като в ЗМГО се съдържат множество разпоредби, регламентиращи първоначалния срок на действие правото и неговото подновяване. Съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗМГО правото на марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; който поради своята идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите; или който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б. и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението по чл.172б от НК - „използване в търговската дейност на изключителното право на марка“, се изпълва от текста на чл.13 ал.2 от ЗМГО и включва всяка дейност, извършвана от дадено лице по търговски начин, а именно: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т.1/; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т.2/; вносът или износът на стоките с този знак /т.3/; използването на знака в търговски книжа и в реклами /т.4/. Посочените норми на ЗМГО очертават кръга от обстоятелства, които следва да бъдат изяснени, за да може да се установи или не наличието на изключително право на марка, а именно: надлежна регистрация на марката;срок на действие;вид на марката; стоките, за които се отнася;притежател. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в настоящият случай е налице осъществяване от подс.Ф. на изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.172б ал.1 от НК, тъй като подсъдимия е използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО, защитени търговски марки „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“ - на 31.07.2014 год. е съхранявал с цел продажба стоки /текстилни изделия/ в цеха в с.К., стопанисван от управляваното от него дружество, които стоки са били с поставени върху тях защитени търговски марки – фигуративни и словни, обект на изключително право на марка, без съгласието на притежателите на това право. Изводът, че съхраняването на инкриминираните текстилни изделия е било именно с цел продажба се налага от броя и разнообразието им, местата на които са били намерени, от наличието на заготовки /недовършени текстилни изделия/ и голямо количество етикети, носещи отличителните белези и надписи на защитени търговски марки, както и от факта, че осъществяваната от подсъдимия търговска дейност включва именно производство и търговия с текстилни изделия, както и производство на друг вид облекло. От заключението на вещото лице В. се установява, че знаците, изобразени върху инкриминираните вещи са идентични със знаците, регистрирани за марките „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“, правата върху които се притежават от „Abercrombie & Fitch Europe SA“, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland, „Adidas International Marketing B.V.“, Atlas Arena, Afrika Building, Hoogoorddreef 9a, Amsterdam ZO 1101 BA, NL, „Adidas AG“, DE, Herzogenaurauch 91074, adi-Dasler-Plaz 1-2, и „Americana International Limited“ Tanzaro House Ardwick Green North Manchester, Lancashire M12 6 FZ REINO UNIDO, т.е. тези вещи носят графичното и словното изображение на знаците на посочените регистрирани марки. Установява се от заключението на вещото лице още, че е налице надлежна регистрация на марките „Hollister“, „Adidas“ и „Bench“ досежно инкриминираните по делото вещи. Безспорно установено е по делото също, че използването на марките в търговската дейност на подсъдимия Ф., действащ в качеството му на едноличен събственик на капитала и управител на „Д.Ф.” ЕООД, е станало без правно основание и без съгласие на притежателите на изключителното право, предвид отсъствието на лицензионни договори, с които изброените дружества да са преотстъпвали право на ползване на марките на подсъдимия С. Ф. като физическо лице, респ. на „Д.Ф.“ ЕООД - Г..

Налице е от обективна страна и квалифициращото деянието на подсъдимия по по-тежко наказуемият състав на чл.172б ал.2, във вр. с ал.1 от НК обстоятелство – извършване на деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, а именно: след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - използване в търговската дейност на марка, без правно основание и съгласие на притежателя на изключителното право на марка. Това е така, тъй като както бе посочено и по-горе в мотивите, с влязло в сила на 20.12.2011 год. Споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 1623/2011 год. по описа на Районен съд-Х., за извършено на 09.06.2011 год. престъпление по чл.172б ал.1 от НК, подс.С. Ф. е бил осъден на наказание „пробация“, като са му били определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година; както и на наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като подс.Ф. е изтърпял наказанието „пробация” на 04.01.2013 год., за което осъждане подсъдимият не е реабилитиран нито по право /липсват данни да е заплатена наложената глоба/, нито по съдебен ред, и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК.

Престъплението е извършено от подс.Ф. и от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Както правилно и обосновано е посочил първоинстанционния съд в мотивите към присъдата си, подсъдимият е съзнавал, че съхранява с цел продажба стоки с отличителни знаци, идентични с тези на защитени регистрирани търговски марки; съзнавал е, че притежателите на изключителните права върху марките не са давали съгласие за използването им в търговската дейност на управляваното от него дружество, както и че не е притежавал право на ползване на процесните марки, въпреки което е използвал марките по неправомерен начин в търговската дейност на дружеството, което управлява и на което е едноличен собственик на капитала. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че именно подсъдимия осъществява волята на дружеството, в чийто обект са съхранявани инкриминираните стоки, доколкото е негов управител, представител и едноличен собственик на капитала. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият Ф. се занимава с подобен род дейност като занятие, тъй като управлява дружество, чиято основна дейност включва производство и търговия с текстилни изделия, както и производство на друг вид облекло. Същият е бил длъжен да провери обстоятелствата, свързани с регистрацията на използваните от него търговски марки, тъй като в търговската си дейност дължи по-голяма от обикновената грижа, а именно – грижата на добрия търговец. И независимо от обстоятелството, че тази грижа не е част от състава на инкриминираното деяние, съобразяването й не води до разширително тълкуване на наказателноправната норма, а е единствено аргумент относно наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на процесното деяние. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал и квалифициращото деянието му обстоятелство – че извършва деянието при условията на повторност, т.е. след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл.172б ал.1 от НК. Както бе обсъждано и по-горе в мотивите, налице е и специалната изискуема от нормата на чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО цел на съхранение на стоките, а именно – с цел продажба.

При налагане на наказанието за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства типичната обществена опасност на деянието, ниската степен на обществената опасност на дееца, семейната и трудова му ангажираност, както и съдействието му за разкриване на обективната истина; а като отегчаващи - високата стойност на стоките, носещи защитени марки, които е използвал неправомерно в търговската си дейност. С оглед на тях съдът е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е определил наказанието „лишаване от свобода” под най-ниския размер, налагайки му такова наказание за срок от 1 година; както и му е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба”, слизайки под най-ниския предел на предвиденото в нормата на чл.172б ал.2 от НК с ½, а именно: наказание „глоба” в размер на 2 500 лв. Обоснован и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд, че за постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото и свойствената му семейна и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, както и че са налице и останалите предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК – наложеното наказание на подсъдимия е по-малко от 3 години „лишаване от свобода” и подс.Ф. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. С оглед изложеното, и в съответствие със закона, първоинстанционният съд правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Настоящият състав възприема изцяло съображенията на първоинстанционният съд относно определяне на вида, размера и начина на изтърпяване на наложените наказания на подсъдимия за извършеното престъпление, като намира, че същите съответстват на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, както и че тези наказания са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително – възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото. С други думи, наложените на подс.Ф. наказания не са явно несправедливи и не са налице предпоставки за намаляването им.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подс.Ф. за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение в частите му, както следва: за това, че извършил престъплението и чрез използване по смисъла на чл.13 ал.2 т.1 от ЗМГО на посочените търговски марки в търговската си дейност; както и за разликата в общата стойност на предмета на престъплението от 5 258.96 лв. до 6 437 лв. За да постанови присъдата си в посочените части, първоинстанционният съд правилно е приел, че въпреки посочването в диспозитивната част на обвинителния акт на нормата на чл.13 ал.2 т.1 от ЗМГО, то не се твърди от обвинението, а не се и установява от доказателствата по делото подс.Ф. да е използвал марките в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.1 от ЗМГО, т.е. той да е поставил знаците на защитените марки върху стоките или върху техните опаковки; както и че приетата с присъдата по-ниска стойност на инкриминираните стоки е установена от заключението на назначената и приета в хода съдебното производство съдебно - оценителна експертиза, което е обосновано, пълно и компетентно изготвено, а и е по-благоприятно за подсъдимия от това, предмет на назначената и изготвена на досъдебното производство такава.

В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е постановил на основание чл.172б ал.3 от НК отнемане в полза на Държавата и унищожаване след влизане на присъдата в сила на инкриминираните вещи – предмет на престъплението, а именно: 41 бр. суитчери с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 2 бр. горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 3 бр. долнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/ и 1 бр. суитчер с марка „Бенч“ /“Bench“/; както и е постановил унищожаването на основание чл.112 ал.2 от НПК на веществените доказателства – 9 бр. заготовки на горнища с марка „Холистер“ /“Hollister“/, текстилни етикети с марка „Холистер“ /“Hollister“/, 8 бр. заготовки на долнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 11 бр. заготовки на горнища на анцузи с марка „Адидас“ /“Adidas“/, текстилни етикети с марка „Адидас“ /“Adidas“/, 2 бр. заготовки на горнища-суитчери с марка „Бенч“ /“Bench“/, текстилни етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, платнена лента с отпечатани с бял надпис етикети с марка „Бенч“ /“Bench“/, 3 бр. заготовки на ватирани горнища с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка “Аберкромби и Фич“ /„Abercrombie & Fitch“/, текстилни етикети с марка „Конверс“ /“Converse“/, текстилни етикети с марка „Поло“ /“Polo“/, текстилни етикети с марка „Бьорн Борг“ /“Bjorn Borg“/, като вещи, притежаването на които е забранено, без съгласието на притежателите на изключителното право на марките.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложените наказания на подсъдимия не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 50/30.06.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 158/2015 год. по описа на К.йския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.