Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. Велико
Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Таня Катрева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10115/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
и касационна частна жалба, подадени от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ /РД „АА“/ - гр. Плевен, чрез директора на регионалната дирекция.
Касационната жалба е подадена срещу Решение № 64 от 07.04.2022 г. по АНД №
20224120200005/ 2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 35-0001313/
07.12.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – гр. Плевен, с което на В.П.Г.
с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение на чл. 34, § 6, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на основание
чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. второ от Закона за автомобилните превози, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София е осъдена да заплати на В.П.Г.,
разноски в размер на 300,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни доводи
за законосъобразност на наложеното административно наказание и неправилност на
изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, в приложимата
към датата на издаване ан НП редакция. От
настоящата инстанция се иска да отмени изцяло решението на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление,
издаденото от началник на от директора на РД „АА“ – гр. Плевен. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
В касационната частна жалба се сочи, че
е подадена срещу Обявление № 2/ 08.04.2022 г. по АНД № 5/ 2022 г. по описа на
ГОРС /сочено в текста и като определение/, с което е допълнено посоченото
по-горе решение на ГОРС, в частта му за разноските, като РД „АА“ – гр. Плевен е
осъдена да заплати на В.Г. такива, в размер на 300,00 лева. От представеното
дело на РС – Горна Оряховица не се установява да е издаван съдебен акт за
допълване или изменение на Решение № 64/
07.04.2022 г., вкл. в частта му относно присъдените разноски, а както се посочи
по-горе, самото решение при постановяването му съдържа цитирания в частната
касационна жалба осъдителен диспозитив. Поради това настоящият състав приема,
че частната касационна жалба е подадена само срещу частта на Решение № 64/
07.04.2022 г. по АНД № 20224120200005/ 2022 г. по описа на ГОРС, с която ИД
„Автомобилна администрация“ – гр. София е осъдена да заплати на В.П.Г.,
разноски в размер на 300,00 лева. Доколкото същата страна в процеса, в
касационната си жалба е поискала цялостната отмяна на посоченото решение на
ГОРС и при установената липса на сочения в частната касационна жалба съдебен
акт, последната се явява лишена от предмет и не подлежи на отделно разглеждане.
Предвид изложената в нея фактология, оплаквания, правни доводи и искания,
същата не може да бъде квалифицирана и като искане за изменение на решението на
въззивния съд, направено по реда на чл. 248 от КПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с
чл. 63д от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба и по
частната касационна жалба - В.П.Г. ***, редовно уведомен за подаването им и за
насроченото открито заседание по настоящото дело, не се явява и не изпраща
представител, не ангажира становище.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната
жалба. Намира за неправилни изводите на съда относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установяват предпоставките за квалифициране на деянието
като маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка изтъква, че
санкционираното деяние е на формално извършване и вредите не са негов
съставомерен признак, като същевременно то засяга съществено установеният ред
на държавно управление, доколкото целта на действащата нормативна регламентация
на осъществяването на автомобилен транспорт е обезпечаването на безопасен
такъв, вкл. чрез въвеждане на ефективен контрол върху движението на МПС и
работата на водачите им. Поради това счита, че не са налице предпоставките за
квалифициране на нарушението като маловажен случай, предлага обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление, издадено
от директора на РД „АА“ – гр. Плевен.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи,
с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление № 35-0001313/
07.12.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – гр. Плевен, с което на
ответника, за извършено нарушение на чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014, и на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. второ от ЗАвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и ИА „АА“ – гр. София, е
осъдена да заплати на В.Г. разноски в размер на 300,00 лева. След извършване на
проверка законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови правен резултат,
решаващият състав на ГОРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при спазване на изискванията за форма и установените процесуални
правила и доказаност на санкционираното
деяние. Отбелязал е и че в НП не е посочен съставомерен за деянието елемент –
допустимата максимална маса на управлявания от Г. състав от ППС /от съдържащата
се в преписката ЧМР е видно бруто тегло на същия 21300 килограма/. По същество
съдът е преценил, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
закона, като АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, предвид по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, липсата на вредоносни последици и на
данни за извършени от санкционираното лице, други нарушения на ЗАвП. С тези мотиви РС - Павликени е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Касационната жалба, подадена от РД „АА“ – гр.
Плевен е основателна, макар и не по наведените в нея
съображения. Решението на Районен
съд – Горна Оряховица е постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на АНО – ответник в прозводството пред въззивната инстанция.
Съгласно
приложимата към момента образуване на делото пред ГОРС и към момента на
постановяване и обявяване на решението, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН
/изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ „При разглеждане на делото
пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Според
цитираната разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава
учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички
останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият
орган. В разглеждания случай съдебното производство пред РС – Горна Оряховица е
проведено с участието на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, като учреждение, чийто орган
е издал наказателното постановление. Както се отбеляза, след коментираните
изменения в ЗАНН, надлежен ответник по
този вид дела не е съответната организация или учреждение, а самият наказващ
орган, в случая директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр. Плевен. Действително, жалбата на В.Г.
е била подадена чрез АНО на 20.12.2021 г. т.е. преди влизането в сила на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция
/в сила от 23.12.2021 г./, но делото е образувано пред въззивния съд на
07.01.2022 година. Доколкото в Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и
наказания /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, липсват някакви особени
преходни процесуални правила, посочената по-горе регионална дирекция
поначало е била неправилно конституирана като ответник във въззивното
производство. Нормата на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН е процесуална и императивна, и с влизането си в сила следва да се
прилага от съответния въззивен съд. При това положение е следвало въззивният
съд служебно да конституира и да призове като надлежен ответник по делото
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.
Плевен, в качеството му на
административно-наказващ орган. Провеждането на производство срещу ненадлежна
страна във всички случаи води до недопустимост на съдебния акт, тъй като не
може ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на
съдебното решение. От друга страна по този начин се нарушава правото на защита
на надлежната страна, която не е била конституирана и не е взела участие в
производството, а би следвало да е обвързана от съдебния акт.
Според
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание
недопустимост на решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на
констатираната недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока
съществено нарушение на процесуални правила, като това е и касационното
основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд, включително и
в частта му за разноските. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на
делото, поради което по арг. от чл. 348, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
след отмяната на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, при конституиране на надлежните
нормативно определени страни.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 64 от 07.04.2022
година, постановено по АНД № 20224120200005 от 2022 година по описа на Районен
съд - Горна Оряховица.
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.