№ 11998
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20251110103048 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Х. Р. Б. искова
молба, насочена против ************** с която е заявена искова претенция с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 124.00лв.
На 10.03.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която същият сочи, че
сумата предмет на иска – 124.00лв. му е платена от ответника на 07.03.2025г., тоест в
хода на процеса, поради което прави отказ от иска.
Претендира разноски в размер на 300.00лв., от които 50.00лв. – внесена
държавна такса и 250.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Доколкото молбата е подадена и подписана лично от ищеца, съдът намира
същата за основателна, респективно производството по делото следва да бъде
прекратено, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.
По разноските:
При прекратяване на производството по делото поради направено оттегляне или
отказ от иска ответникът има право на разноските, които е направил в процеса,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, но ако оттеглянето/отказът са резултат
от факти, настъпили след предявяването на иска, и тези факти се изразяват в
поведение на ответника (изпълни доброволно извънсъдебно задължението си), в
тези случаи съдът следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал
причина за предявяването на иска, и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК да направи извод за основателността на претенцията на ответника за присъждане
на разноски при прекратяването на иска поради оттегляне/отказ от същия от страна на
ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на
ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. В посочения смисъл са
опр. № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о. ВКС, опр. № 843 от
17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о ВКС; опр. № 626 от 20.08.2012 г. по ч.
гр. д. № 275/2010 г., IV г. о. ВКС; опр. № 388 от 11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017
г., II т. о. ВКС; опр. № 1176 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г., II т. о. ВКС.; опр.
№ 767 от 5.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г., II т. о. ВКС; опр. № 843 от 17.11.2014 г.
по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о. ВКС; опр. № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д.№
2432/2014 г., I г. о. ВКС, и др.
От изложеното следва да се направи изводът, че в общия случай ответникът има
право на разноски при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска,
когато този отказ/оттегляне е направен по незаявена или неустановена причина.
1
Същевременно когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този
повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск.
Доколкото от представеното от ищеца платежно нареждане се установява, че
сумата предмет на исковата претенция – 124.00лв. му е платена от ответното
дружество на 07.03.2025г., тоест в хода на процеса, доколкото исковата молба е
депозирана на 20.01.2025г., настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество дължи на ищеца разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50.00лв. – държавна такса.
В полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски в размер
на 250.00лв. – адвокатско възнаграждение, поради следните съображения:
Исковата молба е подадена и подписана лично от ищеца Х. Б..
Молбата от 10.03.2025г., с която се прави отказ от иска, също е подадена и
подписана лично от ищеца Х. Б..
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и адв. Пепа Костова, като в договора е посочено, че предмет на същия е
– запознаване с материалите по застрахователната преписка, консултация и
изготвяне на исковата молба, без процесуално представителство.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото всички процесуални действия
по делото са извършени лично от ищеца, на същия не се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение. Отделно от изложеното съдът намира, че описаните в
договора действия „запознаване с материалите по застрахователната преписка“ –
не представляват процесуални действия в настоящото производство, по смисъла на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 233 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 3048/2025г., по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 180 състав, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от
иска.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Х. Р. Б., ЕГН ************, сумата от 50.00лв. – разноски / внесена
ДТ/.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2