Решение по дело №2758/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4405
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110102758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4405
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110102758 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
ответника били съсобственици при равни дялове на недвижим имот, представляващ
апартамент № 18, находящ се на 5- ти етаж от сградата, със застроена площ от 71,13
кв.м., но същият се ползвал само от Ц., поради което на 20.12.2017 г. Д. й изпратил
покана да му заплаща обезщетение за лишаването му от ползване на 1/2 идеална част,
но не получил плащане. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъдена да му заплати обезщетение за ползването на апартамента в
размер на 2800 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 19.06.2019 г. и лихва за забава върху
тази сума в размер на 736,56 лв. за периода 19.06.2019 г. – 20.01.2022 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника В. Ц. Ц. е депозиран подробен отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени
съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и от представения договор за покупко- продажба на недвижим имот,
оформен с нотариален акт № .., том X, рег. № ... дело № 1641/2007 г., се установява, че на
15.11.2007 г. придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 18 при
равни дялове.
1
С електронно писмо, изпратено по имейл на 20.12.2017 г., ищецът поканил ответника В. Ц.
да му заплаща по 400 лева месечно - обезщетение за лишаването му от ползването на 1/2
идеална част от съсобственото жилище. Не е спорно, че същото е получено от ответника Ц..
В отговор последната е поканила ищеца Д. по всяко време да упражнява правото си на
ползване върху собствената му ½ ид.ч. от жилището.
С решение № 266658 от 24.11.2021 г. по гр. дело № 7246/2020 г. на СГС, IV- Г въззивен
състав, е отменено решение по гр. д. № 74949/2018 г. на СРС, 42 състав като предявения от
ищеца иск срещу В. Ц. Ц. с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС, е уважен за сумата 3520,50
лева и отхвърлен за разликата до предявения размер от 4141 лева - обезщетение за ползване
на апартамент № 18 за периода 20.12.2017 г. - 31.10.2018 г. Решението на СГС е влязло в
сила 24.11.2021 г.
Страните не спорят и от представеното решение от 04.01.2016 г. по гр. д. № 28870/2015 г.
на СРС, III ГО, 91 състав се установява, че упражняването на родителските права по
отношение на общото на страните дете С Д.а Д.а, е предоставено на ответника В. Ц. Ц..
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло
като безпристрастно и компетентно дадено, пазарната наемна цена за ползването на 1/2
идеална част от недвижимия имот, за периода 31.10.2018 г. - 19.06.2019 г. е в размер на
сумата 2641,10 лева. В заключението не е съобразена ползваната от общото дете на страните
площ от жилището.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т
Р Д.а и П Ц. Д.а, които съдът кредитира като последователни, незаинтересовани и вътрешно
безпротиворечиви, основани на личните им възприятия и въз основа на които показания
приема за установено, че процесният апартамент се ползва от ответника В. Ц. и общото на
страните дете С Д.а, като ищецът никога не е живял в него, тъй като когато жилището е
било подходящо за живеене, вече е бил разделен с ответника, респ. е имал ново семейство,
поради което и не е правил опити да живее в процесното жилище.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не са необходими за изясняване
на обстоятелства от предмета на доказване, поради което и съдът не ги обсъжда.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС
С разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост
върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от
деня на писменото поискване. С посочената норма е предвидено да се предоставя паричен
еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от
възможността да я ползва, съгласно нейното предназначение и според онзи обем права,
които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС е частен случай
на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
Следователно, основателността на иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС, се обуславя от
установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично
2
ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се
дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да
ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за
ползването.
Наличието на първата предпоставка - съсобственост между страните върху процесния
жилищен имот при равни дялове за периода 31.10.2018 г. до 19.06.2019 г., е факт, който не е
спорен по делото.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е бил лишен от право да ползва
съсобствения имот или сам е изразил нежелание да ползва същия. С разпоредбата на чл. 32,
ал. 1 ЗС законодателят установява, че когато общата вещ се ползва от някой от
съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици, за ползата
от която са лишени, от деня на писмено поискване. При така очертания фактически състав,
за да възникне правото на обезщетение на лишения от възможността да полза съсобственик,
следва да е налице съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на
собственост или друго ограничено вещно право, ползването на вещта според
предназначението и да се осъществява само от единия съсобственик по начин и обем
превишаващ обема на дела му от съсобствеността, и този начин на ползване да препятства
другия / респ. останалите/ съсобственик да ползват процесната вещ. Conditio iuris за
ефективната реализация на правото на обезщетение е отправено до и надлежно получено от
ползващия имота писмено поискване. Така очертаните правно релевантни факти следва да
бъдат доказани от ищеца - съсобственик, лишен по ползването на съсобствения имот, при
условията на пряко и пълно доказване.
Последователна е практиката на ВКС /в този смисъл са съображенията, изложени в
мотивната част на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/ че за да може да се приеме, че
съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да
пречи на другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ,
трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е
доведено до знанието на другия съсобственик.
Макар по делото да е установено обстоятелството, че процесният имот е ползван изцяло от
ответника за задоволяване на собствените си и на детето С Д.а жилищни нужди в процесния
период, като същото се потвърждава и от показанията на св. П Д.а, които преценени
съгласно правилото на чл. 172 ГПК, съдът намира за обективно дадени и кредитира с
доверие/, то ищецът не е доказал, че обективно е бил възпрепятстван да ползва процесния
имот, както и че е бил лишен от възможност за фактически достъп до него. Подобен извод
не би могъл да бъде направен и въз основа на показанията на св. Т Д.а, че съжителството с
ответницата в едно домакинство е било невъзможно поради обстоятелството, че ищецът има
ново семейство. Напротив, именно въз основа на тях следва да бъде прието, че у ищеца
единствено е било породено нежелание да използва процесния недвижим имот с оглед на
отношенията с ответницата, а не че същият е бил възпрепятстван да го използва /в този
3
смисъл са и Решение № 157 ОТ 16.11.2017 Г. ПО ГР. Д. No 4878/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА
ВКС и Решение № 95 ОТ 16.06.2014 Г. ПО ГР. Д. No 1913/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/.
Въпреки връчването на покана в писмо по електронната поща на ответницата от 20.12.2017
г. същата не е породила предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС действие - да
постави ответницата в забава, тъй като не е налице вторият елемент от фактическия състав
по чл. 32, ал. 2 ЗС, а именно – съсобственикът, който претендира обезщетение да е лишен от
възможността за ползване на недвижимия имот.
С оглед на изложените съображения настоящият състав приема, че ответникът В. Ц. не е
възпрепятствала достъпа на ищеца Д. Д. до съсобствения им имот за периода 31.10.2018 г.
до 19.06.2019 г., а той сам е отказал да го ползва, поради което не му се дължи обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Искът за заплащане на лихва за забава също се явява неоснователен с оглед на акцесорния
му характер по отношение на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
С оглед изхода на спора, право на разноските за производство възниква за ответника по арг.
на чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени разноски в общ размер от 1000 лева, съгласно
представен списък. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде
разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер 653,66 лева Претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер по наредбата, поради което с
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседание
следва да бъде намалено към минимума в размер на 700 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. "...", № ... срещу
В. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. "..", № 18, ет.5, ап.18, със съдебен адрес: гр.В
ул.“..“ № 2, адв. И. А., искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2110,08 лева - обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на 1/2
ид. ч. от недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр. С, на 5- ти етаж, със застроена
площ 71,13 кв.м., състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна с тераса, коридор, баня с
тоалетна, спалня с тераса, тоалетна, за периода 31.10.2018 г. до 19.06.2019 г. и сумата 736,56
лв.- лихва за забавено изпълнение за периода 19.06.2019 г. – 20.01.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. "...", № ... да заплати на В. Ц. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. "..", № 18, ет.5, ап.18, със съдебен адрес: гр.В ул.“..“ № 2,
адв. И. А., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 700 лева- разноски.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5