№ 25
гр. Велико Търново , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20204000500333 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260008/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 661/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е осъдена, на основание чл.2а от ЗОДОВ, Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. „********* да заплати на М. Ю. Д., ЕГН
********** от с. Кирчево, Област Ловеч, сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от
07.06.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия, бездействия и актове на
ответника във връзка с приложение на ЗОПДИППД (отм.) – внасяне на искане за отнемане
на имущество и налагане на обезпечения търпени в периода от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г.,
като е отхвърлен иска за горницата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. „********* да заплати на М. Ю. Д., ЕГН
********** от с. Кирчево, Област Ловеч сумата от 992 лв., разноски по делото съобразно
1
уважената част от иска. Осъдена е М. Ю. Д., ЕГН ********** от с. Кирчево, Област Ловеч
да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. „********* сумата
от 135 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
съобразно отхвърлената част на иска.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от М. Ю. Д., ЕГН ********** от с.
Кирчево, Област Ловеч, чрез адв. С. Г. от АК - Ловеч против Решение № 260008/19.08.2020
г., постановено по гр. д. № 661/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно в
отхвърлителната му част. Излага се, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по
делото. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Липсвали мотиви, свързани с конкретното обсъждане на всяко едно от
обстоятелствата, довели до причиняване на неимуществените вреди. Нарушен бил и
материалния закон, като това се изразявало в нарушение на принципа на справедливо
обезщетение от чл. 52 от ЗЗД, съгласно който следвало да бъде преценено по размер
обезщетението, което следва да се присъди.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове до пълно предявения размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр.
София. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, недоказана и необоснована
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, пл. „*********, чрез М. М. – процесуален представител
против Решение № 260008/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 661/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано в
осъдителната му част относно присъдените неимуществени вреди. Излага се, че съдът
неправилно бил приел наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността
по чл. 2а от ЗОДОВ – наличието на неправомерно действие или бездействие от страна на
Комисията. Твърди се, че ищцата не успяла да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, нито една от твърдените от нея като претърпени във връзка с проведеното от
ответника производство по ЗОПДИППД (отм.) неимуществени вреди. В производството
ищцата не успяла да докаже причинно-следствена връзка, като елемент от фактическия
състав на отговорността, търсена в конкретния случай. Счита се, че определения размер на
обезщетението, макар и под претендирания размер е прекомерен.
2
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. Ю. Д.,
ЕГН ********** от с. Кирчево, Област Ловеч, чрез адв. С. Г. от АК - Ловеч. В същия се
излага, че в обжалваната му част решението е обосновано и правилно, а въззивната жалба –
неоснователна.
Контролиращата страна Прокуратура на Република България изразява становище за
основателност на жалбата на Комисията и за неоснователност на жалбата на ищцата.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 661/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч
е образувано въз основа на предявени от М. Ю. Д. от с. Кирчево, Област Ловеч против
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София иск с посочено в молбата правно основание чл. 2а от Закона за
отговорността на държавата и общините за неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. В
исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че през 2007 г. и следващите тази година ищцата живеела със
семейството си в гр. Ловеч, ул. **********, а съпругът й О. Й. Д. бил управител и
съдружник в „Алдекс“ ООД - Ловеч, ЕИК *********, което търговско дружество било с
основен предмет на дейност дърводобив и дървообработване с облагаем оборот към 2010 г.
в размер на 2 967 140.80 лв. и тя работела в същото търговско дружество. Сочи, че във
връзка с извършван дърводобив в отдел 1058Б в местността „Бранил“ в землището на гр.
Угърчин през 2008 г. била образувана преписка № 1709/2008 г. по описа на Районна
прокуратура - Ловеч, в резултат на която през 2010 г. било образувано досъдебно
производство № 230/2010 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч. Излага, че в хода на
разследването по посоченото досъдебно производство на 30.03.2010 г. съпругът на ищцата
бил задържан на основание Заповед за задържане на лице по ЗМВР № 71/30.03.2010 г. с
мотиви, че същият е „заподозрян в извършване на престъпление от общ характер във връзка
със следствено дело № 1/2010 г. на Окръжна следствена служба – Ловеч“ и на същата дата
му били предявени с Постановление по д.п. № 230/2009 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч
(преписка вх. № 1709/2008 г. на Районна прокуратура – Ловеч), докладвано по реда на чл.
219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор, обвинения за престъпление по чл. 308, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 235, ал. 3, т. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 26,
ал. 1 от НК. Твърди, че с Постановление на Районна прокуратура – Ловеч от 30.03.2010 г.
той бил задържан под стража за 72 часа, считано от 17:35 часа и по искане на Районна
3
прокуратура - Ловеч с Определение № 218/31.03.2010 г. по ЧНД № 639/2010 г. Ловешкият
районен съд, потвърдено с Определение № 89/07.04.2010 г. по ВЧНД № 198/2010 г. на
Ловешкия окръжен съд, му взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С
Определение № 296/30.04.2010 г. по ЧНД № 766/2010 г., Районен съд – Ловеч, потвърдено с
Определение № 127/05.05.2010 г. по ВЧНД № 273/2010 г. Окръжен съд – Ловеч, отхвърлил
искането за изменение на мярката му за неотклонение, като ограничил възможността му да
внася подобно искане за срок от 2 месеца. Твърди, че с оглед горното и с Решение №
190/04.05.2010 г. на КУИППД (сега КПКОНПИ), на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД
(действал към този момент), било образувано производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност срещу ищцата, съпруга на ищцата О. Й. Д. и против двете
им деца Р. О. Д. и Ю. О. Д.. С Решение № 192/04.05.2010 г. на ответника било възложено
извършването на производството по чл. 22, ал. 1 от ЗОПИППД, във вр. с чл. 390, ал. 1 ГПК
по изпълнението на Решението на ТД - Ловеч. Въз основа на същото и на основание чл. 22,
ал. 1 от ЗОПДИППД, във вр. с чл. 390, ал. 1 от ГПК, на 05.05.2010 г. в Окръжен съд – Ловеч
било внесено мотивирано искане от КПКОНПИ за допускане на обезпечителни мерки на
бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу ищцата и посочените по-горе нейни близки, както и
против едноличния търговец на съпруга й - ЕТ „Джерми - О. Д.“ и управляваното от него
търговско дружество „Алдекс“ ООД, в което същият бил и съдружник. Твърди, че
обезпечителните мерки включвали налагане на възбрани и запори на недвижимо и движимо
имущество, дялове и банкови сметки на посочените лица, както следва: възбрана върху 13
имота, запор върху 12 ППС, запор на дружествени дялове в 2 търговски дружества и запор
върху всички банкови сметки с титуляр в частност ищцата М. Ю. Д.. Твърди се, че искането
е мотивирано с обстоятелството, че за проверявания период от 01.05.1985 г. до 01.05.2010 г.
ищцата и нейния съпруг били получили приходи в размер на 684 минимални работни
заплати (МРЗ), извършили разходи с общ размер 1 835 МРЗ, като разликата между
получените приходи и направените разходи била отрицателна и показвала недостиг на
средства в размер на 1 151 МРЗ. С Определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д.
№ 207/2010 г., Окръжен съд – Ловеч допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от
ЗОПДИППД в полза на КПКОНПИ в частност срещу ищцата М. Ю. Д., като е наложил
възбрани и запори върху подробно описаното по-горе движимо и недвижимо имущество,
както и върху дяловете в търговските дружества и всички банкови сметки в посочените в
искането банки и въз основа на наложените обезпечителни мерки, били издадени 5 броя
обезпечителни заповеди. Изтъква, че с Решение № 189/12.05.2016 г. за прекратяване на
образувано производство по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), Комисията прекратила
производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О.
Й. Д. с мотив, че през периода на време и след осъществяване на престъпната дейност, а
именно от 03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв.,
което не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) и за
придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Излага
се, че въз основа на решението от 17.05.2016 г. била внесена молба за отмяна на основание
чл. 402, ал. 1 от ГПК на постановените по ч.гр.д. № 207/2010 г. обезпечителни мерки и с
4
Определение № 276/18.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 207/2010 г., Окръжен съд –
Ловеч, влязло в сила на 07.06.2016 г., отменил обезпечението, допуснато с Определение №
313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, на
основание чл. 402 от ГПК, като обезсилил и издадените въз основа на него обезпечителни
заповеди. Излага се също, че няколко месеца по-късно с Решение № 239/21.10.2016 г.,
постановено по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е потвърдена
Присъда № 14/16.06.2016 г., постановена по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Районен съд
- Плевен, с която съпругът на ищцата бил оправдан по обвиненията за всички престъпления
против него, като обоснована и законосъобразна, което решение влязло в сила на
посочената по-горе дата като окончателно. Твърди, че производството по делото
продължило от 05.05.2010 г. до 07.06.2016 г. - 4 години, 1 месец и 2 дни. Излага се, че
описаното по-горе изцяло попадало в хипотезите на чл. 2а ЗОДОВ и пораждало правния
интерес на ищцата да търси обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди, които са резултат на описаните по-горе незаконни действия в
частност от страна на ответника, а именно - против ищцата е било образувано производство
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; против имуществото били
предприети действия, ограничаващи възможността за разпореждане с него - налагане на
обезпечителни мерки чрез запори и възбрани по образуваното по инициатива на комисията
против ищцата обезпечително производство; комисията е прекратила производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О. Й. Д. поради това, че
през периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, придобитото
имущество не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.)
и за придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства;
съдът е прекратил производството по образуваното обезпечително производство и
обезсилил наложените обезпечителни мерки с влязло в сила определение. Според ищцата
всяко едно от изложените по-горе основания, свързани с незаконните актове и действия на
ответника, само по себе си е довело до сериозни, непоправими и необратими негативни
преживявания, които са сложили отпечатък върху личния й живот и този на семейството й.
Твърди, че в своята съвкупност и наслагване, обаче стават особено тежки и се изразяват в
следното: комплексно посочените по-горе обстоятелства, свързани с реализирането на
отговорността на държавата за незаконните действия на органите на Комисията се отразили
негативно върху ищцата, която изпаднала в един постоянен и дълготраен психически стрес
и срив. Излага, че действията на Комисията започнали в момент, когато съпругът й бил
привлечен в качеството на обвиняем и задържан под стража и тези действия сложили много
силен отпечатък върху психиката й. Твърди, че на практика с налагането на
обезпечителните мерки върху имуществото му и това на управляваното от него търговско
дружество, „Алдекс“ ООД прекратило дейността си, източниците на средства за издръжка
на семейството били прекъснати, узнаването за започване на производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност станало в и без това тежък за
нея период от живота й. Сочи, че в частност синът й Юли Дермански бил спрян и свален от
управлявания от него автомобил - като част от имуществото, върху което бил наложен
5
запор, за да бъде иззет по делото. Твърди, че бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. Изтъква, че чувството й на потиснатост и безизходица се засилили до
степен на изпадане в пълен психически срив. Сочи, че силно се влошило и здравословното й
състояние и стигнала до там, че изгубила сили и вяра за съществуване на справедливост.
Твърди, че силно страдала и за семейството си, тъй като по-малкият й син преживял остра
психотравма, затворил се в себе си, избягвал контакти, не се събирал с връстниците си,
променил поведението си, не посещавал редовно училище, усамотявал се, нощем имал
кошмари, свързани с този психотравмен момент, чувствал паника, страх, имал вегитативна
симптоматика, започнал да посещава специализирана психологична помощ. Сочи, че
мислите й за тях били свързани с въвеждането му в бизнеса, осигуряване на работа и
развитие, средства за живот. Изтъква, че виждала, че с прекратяване на дейността на
търговското дружество, издръжката на семейството й, както и нейната, се затруднява
изключително много. Сочи, че в чисто личен и човешки план ищцата също изпитвала и
продължава да изпитва психически и морални страдания, които са в пряка и непосредствена
причинна връзка с противозаконните действия и актове на ответника, описани по-горе.
Излага, че изнасянето на семейното им жилище към онзи момент - апартамент в гр. Ловеч,
ул. *************, ап. 16, на публична продан от частен съдебен изпълнител и продажбата
на същия, означавало за ищцата загуба на това жилище, което довело и до преместване на
цялото семейство да живее в родна къщата на родителите им в с. Кирчево, Област Ловеч.
Излага, че описаните по-горе преживявания били свързани с обстоятелството, че ищцата
добре съзнавала, че доказателства за престъпна дейност от страна на нейния съпруг
липсвали и това ставало ясно, тъй като наказателното производство, провеждано против
него и други лица, влизало непрекъснато във фази на внасяне на обвинителни актове,
следвани от оправдателни присъди и потвърждаващи ги решения на въззивните съдилища.
Заявява, че ответникът чрез неговите представители не положили усилия да установят как
протича и се развива наказателното производство, както и че същото с голяма вероятност
щяло да приключи, както и станало, с напълното оправдаване на съпруга на ищцата по
предявените му обвинения. Твърди, че не по-малко травмирал психиката й и изключително
дългият срок, през който продължило производство и на практика установяването на
имуществото е станало преди образуването му, стойността на същото също е била
определена предварително. Излага, че с оглед мотивите на Решение № 189/12.05.2016 г. за
прекратяване на образувано производство по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД от 12.05.2016
г., че през периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от
03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на
значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) и за придобиването
на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства, не било ясно кое било
наложило ответникът да не вземе горното решение незабавно, а да стори това след повече от
4 години или казано по друг начин - кое е дало основание на ответника да вземе Решение №
190/04.05.2010 г. на КУИППД (сега КПКОНПИ) на основание чл. 13, ал 1, т. 1 ЗОПДИППД
(действал към този момент), да образува производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност срещу О. Й. Д.. Сочи, че не на последно място размерът на
6
засегнатите имуществени блага - един от критериите за размера на обезщетението, което се
търси, била стойността на засегнатите имуществени блага според съдебната практика, както
и загубата на жилището за ищцата сложили допълнително тежък отпечатък върху нейната
психика. Твърди, че постоянните ограничения, произтичащи от наложените обезпечителни
мерки, не й давали възможност за един нормален и пълноценен живот, не можела да
планира живота си дори в краткосрочен или средносрочен план и за по-дълго време. Прави
извод, че всичко изложено по-горе сложило траен отпечатък върху психиката и начина на
живот на ищцата и в отношенията й към близки и познати, станала затворена, мнителна,
жизнерадостта изчезнала от начина й на живот. Твърди, че през целия този период -
изключително неразумен срок за провеждане на производството, ищцата търпяла освен
описаните по-горе несгоди, физически и психически болки и страдания и други негативни
моменти и лишения, като била изправена и пред страха от неизвестността и обезверяването
й от правосъдието (не знаела какво би могла да очаква като краен изход от процеса),
чувствувала се ненужна, безполезна. Започнала често да сънува кошмари, при които скачала
от леглото и дълго след това не можела да заспи. Изтъква, че причинените моралните болки
и страдания, описани по-горе, ищцата преценява като причинени й неимуществени вреди,
които от своя страна оценява на сума в размер на 50 000 лева. Сочи, че описаните по-горе
болки и страдания и неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от
подробно описаните по-горе незаконни действия, бездействия и актове на ответника. Сочи,
че отговорността следва да бъде понесена от ответника, тъй като същият е взел решение за
образуване на производство за установяване на имущество, придобито от съпруга на ищцата
от престъпна дейност, инициирал е чрез мотивираното си искане на производство за
обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане от страна на Окръжен съд - Ловеч на
обезпечителни мерки върху цялото имущество, собственост на ищцата и нейното семейство
и прекратил производството поради липса на основание за образуването му.
Прави се искане съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, произтичащи от незаконните действия, бездействия и актове на
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2016 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София е оспорил
предявения иск. Изразява становище, че искът е процесуално недопустим, тъй като били
налице влезли в сила съдебни актове, които се ползват със силата на присъдено нещо, с
които Държавата е обезщетила неимуществените вреди на О. Й. Д. от множество
повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, впоследствие оправдан, като
ищцата твърди факти и обстоятелства, на които се е позовавал и съпруга й в искови
производства по реда на ЗОДОВ. Сочи, че удовлетвореното искане на проверяваното лице
О. Й. Д. е насочено срещу Прокуратурата на РБ, която е процесуален субституент на
Държавата в наказателните производства, а настоящият иск е срещу КПКОНПИ, която било
7
също процесуален субституент на Държавата в гражданските производства при
установяване на незаконно придобито имущество, респективно имущество придобито от
престъпна дейност. Излага се, че недопустимостта на исковата молба се извлича от волята на
законодателя и двете правни норми (чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ), влезли в сила от 2018 г.,
след влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество и никъде в преходните и заключителни разпоредби на
ЗОДОВ не било предвидено обратно действие на закона или отделни негови разпоредби,
което означавало, че и към момента на образуване на проверката, и към момента на
образуване на производството по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОПДИППД (отм.), срещу
съпруга на ищцата О. Й. Д. и свързаните с него лица не е имало правна норма, която да
регламентира отговорността на Комисията по реда на ЗОДОВ. Сочи, че регламентирането
на тази материя е предвидено при действието на ЗОПДНПИ (отм.), който е влязъл в сила на
19.11.2012 г., т.е. заедно с първите промени в ЗОДОВ. Поради това счита, че исковата молба
е недопустима за разглеждане и делото следва да бъде прекратено, тъй като до влизане в
сила на ЗОПДНПИ (отм.) за Комисията липсва пасивна процесуална легитимация. По
основателността на иска, сочи, че не действията на Комисията по прекратяване на
производството срещу О. Д. в изпълнение на Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. по
тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС са незаконосъобразни, а незаконосъобразно би било
бездействието от страна на Комисията и нейните органи, ако не бе прекратила
производството в противоречие със законовите предпоставки, поради което счита за невярно
твърдението от страна на ищцата, че Комисията не била извършила задълбочен анализ на
развитието на наказателното производство срещу съпруга на ищцата. Твърди, че решението
на Комисията за прекратяване на производството срещу О. Д. е от 12.05.2016 г., а присъдата,
на която се позовава ищцата била от 21.10.2016 г. Сочи, че при упражняване на
правомощията си по ЗОПДИППД (отм.), а и при следващите ЗОПДНПИ (отм.) и
ЗПКОНПИ, Комисията и нейните органи действат при условията на обвързана
компетентност, т.е. те нямат свобода на преценка дали, кога и как да действат, като
последователността и формата на техните актове и действия е законово предписана и това
не е самоцел, а законова гаранция за спазване правата на гражданите и ефективен механизъм
за липса на произвол. Твърди, че в този смисъл при наличието на законовите предпоставки
(уведомление от компетентен орган за привличане лицето като обвиняем за престъпление в
обхвата на чл. 3, ал. 1 от закона) органите на Комисията, действайки в условията на
обвързана компетентност, са длъжни да образуват проверка и в конкретния случай
законосъобразно и в изпълнение на законовите изисквания са образували такава и
доколкото в исковата молба и от приложените документи не се установява, проверката и
обезпечителното производство да са образувани незаконосъобразно, т.е. при липса на някоя
от законовите предпоставки счита, че не е налице незаконосъобразно действие като елемент
от фактическия състав на отговорността по чл. 2а от ЗОДОВ. Сочи, че не са налице и
незаконосъобразни фактически действия при извършване на проверката, образуване на
производство и обезпечение, и прекратяване на производство, с които органите на
Комисията да причинят вреди на ищцата. Изтъква, че в тежест на ищцата е да установи и
8
докаже както, че са й причинени вреди, така и че те са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Комисията. Сочи, че съобразно
изложената постановка за причинност, ищцата трябва да докаже пряко и главно, че
образуваното производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) се явява пряка причинно -
следствена връзка за твърдените неимуществени вреди, нещо, което от изложените
твърдения не само не се установява, но и се опровергава. С оглед на изложените аргументи
счита, че предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди, ведно с лихвите е
неоснователен, необоснован и недоказан, а при условията на евентуалност не отговаря на
принципа за „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД като прекомерно завишен.
Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България, чрез своя
представител, заявява становище за неоснователност на предявения иск.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
О. Й. Д., съпругът на ищцата, бил управител и съдружник в „Алдекс“ ООД - Ловеч,
ЕИК *********, което търговско дружество е с основен предмет на дейност дърводобив и
дървообработване, с облагаем оборот към 2010 г. в размер на 2 967 140.80 лв., като не е
спорно че ищцата М. Д. също е работила в това търговско дружество.
В Районна прокуратура - Ловеч била образувана преписка № 1709/2008 г. по описа на
Районна прокуратура - Ловеч във връзка с извършван дърводобив в отдел 1058Б в
местността „Бранил“ в землището на гр. Угърчин през 2008 г., в резултат на която през 2010
г. било образувано досъдебно производство № 230/2009 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч.
Със Заповед за задържане на лице по ЗМВР № 71/30.03.2010 г. съпругът на ищцата е
бил задържан с мотиви, че същият е „заподозрян в извършване на престъпление от общ
характер във връзка със следствено дело № 1/2010 г. на Окръжна следствена служба –
Ловеч“.
На същата дата (30.03.2010 г.) на О. Й. Д. били предявени с Постановление по д.п. №
230/2009 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч (преписка вх. № 1709/2008 г. на Районна
прокуратура – Ловеч), обвинения за престъпления по чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и
чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 235, ал. 3, т. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК.
С Постановление от 30.03.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура – Ловеч,
Дермански е бил задържан за 72 часа, считано от 17:35 ч. по искане на Районна прокуратура
– Ловеч.
С Определение № 218/31.03.2010 г., постановено по ЧНД № 639/2010 г. Районен съд -
Ловеч, потвърдено с Определение № 89/07.04.2010 г., постановено по ВЧНД № 198/2010 г.
на Окръжен съд - Ловеч, на О. Й. Д. била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
9
С Определение № 295/30.04.2010 г., постановено по ЧНД № 766/2010 г., Районен съд
– Ловеч, потвърдено с Определение № 127/05.05.2010 г., постановено по ВЧНД № 273/2010
г. Окръжен съд – Ловеч, е отхвърлено искането му за изменение на мярката му за
неотклонение, като била ограничена възможността му да внася подобно искане за срок от 2
месеца.
С Решение № 190/04.05.2010 г. на КУИППД, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1
ЗОПДИППД, било образувано производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност срещу съпруга на ищцата О. Й. Д..
С Решение № 192/04.05.2010 г. на КУИППД било възложено внасянето на
мотивирано искане по чл. 22, ал. 1 от ЗОПИППД.
На 05.05.2010 г., на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД, във вр. с чл. 390, ал. 1 от
ГПК, в Окръжен съд – Ловеч било внесено мотивирано искане от КПКОНПИ за допускане
на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу О. Й. Д. (съпруг на ищцата),
М. Ю. Д. (ищцата), Р. О. Д. и Ю. О. Д. (деца на ищцата), ЕТ „Джерми - О. Д.“ и „Алдекс“
ООД, с искане за налагане на възбрана върху 13 имота, запор върху 12 ППС, запор на
дружествени дялове в 2 търговски дружества и запор върху всички банкови сметки с
титуляр в частност ищцата М. Ю. Д.. Искането е мотивирано с обстоятелството, че за
проверявания период от 01.05.1985 г. до 01.05.2010 г. ищцата и нейния съпруг били
получили приходи в размер на 684 минимални работни заплати (МРЗ), извършили разходи с
общ размер 1 835 МРЗ, като разликата между получените приходи и направените разходи
бил отрицателна и показва недостиг на средства в размер на 1 151 МРЗ.
С Определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 207/2010 г., Окръжен
съд – Ловеч е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД в полза на
КПКОНПИ в частност срещу ищцата М. Ю. Д., като е наложил възбрани и запори върху
движимо и недвижимо имущество, както и върху дяловете в търговските дружества и
всички банкови сметки в посочените в искането банки и въз основа на наложените
обезпечителни мерки, били издадени 5 броя обезпечителни заповеди.
С Решение № 189/12.05.2016 г. за прекратяване на образувано производство по чл.
13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на ККОНПИ, е прекратено производството за отнемане
на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О. Й. Д. с мотив, че през периода на
време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от 03.04.2007 г. до 29.07.2010
г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна стойност по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) и за придобиването на същото
проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства.
На 17.05.2016 г. в Окръжен съд – Ловеч била депозирана молба за отмяна на
основание чл. 402, ал. 1 от ГПК на постановените по ч. гр. д. № 207/2010 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч обезпечителни мерки.
10
С Определение № 276/18.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 207/2010 г., Окръжен
съд – Ловеч, влязло в сила на 07.06.2016 г., отменил на основание чл. 402 от ГПК,
обезпечението, допуснато с Определение № 313/05.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. №
207/2010 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като обезсилил и издадените въз основа на
него обезпечителни заповеди.
Не е спорно, че с Решение № 239/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 590/2016 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен е потвърдена Присъда № 14/16.06.2016 г., постановена
по НОХД № 2770/2015 г. по описа на Районен съд - Плевен, с която съпругът на ищцата О.
Й. Д. бил оправдан по обвиненията за всички престъпления против него, като обоснована и
законосъобразна, влязло в сила на 21.10.2016 г.
Представени са Договор за ипотечен кредит № 37/12.12.2006 г., сключен между
„Инвестбанк“ АД, гр. София и О. Д. като кредитополучател за сумата 50 000 лв., нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 112/12.12.2006 г. както и договори за банкови
кредити № 195/04.02.2008 г. и № 303/18.06.2008 г., сключени между „УниКредит Булбанк“
АД, гр. София и О. Д. за ипотечни кредити в размер на 52 000 лв. и 70 000 лв., от които
съдът установява, че съпругът на ищцата е имал да погасява кредитни задължения към
момента на налагане на обезпечителните мерки от ответника.
Видно от писмо Вх. № 3900/23.06.2020 г. на Национална агенция за приходите е, че
на 26.06.2012 г. и 29.08.2012 г. са наложени възбрани върху имуществото на О. Й. Д. с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с № 7600-17/22.06.2012
г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, връчено по лицензиран пощенски оператор на
25.08.2012 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 4164/21.08.2012 г., на
основание чл. 200, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК.
Видно от писмо с Вх. № 3987/25.06.2020 г. на Национална агенция за приходите по
изп. д. № 11110001582/2011 г. по описа на НАП - ТД - Велико Търново, офис Ловеч,
образувано против „Алдекс“ ООД по чл. 8 от ДОПК с представляващ О. Д. няма наложени
възбрани върху недвижими имоти.
От заключението на допуснатата и изслушана комплексна съдебно психолого-
психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото, се
установява, че относно преживените събития, ищцата е преживяла травматичен стрес и
нейните реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи
обстоятелства. Вещите лица дават заключение, че няма основание да се подкрепи хипотезата
за промяна в характера на Дерманска вследствие преживяното неблагоприятно житейско
събитие. Дават заключение, че е възможно М. Д. в определен етап от визирания период да е
била с депресивен епизод с умерена изразеност на симптомите, като съвкупността от
множество фактори в етиологията и патогенезата на депресивно разстройство прави
невъзможно определяне на конкретната причинно-следствена връзка с конкретната
11
психотравма за възникването му. Заключава се, че дискомфота и негативните емоционални
преживявания по време на продължителния процес са породили тревожност, безпокойство,
несигурност и отчаяние. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни
характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й система -
отговорност за бъдещето на децата, социален статус, престиж и т.н. Според вещите лица не
се отчитат данни при ищцата за значим спад в цялостното й социално функциониране и не е
налице семейна или трудова дезадаптация. Вещите лица дават заключение, че способността
за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени при М.
Д., като понастоящем тя е клинично и психично здрава. Дават заключение, че негативните
емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се
е достигнало до пълната им дезактуализация. Заключава се, че ищцата има нужния ресурс да
включи травматичното събитие в личния си опит и да продължи своето житейско развитие,
след окончателното приключване на съдебните дела. В съдебно заседание вещите лица
поясняват, че има данни ищцата да е употребявала лекарството „Деанксит“ и то е
подпомогнало да преодолее този период на адаптация. Категорично заявяват, че ищцата е
преживяла травматичен стрес, като няколко фактора са предизвикали тревожността й: ареста
на съпруга й, неясното бъдеще, финансовото състояние на семейството, а понастоящем
тревогите са свързани и с изхода на съдебните производства. Според вещите лица, с оглед
данните по делото и най-вече от показанията на нейния син може да се приеме, че тревожно-
депресивното състояние е отшумяло след освобождаването на съпруга й от ареста.
От показанията на св. Ю. О. Д. – син на ищцата, се установява, че през 2010 г, след
задържането на съпругът й под стража и запориране на имуществото на семейството
ищцата отслабнала, често плачела, тормозела се и не можела да спи. Случаят повлиял много
зле психически на майка му. Започнала да се притеснява и изпаднала в депресия. Вече не
можела да издържа него и брат му и в един момент казала че „ще ги спира от образование“.
Заради наложените запори кредитите на фирмите, собственост на съпруга й, не можели да
се обслужват и жилището било възбранено, а в последствие продадено. След като баща му
бил оправдан и били вдигнати запорите и възбраните тя се успокоила, подобрило се нейното
състояние.
От показанията на св. Б. И. Д. – снаха на ищцата се установява, че след като
запорирали имуществото на фирмите, ищцата се сринала психически. Същата свидетелка
твърди, че М. работела преди това във фирмата на съпруга си и останала без работа, тъй
като всичкото имущество било възбранено и фирмата не можела да работи - не се
сключвали договори. Треперела и се страхувала за бъдещето. Твърди, че ищцата ходила на
лекар и получила увреждане на зрението, виене на свят, вечер се заключвала в къщи и била
сама с по-малкото дете на село. Живеели в гр. Ловеч,, но след запорите и възбраните се
преместили в с. Кирчево, в дома на родителите й. Малкото им дете също имало проблеми,
ходели на психолог. Сега вече била друг човек.
От показанията на св. И. М. А. – бивш работник в „Алдекс“ ООД, се установява, че
12
ищцата след наложените запори била разстроена, започнала да гледа в една точка,
отслабнала, пиела лекарства, ходила често на лекар и имала проблем с очите. Постоянно се
тормозела, нямала апетит и не ядяла. При отглеждането на децата разчитала на майка си.
Заявява, че всички работници във фирмата напуснали, само той останал. Не можели да
сключват сделки да се занимават с дърводобив.
Според всички свидетели причина за това състояние на ищцата е образуване на
производство срещу нея, съпругът й и децата им за отнемане на незаконно придобито
имущество и налагане на възбрани и запори върху имуществото. След като производството
по отнемане било прекратено, ищцата се успокоила.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260008/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 661/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При действието на отменения ЗОПДИППД (отм.), по силата на изричното
препращане на чл. 32 от ЗОПДИППД (отм.), Държавата, чрез Комисията за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), чийто универсален правоприемник
е ответната Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ), съгласно § 3, ал. 3 ЗОПДНПИ във вр. с § 6, ал. 1 от
ЗПКОНПИ, отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени от незаконни действия и
бездействия, извършени във връзка със ЗОПДИППД (отм.). Видно от правомощията й,
отношенията между Комисията и проверяваните лица при осъществяване на предвидената в
ЗОПДИПД (отм.), а понастоящем в ЗПКОНПИ, проверка, не са равнопоставени. Някои
решения на Комисията имат характер на административни актове - започване на
производство, проучване, установяване и оценка на имущество, проучване и установяване
на доходите за придобиването и др. п., докато част от дейността на Комисията както по
ЗОПДИППД (отм.), така и по ЗПКОНПИ има белезите на правозащитна дейност -
юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган
стои извън тях и материалноправното отношение, от което произтича спорът (ППВС № 4/76
г.). Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, и за вреди от
неправомерното им извършване Комисията отговаря по реда на специалния закон - ЗОДОВ,
като компетентен да разгледа иска е гражданският съд – в т. см. - Определение №
1/08.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 39/13 г. по описа на Върховен касационен съд на
Република България, петчленен състав. За отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ определяща е
не правната същност на акта, а основният характер на дейността на органа, който го издава.
Тъй като обезщетението за вреди по ЗОДОВ не може да се претендира по друг закон - чл. 8,
ал. 1 от ЗОДОВ поради факта, че се касае за специален закон, общият ред на ЗЗД в случая е
неприложим.
13
Следователно актовете на Комисията както по стария, така и по действащия
специален закон, имат характеристика на административни и на правозащитни. В случая се
претендира обезщетение за вреди от незаконна правозащитна дейност на Комисията -
предявено мотивирано искане по чл. 22 от ЗОПДИППД (отм.) за налагане на обезпечителни
мерки, което е внесено в съда, разгледано на две инстанции и уважено. Отговорността за
крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност
на същия орган. Затова искът за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание -
срещу органа, от чиито незаконни действия са причинени вредите - чл. 32 ЗОПДИПД (отм.)
във вр. с чл. 7 от ЗОДОВ и § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ във вр. с § 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
С изменението на ЗОДОВ от 19.11.2012 г., отговорността на Комисията, като субституент
на Държавата, е изведена в изрична разпоредба - чл. 2а, което не променя извода, че преди
новелата Комисията носи отговорност по ЗОДОВ.
Изложеното налага извод, че предявеният иск за репарация на неимуществени вреди
поради водено незаконно производство за отнемане на имущество на ищцата, в полза на
държавата, е допустим. Като е приел същия и го е разгледал по същество по специалния ред,
предвиден в ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, предвид
на което доводът на жалбоподателя КПКОНПИ за обезсилване на решението е
неоснователен.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че предявения иск против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, гр. София е с правно основание чл. 32 от ЗОПДИПД
(отм.) във вр. с чл. 7 от ЗОДОВ и § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ във вр. с § 6, ал. 1 от
ЗПКОНПИ във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
Действията на Комисията, от които се твърди, че ищцата е претърпяла вреди и за
които вреди се претендира обезщетение, а именно вземане на решения по чл. 13, ал. 1, т. 1, т.
2 от ЗОПДИППД (отм.) - за образуване на производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност и за внасяне на мотивирано искане по чл. 22 от
ЗОПДИППД (отм.), са осъществени през 2010 г. при действието на ЗОПДИППД (отм.).
14
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗОПДИППД (отм.), за вреди, причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, Държавата носи
отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Преди изменението на ЗОДОВ (ДВ, бр. 38/2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), не е
съществувала изричната разпоредба на чл. 2а, но дори в този случай Държавата носи
отговорност за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени от
нейни органи или длъжностни лица във връзка със ЗОПДИППД (отм.), предвидена в чл. 32
от този закон, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно за ангажиране отговорността на Държавата в този случай е необходимо
наличието на няколко кумулативно действащи предпоставки - вреда, причинена на
пострадалия (ищцата), тя да е настъпила от незаконни действия или бездействия на
длъжностни лица или държавни органи при приложение на ЗОПДИППД (отм.) и да е налице
пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието, и настъпилата вреда.
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди).
В настоящия случай се твърди, че вредата за ищцата е била нанесена от незаконна
дейност на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
чийто правоприемник е КПКОНПИ, изразяваща се във внасяне на мотивирано искане по чл.
22 от ЗОПДИППД (отм.) против ищцата, съпруга на ищцата О. Й. Д. и против двете им деца
Р. О. Д. и Ю. О. Д., както и против едноличния търговец на съпруга й - ЕТ „Джерми - О. Д.“
и управляваното от него търговско дружество „Алдекс“ ООД, в което същият бил и
съдружник, в частност против ищцата, обезпечение на тези искове, без да е имало основание
за това, т. е. без да е извършена пълна проверка за наличие на всички предпоставки, както и
поддържане на това искане пред две съдебни инстанции. Неоснователни са доводите в
жалбата на Комисията, че не са доказани незаконосъобразни актове, действия или
бездействия, от които да са произтекли твърдените вреди.
Основните възражения на Комисията в настоящото производство са основани на
твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са
предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД (отм.) и в тази връзка те
не могат да се квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата
предпоставка за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Действително в съответствие с
разпоредбите на ЗОПДИППД (отм.), Комисията е била длъжна след като е получила през
15
2010 г. надлежно уведомление по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.) от Районна прокуратура -
Ловеч за повдигнатото против О. Й. Д. обвинение за извършено престъпление, попадащо в
предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), каквото е престъплението по чл.
235, ал. 3, т. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, да образува преписка, да извърши
проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен от директора доклад и при
наличието на предвидените в закона предпоставки да внесе мотивирано и подкрепено с
доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки. Факт е обаче, че е прекратено
производството за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност срещу О. Й. Д.
с мотив, че през периода на време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от
03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на
значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) и за придобиването
на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Това от своя страна
обуславя крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка, осигуряване и
водене пред съд на производство за налагане на обезпечителни мерки срещу лицето,
извършило престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД
(отм.), и от ищцата като лице от кръга на тези по чл. 5 - 10 от ЗОПДИППД (отм.). Не е била
осъществена от страна на ответника законосъобразна преценка на установените в хода на
административната проверка факти и обстоятелства относно наличието на имущество,
придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.), нито такава е
извършена при сезирането на съда с мотивираното искане за налагане на обезпечителните
мерки. Така и в общата хипотеза на ГПК всяко лице, твърдящо накърнени материални
субективни права може да иска налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на бъдещия
процес по тяхната защита, което не е незаконно негово действие, но по силата на чл. 403 от
ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако искът бъде
отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде прекратено, като принципна
е постановката, че за вредите от допуснато от съда обезпечение отговаря поискалият
обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза държавата чрез процесуалния си
субституент, биващ органа, поискал допускане на обезпечението.
Целта на обезпечението в гражданския процес е да се осигури, че изпълнението на
бъдещото съдебно решение няма да бъде осуетено или затруднено. Затова чрез едностранни
властнически актове съдът или отнема правни възможности, с които иначе ответникът
разполага, или чрез възлагане на задължения, които той иначе няма. Обезпечителната защита
е привременна, има по-малък интензитет от защитата по принудителното изпълнение.
Обезпечителната защита е бърза и внезапна и представлява изненада за ответника, което
предполага, че искането за налагане на обезпечителни мерки не трябва да се разгласява
публично.
Обезпечителните мерки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност (отм., обн., ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г.) и по Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм., обн., ДВ, бр. 38 от
18.05.2012 г.) имат тази особеност, че не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с
16
имуществото. При определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице
да разреши разпоредителни действия с имуществото (чл. 23, ал. 4 от първия и чл. 40 от
втория закон). Това означава, че искането и налагането на обезпечителни мерки по тези
закони като действия на комисията и на съда сами по себе си не са достатъчни да причинят
имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си. Това
лице може да подаде молба за разпореждане с това имущество при неотложна необходимост.
Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между действията на комисията и съда
по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето
имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с имуществото се прекъсва, тъй
като причиняването на вредите се дължи само на поведението на това лице. То е могло, но
не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да удовлетвори неотложната си
нужда от парични средства.
Освен това следва да се отбележи, че отнемане на имущество на трети лица не почива
върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати
неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество
на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо
тях. Все пак налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на третите лица
обичайно им причинява известен дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да
се разпореждат с имуществото си, а се налага да се обръщат с молба към съда за
освобождаването на това имущество при необходимост. Наложените обезпечителни мерки
могат да предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този
начин да допринесат за психическо разстройство. Причинените от това неимуществени
вреди обаче не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно
водено наказателно производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се
разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото. В т. см. - Решение
№ 172/13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2993/2019 г. по описа на Върховен касационен
съд на Република България, ІІІ г.о.
В исковата молба М. Ю. Д. е посочила, че била поставена в абсолютна невъзможност
да осъществява нормален живот и да покрива ежедневните си нужди, „Алдекс“ ООД,
собственост на съпруга й и в което тя работела, прекратило дейността си, източниците на
средства за издръжка на семейството били прекъснати, силно се влошило и здравословното й
състояние, семейното им жилище било изнесено на публична продан (в следствие
необслужвани кредити на дружествата, в които участва съпругът й), поради което е поискала
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Във връзка с привличането на съпруга й О. Й. Д., като обвиняем, КУИППД (сега
КПКОНПИ) е поискала и съдът е допуснал с определение от 05.05.2010 г. обезпечения на
бъдещия иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), който е следвало да
бъде предявен срещу ищцата, съпруга на ищцата О. Й. Д. и против двете им деца Р. О. Д. и
Ю. О. Д., както и против едноличния търговец на съпруга й - ЕТ „Джерми - О. Д.“ и
17
управляваното от него търговско дружество „Алдекс“ ООД, в което същият бил и
съдружник. Обезпеченията били отменени, по реда на чл. 402 от ГПК с влязло в сила на
07.06.2016 г. определение.
Наложените обезпечителни мерки, засягащи личното имущество на ищцата, са
възбрани върху 3 имота СИО и запори върху банкови сметки. Изнасянето пък на публичната
продан на семейното им жилище е било въз основа на ипотекирането му, като обезпечение
на банкови кредити, предоставени на съпруга й, а не въз основа на действия на Комисията.
Той е имал възможност да поиска от съда да разреши разпоредителни действия със
обезпеченото имуществото.
С оглед принципа за пълна обезвреда и указанията по т. 11 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които обезщетението се
определя глобално, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от
ППВС № 4/1968 г. и трайната последваща съдебна практика, изискваща да се съобразят
релевантните за всяко увреждане обстоятелства при определяне на дължимото обезщетение,
следва да се съобразят, предмета, продължителността и интензитета на проведеното
производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на
честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст,
обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето
(физическо и психическо) на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството,
личността на ищцата, нейния начин на живот, среда и ценностна система, други страдания и
неудобства, и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите
на производство по ЗОПДИППД (отм.).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично такова включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и
задълженията”. Производството пред Комисията, водено спрямо съпруга на ищцата е
продължило около четири години и един месец, като след този срок е прекратено. То е
дейност, която по своето естество оказва негативно въздействие върху психиката на
съответното лице, рефлектира неблагоприятно върху отношенията му със семейството,
неговите близки, приятели, колеги. В случая ищцата е член на семейството на
проверяваното лице. От показанията на св. Биляна Дерманска е видно, че след като
запорирали имуществото на фирмите на съпруга й, ищцата се сринала психически. Същата
свидетелка твърди, че М. работела преди това във фирмата на съпруга си и останала без
работа, тъй като всичкото имущество било възбранено и фирмата не можела да работи - не
се сключвали договори, треперела и се страхувала за бъдещето, вечер се заключвала в къщи
и била сама с по-малкото дете на село. За тези състояния на ищеца показания излага и св.
Илия Антонов, като заявява, че ищцата след наложените запори била разстроена, започнала
да гледа в една точка, пиела лекарства, ходила често на лекар и имала проблем с очите.
18
Според свидетелите причина за това състояние на ищцата било образуване на производство
срещу нея, съпругът й и децата им за отнемане на незаконно придобито имущество и
налагане на възбрани и запори върху имуществото. След като производството по отнемане
било прекратено, ищцата се успокоила.
По изложените съображения, съдът приема, че М. Ю. Д. претърпяла неимуществени
вреди – по време на образуване на производство за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност срещу съпруга й и по време на производство за внасяне на
мотивирано искане по чл. 22 от ЗОПДИППД (отм.) тя изпитвала притеснения поради
обстоятелството, че срещу нея били наложени обезпечителни мерки, несигурност от това по
какъв начин ще приключи производството; засегнато е нейното основно човешко право –
правото на чест и достойнство. От събраните по делото доказателства не се установяват да
са настъпили някакви увреждания на физиката и на психиката на ищцата, извън обичайните.
Поради това, обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива случаи
размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот
в страната.
Обезпечителните мерки са наложени за период от около 4 години, но те не засягат
съществено притежавани от нея имуществени права.
Според приетата по делото комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза,
наложените обезпечителни мерки са породили тревожност, безпокойство, несигурност и
отчаяние. Това състояние на притеснение е допринесло за травматичен стрес и нейните
реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи
обстоятелства, като е възможно М. Д. в определен етап от визирания период да е била с
депресивен епизод с умерена изразеност на симптомите, като съвкупността от множество
фактори в етиологията и патогенезата на депресивно разстройство прави невъзможно
определяне на конкретната причинно-следствена връзка с конкретната психотравма за
възникването му. Вещите лица отчитат, че фрустриращите обстоятелства са засегнали
базисни характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й система
- отговорност за бъдещето на децата, социален статус, престиж и т.н., но не се отчитат данни
при ищцата за значим спад в цялостното й социално функциониране и не е налице семейна
или трудова дезадаптация. Според показанията на разпитаните по делото свидетели
жизненият стандарт на семейството е спаднал, те са могли да задоволяват само най-
елементарните си житейски нужди. Липсват данни да се влошило и здравословното й
състояние, по-малкият й син да е преживял остра психотравма, още по-малко те да са
причинени от наказателното производство или от наложените обезпечителни мерки.
Вярно е, че наложените от Комисията обезпечителни мерки са предизвикали
безпокойство у ищцата, че ще изгубят цялото си имущество, което е допринесло за
развитието на тревожност, безпокойство, несигурност и отчаяние, съгласно приетата по
делото комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза съдебно-психологическа
19
експертиза. Тези мерки са предизвикали също дискомфорт и неудобство, тъй като ищцата
не е могла свободно да се разпорежда с имуществото си, а е било необходимо да се обръща с
молба към съда за освобождаването на това имущество при необходимост.
За обезщетяване на тези неимуществени вреди настоящата инстанция приема, че е
необходима и достатъчна сумата от 5 000 лв. Над този размер обезщетение за М. Ю. Д. не се
дължи, тъй като другите претендирани неимуществени вреди (набеждаването на съпруга й
за престъпник) се дължат на наказателното преследване срещу съпруга й, а не на
обезпечителните мерки. Обезщетение на М. Ю. Д. в по-висок размер не може да се присъди,
тъй като не се доказва причинна връзка между наложените обезпечителни мерки и
твърдените вреди. Освен това тя е трето лице, срещу което не се е водило наказателно
производство и налагането на обезпечителни мерки не се разгласява. Затова сами по себе си
обезпечителните мерки не са довели до обществено неодобрение и морален укор спрямо
нея.
Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-висок или по-нисък
размер. Не се установява с поведението си М. Ю. Д. да е допринесла за увреждането по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради
което определеното обезщетение не подлежи на намаляване.
Само по себе си прекратяване на производството пред Комисията също има ефект на
овъзмездяване, а като база за определяне на паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да се имат предвид и икономическият растеж, стандартът на
живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта.
Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя и останалите изводи на
първоинстанционния съд по претендираните неимуществени вреди, поради което на
основание чл. 272 от ГПК отново препраща към тях.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че предявеният от М. Ю. Д. против
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София иск с правно основание чл. 32 от ЗОПДИПД (отм.) във вр. с чл. 7 от
ЗОДОВ и § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ във вр. с § 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ във вр. с чл. 1 от
ЗОДОВ е основателен и доказан до размер на 5 000 лева. Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София дължи на М. Ю.
Д. сумата 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част – за
сумата над 5 000 лева до претендираните 50 000 лева, предявеният от М. Ю. Д. против
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София е неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че Решение № 260008/19.08.2020 г.,
20
постановено по гр. д. № 661/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е правилно и следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция (отхвърлянето на жалбите),
разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Апелативен
съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/19.08.2020 г., постановено по гр. д. №
661/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21