Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав,
в публично
заседание на петнадесети май 2019 г.,
в състав:
Административен
съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря
Христиана Тонева,
като разгледа
докладваното от съдията
адм. дело
№ 3561/2018 г. по описа на съда,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда чл.144 и сл. от АПК вр. чл.225а от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на П.П.Т. срещу Заповед № 283/29.11.2018г. на Кмета на Район Одесос, Община Варна, с която е наредено: 1. незабавно
предприемане на укрепване на плочата над апартамент № 10 чрез подпирането й с
подпори по продължение на увредените стоманобетонна греда над най-северния
прозорец, означена като Д15 в конструктивния проект на сградата, 2 броя
стоманобетонови колони К 44 и К 45, и премахната част от плоча, описани в
заповедта и 2. и ликвидиране на неблагоприятните последици за конструкцията на
сградата от изпълнението на незаконен строеж: Основен ремонт в апартамент №10 с
премахване на носещи елементи, усвояване на общи части чрез премахване на част
от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им към площта на апартамента, разположен
на четвърти етаж от жилищна сграда, находящ се в имот с идентификатор 10135.1030.138
по КК на гр.Варна, с административен адрес бул. ******в гр.Варна, като в срок
от 14 дни от влизане в сила на заповедта да бъде изготвено конструктивно
становище от проектант-конструктор с пълна проектантска правоспособност за реконструкция
на увредените: греда към покривна плоча, обратна греда към подова плоча, колони
и покривна плоча в апартамент № 10 с цел възстановяване на носещата им
способност с приложени чертежи и изчисления, доказващи ефективността на
подменените конструктивни елементи, като в срок от 30 дни от влизане в сила на
заповедта указанията, дадени в конструктивното становище да бъдат изпълнени,
доказано с приемателен протокол от проектант-конструктора, изготвил конструктивното
становище и 3. в същия срок
покривната конструкция и фасадата на сградата в обхвата на ап.10 да бъдат
възстановени съгласно одобрените проекти на сградата.
Жалбоподателката твърди в жалбата
си, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна. Жалбоподателката
не оспорва фактите установени в
хода на проверката. Моли за отмяна на оспорения акт.
Ответната
страна – Кмета на район Одесос,
община Варна, чрез пълномощник в писмено становище, в съдебно заседание, вкл. по
същество и с писмени бележки, поддържа становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и против
подлежащ на оспорване акт, поради което оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Заповед № 283/29.11.2018г. на Кмета на
Район Одесос, Община Варна. Актът е издаден от компетентен орган в предвидените
форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
За да издаде оспорената заповед,
административният орган е констатирал, че имотът предмет на проверката е
собственост на П.П.Т., съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 176,
том ІV, рег.№ 5270, дело 539 от 2017г., вписан в службата по вписванията с
вх.рег.№ 13956, акт №110, том V, дело №6910/2017г.. Административният орган е
приел, че възложител и извършител на строежа е П.П.Т.. Констатираният строеж е
„основен ремонт в ап.10 с премахване на носещи елементи, усвояване на общи
части чрез премахване на част от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им
към площта на апартамента“, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда,
находяща се в имот с идентификатор 10135.1030.318 по КК на гр.Варна с
административен адрес бул.*****************, гр.Варна. Строежът е четвърта
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.б от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи от 2003г. на МРРБ.
Административният орган е констатирал, че
при извършена проверка на място на 25.09.2018г. от служители на районната
администрация е установено, че в северозападната част на ап.10 с идентификатор
10135.1030.318.1.10, находящ се на ет.4, в жилищна сграда с административен
адрес бул. *****************, гр.Варна се извършват основен ремонт,
преустройство и пристрояване. Констатирано е, че при изпълнените строително
монтажни работи е премахната северозападната фасадна стена на сградата в
обхвата на апартамента. Премахнати са носещи конструктивни елементи: стоманобетонна
греда над най-северния прозорец, означена като Д15 в конструктивния проект на
сградата, 2 броя стоманобетонни колони К44 и К45, като от К45 е запазена само
армировката, и обратната греда на подовата плоча – гр.Г16, всички са били
разположени в плоскостта на фасадната стена.
Премахната е част от носеща плоча, служеща
за таван на апартамента. Премахната е и дървена конструкция на скатен покрив на
сградата с наклон към ул. ******, разположена пред апартамента. Премахнат е и
страничният парапет /към скатния покрив/ на тераса, разположена на
северозападната фасада към ул.******. По контура на плочата под скатния покрив,
след премахването му, странично, към южната тераса и към улицата е изграден зид
с височина около 85см., като продължение на парапета на терасата към улицата.
Върху новия зид и върху парапета на терасата е монтирана РVС дограма с
остъкление. Площта на плочата под скатния покрив, представляваща обща част за
сградата, както и площта на тераса, разположена в северната част от фасадата
към ул. ******, след премахването на фасадната стена, са включени в площта на
апартамента. Над терасата, над приобщената част от плоча след премахването на
ската на покрива /обща част/ и над стоманобетонна таванска плоча на обекта,
част от която е премахната, е монтирана покривна конструкция, покрита с
термопанел, от метални профили върху метални колони, стъпващи по контура на
плочата. Изграден е страничен преграден зид върху парапета на северната тераса
към скат на покрива, граничещ със съседна сграда, находяща се в имот с административен
адрес: ул.****** **. По северозападната фасада има монтирани прозорци.
Представен е протокол-уведомление за
предстоящ ремонт, предвиждащ покриване на мансардната част от покрива с масивна
конструкция и конструктивно становище от септември 2014г. за начина на
изпълнение.
След преглед на интернет платформа е
установено, че през м. юли 2015г. е заснето монтирано скеле пред фасадата на
сградата в тази част, премахнат дървен скатен покрив пред апартамента и
монтирана метална конструкция, като колоните стъпват по контура на плочата на
северния балкон и по контура на плочата при премахнат дървен скатен покрив пред
апартамента. Иззидан е и тухлен зид към скат на покрива, граничещ със съседна
сграда, находяща се в имот с административен адрес: ул.****** **. Към улица ******
няма монтирано остъкление или фасадна стена.
Представено е и конструктивно становище от
декември 2016г. за начина на премахване на фасадния зид, греда и колона от
покривна плоча и изпълнение на метална рамка, т.е. към този период фасадния зид
на апартамента не е премахнат. По данни на жалбоподателите премахването на
фасадния зид е предприето в началото на м. септември 2018г.
Административният орган е приел за
установено, че ремонта в ап.10 е започнал около края на 2014г. – началото на 2015г.,
когато е премахнат дървен скатен покрив пред апартамента и е монтирана метална
конструкция, колони и греди, покрити с термопанел и е продължил към началото на
м.септември 2018г., когато фасадния зид на апартамента е премахнат ведно с
носещи елементи – колони, греди и част от плоча. Посочил е, че състоянието на
строежа към момента на проверката, 25.09.2018г. е описано в съставения
Констативен акт № 30/08.10.2018г. Констатирано е, че за строежа не са налични
строителни книжа и, че е изпълнен без одобрени проекти и издадено разрешение за
строеж. Констатирано е, че общи части на сградата са присъединени към площта на
апартамента без договор в нотариална форма със собствениците в сградата за
учредяване право на строеж. Част от носещата конструкция на сградата,
представляваща обща част, е нарушена без съгласие на останалите съсобственици.
Със съставения Констативен акт № 30/08.10.2018г. е образувано административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконния
строеж. Констативният акт е връчен на г-жа Т. на 19.10.2018г. и в
законоустановения срок е постъпило възражение по акт, разгледано от длъжностните
лица по чл.223 от ЗУТ, като възраженията на г-жа Т. не са уважени. Преписката е
изпратена до главния архитект на Район „Одесос“ за становище относно
приложимостта на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Главният архитект на район
Одесос е дал становище за неприложимост на разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за строеж – основен ремонт
в ап.10 с премахване на носещи елементи, усвояване на общи части чрез премахване
на част от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им към площта на
апартамента“, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в имот
с идентификатор 10135.1030.318 по КК на гр.Варна, с административен адрес бул.******,
гр.Варна.
При констатираните факти и на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и при предоставените от Кмета
на Община Варна пълномощия, съгласно Заповед №4794/25.11.2015г. административният
орган е наредил на П.П.Т.: 1.
незабавно предприемане на укрепване на плочата над апартамент № 10 чрез
подпирането й с подпори по продължение на увредените стоманобетонна греда над
най-северния прозорец, означена като Д15 в конструктивния проект на сградата, 2
броя стоманобетонови колони К 44 и К45, и премахната част от плоча, описани в
заповедта и 2. ликвидиране на неблагоприятните последици за конструкцията на
сградата от изпълнението на незаконен строеж: Основен ремонт в апартамент №10 с
премахване на носещи елементи, усвояване на общи части чрез премахване на част
от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им към площта на апартамента, разположен
на четвърти етаж от жилищна сграда, находящ се в имот с идентификатор 10135.1030.138
по КК на гр.Варна, с административен адрес бул. ******в гр.Варна, като в срок
от 14 дни от влизане в сила на заповедта е наредено да бъде изготвено
конструктивно становище от проектант-конструктор с пълна проектантска
правоспособност за реконструкция на увредените: греда към покривна плоча,
обратна греда към подова плоча, колони и покривна плоча в апартамент № 10 с цел
възстановяване на носещата им способност с приложени чертежи и изчисления,
доказващи ефективността на подменените конструктивни елементи, като в срок от
30 дни от влизане в сила на заповедта указанията, дадени в конструктивното
становище да бъдат изпълнени, доказано с приемателен протокол от
проектант-конструктора, изготвил конструктивното становище и в същия срок
покривната конструкция и фасадата на сградата в обхвата на ап.10 да бъдат
възстановени съгласно одобрените проекти на сградата.
Жалбоподателката не оспорва наличието на
строеж, т.е. че е извършила строеж, но позовавайки се на възражението си срещу
констативния акт, сочи, че съгласно конструктивното становище е изградена метална
рамка с профили UPN140,
която в достатъчна степен осигурявала конструкцията на сградата. Сочи, също че
ремонта бил текущ, а не основен и, че във възражението си до органа е изложила
този довод. Сочи, че за текущият ремонт имала съгласието на съсобствениците в
сградата. Сочи, че за извършените по-рано промени в апартамента е представила
конструктивно становище от м.09.2016г., като изпълнението на ремонтните работи
била изцяло съобразено с указанията в становището. Релевира довод, че не е
налице незаконен строеж и не били налице неблагоприятни последици за
конструкцията на цялата сграда, които да бъдат премахнати, поради което иска
отмяна на заповедта.
Ангажира заключение по СТЕ.
Съгласно заключението на СТЕ, към преписката
са приложени две конструктивни становища изготвени от инж. М. Г.П. – А.а,
съответно от 2014г. и 2016г.. Съгласно конструктивното становище от 2014г. е
предвидено събаряне на съществуваща тухлена фасадна стена и стоманобетонна
плоча над кухнята до задната стена и изпълнение на лека метална покривна
конструкция с покритие от термопанели. Вещото лице е посочило, че в приложените
към заключението по СТЕ чертежи №1/2 е начертано местоположението й, а в чертеж
**/2 са дадени детайли за изпълнение. Съгласно конструктивното становище от
декември 2016г. е предвидена за събаряне 12см. преградна тухлена неносеща стена
към коридора, съществуваща тухлена стена, стоманобетонна греда над нея и
стоманобетонова колона в този зид и е предвидено изпълнение на укрепваща
метална рамка. Вещото лице е посочило, че в приложените чертежи №1/3 са
посочени елементите за събаряне, а в № 2/3 и 3/3 са дадени детайли за
изпълнение. Вещото лице е констатирало при посещение на място премахнати –
частично 12см. преградна тухлена неносеща стена към коридора с дължина 3.30см.;
съществуваща тухлена фасадна стена на кухнята и едната стоманобетонова греда
над нея /гр. Д15 от конструктивен одобрен проект/; стоманобетонова колона в
горепосочения зид /К44 от конструктивен одобрен проект/ и бетона на втора
колона /К45/, без да е изрязана армировката й; част от стоманобетонова плоча
над кухнята; обратната греда на ниво подова плоча на ап.10 под съществуващата
тухлена фасадна стена на кухнята /гр.Г16 от конструктивен одобрен проект/;
премахната е частично дървена скатна покривна конструкция над апартамента на
долния етаж и площта /обща част/ е присъединена към кухнята на ап.10. Вещото
лице е посочило, че съгласно конструктивните становища са изпълнени: лека
метална покривна конструкция с покритие от термопанели над кухнята, северната
тераса към ул.“******“ и площта с премахнатия дървен скатен покрив. Вещото лице
е посочило, че дейностите които не са съобразени и изпълнени съгласно
конструктивните становища са: не е изпълнено укрепване с метална рамка; между
южната тераса към ул.“******“ и демонтирания покрив е монтирана врата, изграден
зид и РVС дограма върху него; премахнат е страничен парапет на терасите;
предвиденото цялостно остъкляване до пода на жилището не е изпълнено, изпълнен
е зид с височина 0.85м. и РVС дограма над него по периферията на улицата на
северната тераса и площта с демонтирания дървен скатен покрив, към покрива до
калкана, по късата страна на северната тераса е изпълнен нов зид с d=12 см. и височина до термопанела; премахнат
е бетона на втора колона /К45/, без да е изрязана армировката; премахната е
обратна греда на ниво подова плоча на ап.10 под съществуваща тухлена фасадна
стена на кухнята /гр.Г16 от конструктивно одобрен проект/; премахната е една
стоманобетонова греда над съществуваща тухлена фасадна стена на кухнята /гр.Д
15 от конструктивен одобрен проект/, а гр. Д16 не е премахната, като към
момента на огледа от вещото лице единият й край е неподпрян. Вещото лице е
констатирало, че извършените на място строителни работи отговарят на описаните
в оспорената заповед и в констативния акт. Вещото лице е констатирало, че при
извършения до момента ремонт в ап.10, ет.4 от жилищната сграда на бул. Вл.
Варненчик № 138 част от първоначално вложените конструктивни елементи са
премахнати и някои от тях са заменени с други видове /напр. стоманобетонна и
дървена конструкция с метална/. Вещото лице е констатирало следните засегнати
при ремонта носещи конструктивни елементи: стоманобетонова греда над
съществуващата тухлена фасадна стена на кухнята /гр.Д15 от конструктивен
одобрен проект/ - премахната; Стоманобетонова колона в посочения по-горе зид
/К44 от конструктивен одобрен проект/ - премахната; бетона на втора колона
/К45/ - премахнат, без да е изрязана армировката й; част от стоманобетоновата
плоча над кухнята – премахната; дървена скатна покривна конструкция над
апартамента на долния етаж-премахната.
Към административната преписка са приложени
две конструктивни становища изготвени от инж. М. Г.П. – А.а от 2014г. и от
2016г..
От данните по административната преписка не
се установява издадено разрешение за строеж за ремонта на ап.10, ет.4 на бул.*****************,
гр.Варна. Жалбоподателката сочи, че не е подавала заявление и строителни книжа
за одобряване на проект за извършване на ремонт в жилището й в район Одесос на
Община Варна – с.д. 7259/03.05.2019г.
Горните факти се установяват от
констатациите в констативния акт и в оспорената заповед, от становищата на
страните, от приложените към СТЕ и към административната преписката скици и
конструктивни становища и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено в частта, в която се установяват факти и не го
кредитира в частта, в която вещото лице е направило правни изводи.
Спорът е за следното – представлява ли
строеж извършеното в ап.10, ет.4 от жилищната сграда на бул. Вл. Варненчик №
138 или представлява „текущ ремонт“ и респ. правилна ли е оспорената заповед?
За да даде отговор на поставените въпроси, съдът съобрази относимите разпоредби на ЗУТ и по-конкретно на §5, т. 38 от ЗУТ, съгласно който "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.; §5, т.42. от ЗУТ, съгласно който "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително- монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.; §5, т.43 от ЗУТ съгласно който "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях и §5, т.44 от ЗУТ, съгласно който "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
При постановяване на съдебният акт съдът съобрази: Решение № 1947/15.02.2017г. постановено по адм.д. 8223/2016г. от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, съгласно което „Определящо за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на "строеж" по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, каквито се изискват по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая е установено, че извършеното строителство - отвор за врата по фасадна стена в бирария към вътрешен двор, не представлява строеж, а е "текущ ремонт", по смисъла на §5, т.43, б."б" от ЗУТ, тъй като отвора не засяга конструкцията на основната сграда, както и конструкцията на навеса към нея и не променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Като вид текущ ремонт за процесното строителство не се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, по аргумент от чл.151, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ / ред. Д.в. бр.82/2012 г./, в сила към датата на извършване на ремонта - 2013 г. Поради това правилни са изводите на съда, че разпоредения за премахване строеж - предмет на оспорената заповед не е такъв и следователно липсата на строителни книжа не го правят незаконен по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.“; Решение №138/07.01.2019г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Севдалина Червенкова по адм.д 8277/2018г., съгласно което „Периодът на изграждане на обекта е също безспорно установен – март 2016 г., поради което правилен е и изводът за неприложимост на разпоредбите относно търпимите строежи - § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ.“; Решение №14350/22.11.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Г. К.по адм.д 6360/2018г., съгласно което „Въз основа на представените от страните писмени доказателства и приетото и неоспорено заключение на вещо лице, решаващият съд обосновава верен извод, че разпореденото за премахване с оспорената заповед не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а се касае за извършено остъкляване на тераси. Според вещото лице остъкляването на процесните тераси се състои от оформени с гипскартон колонки, отделящи прозорците, поставени в дървени рамки тип „Делукс“, остъклени с три камерни пакети за PVC дограма и монтирани алуминиеви щори, като остъклените тераси се използват за отглеждане на цветя и декоративни храсти. Не е извършено надстрояване, пристрояване, премахване на стени и не се променя фасадата на сградата. За тези дейности не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал.1,т. 6 ЗУТ, поради което извършването им без такова не е незаконно и правилно заповедта за премахването им е отменена като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби.“; Решение №11711/03.10.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Е К.по адм.д 1682/2018г., съгласно което „Предмет на оспорената заповед е строеж : "Реконструкция на сграда /постройка за инвентар", изпълнен от касационния жалбоподател в ПИ с идентификатор 77195.518.237 по КК на [населено място]. Установено е въз основа на неоспорено заключение на СТЕ, че подмяната на покривната конструкция на сградата с нова, изграждането на нов тухлен зид с дебелина 25см. от тухли четворки на мястото на съществуващ стар зид от юг на постройката и 4 бр. бетонови колони и пояси, са носещи елементи - част от конструкцията на сградата, които увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността й. Този вид строителни дейности според вещото лице представлява реконструкция на сграда, тъй като се засяга част от конструкцията й - покрив и носещ зид. При тези данни и липсата на доказателства, с които да се оборват, изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразна, са правилни. Описанието на строежа в съставения КА **/20.01.2017г. съответства на това по заповедта и на установеното от вещото лице по СТЕ. Споделят се изводите на съда, че извършените строителни дейности по сградата, не са текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 ДР ЗУТ, а представляват реконструкция, по смисъла на §5, т.44 ДР ЗУТ, защото засягат конструкцията й. При положение, че реконструкцията е вид строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, за извършването й са били необходими строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито извършителя не разполага. При липсата на такива строителни книжа процесния строеж се явява незаконен по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и законосъобразно е разпоредено премахването му. Правилни са и другите изводи на съда, че строежът е нетърпим, предвид годината на извършване - 2016г., поради неприложимост на разпоредбите на §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ.“; Решение №9086/04.07.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия М. А.по адм.д 8025/2017г., съгласно което “1. Сградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, а не навес без ограждащи стени или ремонт на съществуващи в имота гараж и постройки с цел укрепване на съседната къща. Действително, преди на мястото на спорната сграда са съществували три стопански постройки, нанесени като отделни обекти в кадастралната карта, като по отношение на тях е постигнато споразумение със съседите да бъдат премахнати или ремонтирани без промяна на параметрите им. Според фактическите установявания на съда обаче, основани и на приетата съдебно–техническа експертиза, строежът по оспорената заповед не е идентичен с трите стопански постройки, а е изцяло изграден нов строеж с по–голяма площ и височина от съществувалите на място постройки. 2. Следователно е налице нов строеж, за който на общо основание е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При отсъствието му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. 3. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е изключена по принцип. Доколкото строежът не е реализиран преди 2012г. - факт, който се потвърждава от налични скици на имота през годините и съдебно-техническата експертиза, той далеч следва крайния момент по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. - 31 март 2001 г., и изследването дали е бил евентуално търпим по нормативните правила за допустимост на строителството не е възможно. Затова премахването му е разпоредено законосъобразно, а отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение съответства на материалния закон.“; Решение №960/23.01.2019г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Галина Солакова по адм.д 6932/2018г., съгласно което “С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор Е. Стойков срещу заповед № РД 15-2558/09.11.2017 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Затваряне към съществуваща тераса към таванско помещение” разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.548.30 по КК на гр. Сливен, адм. адрес [улица], гр. Сливен. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и са изложени подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в хипотезите за търпимост на §16, ал.1, ал.2 и ал.3 и §127, ал.1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е, че разпореденият за премахване незаконен строеж съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа, върху съществуваща тераса, представляващ ограждащи стени от тухлена зидария с монтирана ПВЦ дограма от двете страни, изпълнени върху съществуваща бетонова плоча, с дървен покрив. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото и не се оспорва от страните. Също така, съобразно свидетелските показания процесния строеж е изграден най-рано след 2008г., от което следва, че по отношение на него не е приложим режим на търпимост, както по §16, ал.1, ал.2 или ал.3 от ДР на ЗУТ, така и по §127, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е „до 31.03.2001г.“ С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите на касационния жалбоподател, че извършеното строителство е необходимо и неотложно, извършено с оглед предотвратяване на инциденти, т.е. съобразно с изискванията на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, са неоснователни. Това е така, тъй като чл. 195 от ЗУТ се отнася за премахването на неподходящи по местонахождение или застрашени от самосрутване обекти, но не и до незаконни строежи, изградени без строителни книжа. Разпоредбата действително вменява на собствениците да поддържат сградите в безопасно за околните лица състояние, но не ги освобождава от задължението да извършват само разрешени по смисъла на ЗУТ строежи и преустройства.; Решение **34/08.01.2019г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Е К.по адм.д 12803/2017г., съгласно което „Със заповедта, на основание чл.225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървена покривна конструкция върху заварена жилищна сграда", находящ се в УПИ ХIV-370, кв.110 по плана на гр. Габрово. Адресат на заповедта е оспорващата К., в качеството й на собственик и извършител на строежа. Прието е от съда, че разпоредения за премахване обект е "строеж", а не "текущ ремонт" по смисъла на §5, т.43 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито не се представят. Отчетено е, че при извършване на строеж:" Дървена покривна конструкция върху заварена жилищна сграда" е налице преизграждане на цялата дървена покривна конструкция на жилищната сграда, което представлява основен ремонт, тъй като засяга конструктивни елементи на къщата. За такъв основен ремонт според съда се изискват строителни книжа, а липсата им определя строежа като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изведени са и изводи за липса на търпимост на строежа, предвид момента на извършване – след м.ноември 2016г. По делото е установено, че строежът представлява преизграждане на дървена покривна конструкция на жилищната сграда в имота на касатора, вследствие на възникнал пожар, при който тя е изгоряла. Извършеното строителство засяга носещата дървена конструкция на покрива, която е преизградена изцяло от дървени греди. Възстановяването на дървената конструкция на покрива засяга конструктивни елементи на сградата, поради което правилно е прието от съда, че представлява извършване на "основен ремонт" и "реконструкция" на покрив, по смисъла на §5, т.42 и т.44 ДР ЗУТ. Основен ремонт и реконструкция на покрив е вид строеж, за който правилно е прието, че се изискват строителни книжа, с каквито процесният строеж не разполага. Поради това същият е незаконен, на основания чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и кмета на община Габрово е разполагал с материална компетентност да издаде заповед за премахването му. Съобразно изложеното правилно е прието, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 ЗУТ, касаеща текущ ремонт на сгради по смисъла на §5, т.43 ДР ЗУТ, тъй като при текущия ремонт не се засяга конструкцията на сгради, а в случая е налице такова засягане. Приложението на чл.148, ал.6 ЗУТ е обусловено от извършване на СМР в изпълнение на неотложни аварийни и възстановителни работи, при които строителни книжа се издават по време на строителството. По делото липсват доказателства за иницииране от страна на касатора на процедура по издаване на такива строителни книжа, съпътстваща строежа. Въпросът за търпимостта на незаконния строеж е изследван от съда, като съобразно времето на изграждане – след 17.09.2016 г. на която дата е възникнал пожара / Удостоверение на ОД на МВР-Габрово,стр.57/, правилни са изводите на съда, че строежът е нетърпим, поради неприложимост разпоредбите на §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ.“; Решение №8789/28.06.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия М. А.по адм.д 7517/2017г., съгласно която „1. Достоверността на констатациите на административния орган за характеристиките на строежа се потвърждават и от техническите експертизи, приети от първостепенния съд. Той представлява „пристрояване“ към втория жилищен етаж на сградата с дължина 4,60 м и широчина 1,50 м, част от него е оформена като тераса, изпълнен е от дървена конструкция – греди, колони и зидария с тухли „Итонг“, на външната страна са монтирани прозорци и врата от PVC дограма, осигуряваща втори достъп до жилището чрез преминаване по покрива на съществуващата сграда, като е монтирана метална стълба. Обектът е подпрян на дървени колони, стъпващи на бетонова основа – единичен фундамент под всяка колона, и е покрит с дървена покривна конструкция, изпълнена само за него. 2. При тези фактически установявания правилна от материалноправна страна е квалификацията на административния съд за осъществяването на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. а. Със строително-монтажните работи е увеличен широчинно обема на съществуващия етаж – премахната е стената на лоджията към кухнята и новоизградената част е продължение на основния обект. Поради това изначално е изключена хипотезата на „текущ ремонт“ – предназначението на СМР не е да подобри и поддържа в изправност сградата, нито представлява вътрешно преустройство, което би запазило площта на етажа – аргумент от т. 43 на § 5 ДР ЗУТ.б. Без значение за принадлежността на изграденото към строежите е обстоятелството, че част от елементите му могат да бъдат демонтирани. По начина на свързването му с терена обектът е трайно прикрепен към него, налице е и функционална връзка с етажа от сградата. За да бъде преместваем, необходимо е той, след евентуалното му отделяне от повърхността и преместване в пространството, да може да изпълнява функцията си на друго място със същото или подобно предназначение – вж. дефиницията на § 5, т. 80 ДРЗУТ. Несъмнено на въпросния обект не е присъща подобна индивидуализация. в. Правилно администрацията и съдът са отнесли строежа към пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ. Противно на възражението на касатора, интегрираният в етажа на сградата нов строеж следва категорията на родовия обект по разпоредбата, към който принадлежи. Съответно кметът на общината е бил и компетентен да издаде заповедта за премахване – чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. 3. След като строежът, предмет на заповедта, не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и премахването му е наредено материално законосъобразно. Строителството е реализирано през 2015 г., което пък изключва изначално търпимостта му, тъй като пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. е изтекъл на 31 март 2001 г.4. Подлежащият на премахване обект е очертан в разпоредителната част на заповедта. Въпросът за недопускането на засягане на останалата част от сградата, която е извън обективните предели на административния акт, е предмет на преценка при проучването и осъществяването на евентуално принудително изпълнение. Той е неотносим към законосъобразността на заповедта, доколкото възложеното с нея задължение не е обективно неизпълняемо или несъразмерно с целта, за която е издадена – чл. 59, ал. 2, т. 5 и чл. 6, ал. 2 и 5 АПК.“; Решение №5040/18.04.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд на Р България, Второ отделение, с докладчик съдия Е К.по адм.д 12593/2017г., съгласно което „Със заповедта, на основание чл.225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж:"Покривна конструкция на жилищна сграда", находящ се в УПИ [номер], кв.[номер] по плана на [населено място], община-[община]. Адресати на заповедта са двамата оспорващи, в качеството им на собственици и извършители на строежа. От съвкупната преценка на доказателствата е прието от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден в отсъствие на отменителните основания по чл.146, т.1-5 АПК. По основния спорен въпрос относно наличието на "строеж", по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ или "текущ ремонт" по смисъла на §5, т.43 ДР ЗУТ, е възприето от съда, че е налице строеж, под формата на основен ремонт, за който се изискват строителни книжа, с каквито процесния строеж не разполага. Отчетено е, че при извършване на строеж:" Покривна конструкция на жилищна сграда", не са подменени отделни покривни материали, части от покривната носеща конструкция, а е налице събаряне и преизграждане на цялата дървена покривна конструкция на жилищната сграда, с покрив от керемиди, което не е текущ ремонт, а основен такъв. За последния се изискват строителни книжа и тъй като такива не се представят, е прието от съда, че строежа е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му, на основание чл.225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Не са изложени мотиви за търпимост на строежа, предвид годината на извършване - 2015г. По делото е установено, че строежът представлява преизграждане на дървена покривна конструкция на жилищната сграда в имота на касаторите, вкл. и покрив от керемеди, който по вид и конструкция съответства на този по одобрения инвестиционен проект за жилищната сграда от 1981г. Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, покривната конструкция е част от носещата конструкция на сградата. Извършеното строителство, според вещото лице, засяга носещата дървена конструкция на покрива, тъй като са подменени части от нея, а именно дървени греди и попове, а не само покривни материали. Засягането на конструктивни елементи при строежа, според същото заключение, е строеж и по-конкретно основен ремонт и реконструкция на покрив, тъй като са възстановени конструктивни елементи на покрива, чрез замяната им с нови, съгласно определението за "основен ремонт" и "реконструкция" по §5, т.42 и т.44 ДР ЗУТ. За вида и характера на извършените СМР по покрива е видно и от показанията на св.П., които съдът правилно е кредитирал. При тези установявания правилни са изводите на съда, че извършеното строителство по покрива на жилищната сграда представлява "строеж" по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, а не е текущ ремонт. СМР по покрива не са текущ ремонт, защото засягат конструкцията на сградата, в частност дървената покривна конструкция, което прави разпоредбата на чл.151, ал.1, т.2 и 3 б."а" ЗУТ / ред. Д.в. бр.82/2012г./ неприложима. Съгласно цитираната разпоредба / в сила към датата на издаване на процесната заповед/ не се изисква РС за подмяна на покривни материали /т.2/ и за вътрешно преустройство при които не се засяга конструкцията на сградата /т.3,б."а"/. Последното е определено като текущ ремонт, съгласно §5, т.43, б."а" ДР ЗУТ, като акцента е да не се засяга конструкцията на сградата. В случая, с оглед установените данни, има подмяна на покривни материали, но заедно с тях е налице и подмяна на носещи дървени конструктивни елементи на покрива на сградата, което не отговаря на условието за текущ ремонт, а за основен ремонт, както правилно е възприето и от съда. За основните ремонти се изискват строителни книжа, с каквито процесния строеж не разполага. Ето защо, като е приел, че строежът е незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и че заповедта за премахването му е законосъобразна, съдът е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение.“
С оглед доводите на жалбоподателката, констатациите
на административния орган и констатациите на вещото лице в СТЕ, съдът намира за
установено по спора наличие на строеж представляващ премахнати – частично 12см.
преградна тухлена неносеща стена към коридора с дължина 3.30см.; съществуваща
тухлена фасадна стена на кухнята и едната стоманобетонова греда над нея /гр.
Д15 от конструктивен одобрен проект/; стоманобетонова колона в горепосочения
зид /К44 от конструктивен одобрен проект/ и бетона на втора колона /К45/, без
да е изрязана армировката й; част от стоманобетонова плоча над кухнята;
обратната греда на ниво подова плоча на ап.10 под съществуващата тухлена
фасадна стена на кухнята /гр.Г16 от конструктивен одобрен проект/; премахната е
частично дървена скатна покривна конструкция над апартамента на долния етаж и
площта /обща част/ е присъединена към кухнята на ап.10, от които дейности,
които не са съобразени и изпълнени съгласно конструктивните становища приложени
към административната преписка са: не е изпълнено укрепване с метална рамка;
между южната тераса към ул.“******“ и демонтирания покрив е монтирана врата,
изграден зид и РVС дограма върху него; премахнат е страничен парапет на
терасите; предвиденото цялостно остъкляване до пода на жилището не е изпълнено,
изпълнен е зид с височина 0.85м. и РVС дограма над него по периферията на
улицата на северната тераса и площта с демонтирания дървен скатен покрив, към
покрива до калкана, по късата страна на северната тераса е изпълнен нов зид с d=12 см. и височина до термопанела; премахнат
е бетона на втора колона /К45/, без да е изрязана армировката; премахната е
обратна греда на ниво подова плоча на ап.10 под съществуваща тухлена фасадна
стена на кухнята /гр.Г16 от конструктивно одобрен проект/; премахната е една
стоманобетонова греда над съществуваща тухлена фасадна стена на кухнята /гр.Д
15 от конструктивен одобрен проект/, а гр. Д16 не е премахната, като към
момента на огледа от вещото лице единият й край е неподпрян. При строително
монтажните работи са засегнати следните носещи конструктивни елементи:
стоманобетонова греда над съществуващата тухлена фасадна стена на кухнята
/гр.Д15 от конструктивен одобрен проект/ - премахната; Стоманобетонова колона в
посочения по горе зид /К44 от конструктивен одобрен проект/ - премахната;
бетона на втора колона /К45/ - премахнат, без да е изрязана армировката й; част
от стоманобетоновата плоча над кухнята – премахната; дървена скатна покривна
конструкция над апартамента на долния етаж-премахната.
Визираният в оспорената заповед строеж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ - вид преустройство в последният етаж на жилищната сграда чрез засегнати носещите конструктивни елементи: стоманобетонова греда над съществуващата тухлена фасадна стена на кухнята /гр.Д15 от конструктивен одобрен проект/ - премахната; Стоманобетонова колона в посочения по горе зид /К44 от конструктивен одобрен проект/ - премахната; бетона на втора колона /К45/ - премахнат, без да е изрязана армировката й; част от стоманобетоновата плоча над кухнята – премахната; дървена скатна покривна конструкция над апартамента на долния етаж-премахната. За извършването на такъв строеж е необходимо издаването на разрешение за строеж. За издаване на разрешение за строеж жалбоподателката не е подавала необходимите документи и няма издадено.
С оглед времето на извършване 2014г-2018г. строежът е нетърпим, както е посочено в оспорената заповед.
Установено е,
че строежът е четвърта категория. При тези
данни по спора съдът извежда извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. В случая е установено, че строежът е извършен без
разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със
заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Налага се извод за правилност на Заповед № 283/29.11.2018г. на Кмета на Район Одесос, Община Варна.
При този изход на спора на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П.П.Т. срещу Заповед № 283/29.11.2018г. на Кмета на Район Одесос, Община Варна, с която е наредено: 1. незабавно
предприемане на укрепване на плочата над апартамент № 10 чрез подпирането й с
подпори по продължение на увредените стоманобетонна греда над най-северния
прозорец, означена като Д15 в конструктивния проект на сградата, 2броя
стоманобетонови колони К 44 и К45, и премахната част от плоча, описани в
заповедта и 2. ликвидиране на неблагоприятните последици за конструкцията на
сградата от изпълнението на незаконен строеж: Основен ремонт в апартамент №10 с
премахване на носещи елементи, усвояване на общи части чрез премахване на част
от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им към площта на апартамента, разположен
на четвърти етаж от жилищна сграда, находящ се в имот с идентификатор 10135.1030.138
по КК на гр.Варна, с административен адрес бул. ******в гр.Варна, като в срок
от 14 дни от влизане в сила на настоящата заповед да бъде изготвено
конструктивно становище от проектант-конструктор с пълна проектантска
правоспособност за реконструкция на увредените: греда към покривна плоча,
обратна греда към подова плоча, колони и покривна плоча в апартамент № 10 с цел
възстановяване на носещата им способност с приложени чертежи и изчисления,
доказващи ефективността на подменените конструктивни елементи, като в срок от
30 дни от влизане в сила на заповедта указанията, дадени в конструктивното
становище да бъдат изпълнени, доказано с приемателен протокол от
проектант-конструктора, изготвил конструктивното становище и 3. в същия срок покривната конструкция и
фасадата на сградата в обхвата на ап.10 да бъдат възстановени съгласно
одобрените проекти на сградата.
ОСЪЖДА П.П.Т. ***0лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ