РЕШЕНИЕ
№ 351/25.05.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Биляна
Икономова
при секретаря Йорданка Попова….………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор А. Стоянов……………….........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №23 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.П.З. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №139 от 01.12.2021г.,
постановено по АНД №562/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което
е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №4580042, издаден от ОД
на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Счита се, че издаденият ЕФ противоречи на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Направено е систематично тълкуване на
разпоредбата с тези на чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.186, ал.4 от ЗДвП
като са развити съображения, че за нарушения, заснети с АТСС, когато
предвижданото наказание е до 50 лв включително, не може да бъде издаван ЕФ. В
тази връзка се твърди, че доколкото в случая предвиденото наказание по чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП е във фиксирания размер от 50 лв, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да
процедира по реда на чл.186, ал.4 от ЗДвП вр. чл.39, ал.3 от ЗАНН и в
зависимост от позицията на нарушителя, да издаде необжалваема глоба с фиш на
стойност 50 лв или да състави акт и издаде НП по общия ред. Счита се, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен , тъй като не е била налице процесуална възможност за
издаването му.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и на
издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №4580042, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 07.03.2021г.
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Д.П.З. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че описаното в ЕФ се установява от приетите по делото
еднопосочни писмени доказателства. Посочил е, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, че снимковият материал е от 07.03.21г. – датата на
нарушението и не е неясен. Приел е, че нарушението е било надлежно установено и
е извършено от лице, което може да носи административнонаказателна
отговорност. Относно наказанието е
посочил, че същото е във фиксиран размер и мотиви в тази насока не могат да
бъдат излагани.
Решението е правилно.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в контролирания участък на пътя.
Не се констатират допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. Макар и пестеливи, мотивите на районния съд обхващат всички изложени от жалбоподателя оплаквания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон като изводът за законосъобразност на ЕФ е съответен на събраните по делото доказателства и изцяло се споделя от касационната инстанция.
Единственото
оплакване в
жалбата, въведено за първи път пред настоящата инстанция, а именно, че ЕФ е издаден в противоречие с разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН, е неоснователно. Тезата на касатора, че тази разпоредба
изключва възможността нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система в отсъствие на
контролен орган, за които е предвидено наказание в размер от 50 лв , да се
санкционират чрез издаване на ЕФ, не може да бъде споделена.
Следва да се има предвид, че фишът по чл.39, ал.2 от ЗАНН , /както и този по
ал.2а от същата норма/, се издава от контролен орган, което съществено го
отличава от електронния фиш, визиран в чл.39, ал.4 от ЗАНН, при който
нарушението се установява в отсъствие на такъв. Предвид последното, разпоредбата
на чл.39, ал.3 от ЗАНН, на която се позовава касаторът, за да обоснове
защитната си теза, е в систематическа връзка с предходните му алинеи, но не и
със следващата ал.4 от същия член.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Така разписаното не игнорира възможността за нарушение, установено и заснето с техническо средство или система , в отсъствие на контролен орган, наказанието за което е в размер на 50 лв, да се издаде ЕФ. Противно на вижданията на касатора, подобна забрана разпоредбата не въвежда. Според чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, /т.е. в отсъствие на контролен орган/, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл. 189, ал. 4 ЗДвП), какъвто не е процесният.
Предвид горното,
няма как да се приеме, че процесният ЕФ е издаден в противоречие с материалния
закон.
При тези съображения,
настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на
закона, и
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/01.12.2021
г., постановено по АНД №562 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021
година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.