МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 31.08.2020г. ПО НОХД № 4265/2020
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу П.К.К. за това, че през периода от 23.05.2017г. до 04.07.2017г., в
гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно
лице - "шофьор на лекотоварен автомобил ЕКСВАН- търговия" в
"Брадърс Логистик” ООД, гр. Стара Загора, е присвоил чужди пари -
собственост на “ Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора, връчени в това му качество й
поверени му да ги пази или управлява на основание договор от 01.01.2016г. между
„Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора и "Брадърс Логистик" ООД,
гр. Стара Загора от получателите на доставките на стоки и неотчетени в касата
на "Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора суми по фактури, както следва:
- на 23.05.2017 г. е присвоил чужди пари в размер на
445.19 лв., които е получил на същата дата от "Бук инженеринг"
ЕООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/23.05.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 128.83 лева, които е получил на същата дата от "**********2012"
ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на 30.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 165.15 лева, които е получил на същата дата от "**********2012" ООД,
гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура № **********/
29.06.2017 г., като не ги с внесъл/ отчел в касата на дружеството- доставчик;
- па 22.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 159.83 лева, които е получил на същата дата от "**********2012" ООД,
гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/22.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството-
доставчик;
- на 04.07.2017г. е присвоил чужди пари в размер па
198.05 лева, които е получил на същата дата от "**********2012" ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/03.07.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на
22.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 250.12 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № ********** от 22.06.2017г., като не ги е
внесъл/ отчел в касата па дружеството- доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 212.81 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 81.92 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на 29.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 131.69 лева, които е получил на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/29.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел
в касата на дружеството- доставчик;
- на 03.07.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 221.20 лева, които е получил на същата дата от ЕТ "П.И.", гр.
Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура № **********/03.07.2017
г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на
03.07.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 80.87 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс
Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки
по фактура № **********/03.07.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на
дружеството- доставчик,
като общата сума на присвоените пари възлиза на 2
075.66 лева - престъпление по чл.201 вр.
с чл.93, ал.1, т.1, б. „Б”, вр. чл. 26
ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред с разпит на свидетели и приемане на заключение на изготвена съдебно
счетоводна експертиза.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 2075,66 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъплението, предмет на
обвинението, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, около
установения в закона минимум. Пледира за приложение на чл. 66 НК и
уважаване на гражданския иск.
Представителят на гражданския ищец моли приетия за съвместно
разглеждане граждански иск да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. От името на
подсъдимия, който се намира в чужбина, пледира, че същият признава вината си и изявява съжаление за извършеното,
както и стремеж и готовност в
максимално кратки срокове да понесе отговорността си за извършеното и да възстанови
причинените вреди.
Моли за налагане на минимално по размер наказание лишаване от свобода, чието изпълнение
да се отложи по реда на чл. 66 НК. Счита, че доколкото подсъдимият живее и работи в
чужбина, наказание пробация не се
явява подходящо спрямо него.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият П.К.К. е роден на ***г***, *******, б.г., със средно
образование, работещ като *********, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
"Брадърс Комерс" ООД, с ЕИК ********* е търговско дружество, със
седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора. Вписаният в търговския
регистър предмет на дейност на дружеството включва покупка на стоки и други
вещи с цел да бъдат препродавани в първоначален, преработен или обработен вид,
продажба на стоки собствено производство, търговско представителство и
посредничество, комисионни, спедиционни /без поща/ сделки, складови сделки,
таксиметрови, хотелиерски услуги, внос и износ на стоки, внос и търговия със
стоки и материали на дребно и едро, производство и търговия с хранителни стоки
на дребно и едро, както и всички
разрешени от закона дейности, а когато
има разрешителен режим - след съответното разрешение. Основната дейност по НКИД
е търговия на едро с месни продукти. Вписани в търговския регистър *******са Т.М.Г.
и Г.М.Г.. Начин на представляване заедно и поотделно.
"Брадърс Логистик" ООД, с ЕИК ********* е търговско дружество,
със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора. Вписаният в търговския
регистър предмет на дейност на дружеството включва извършване на транспортни
услуги, покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален
или преработен вид, комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и
чужбина, търговско представителство и посредничество, складови сделки, както и
всички други сделки и услуги незабранени от закона, а когато има разрешителен
режим - след получаване на съответното разрешение. Вписани в търговския
регистър *******са Т.М.Г. и Г.М.Г.. Начин на представляване поотделно.
На 01.01.2016г. в гр. Стара Загора, между „Брадърс Комерс” ООД, представлявано от Т.Г., в качеството на „Възложител”
и „Брадърс Логистик" ООД, представлявано от Г.Г., в качеството на
„Изпълнител“ бил сключен договор с
предмет извършване на транспортни услуги на територията на страната от
страна на изпълнителя по отношение на стоки, предоставени от „Брадърс
Комерс" ООД. Съгласно чл. 2 от Договора възложителят има право да използва
услугите на Изпълнителя при експедицията
на своите стоки. Според чл. 7 от Договора възложителят може да използва
услугата наложен платеж за пратки на територията на страната. Съгласно чл. 7.4
от Договора изпълнителят изплаща на
Възложителя събраните до 18.00ч. суми от Наложен платеж в рамките на същия
работен ден, а събраните след 18.00ч. суми се изплащат на следващия работен
ден. За регион Пловдив, съгласно чл. 7.4.1 от договора, сумите се изплащат в
брой на адрес гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 180, склад № 109-111.
Съгласно чл. 14 възложителят заплаща на
изпълнителя възнаграждение за извършените транспортни услуги съгласно условията на приложение 1 по
Договора.
С трудов договор № 151/28.04.2017г. подсъдимият
П.К.К. бил назначен в "Брадърс Логистик" ООД за неопределено време, по безсрочен трудов договор на длъжността “Шофьор на лекотоварен автомобил ЕКСВАН- търговия”,
на пълен осем часов работен ден, срещу месечно възнаграждение от 463 лева.
Според длъжностната
характеристика, неразделна част от трудовия договор (т.2, л.9), работата на подсъдимия включвала управление на МПС, превозване на
пътници, багаж и товари от едно място на друго.
Сред основаните задължения на
шофьора, изброени в раздел I са да
пази поверения му товар, а по време на престой да вземе необходимите
мерки за неговото съхраняване, както и след
курс да отчете паричните средства и направените разходи. Съгласно раздел II, т.2 и 3 от длъжностната
характеристика шофьорът носи материална
отговорност във връзка с опазването на повереното му МПС и имущество, отчетническа отговорност във връзка с
поверените му парични средства и материална
отговорност за стоката, която превозва.
„Брадърс Комерс” ООД стопанисвало склад за
хранителни продукти на ул. „Брезовско шосе” № 180, гр. Пловдив, от където извършвали зареждане със широк
асортимент от стоки на търговски обекти, основно на територията на гр. Пловдив.
Транспортирането на стоките до
магазините, по силата на
сключения договор от 01.01.2016г. се
осъществявало изключително с транспорт на „Брадърс Логистик” ООД, като
водач на единия от лекотоварните автомобили (микробус екс ван) бил подс. П.К..
Подсъдимият изпълнявал
задълженията си по длъжностната характеристика по следния механизъм: Посещавал
търговски обекти в целия град, които се намирали в търговски отношения с „Брадърс
Комерс" ООД. Собствениците или търговските сътрудници (продавачи), на
търговските обекти предавали на подсъдимия П.К. заявка за хранителните стоки,
които желаели да закупят от „Брадърс Комерс" ООД. Заявката подсъдимият
въвеждал по електронен път чрез техническо устройство с инсталирана програма
„Микроинвест”, с която бил снабден всеки служител. След въвеждане на желания
вид артикули и техния брой, подсъдимият
изпращал електронната заявка към склада на „Брадърс Комерс" ООД за
подготовка на стоките.
На следващия ден управляваният от
подсъдимия товарен автомобил бил зареждан с поръчаната стока, и след като
стоката му била заприходена, той пристъпвал към разнасянето й по търговските
обекти. След доставката на стоката подсъдимият разпечатвал от устройството стокова
разписка за клиентите.
Между доставчика на стоки „Брадърс
Комерс" ООД и клиентите - търговски обекти била възприета системата на
„Отложено плащане”, като получените в обектите стоки били заплащани при следващото посещение на доставчика на обекта. Плащането
ставало в брой, на шофьора (включително и на подсъдимия К.), срещу фактура,
която била предварително издадена от служител на „Брадърс Комерс" ООД.
Получените парични средства от търговските обекти, подс. К. следвало да отчита в касата на
„Брадърс Комерс” ООД, в сроковете по чл. 7.4. от договора от
01.01.2016г.
Механизмът за отчитане на сумите,
които шофьорите получавали от търговските партньори на „Брадърс Комерс"
ООД, бил следният:
Всеки ден натрупаният оборот,
формиран от плащанията в брой от страна на търговските партньори срещу издадена
фактура, се предавал от шофьора (включително и от подсъдимия) на касиера на
дружеството в гр. Пловдив, Брезовско шосе 180, склад 109/111. Към
инкриминирания момент дейността касиер била изпълнявана от Ц.Х.. След
отчитането, касиерът отмятал в компютърната складова програма „Микроинвест”
получената сума срещу съответната издадена фактура. Допълнително се водела и
касова книга, в която на ръка се отбелязвали всички получени плащания.
Свидетелката М.И.Н.работела на
длъжността „продавач" в хранителен магазин, собственост на „Бук
инженеринг" ЕООД- гр. Пловдив, разположен на ул. „Стадион” № 7, гр.
Пловдив.
На 23.05.2017 г. подсъдимият К.
посетил търговския обект за поредната доставка на хранителни стоки, като
представил на св. М.Н.за плащане изготвената от касата на фирмата фактура №
**********/23.05.2017г. Свидетелката изплатила на подсъдимия пълния размер на
посочената в документа сума в размер на 445.19лв. Получените средства подс. К.
не отчел в касата на „Брадърс Комерс” ООД, въпреки задължението за това.
"**********2012" ООД- гр. Пловдив със собственици и *******свид. С.С.Г.
и Л.С.Г. стопанисвали два търговски обекта за продажба на хранителни стоки:
-
„Фреш маркет”- гр. Пловдив на ул. Скопие №102, гр. Пловдив и
-
на ул. „Елин Пелин” № 30, кв.
Прослав, гр. Пловдив.
На длъжността „Технически
сътрудник” в "**********2012" ООД- гр. Пловдив през процесния период
работела свидетелката Д.И.А., като в рамките на служебните си задължения отговаряла
за заявките, доставките и плащанията - и за двата търговски обекта.
На 26.06.2017г. свид. Д.А.предоставила
на подсъдимия сумата от 128.83 лева за доставени от „Брадърс Комерс" ООД
стоки по фактура № **********/26.06.2017г., които парични средства не били
отчетени от подсъдимия в касата на дружеството- доставчик, въпреки задължението
за това.
При следващо посещение на
30.06.2017г. в обект на „**********2012" ООД - гр. Пловдив свид. Д.А.връчила
на подс. сумата от 165.15 лева, дължими към "Брадърс Комерс" ООД за
получени стоки по фактура № **********/ 29.06.2017г. Получените суми не били
отчетени от подсъдимия в касата на дружеството- доставчик, въпреки задължението
за това.
На 22.06.2017г. свид. Д.А.извършила
плащане по представената от подс. К. фактура № **********/22.06.2017г. за
доставки на стоки от "Брадърс Комерс" ООД. Получените средства в
размер на 159.83 лева подс. К. не внесъл/ отчел в касата на дружеството- доставчик,
въпреки задължението за това.
На 04.07.2017г. подс. К.
представил на свид. Д.А.за плащане изготвена фактура № **********/03.07.2017г. с
прикрепен към нея касов бон за същата сума, за получени в търговския обект
стоки от „Брадърс Комерс” ООД на обща стойност 198.05 лева. Свидетелката
предала на подсъдимия П. К. посочената сума, която не била отчетена от подсъдимия в касата
на дружеството- доставчик, въпреки задължението за това.
Свидетелката П.Й.И.-Г.била
регистрирана като едноличен търговец с ЕТ "П.И."- гр. Пловдив и
притежавала два търговски обекта за търговия с хранителни стоки:
-„Фреш маркет” на ул. „Копривките”
№ 2а, гр. Пловдив и
- на ул. „Силиврия“ № 15, гр.
Пловдив.
Като технически сътрудник
(продавач) в първия магазин работела свидетелката Р. Б.К., а във втория - свид.
А.Н..
На 22.06.2017г. подс. П. К. *** за
поредна доставка на стоки, като представил за плащане на свид. Р. К.фактура №
********** от 22.06.2017г. Получената сума в размер на 250.12 лева, дължима към
"Брадърс Комерс" ООД за доставени хранителни продукти, подс. К. не отчел в касата на дружеството, въпреки
задължението за това.
На 26.06.2017г. при поредното
посещение в същия обект, подсъдимият К. представил на свид. Р. К.за плащане
фактура № **********/26.06.2017г. за доставени на ЕТ "П.И."- гр. Пловдив при предходно посещение в обекта стоки от "Брадърс Комерс" ООД.
Получената сума в размер 212.81 лева подс. К. не отчел в касата на дружеството-
доставчик, въпреки задължението за това.
На същата дата 26.06.2017г. подсъдимия
К. ***, като представил на свид. А.Н. изготвената фактура №
**********/26.06.2017г. за получени от едноличния търговец стоки на обща стойност
81.92 лева. Свидетелката предала на подсъдимия сумата, която отново не била
отчетена от подсъдимия в касата на "Брадърс Комерс" ООД, въпреки
задължението за това.
Същият обект подсъдимият посетил
на 29.06.2017г. и след като предал на свид. А.Н. заявените за деня стоки,
представил за плащане фактура № **********/29.06.2017г. за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора хранителни продукти. Получената в брой сума от 131.69 лева отново
не била отчетена от подсъдимия в касата на "Брадърс Комерс" ООД,
въпреки задължението за това.
На 03.07.2017г. при поредното
зареждане на стопанисвания от ЕТ "П.И." обект на ул. Копривките №2а. гр. Пловдив, подс. К. представил
за плащане на свид. Р. К.фактура № **********/03.07.2017г. Свидетелката предала
на подсъдимия сумата от 221.20 лева, дължима към "Брадърс Комерс" ООД
за доставени стоки, но средствата отново не били отчетени от подсъдимия в касата на дружеството- доставчик, въпреки
задължението за това.
През същият ден - на 03.07.2017г.,
подс. К. извършил зареждане и на търговския обект на ЕТ "П.И." на ул.
„Силиврия”. Срещу представената фактура № **********/03.07.2017г. подс. К.
получил от свид. А.Н. сумата от 80.87 лева, съставляваща плащане по доставени
от "Брадърс Комерс” ООД стоки. Получените парични средства подсъдимият не
внесъл в касата на дружеството- доставчик, въпреки задължението за това.
Поради неотчитането от страна на
подсъдимия К. на гореизброените суми в касата на дружеството пред касиера Ц.Х.,
отбелязвания за получаването на сумите от "Брадърс Комерс” ООД не били
направени нито в програмата „Микроинвест”, нито в касовата книга на
дружеството.
Общия размер на присвоените от подс.
П.К. суми в инкриминирания период 23.05.2017г. до 04.07.2017г. възлиза на 2
075.66 лева.
Трудовият договор на подсъдимия с
„Брадърс Логистик“ ООД бил прекратен със Заповед 021/21.08.2017г. Същият не отчел получените от търговските обекти
суми в касата на "Брадърс Комерс” ООД, дори и след прекратяване на
трудовоправната му връзка с „Брадърс Логистик“ ООД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по един несменен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както следва:
-свидетелски показания на В. И., С.Г., Д.А., П.Г., Р. К.,
А.Н., М.Н., Ж.А., дадени на ДП и прочетени със съгласието на страните на
основание чл. 281, ал.5 НПК.
-писмени доказателства- Запис на заповед, справка за
съдимост, РКО (том 1, л.10 и 11), трудов договор № 151/28.04.2017г. (т.1,
л.15), търговски документ за продажба на стоки (т.1, л. 17-30), справки от
търговски регистър, договор от 01.01.2016г. между „Брадърс Комерс” ООД и
„Брадърс Логистик” ООД, длъжностна характеристика, (т.2, л.9), фактури и
стокови разписки (т.2, л.12-л.60), счетоводни справки (т.2, л. 64-66), дневник
на покупките с приложени фактури и касови бонове (т.2, л.68-75), аналитична
ведомост по документи (т.2, л.78-79), Заповед 021/21.08.2017г., характеристична
справка.
От показанията на свидетеля В.И. подробно се изясняват
естеството на взаимоотношенията между „Брадърс Комерс” ООД и „Брадърс Логистик”
ООД, механизма на извършване на
доставките на стоки от склада на „Брадърс Комерс” ООД посредством транспортните
средства и персонала на „Брадърс
Логистик” ООД до крайните потребители,
както и начина на плащане на доставените стоки и отчитане чрез наложен
платеж.
От показанията на свидетеля В.И. се разкрива и какви
са били конкретните действия, които е извършвал подсъдимия по отношение на
стоките и паричните суми, собственост на „Брадърс Комерс” ООД, в изпълнение на
задълженията му вменени с трудов договор № 151/28.04.2017г. и длъжностна
характеристика към него.
От показанията на свидетелите С.Г., Д.А., П.Г., Р. К.,
А.Н., М.Н., Ж.А. подробно се изясняват
механизма на зареждане на търговските обекти- партньори на „Брадърс Комерс” ООД
със стоки, работните им отношения с шофьорите на „Брадърс Логистик” ООД , както
и предаването на инкриминираните суми
срещу връчена фактура на инкриминираните дати.
Действително свидетелите заявяват, че не познават по
имена шофьорите, но с категоричност потвърждават предаването на инкриминираните
суми на шофьор от „Брадърс Логистик” ООД. Същественото в случая е, че
свидетелите (Р. К.- л.82, гръб) с положителност установяват, че организацията на работа в „Брадърс Логистик”
е била такава, че един и същи шофьор
е обслужвал един и същи географски ареал. Тоест за един и същи магазин е отговаряло едно и също лице, като всеки път именно то е доставяло стоките,
на следващото посещение е предявявало издадената
фактура за плащане и е приемало предадените парични суми в брой.
В този смисъл са и изричните показания на св. Н.,
която потвърждава, че обслужвания от
нея магазин е бил винаги обслужван от едно и също лице „П.“, като
същото е получавало и парите за доставките. В аналогичен смисъл са и показанията на св. А.,
която нарича доставчика „П.“.
Че това лице,
наречено от св. Н. „П.“, а от св. А. „П.“ във
всички инкриминирани случаи е бил именно
подсъдимия П.К. се установява от разпита на св. В.И., като според настоящия състав
показанията му заслужават безспорен кредит на доверие, доколкото са не
произволни, а се базират на проверки
в счетоводството на дружеството на кое лице са били предавани за
предявяване на търговските партньори фактурите, срещу които са били дължими неотчетените суми.
Показанията на свидетеля И.намират пълно потвърждение
и в приложените по делото писмени доказателства –Търговски документи за
продажба на стоки (т.1, л. 21-30), от които е видно, че за инкриминирания
период след 21.06.2017г., магазините , находящи се на ул. Копривките № 2,
Силиврия №15а, Скопие № 102 са зареждани именно от подсъдимия, който е посочен като съставител на търговските
документи.
В тази връзка
следва да се съобрази и категорично установеното от всички свидетели
обстоятелство, че търговските партньори са плащали на „Брадърс Комерс” ООД само
срещу предявена фактура.
Основаното съставомерно обстоятелство, а именно
неотчитането от подсъдимия на сумите, получени от търговските партньори на „Брадърс
Комерс” ООД в касата на дружеството се
установява по един недвусмислен начин от показанията на свидетеля В.И. ( том 2, л. 61 гръб), които
изцяло съответстват със събраните по делото писмени доказателства, и по
конкретно счетоводни справки (т.2, л. 64-66).
В посочените по-горе доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради което
и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК по-нататъшни съображения не се дължат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
в конкретния случай не е съществувала
процесуална пречка за прочитане показанията на всички разпитани по делото свидетели,
въпреки отсъствието на подсъдимия, доколкото е получено надлежното и изрично
съгласие на защитника, прокурора и представителя на гражданския ищец. Това е
така, доколкото съгласно трайната съдебна практика, за разлика от хипотезата на
чл. 371 НПК, при която за да се проведе съкратено съдебно следствие е
безусловно необходимо изрично изразеното съгласие на всички страни (като ако
някоя отсъства диференцираната процедура е неприложима), то за четене
на показанията на свидетел на основание чл. 281, ал.5 НПК е необходимо
и достатъчно съгласието само на присъстващите страни, а ако делото се
гледа в отсъствие на подсъдимия, е
достатъчно волеизявлението на неговия защитник.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо
наказателно отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539
от 21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС
Следва да се изложат съображения и за
доказателствените материали, които съдът не съобразява при оформяне на
фактическите си изводи:
Безусловно следва да бъде изключен от годната
доказателствена съвкупност Протокол за разпит на подсъдимия като свидетел (т.2,
л.80), доколкото съгласно трайната съдебна практика, след като лицето вече е
привлечено като обвиняем, изявленията направени от него в качеството на
свидетел и преди да са му разяснени правата в процеса по чл. 55 НПК, не могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
Така изрично Решение
63/ 12 май 2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело №
1580/2015г. на ВКС, Решение № 137/ 03
октомври 2017 година, трето наказателно отделение, н. дело № 646/2017 година на
ВКС, Решение № 140/06.07.2017 година, Второ наказателно отделение, касационно
дело № 344 по описа за 2017 година на ВКС, Решение № 341 от 01.07.2010 г. по н.
д. № 254 / 2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №27/26.08.2019 по дело
№1242/2018 на ВКС.
Според съда не може да бъде кредитирано и заключението
на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза. Видно от съдържанието
на същото, то преповтаря дословно резултатите от извършената в ОЮЛ ревизия,
като липсват собствени експертни изводи на вещото лице. Освен това експертът не е съобразил всички приложени по делото
писмени доказателства, което се е отразило на обосноваността на заключението му
до степен кардинално да се разминава с фактическата действителност.
Настоящият състав не съобразява и изводите от
извършената в ОЮЛ ревизия /инвентаризация/ в
т.2, л.112 и следващи, доколкото се касае за вътрешно производство, в
частно правен субект, като фактическите и правни изводи на служителите,
извършили ревизията, няма как да подменят правото и задължението на съда по
вътрешно убеждение да приеме фактическа обстановка, която да съответства на
всички събрани по делото доказателствени материали.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че П.К.К.
през периода от 23.05.2017г. до 04.07.2017г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице -
"шофьор на лекотоварен автомобил ЕКСВАН- търговия" в "Брадърс
Логистик” ООД, гр. Стара Загора, е присвоил чужди пари -
собственост на “ Брадърс Комерс" ООД,
гр. Стара Загора, връчени в това му качество й поверени му да ги пази
или управлява на основание договор от 01.01.2016г. между „Брадърс Комерс"
ООД, гр. Стара Загора и "Брадърс Логистик" ООД, гр. Стара Загора от
получателите на доставките на стоки и неотчетени в касата на "Брадърс Комерс"
ООД, гр. Стара Загора суми по фактури,
както следва:
- на 23.05.2017 г. е присвоил чужди пари в размер на
445.19 лв., които е получил на същата дата от "Бук инженеринг"
ЕООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/23.05.2017 г., като не ги е внесъл/
отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 128.83 лева, които е получил на същата дата от "**********2012"
ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/
отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на 30.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 165.15 лева, които е получил на същата дата от "**********2012"
ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура № **********/
29.06.2017 г., като не ги с внесъл/ отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на 22.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 159.83 лева, които е получил на същата дата от "**********2012"
ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/22.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството-
доставчик;
- на 04.07.2017г. е присвоил чужди пари в размер па
198.05 лева, които е получил на същата дата от "**********2012"
ООД, гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/03.07.2017 г., като не ги е внесъл/
отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на
22.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 250.12 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.",
гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура № **********
от 22.06.2017г., като не ги е внесъл/ отчел в касата па дружеството- доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 212.81 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.", гр.
Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството-
доставчик;
- на
26.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 81.92 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.",
гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/26.06.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството-
доставчик;
- на 29.06.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 131.69 лева, които е получил на същата дата от ЕТ "П.И.", гр. Пловдив в брой за доставени от
"Брадърс Комерс" ООД, гр.
Стара Загора стоки по фактура № **********/29.06.2017 г., като не ги е внесъл/
отчел в касата на дружеството- доставчик;
- на 03.07.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер
на 221.20 лева, които е получил на същата дата от ЕТ "П.И.", гр.
Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/03.07.2017 г., като не ги е внесъл/ отчел в касата на дружеството-
доставчик;
- на
03.07.2017г. е присвоил чужди пари в общ размер на 80.87 лева, които е получил
на същата дата от ЕТ "П.И.",
гр. Пловдив в брой за доставени от "Брадърс Комерс" ООД, гр. Стара Загора стоки по фактура №
**********/03.07.2017 г., като не ги е
внесъл/ отчел в касата на дружеството- доставчик,
като
общата сума на присвоените пари възлиза на 2 075.66 лева.
Легална дефиниция на понятието длъжностно лице е
дадена в чл. 93, ал.1, т.1 НК. Подробни разяснения за съдържанието на това
понятие се съдържат и в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС- ППВС
3/1970, ППВС 3/1958, ППВС 9/1975 и ТР 73/1974 ОСНК на ВС, Тълкувателно решение
№ 3 от 28.XII.1977 г. по н. д. № 68/75 г., ОСНК на В, както и тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011
г на ОСНК на ВКС.
Според цитираната задължителна съдебна практика По
силата на чл. 93, т. 1 НК длъжностни лица са изпълняващите:
1)служба в държавно учреждение с изключение на
извършващите дейности само на материално изпълнение;
2) ръководна работа в държавно предприятие, в
кооперация или друга обществена организация, в друго юридическо лице или
едноличен търговец, и
3) работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, в
кооперация или друга обществена организация, в друго юридическо лице или
едноличен търговец.
Законът изисква изпълнението
на службата или работата да е възложено на длъжностното лице, като това
може да стане със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането
обаче трябва да бъде извършено съгласно
установения в приложимата нормативна база ред и правила. Възлагането
може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от
надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. Възлагането може да
бъде извършено включително и устно, стига този ред да отговаря на нормативната
регламентация на конкретния вид обществени отношения. Във всички случаи обаче възлагането може да се извърши само от лице,
което легитимно притежава тези правомощия. В този смисъл не са длъжностни лица тези, които са привлечени на
работа от други лица, които не са ръководни и не могат да назначават на работа.
Трудовото възнаграждение не е необходим елемент от
понятието длъжностно лице. Без значение за длъжностно качество на лицето е и
обстоятелството дали заплащането е в процент от реализираната печалба на
предприятието или по друг начин. Необходимо е обаче работникът или служителят да са включени в организационната структура
на предприятието или учреждението.
По начало всички служители в държавно учреждение са
длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1,
б. "а" НК освен тези, които извършват дейност само на
материално изпълнение. Службата в държавното учреждение е определена в
устройствения закон на учреждението или в друга нормативна разпоредба. Няма
значение дали лицето, което изпълнява службата, е предвидено в щатното
разписание или не, обаче самата
служба, самата дейност на служителя трябва да е определена в закона или в друга
нормативна разпоредба, като
спадаща към присъщите функции на съответното учреждение. Ако определената работа не е предвидена със
закон или друга нормативна разпоредба, че спада към дейността на дадено
учреждение, тя не може да придаде качеството на длъжностно лице на онова лице,
което я изпълнява. Под дейност само на материално изпълнение следва да се
разбира дейност, която не изразява служебните функции, възложени на държавното
учреждение по съответен нормативен ред. Ако обаче на лицата, които вършат
дейност само на материално изпълнение, временно се възложат и служебни функции,
те стават и длъжностни лица по смисъла на закона.
Ръководна работа по смисъла на чл. 93, ал.1, б. “Б“,
предложение 1 НК е тази работа, която се
изразява в стопанско- разпоредителна, организационно- ръководна или
организационно- възпитателна дейност. Длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган.
Работа, свързана с пазене на чуждо имущество по
смисъла на чл. 93, ал.1, б. “б“,
предложение 2 НК е налице, когато
пазенето на чуждо имущество се явява част от задълженията на лицето по
длъжностна характеристика, тоест в пазенето се реализира същността на
възложената работа. Фактическите отчетници не са длъжностни лица, макар да
събират, съхраняват и отчитат чуждо имущество, понеже не им е възложено да
извършват такава дейност от ръководството на учреждението, предприятието или
организацията. Не са длъжностни лица и работниците от помощните стопанства към
институти или учреждения, включени само в материалното производство, доколкото
те само извършват фактически операции с чуждо имущество (оръдия на труда),
които обаче не са им поверени за пазене и управление, тоест пазенето на това
имущество не съставлява същността на упражняваната от тях функция.
По-конкретно за лицата изпълняващи трудовата функция шофьор на МПС за
превоз на пътници и товари в горецитираната задължителна съдебна
практика се приема, че поверяването
на моторно превозно средство, собственост на държавата, кооперацията,
обществената организация, на частно юридическо лице или на ЕТ, както и поверяването на
принадлежностите, необходими за правилното функциониране на МПС, стоките
за превоз и получените суми от транспортна дейност представляват работа,
свързана с пазене на чуждо имущество
и правят водача длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б",
предложение второ НК.
С оглед гореизложените принципни положения и приетата
за установена фактическа обстановка следва да се приеме, че подсъдимият
несъмнено притежава качеството
длъжностно лице по смисъла на 93, т. 1, б. "б", предложение
второ НК в дружеството "Брадърс
Логистик” ООД.
Това обстоятелство, обаче не
е достатъчно, за да го превърне в годен субект на престъплението „длъжностно
присвояване“ по чл. 201 НК в конкретния случай.
Това е така, доколкото според повдигнатото обвинение,
а и се установява безспорно от доказателствата по делото, подсъдимият е бил длъжностно лице в едно юридическо лице
"Брадърс Логистик” ООД , а
в резултат от престъпната му дейност съставомерни
вреди е претърпяло съвсем различно юридическо лице -"Брадърс Комерс"
ООД, като между двете ЮЛ е
налице само облигационна връзка по възлагане на транспорт на стоки.
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВС и
ВКС, а и според решенията на върховната съдебна инстанция по конкретни дела, за да бъде годен субект на престъпление
длъжностно присвояване деецът следва да
притежава качеството длъжностно лице именно в ЮЛ, което е претърпяло
съставомерните вреди, тоест чиято собственост е било незаконно
присвоеното имущество. Това е така, доколкото за да се извърши престъпление по
чл. 201 НК следва да има функционална
връзка между заеманата от дееца длъжност или упражнявана трудова
функция в правния субект, чийто патримониум
е ощетен и настъпилите съставомерни имуществени вреди.
Обособяването на специален състав на престъпление
"длъжностно присвояване" в отделен раздел на гл. V "Престъпления
против собствеността" не е самоцелно - чрез него по законодателен път се
защитават обществените отношения, свързани с упражняване правото на
собственост, когато в служебната
функция/работа на определено длъжностно лице в рамките на организационната
структура на правния субект - собственик на имуществото, за
длъжностното лице е създадена възможност за присвояване на имуществото. Иначе
казано, присвояването се явява производно на службата или работата,
осъществявана от съответното длъжностно лице в съответната организационна
структура, тъй като при длъжностното присвояване поначало деецът едновременно с
присвояването нарушава и свое служебно задължение.
Следователно сам по себе си фактът на поверяването на
определено имущество на външно за
структурата на ощетения субект длъжностно лице, не е достатъчен за
квалифициране на деятелността му като длъжностно присвояване, тъй като
деецът не представлява "длъжностно лице" за конкретния ощетен ощетени
правен субект и следователно не е налице коментираната функционална
връзка между длъжност, фактическа власт върху имуществото и извършения акт на
имуществено разпореждане.
От гореизложеното следва, че не представлява годен субект на длъжностно присвояване:
-физическо
лице, на което по силата на облигационна връзка е поверено чуждо
имущество, което обаче не е включено
в организационната структура на правния субект, собственик на незаконно
присвоените вещи или парични суми. Такива са случаите, ако поверяването на
чуждото имущество е въз основа на договор за изработка, поръчка, комисионен,
спедиционен, транспортен или друг вид договор, така и само въз основа на
пълномощно.
-физическо лице, което е включено в организационната структура на различно юридическо лице,
което се намира в договорна връзка с правния субект, собственик на присвоеното
имущество.
В тези случаи физическите
лица отговарят за престъпление обсебване по чл. 206 НК, а не за
длъжностно присвояване по чл. 201 НК, независимо дали притежават длъжностно
качество в субект, който е различен от собственика на ощетеното имущество.
В този изричен смисъл т.3 на Постановление № 3 от
25-27.06.1970 по н.д. № 3/1970 на Пленума на ВС, Решение № 203 от 06.11.2017 г.
по н. д. № 598 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение №306/16.04.2018 по дело №966/2017 на ВКС, Решение № 152/01 април 2014г., трето наказателно
отделение, н. д. № 302/2014 година на ВКС, Решение № 152 от 01.04.2014 г. по
нак. д. № 302 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 564 от 7.XI.1970
г. по н. д. № 534/70 г., I н. о на ВС, Решение № 490 от 10.Х.1977 г. по н. д. №
495/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 227 от 17.VI.1970 г. по н. д. № 201/70 г.,
I н. о на ВС, Решение № 118 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 235 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 44 от 13.IV.1979 г. по н. д. № 643/78 г., I
н. о. на ВС, Решение № 354 от 12.12.1995 г. по н.д. № 82/92 г., I н.о на ВС, Решение
. № 27 от 22.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 56/2016 г., I н. о на ВКС, Решение №
296 от 16.09.2013 г. по нак. д. № 935/2013 г. на Върховен касационен съд
Точно такъв е и процесния случай, доколкото наличната облигационна връзка по
договор за превоз между дружеството работодател на подсъдимия "Брадърс Логистик” ООД и дружеството собственик на присвоените суми
-"Брадърс Комерс" ООД, не създава необходимата функционална връзка
между заеманата от подсъдимия служба и извършеното имуществено разпореждане.
Действително собственици на капитала на двете дружества са едни и същи лица, като
те са и техни управители. Това обаче не лишава „Брадърс Комерс” ООД и „ Брадърс
Логистик” ООД от качеството на самостоятелни субекти на правото и
търговския оборот, напълно различни от физическите лица, които
притежават дружествените им дялове и ги управляват.
Категорично доказателство за това е и сключения
облигационен договор за превоз между двете дружества, с поети права и
задължения и уговорено заплащане за оказваните
превозни услуги. До същия извод се достига и при съпоставка на основния
предмет на дейност на двете дружества, който е различен- складова дейност и
търговия на едро с хранителни стоки за „Брадърс Комерс” ООД и транспортна
дейност за „Брадърс Логистик” ООД .
От изложеното следва, че подсъдимия не е годен субект на престъплението
длъжностно присвояване, поради което и следва да бъде оправдан по това обвинение, както и по правната квалификация
чл. 201, вр. чл. 93 НК.
Гореизложеното обаче не се явява пречка подсъдимият да
бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 206 НК.
На първо място това е така, доколкото за обсебването е
предвиден по-нисък размер на основното
наказание лишаване от свобода- до 6 години, докато за длъжностното
присвояване той е 8 години. Освен това за длъжностното
присвояване е предвидена и факултативна възможност за налагане на наказания
конфискация и лишаване от права, каквато възможност за обсебването липсва.
От изложеното следва, че са налице условията на Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 г. по н. д.
№ 43/1984 г., ОСНК на ВС да се приеме, че обсебването е по-леко наказуемо
от длъжностното присвояване.
Така
изрично Решение
№ 506 от 15.11.2013 г. по нак. д. № 1709/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 479 от 26.01.2015 г. по нак. д.
№ 1547/2014 г. на Върховен касационен съд,
На
следващо място от съпоставката на фактическите състави на длъжностното
присвояване и обсебването е видно, че същите съдържат едни и същи
признаци от обективна и субективна страна, с разликата, че при
обсебването отпада изискването за длъжностно качество на дееца в ощетения
правен субект и за функционална връзка между ощетеното имущество и заеманото
длъжностно качество.
Съгласно
трайната съдебна практика отпадането на съставомерни признаци, срещу които деецът
се е защитавал не представлява съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението.
Така Решение № 13 от
26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №
232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение.
Поради
гореизложеното за съда съществува процесуалната възможност без изменение
на обвинението по чл. 287 НПК да
оправдае подсъдимия за обвинението по чл. 201 НК и да го признае за виновен в
извършване на престъпление по чл. 206 НК.
В този изричен смисъл и Решение № 506 от 15.11.2013 г. по нак. д. №
1709/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 203 от 06.11.2017 г.
по н. д. № 598 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние, както при
обсебването, така и при длъжностното присвояване е идентично
и се изразява в „присвояване” на чуждо имущество, поверено на подсъдимия, разбирано като извършване на акт на
фактическо или юридическо разпореждане от страна на правомерно
упражняващия фактическа власт деец с предмета на престъплението в интерес
различен от този на собственика на имуществото:
-с който акт деецът външно проявява /демонстрира/ промяна в
отношението си към инкриминираната вещ/ сума, а именно започва да третира
същата като своя собствена и
-който акт на имуществено
разпореждане е окончателен и
в резултат от него действителния собственик бива поставен в невъзможност да упражнява
предоставените му от закона правомощия спрямо собствената му вещ.
Така изрично Решение № 148 от 21.10.2016 г. по н. д. № 558 / 2016 г. на
ВКС, Решение № 600 от 07.01.2014 г. по нак. д. № 2123/2013 г. на ВКС, Решение № 139 от 22.03.2010 г. по н.д. №
67/2010 г. на ВКС, Решение № 462 от 12.12.2014 г. по нак. д. № 1459/2014 г. на
ВКС, Решение № 140/04 декември 2018 г н.д № 630/2018 г. на ВКС, Решение № 493
от 01.12.2009 г. по н.д. № 480/ 2009 г. на ВКС, Решение № 509 от 09.01.2001 г.
по н.д. № 451/2000 г. , I н.о. на ВКС, Решение № 604 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 1951/2012 г. на Върховен
касационен съд.
Пак според трайната съдебна практика този акт на
имуществено разпореждане (обективиращ промяна в отношението на дееца към
поверената вещ или сума), както при
обсебването, така и при длъжностното присвояване може да се изрази в простото неотчитане в касата на дружеството- собственик на
паричните средства, които са били поверени на дееца, до които само той
е имал достъп и които той по силата на служебните си задължения е бил длъжен да
отчете.
Така Решение
№ 458 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 506/2009 г., III н. о., НК, Решение №
56/14 март 2017 година, първо наказателно отделение, наказателно дело № 98 /
2017 година на ВКС, Решение № 500/ 27 януари 2014 година, трето наказателно
отделение, н. дело № 1826/2013 година на ВКС, Решение № 15 от 12.03.2009 г. на
ВКС по н. д. № 638/2008 г., III н. о., НК, Решение № 299/10 юли 2014 г., І НО,
касационно дело № 789 по описа за 2014 г на ВКС, Решение № 162 от 27.05.2009 г.
на ВКС, по н. д. № 91/2009 г., III н. о., НК
От приетата за доказана фактическа обстановка е видно,
че процесния случай е именно такъв.
Действително, доколкото деецът не е давал обяснения, по делото остана неизяснено за какво
точно той е разходил паричните средства, които неправомерно не е отчел
в касата на дружеството „Брадърс Комерс” ООД.
Съгласно трайната съдебна практика, обаче това не е и необходимо, като за ангажиране
на отговорността на подсъдимия е непълно достатъчно, установеното по несъмнен начин
по делото:
-
че паричните
средства са били поверени именно на дееца;
-
че други лица не
са имали достъп до тях;
-
че именно деецът не ги е отчел в касата на дружеството
собственик и по този начин го е
лишил от възможност да се разпорежда с тях и да ги ползва по предназначение.
Това е и напълно логично, доколкото в много случаи
само и единствено подсъдимият знае за какво точно е разходил неправомерно
присвоените средства, като няма как ангажирането на наказателната му отговорност
да бъде поставено във зависимост от обстоятелството дали същият ще реши да даде
обяснения или не.
В този изричен смисъл Решение № 604 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 1951 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 523 от 07.04.2011 г. по н. д. № 590 / 2010
г. на Върховен касационен съд, Решение №135/12.07.2018 по дело №301/2018 на
ВКС, Решение № 319/03 февруари 2015 г., второ наказателно отделение,
наказателно дело № 892/2014 г. на ВКС, Решение № 309 от 19.01.2017 г. по н. д.
№ 1240 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 233 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 808/2015 г., III н. о., НК.
Налице е и особеното изискване от обективна страна
актът на имуществено разпореждане да е противозаконен, доколкото деецът не е
имал правно основание за извършването му. Точно обратното задълженията по
длъжностна му характеристика са налагали по императивен начин отчитане на
поверените му от търговските партньори парични средства в касата на „Брадърс
Комерс” ООД.
От приетата за установена фактическа обстановка е
видно, че подсъдимият изобщо, макар и
със закъснение, не е отчел присвоените средства в касата на дружеството,
нито ги е разходил за нуждите на
техния собственик, което е достатъчно да се приеме, че е налице и следващия
съставомерен признак, а именно актът на имуществено разпореждане да
„окончателен” и „безвъзвратен”.
Така Решение
№150/09.10.2018 по дело №657/2018 на ВКС, Решение №306/16.04.2018 по дело
№966/2017 на ВКС, Решение № 604 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 1951/2012 г. на
Върховен касационен съд.
Инкриминираната парична сума от 2075,66 лева се явява
годен предмет на престъплението обсебване, доколкото представлява чуждо за дееца имущество, собственост на „Брадърс Комерс” ООД, поверено
му на годно правно основание да го пази и отчита в касата на собственика.
В случая правното основание, на което инкриминираната
сума е поверена на дееца представлява сложен фактически състав,
включващ няколко елемента:
-
договора между
„Брадърс Комерс” ООД и „Брадърс Логистик” ООД за оказване на превозни услуги
-
трудовия договор
между подсъдимия и „Брадърс Логистик”
ООД и длъжностната характеристика, неразделна част към него
-
договореностите
между „Брадърс Комерс” ООД и техните съконтрахенти за начина на зареждане на
търговските обекти и заплащане на дължимите суми.
От субективна страна, както всяко присвоително престъпление и
обсебването се осъществява с пряк умисъл като форма на
вината, дефиниран от отношението на
подсъдимия към съставомерния противоправен резултат- деецът следва да съзнава обществено опасния характер
на деянието, да е предвиждал съставомерните му
обществено опасни последици и пряко да ги е целял.
В конкретния случай от приетата
за установена фактическа обстановка е
видно, че тези условия са налице и подсъдимия е действал с пряк умисъл като
форма на вината.
Налице са и условията
извършеното от подсъдимия да се квалифицира като продължавано престъпление.
Касае се за 11 отделни деяния, които осъществяват поотделно основния състав на едно
и също престъпление (по чл. 206, ал.1 НК), извършени са от един и същ деец,
спрямо едно и също ощетено юридическо лице- „Брадърс
Комерс” ООД, през непродължителни периоди от време ( в
рамките на период от около месец и половина), при една и съща обстановка (при
едно и също отношение на подсъдимия спрямо поверените му парични средства) и
при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 206 НК, извършено от подсъдимия, се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от 6
месеца.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени извършването на деянието при условията
на продължавано престъпление с 11 самостоятелни деяния за период от
около месец и половина, което говори за една престъпна упоритост в стремежа за
осъществяване на присвоителното намерение.
Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени добрите характеристични данни за дееца-
трудово ангажиран, неосъждан, без данни за други противообществени прояви.
В тази
връзка следва да се отчете, че същият действително е бил осъждан, но както е
видно от свидетелството му за съдимост за това осъждане е настъпила
реабилитация по право.
Съгласно чл. 85, ал.1 НК
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. Затова и в трайната съдебна практика на ВКС се
приема, че осъжданията за които е настъпила реабилитация не могат да
бъдат ценени нито като отегчаващо обстоятелство, нито като лоши характеристично
данни.
Така изрично Решение № 232/02.03.2018 г., второ отделение, наказателно
дело № 823/2017 г. на ВКС, Решение №
83/13 май 2015 г., Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, КНД №27 по
описа за 2015 г. на ВКС, Решение №176/25.09.2018 по дело №606/2018 на ВКС,
Решение № 426 от 03.02.2009 г. по н. д. № 398/2008 г., II н. о. на ВКС, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 263 от 17.11.2017 г. по н.
д. № 936 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №
459 от 11.02.2015 г. по нак. д. № 1462 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 153/27 юни 2016 г.,
Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, КНД №359 по описа за 2016 г.
Нещо повече практиката на ВКС е категорична, че обстоятелството, че в
срока за настъпване на реабилитация по право деецът се е въздържал от
престъпния прояви е признак за наличие на поправителен ресурс у същия и следва
да се третира като смекчаващо такова.
Така Решение № 459/ 11 февруари 2015 г., Наказателна Колегия, трето
наказателно отделение, КНД №1462 по описа за 2014 г., Решение № 201 от 04.06.2014 г. по нак. д. №
649/2014 г. на Върховен касационен съд.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното опосредено чрез
защитника признание на вината, изразеното съжаление за стореното и стремеж за
възстановяване на вредите скрепен с реални действия по намиране на работа в
чужбина за тази цел. Действително тези изявления не са направени лично от
подсъдимия, но доколкото защитникът освен самостоятелна страна е и
представител на подсъдимия, те следва да бъдат отчетени от съда.
Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена и съгласуваната
между подсъдимия и защитника линия на защита, предполагаща активно
съдействие за максимално бързо и срочно приключване на делото и
понасяне на отговорността, която се следва на дееца.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и изминалия срок от
извършване на деянието- 4 години, като според константната практика на
ЕСПЧ с увеличаване на срока на наказателното преследване необходимостта
от налагане на по-високо наказание намалява, доколкото самият наказателен
процес сам по себе си оказва поправително и превъзпитателно въздействие.
Като
смекчаващо обстоятелство с особено значение следва да се отчете младата възраст
на дееца-25 години към датата на извършване на деянието. Тази възраст
на извършителя говори за социална незрялост,
за младежка импулсивност, за незавършен процес на адаптация към
правилата на социалното общежитие, за потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото
моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост.
Поради
това и спрямо младите хора акцентът следва да бъде поставен върху постигане
на поправяне и превъзпитание с минимално количество употребена наказателна
репресия.
Така
изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.
571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15
ноември 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г.,
Решение № 92/05.06.2015 г., второ
наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение
№57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
При оценка на гореизложените
факти, настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност
няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените принципни положение настоящият състав намира, че въпреки
наличието и на отегчаващо обстоятелство, смекчаващите значително надделяват над
него, както по брой, така и по интензитет и обуславят извод,
че и най-лекото предвидено в закона наказание, а именно 1 година лишаване от
свобода се явява несъразмерно тежко с оглед действителната обществена опасност
на деянието и дееца.
Поради
това и на основание чл. 55, ал.1, т.1 НК наказанието на дееца следва да
се определи под законовия минимум на 6 месеца лишаване от свобода.
Този размер на наказанието според настоящия състав в
максимална степен ще съдейства за поправяне и превъзпитание на дееца, без да се
засяга баланса между преследваните цели и употребената наказателна репресия.
Този размер на наказанието съответства и на предмета на
престъпното посегателство- парична сума на стойност 2075,66 лева.
Доколкото формално
са налице условията на чл. 66 НК и у
дееца не са констатирани трайни престъпни нагласи, съдът намира, че
целите на наказанието спрямо него могат да се постигнат и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание, като
неговото изпълнение се отложи с изпитателен срок от 3 години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият
състав намира, че приетият за съвместно
разглеждане граждански иск от страна на „Брадърс Комерс“ ООД за претърпени в резултат от инкриминираната
престъпна дейност имуществени вреди, се
явява доказан по основание.
Налице са всички пет
кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а
именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи
се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни (съставомерни като
престъпление по чл. 206 НК)
действия на подсъдимия
(присвояване на поверената му сума от 2075,66 лева,
собственост на Брадърс Комерс ООД)
гражданският ищец е претърпял имуществена вреда в същия размер.
Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между инкриминираното деяние и
причинената вреда, доколкото именно в резултат от престъпната деятелност на
подсъдимия патримониума на „Брадърс Комерс“ ООД се е обеднил, като гражданския ищец
трайно и окончателно е загубил възможността
да се разпорежда и да ползва по предназначение процесната сума.
Претендираният размер на
имуществените вреди изцяло съответства на
предмета на обвинението и на установеното от фактическа и правна страна,
поради което и гражданския иск следва изцяло да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на дължимите суми.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив,
направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 392,95
лева.
На основание чл. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на
ПРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 83 лева, представляваща ДТ
върху уважения размер на гражданския иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.