№ 3453
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205686 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на С. А. ДЪБОВ от с. Г., общ. В. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-029042/14.02.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като се твърди, че не е получавал
уведомление от сектор „Пътна полиция“ – гр. П. за прекратената регистрация
на лекия автомобил, поради което не е стигнало до знанието му, че същия е с
прекратена такава, за прекратената регистрация бил уведомен от служителите
на МВР в гр. С., а към момента автомобила имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Жалбата се поддържа. По същество се пледира за
отмяна на НП, поради противоречие със закона и задължителната практика на
ВАС, както и се излага, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебно
1
прекратената регистрацията на управляваното от него превозно средство и
поради този факт не би следвало да носи отговорност за нарушението
вписано в постановлението, че е карал нерегистрирана кола. Излага се, че
нарушението не е извършено от него виновно, тъй като не е бил уведомен от
АНО, по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП, алтернативно да се приложи чл.28 от
ЗАНН. Претендират се разноски, за което се представя списък
За наказващия орган не се явява представител и не е изложено
становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ****** е със
собственик С. А. Д. от с. Г., обл. П.. На 05.12.2022 г. около 07:15 часа
жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка „*****“, модел
„*****“, с рег. № ****** в гр.С. по бул. „*********“ от бул. „*********“ с
посока на движение към бул. „*******“ и срещу бензиностанция „*******“,
поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП със спрял пред него
лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *********, който се
измества напред и удря трети автомобил марка „********“, модел „*******“
с рег. № *********. От извършената проверка на пътното транспортно
произшествие, служители на сектор „Пътна полиция“ при СДВР в гр. С., след
извършена справка в информационните масиви установили, че автомобил
марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ****** е със собственик С. А. Дъбов
и бил управляван лично от същия, е със служебно прекратена регистрация на
22.11.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. От справка на КАТ се
установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
22.11.2022 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГФ без
ГО, което е станало на 23.10.2022 г. МПС-то се водело на отчет в ОДМВР-П.
и собственика не е бил уведомяван. На 24.12.2022 г. са предоставени данни от
Гаранционен фонд в КАТ за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 05.12.2022 г., серия „GA“ с бланков номер 12827 от свидетеля Д. П. Д. –
инспектор при О „ПП“-СДВР, оправомощен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя за
2
нарушение по чл.20, ал.2 и чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява
МПС с превишена скорост и което не е регистрирано по надлежния ред.
Образувана била пр. пр. №5861/2023 г. по описа на СРП с оглед преценка на
данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на
СРП от 27.01.2023 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че служебното прекратяване
на регистрацията, не е било известно на собственика на МПС-то и същият не
е знаел и съзнавал, че към момента на извършване на деянието извършва от
обективна страна състава на престъплението. Следователно не е налице
умишлено деяние, при форма на вината пряк умисъл, което изключва
престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Постановено е преписката
да се изпрати на О „ПП“ – СДВР за преценка за налагане на
административно-наказателна санкция спрямо лицето.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателна
отговорност на конкретното лице.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР. Приложена е заповед №8121К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, както и акт за
встъпване, с които Г. В. Б. временно е преназначена на длъжност началник на
01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като такава е
встъпила на 29.10.2019 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
непротиворечиви. Кредитират се и писмените доказателства, а именно
заповеди за компетентност, акт за встъпване, постановление на СРП, справка
собственост, разпечатки за регистрации и дерегистрации на МПС, писма от О
„ПП-СДВР, картон на водача.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 27.03.2023 г., а жалбата е подадена на 28.03.2022 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
3
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.“ Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните
превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Установява се, че
дерегистрацията (прекратяването на регистрацията) на МПС-то е станало
служебно, но за това МПС са били поставени на съответните места
регистрационни табели, документите за него са били у жалбоподателя. Не са
4
налице каквито й да било данни, че жалбоподателят е получил уведомление
от ОДМВР-П. за прекратяването на регистрацията на процесното МПС. Не са
представени от наказващия орган доказателства, удостоверяващи, че към
датата на така визираното административно нарушение жалбоподателят като
собственик на МПС-то, което е управлявал е бил уведомен за прекратената му
регистрация по служебен път, поради постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Нещо повече установи се, че регистрацията на МПС-то е
била и служебно възстановена на 24.12.2022 г., след като е заплатена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление
не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е
налице разминаване между описаното нарушение и неговата правна
квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомяван и не е знаел за дерегистрацията, както и документите за МПС-то
са се намирали у него и същото е било с поставени регистрационни табели.
Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което
управлява е дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
5
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното. Не на последно място същият не е
бил уведомяван за служебната дерегистрация от органите на КАТ при
ОДМВР-П. и след като е научил за този факт незабавно е сключил отново
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“. Като в тази насока
е и постановеното в Тълкувателно постановление №2/2023 г. на ОСС от НК
на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., I и II колегия на ВАС, а именно, че „Не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.“
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна и съобразена с нормата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7,
ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., както и като съобрази, че едно от
наказанията е „лишаване от права“, поради което е приложима разпоредбата
на чл.18, ал.4 от същата наредба, която предвижда размер на възнаграждение
от 500 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.
Каленска в размер на 250 лв. се явява в границите, определени в Наредбата и
нейния размер е под минимума за всяко едно от наложените наказания,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от
въззиваемата страна за тяхната пр*******мерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-029042/14.02.2023 г.
на началник група при СДВР, О „ПП“-СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „****** I“ №5 да заплати на С. А. Д., с
ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „********“№18, общ. В., обл. П. сумата в
размер на 250 (двеста и петдесет лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7