№ 383
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500047 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от С. И. А. (починал на 24.08.2020 г., т.е. след
подаване на въззивната частна жалба, и заместен в неговото процесуално качество от
неговите наследници Н. Т. А., П. С. А. и М. С. А., които са конституирани като
правоприемници в процеса на основание чл. 227 ГПК с Определение № 26005/11.09.2020 г.),
чрез адв. Л. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу
Разпореждане № 15719/15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6240/2011 г. по описа на СГС,
ГО, I ГО, 11 с-в, с което на основание чл. 422, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК в
полза на ответника и длъжник в изпълнителното производство К. К. Р. е издаден т. нар.
обратен изпълнителен лист срещу ищеца и взискател в изпълнителното производство С. И.
А. за сумата от 220410,43 щатски долара, представляваща част от принудително
удовлетвореното изпълняемо право по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.09.2010 г. по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа
на СРС, I ГО, ведно със законната мораторна лихва от 16.03.2011 г. до окончателното й
заплащане.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като
възникването и изискуемостта на изпълняемото право, допуснато до предварително
принудително удовлетворяване, не е било отречено с влязло в сила решение, а
производството, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било прекратено с влязло в сила
Определение, поради което не са налице процесуалните предпоставки, уредени в чл. 245, ал.
3 ГПК, за издаване на обратен изпълнителен лист. Счита, че съобразно тази правна норма не
следва да се присъждат и мораторни лихви върху сумата, предмет на обратния
изпълнителен лист, като релевира материалноправно възражение за покриване на това
1
акцесорно вземане с изтекла кратка (3-годишна) погасителна давност. Излага правен довод
за неустановяване по делото на обстоятелството точно каква сума е била удовлетворена по
допуснатото предварително изпълнение на невлязлата в сила Заповед за незабавно
изпълнение, издадена на 17.09.2010 г. по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа на СРС, I ГО, тъй
като по процесното изп. д. № 20097880400536 по описа на ЧСИ М. К. е събрана сумата от
309000 лв., но по това изпълнително производство са били представени два изпълнителни
листа в полза на взискателя С. И. А., поради което не е изяснено с процесната сума от
309000 лв. каква част от изпълняемото право по процесния изпълнителен лист е
принудително удовлетворена.
Установява се от Удостоверение с изх. № 1505/11.02.2020 г., издадено от ЧСИ М. К.,
че процесното изпълнително производство е образувано въз основа на два изпълнителни
листа – 1) изпълнителен лист, издаден на 23.10.2009 г. по гр. д. № 47065/2009 г. по описа на
СРС и 2) изпълнителен лист, издаден на 17.09.2010 г. по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа
на СРС (процесния), като имотът, предмет на публичната продан по изпълнителното дело, е
възложен на взискателя за сумата от 309000 лв. (с равностойност на 220410,43 щатски
долара към 16.03.2011 г.), но не е удостоверено с тази сума каква част е намалено
съответното изпълняемо право по двата изпълнителни листа, поради което въззивният съд е
изискал от частния съдебен изпълнител да уточни по изп. д. № 20097880400536 със
събраната сума в размер на 309000 лв. каква част е намалено съответното изпълняемо право
по изпълнителен лист, издаден на 23.10.2009 г. по гр. д. № 47065/2009 г. по описа на СРС,
респ. по изпълнителен лист, издаден на 17.09.2010 г. по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа на
СРС (процесния) – в лева и в щатски долара към 16.03.2011 г. (тази информация е следвало
да се изиска още от СГС – преди да се произнесе по молбата за издаване на обратен
изпълнител, препис от която не е следвало да се връчва на ответната страна, тъй като до
издаване на изпълнителен лист производството се развива едностранно; арг. чл. 405, ал. 1,
изр. 2 ГПК).
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания ЧСИ М. К. е изяснил в т. нар.
Съобщение с изх. № 769/01.02.2021 г., че с постъпилата по процесното изпълнително дело
сума в размер на 309000 лв. (равностойни на 220410,43 щатски долара към 16.03.2011 г.) е
намален размерът на изпълняемото право единствено по изпълнителния лист, издаден по ч.
гр. д. № 27020/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в (процесния).
Не е спорно обстоятелството, че процесното изпълнително производство е било
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа
на СРС, 46 с-в, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. След
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение заявителят е подал положителен
установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо възникването и
съществуването на паричното притезание, удостоверено в тази Заповед за незабавно
изпълнение. С влязло в сила на 13.01.2020 г. Определение № 13043/29.05.2019 г.,
постановено в настоящото исково производство, предявеният положителен установителен
2
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е оставен без разглеждане, като е прекратено гр. д. № 6240/2011 г.
по описа на СГС, I ГО, 11 с-в. Междувременно обаче по допуснатото предварително
(незабавно) изпълнение е била принудително събрана процесната сума.
Когато е допуснато предварително изпълнение на невлязла в сила Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, все още възникването и съществуването на годно
изпълняемо право не е установено със сила на пресъдено нещо, поради което ако искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен с окончателно решение (в този случай изпълняемото
право е било мнимо), на основание чл. 422, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК в
полза на длъжника се издава т. нар. обратен изпълнителен лист за връщане на престацията
по допуснатото незабавно изпълнение. При подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение Заповедта за незабавно изпълнение влиза в сила единствено при оттегляне на
възражението или при установяване със СПН съществуването на изпълняемото право – арг.
чл. 416 ГПК. Следователно, при прекратено с влязъл в сила съдебен акт исково
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай, Заповедта за незабавно
изпълнение не може да влезе в сила и изпълняемото право е било мнимо, поради което, ако
това привидно притезание е било удовлетворено по принудителен ред, недължимата
престация следва да бъде възстановена на длъжника.
При така изяснените правни доводи неоснователно се явява съждението на частния
въззивник, че при прекратяване на съдебното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, не се
издава обратен изпълнителен лист за събраната по мнимото изпълняемо право парична
сума.
Неоснователен се явява и вторият довод за неправилност на обжалваното
разпореждане в частта, в която първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист и за
законната мораторна лихва от момента на получаване на сумата от взискателя – по мнимото
изпълняемо право. В тази насока константна е съдебната практика – освен посочените от
СГС съдебни актове на СГС, в този смисъл е и Определение № 441/24.11.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „предвид на установената по
делото фактическа обстановка са налице и предпоставките за издаване на обратен
изпълнителен лист по отношение на дължимата се за периода от 22.05.2017 г. до 02.02.2018
г. законна лихва върху сумата от 5564.41 лв. Обратният изпълнителен лист се издава не само
за сумите, събрани въз основа на отмененото или нищожното изпълнително основание. По
отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана константна практика на
ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 221/2012
г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. №
471/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 г., постановено по ч.
гр. д. № 520/2009 г., определение № 473/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 304/2011 г.,
определение № 698/26.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 г., трите по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3863/2013 г.,
определение № 466/06.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2015 г., определение №
3
56/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 3103/2017 г., определение № 11/14.11.2020 г.,
постановено по т. д. № 1824/2018 г., четирите по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така
определение № 314/30.12.2011 г., постановено по т. д. № 450/2010 г. и определение №
1061/30.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 575/2011 г., двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Със същата е прието, че длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетвореният
кредитор е бил привиден, т. е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага
със защита, състояща се в правото да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение
за вредите от изпълнението-кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително
изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият
осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника полученото... При издаване на
обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата
от взискателя сума до окончателното й заплащане-аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397 от
ГПК (отм.), което вземане е безспорно и не налага установяване в отделно производство…
С оглед на това лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които
следва да бъдат установявани в отделен процес, по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР №
4/11.03.2019 г., постановено по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай
тази лихвата се дължи от момента на принудителното събиране на сумите…“.
В производството по издаване на изпълнителен лист, вкл. и по реда на чл. 245, ал. 3,
изр. 2 ГПК, респ. в производството по неговото обжалване е недопустимо да се разглеждат
възражения за несъществуването на вземането, вкл. и за неговото погасяване по давност,
каквото материалноправно възражение е релевирано във въззивната частна жалба – съгласно
чл. 406, ал. 1 ГПК съдът проверява единствено дали актът, представляващ изпълнителен
титул, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
(такива материалноправни възражение могат да се навеждат само в производството по
издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист – арг. чл. 409, ал. 3,
предл. 2 ГПК). В ГПК съществува друг процесуален способ за релевиране на възражение за
изтекла погасителна давност на вземане, установено в изпълнителен титул (арг. чл. 439, ал.
2 ГПК), но съобразно изяснените по делото факти, то би било изначално неоснователно.
И последният правен довод за неправилност на обжалваното разпореждане се явява
неоснователен (вкл. и въз основа на събраните от САС нови доказателства). Както бе
изяснено, от Съобщение с изх. № 769/01.02.2021 г. се установява, че с постъпилата по
процесното изпълнително дело сума в размер на 309000 лв. (равностойни на 220410,43
щатски долара към 16.03.2011 г.) е намален размерът на изпълняемото право единствено по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в
(процесния). Следователно, принудително събраната сума за удовлетворяване на мнимото
изпълняемо право въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 27020/2010 г. по
описа на СРС, ГО, 46 с-в – в размер на сумата от 220410,43 щатски долара, следва да бъде
принудително възстановена от привидния взискател на длъжника по изпълнението, чрез
издадения от СГС обратен изпълнителен лист, за да се възстанови имуществения баланс
между страните в процесното изпълнително производство.
4
Поради тези правни съображения обжалваното разпореждане като правилно трябва да
бъде потвърдено, а въззивната частна жалба оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15719/15.06.2020 г., постановено по гр. д. №
6240/2011 г. по описа на СГС, ГО, I ГО, 11 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5