25.02.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар С.И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№889 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и
е образувано е по жалба от
Д.В.А., ЕГН **********,***, срещу
Ревизионен акт №Р-16002620006810-091-001
от 26.05.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №433/10.08.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, неправилен
и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с
процесуалните правила. Счита се, че органът по приходите неправилно приел, че е
налице фактическият състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, както и не бил приложен
материалния закон, относим към проверявания период. Не можело да се приеме, че
след като бил заличен като управител, то в това качество бил извършвал
плащания, защото към датата на плащане нямал качество управител. Не било
доказано и плащането да е недобросъвестно, тъй като изплатените дивиденти
представлявали плащане на законно основание и били дължими по силата на
дружествения договор. Това плащане не намалявало имуществото на дружеството, а
били намалени задълженията на дружеството към съдружник. Не било налице и не
било доказано, че плащането представлявало скрито разпределение на печалба или
дивидент, тъй като било явно и разпределението било декларирано. Не били налице
и останалите елементи от състава на чл.19 от ДОПК – имуществото на дружеството да
било намаляло и поради това задълженията му да не били събрани. С извършването
на плащанията не бил нарушен закона, а запорите били наложени едва след извършеното
плащане. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002620006810-091-001 от 26.05.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №433/10.08.2021г. на Директор на ДО ДОП Пловдив при ЦУ
на НАП.
Ответната
страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с
което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски,
представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по
отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Окръжна
прокуратура Хасково считат, че не са налице основания за отмяна на обжалвания
ревизионен акт.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002620006810-020-001/10.11.2020г.,
издадена от Началник Сектор при ТД на НАП
Пловдив е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя за
установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци
и/или ЗОВ на ЕООД Кибела-83, ЕИК ********, като ревизията било предвидено да
обхване следните видове задължения – отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за период от 01.08.2016г. до
31.08.2016г.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на мести и чуждестранни физически лица за период от 01.07.2016г. до
31.09.2016г.; отговорност за данък върху добавената стойност от 01.08.2016г. до 31.08.2016г.; отговорност за
данък върху добавената стойност от 01.10.2015г. до 31.01.2016г. Срокът за
завършване на ревизията е определен до 3 месеца, считано от датата на
връчването на заповедта – 18.11.2020г., а именно: до 18.02.2021г., като този
срок е променен със Заповед за изменение от 16.02.2021г. – л.608 от делото, и
ревизията следва да завърши до 16.04.2021г.
Съгласно представената по делото Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г., издадена от директора
на ТД на НАП Пловдив, на органа по приходите, издал заповедите за възлагане на ревизията, са
били делегирани правомощия по чл.112, ал.1 и чл.119, ал. 2 от ДОПК, а със Заповед
№РД-09-1530/30.09.2020г. са определени длъжностните лица , който да изпълняват
функцията на ръководител на екип в Отдел Ревизии. Решението по жалбата срещу РА е
издадено от оправомощено лице съгласно представената Заповед
ЗЦУ-ОПР-23/01.07.2021г. и Заповед №П-6337/21.07.2021г.
В установения от закона срок е издаден Ревизионен
доклад №Р-16002620006810-092-001/29.04.2021г. – л.731 и сл., против който не е
подадено възражение.
Въз основа на констатациите в ревизионния
доклад, е издаден и обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт №16002620006810-091-001/26.05.2021г.,
с който са приети за установени всички кумулативно изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК на Д.В.А. до размера на
извършените плащания от 172 700,00 лева за следните задължения на ЕООД
Кибела – 83, ЕИК ******** -за задължения
по ЗДДС за период от 01.10.2015г. до 31.01.2016г. определени с РА
№Р-16002616002520-091-001/14.12.2016г. и ДДС за период от
01.08.2016г.-31.08.2016г. и данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове
по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ за трето тримесечие на 2016г., ведно с дължимите лихви.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК РА е
обжалван пред Директор Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение №433/10.08.2021г.
е потвърдил РА, издаден на Д.А. за вменената отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК
за изискуеми публични задължения на ЕООД Кибела – 83, ЕИК ******** , по ЗДДС за
период м.08.2016г. в размер на главница 119 524,58 лева и лихва
53 175,42 лева /общо 172 700,00 лева/.
Решението е връчено на жалбоподателя на
12.08.2021г. – л.688, т.3/3 от делото, поради което с подаване на жалбата на
23.08.2021г. – пратка на Еконт л.687, е спазен предвиденият в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок.
Поради това съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима като депозирана в установения от закона срок и от лице,
което има правен интерес от оспорването, доколкото оспореният акт поражда за
него съответни правни последици.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Процесният РА е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Ревизията е
образувана със заповед за възлагане на ревизия, в която изрично е посочен
обхват и период, както и е определен срок за приключване. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК
и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия. Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионният доклад, като срещу него не е подадено
възражение. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към
ревизионния акт и е неразделна част от него. При направения анализ на всички
събрани доказателства ревизиращият екип дал заключение в ревизионния акт, че са
налице предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК и отговорността следва да се
ангажира до размера на извършените плащания. Относно РД е посочено изрично, че
е част от ревизионния акт.
Съгласно вписването в ТР ЕООД Кибела – 83,
ЕИК ********, понастоящем – в ликвидация, е регистрирано на 16.01.2009г. под
правна форма като ООД с управители и съдружници Д.В.А. и Д.И. Ц., с размер на
дялово участие от по 2500 лева. Двамата управители са представлявали
дружеството поотделно, като относно упражняването на представителната власт има
положени техни подписи и в Договора от 16.01.2009г. за учредяване на
дружеството. На 10.09.2016г. с договор за покупко-продажба е извършено
прехвърляне на дружествените дялове на двамата съдружници на А.Х.Ж., като това
обстоятелство е вписано в ТР на 15.09.2016г., а дружеството е преобразувано в
ЕООД. Именно от тази дата е вписан и нов управител на дружеството – едноличният
собственик А.Х.Ж.. Между страните няма спор, че за периода от 16.01.2009г. до
вписването на нов управител – 15.09.2016г., представляващи и управители на ООД
Кибела – 83 са именно Д.В.А. и Д.И. Ц.. В ТР е вписано прекратяването на
дейност на дружеството на 13.03.2019г. Пред проверяващите е представен
Приемно-предавателен протокол на счетоводна и друга документация, както и на
стоки, активи и касова наличност от 10.09.2016г. / с нотариална заверка на
подписите/ – л.325 от т.1/3, видно от който след прехвърляне на дружествените
дялове А.Ж.приема касовата наличност и декларира, че ще я използва за
погасяване на налични публични и други задължения на дружеството, както и са
приети стоката и документацията на дружеството.
По реда на ДОПК към ревизионното
производство на Д.А. са присъединени доказателства, събрани при извършената
ревизия на ЕООД Кибела -83 по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2012г. и от 01.10.2015г.
до 31.01.2016г., документирана с РА №Р-16002616002520-091-001/14.12.2016г. –
л.505 и сл., и РД № Р-16002616002520-092-001/10.10.2016г. – л.436 и сл., както
и доказателства, събрани при проверката на посоченото дружество, приключила с
Протокол №П-22221719059692-073-001/21.01.2020г., извършените насрещни проверки
на Д.А. – Протокол №П-16002619108309-141-001/22.07.2019г. и №П-16002619076516-141-001/29.05.2019г.
От тези доказателства се установява, че с РА от 14.12.2016г. на ЕООД Кибела –
83 не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
234 300,00 лева по фактури, издадени от ЕООД Трендкорп и ЕООД Ава плюс,
като в хода на ревизионното производство Д.А. с Писмени обяснения от
13.09.2016г. – л.228, т.1/3, вх.№70-00-7858/15.09.2016г., е уведомил
проверяващите, че стоката е закупена от двете посочени дружества и не е
транспортирана към последващ клиент, а се намира в складовете на доставчиците.
Тъй като при опит да се свърже с доставчиците, било установено, че не може да
бъде осигурен достъп на проверяващите, то Д.А. решил да включи тези покупки в
СД по ЗДДС и в дневника за покупки от м.08.2016г. със знак минус. От Д.А. са
изпратени копия от протоколи за анулиране на фактурите, всички с дата от
01.08.2016г. – л.216 - 227, издадени от ООД Кибела – 83, и двете дружества, по
които през данъчните периоди м.10, м.11., м.12.2015г. и м.01.2016г. е
приспаднато неправомерно данъчен кредит в общ размер на 234 300,00 лева,
като видно от същите те са подписани само
от Д.А., липсва подпис на представляващ ЕООД Трендкорп и ЕООД Ава плюс. С
подадените за м.08.2016г. СД по ЗДДС вх.№26001459976/16.09.2016г. и дневник за
покупките е коригирано неправомерно упражненото право на данъчен кредит в общ
размер на 234 300,00 лева, като фактурите от ЕООД Трендкорп и ЕООД Ава плюс са отразени със
знак минус, а така декларираният по СД данъчен резултат за период м.08.2016г. е
ДДС за внасяне в размер на 245 918,64 лева, от който неиздължената
главница е в размер на 239 049,16 лева. Като е отчетено, че дружеството само е извършило корекция на неправомерно
приспаднат ДДС по посочените фактури с РА
№Р-16002616002520-091-001/14.12.2016г., частично отменен с Решение
№181/03.04.2017г., са начислени задължения за лихви в общ размер на
17 096,95 лева за данъчните периоди от 01.10.2015г. до 31.01.2016г. Освен
това са налице невнесени от дружеството публични задължения към 29.04.2021г. –
ДДС по СД за м.08.2016г. – главница за внасяне в размер на 239 049,16
лева; данък върху доходите по трудови и приравнените на тях правоотношения по
подадената декларация обр.6 №260021608505735/25.09.2016г. за периода от
01.08.2016г. до 31.08.2016г. – главница за внасяне в размер на 56,08 лева;
данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ за
трето тримесечие на 2016г. по подадената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и
чл.201, ал.1 от ЗКПО №2600И0096327/31.10.2016г. главница за внасяне в размер на
18 178,95 лева, като за тези обстоятелства няма формиран спор между
страните.
Безспорно установени са размерът на
публичните задължения и несъбираемостта на публичните вземания на ЕООД Кибела –
83 по образуваното ИД №*********/2016г. за задължения в размер на
304 144,08 лева – главница, и лихва от 152 744,66 лева, нелихвена
главница от 1500,00 лева, разноски от 124,20 лева. При събраните доказателства
за имущественото състояние на задълженото дружество дългът е бил категоризиран
като „трудно събираем дълг“, поради което е направен извод, че публичният
изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането.
Безспорно установени са и изплатените суми
по банков път в полза на Д.В.А. – като дивиденти за времето, през което е бил
управител на ООД Кибела – 83, както следва – на 16.09.2016г. – 51 200,00
лева; на 17.09.2016г. – 29 900,00 лева и 16 600,00 лева; на
19.09.2016г. – 75 000,00 лева или общ размер 172 700,00 лева, като
пред органите по приходите не са представени протоколи за взети решения на
Общото събрание на ЕООД Кибела – 83 за разпределение на дивидент. Едва в
съдебното производство се представя Протокол
от ОС на ООД Кибела – 83 от 20.08.2016г. относно разпределение на печалбата на
дружеството от 363 578,95 лева под форма на дивиденти, като в срок от 30
дни от датата на ОС на Д.А. е следвало да бъде изплатена по банков път общо
сумата от 172 700,00 лева. Видно от представеното в с.з. извлечение от ТР
относно заявени вписвания по партида на ЕООД Кибела – 83 – в ликвидация, на
28.06.2016г. е подадено заявление Г2 – за обявяване на ГФО, вписано на
13.09.2016г., а другите две заявления са по обр. А4 – за промяна на
обстоятелства, съответно подадени на 10.09.2016г. и 23.12.2016г., вписани на
15.09.2016г. и 30.12.2016г., от което може да бъде направен извод, че Протокол
на ОС от 20.08.2016г. не е заявен и вписан в ТР през 2016г. Жалбоподателят не
спори по отношение на установеното от проверяващите при справката в ТР, че на
13.09.2016г. е вписан протокол на ОС на дружеството от 31.03.2016г., с който е
взето решение натрупаната печалба за 2015г. да не се разпределя към датата на
приемане на отчета. В съдебното производство се представя от жалбоподателя и
Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД Кибела – 83 от
10.09.2016г. относно освобождаване на досегашните управители Д.А. и Д. Антонова
от отговорност за дейността им до този момент, както и от поста им като
управители, а занапред дружеството ще се управлява, представлява и подписва от
новия управител Ангел Желев. Видно от декларация от 15.09.2016г., подписана от Д.А.
и представена пред съда в с.з., същият в качеството си на бивш управител на
15.09.2016г. е предал на новия управител устройството за електронно банкиране,
като от този момент няма достъп до сметките на дружеството. Именно във връзка с
изплатените суми са ангажираните в ревизионното производство доказателства – авизо
и кредитен превод – л.45-46, както и Искане за промяна на данни за регистрация
за използване на банкови услуги през Сибанк от 19.09.2016г., договор за
ползване на Сибанк онлайн от 19.09.2016г., Приемно-предавателен протокол от
19.09.2016г. /лице и гръб/ за отказ от услугата от Д.А. и предаване на токън
устройството на Ангел Желев. Обсъдени в същата посока са и извършвани дейности
от Д.А. при извършването на ревизията на ООД Кибела – 83, от 10.09.2016г. –
продажба на дяловете на дружеството, до 15.09.2016г. – вписването на промените
в ТР, тъй като на 12.09.2016г. е подадено искане за удължаване на срок /Решение
№Р-16002616002520-106-002/12.09.2016г./; на 13.09.2016г. е подписано становище
и декларация до ТД НАП Пловдив като управител на дружеството – л.228-229; на
17.09.2016г. са входирани протоколи за анулиране, като е взето предвид, че
съгласно приемно-предавателния протокол от 10.09.2016г. документацията на
дружеството е предадена на новия управител. Отчетено е и че на 16.09.2016г.
именно от новия собственик и управител А.Ж.са подадени със закъснение отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС и СД по ЗДДС, докато протоколите за анулиране са от
01.08.2016г., подписани от Д.А., както и че предишните управители не са
предоставили достъп на органите по приходите до счетоводната документация на
дружеството за м.08. и 09.2016г.
При установеното органите по приходи са
приели, че има наличие на предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК за реализиране
на отговорност на ревизираното лице за декларираните и невнесени задължения за
ДДС в общ размер на 172 700,00 лева. Всички установени в ревизията факти и
обстоятелства са навели приходните органи на извод, че е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице А. и
несъбирането на публичните вземания. Обсъдени са възраженията на ревизираното
лице, като аргументирано са приети за неоснователни. Прието, че с оглед на предприетите
действия още в хода на ревизията за корекция на приспаднатия от дружеството
данъчен кредит по фактурите от ЕООД Трендкорп и ЕООД Ава плюс, по които не са
били осъществени реални сделки, както и за продажбата на дружествените дялове,
управителят Д.А. е бил наясно с изискуемите данъчни задължения, поради което и
умишлено е лишил предприятието от паричните средства, собственост на
дружеството, като е наредено разпореждане със сумата от 172 700,00 лева в
негова полза, а това пък е довело до невъзможност дружеството да плати
публичните си задължения. За последните не се спори, че не са погасени и към
настоящия момент въпреки предприетото принудително изпълнение.
Съдът намира, че възраженията в жалбата
пред съда, изцяло преповтарят доводите на лицето, направени при обжалването на
РА по административен ред. Даденият от административния орган обоснован отговор
се споделя от настоящия съдебен състав, както и не могат да бъдат внесени
съмнения в крайния извод с оглед допълнително представените пред съда
доказателства.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
По делото не е налице спор по фактите.
Спорно е дали са налице елементите на фактическият състав на чл.19, ал.2 от ДПК, както и дали
посоченото основание е законосъобразно.
В ревизионния акт органът по приходи се
позовава на относимата разпоредба за отговорността на жалбоподателя за задълженията
на ЕООД Кибела – 83 – чл.19, ал.2 от ДОПК, като тази разпоредба е приложена
спрямо установените в ревизионното производство факти – имущественото състояние
на дружеството, задължението му за ревизирания период по съответното основание
и размер, посочени деяния на жалбоподателя като управител във връзка с
установена негова недобросъвестност и при причинно-следствена връзка с
невъзможността за погасяване на публичните вземания на дружеството. При
въведеното възражение относно материалната законосъобразност следва да се има
предвид, че няма спор, че жалбоподателят е съдружник и управител на дружеството
за периода от 16.01.2009г. до 15.09.2016г. на задължено лице по чл.14, т.1 и
т.2 от ДОПК, а оттук и субект на отговорността па чл.19, ал.2 от ДОПК. Установено
е също, че дружеството има непогасени публични държавни вземания и не разполага
с имущество за погасяването им. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, посочена в ревизионния акт и ревизионния доклад, в приложимата
ѝ редакция /ДВ, бр.105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г., предполага
извършени от управител или член на орган на управление недобросъвестни плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и
2 от ДОПК,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване
на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниско
от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и
по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски,
като отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера
на намалението на имуществото. Възражението в жалбата по приложението на чл.19, ал.2 от ДОПК и отговорността на жалбоподателя като управител към възникнали в
минало време задължения на дружеството е неоснователно. За приложението ѝ
е необходимо само основанията за тези задължения да са възникнали в период,
през който е бил управител.
Така, за да се реализира отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: субект на отговорността да е
физическо лице, имащо определено качество в органите на управление на
юридическо лице; юридическото лице да е задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК и да е носител на
задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски или да е задължено
да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски лице; физическото
лице недобросъвестно да е извършило разпоредителна сделка – плащания в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата; като резултат от недобросъвестното разпореждане да е намаляло
имуществото на задълженото лице и това да е причина да не са погасени
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Жалбоподателят е субект на отговорност,
поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни
периоди, както и че е налице установено задължение на дружеството, чийто
управител е бил до 15.09.2016г. Задълженията на дружеството за ревизирания
период са установени с РА, както и с декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ, т.е.
декларирани са от самото задължено лице.
В хода на ревизионното производство е
установено, че плащанията на дивидент са извършени след продажба на
дружествените дялове на дружеството на 10.09.2016г. и ден след вписване на
новия управител, т.е. на 15.09.2016г. е било вписано ново обстоятелство по
партидата на ООД Кибела – 83, а от 16.09. до 19.09.2016г. са извършени 4 броя
плащания в полза на Д.А. с основание „плащане на дивидент“. Независимо, че в
този период от време, касаещ плащанията, дружеството е имало управител,
различен от жалбоподателя, съдът напълно споделя извода на приходния орган, че
поведението на жалбоподателя във връзка с извършените плащания е
недобросъвестно, а извършеното отчуждаване цели именно избягване на плащане на
данъчните задължения. До изменението на чл.19 от ДОПК – ДВ бр.63 от 2017г., в
сила от 04.08.2017г. /тогава ал.9, понастоящем ал.10/ понятието
„недобросъвестност“ няма легално определение, но то се извежда от съдебната
практика като знание за определени факти. В случая това е знанието за
задължения за публични вземания и съзнателното им непогасяване, а именно в тази
посока данните по делото сочат, че са всички предприети от ревизираното лице
действия – анулирането на 01.08.2016г. на фактури след образуването на
ревизионното производство, взето решение на 20.08.2016г. от ОС за разпределение
на печалбата, прехвърлянето на 10.09.2016г. на дружествените дялове, подадените
със закъснение отчетни регистри – 16.09.2016г., както и неоказаното съдействие
в хода на извършената ревизия. В тази посока са и установените факти от
проверяващите, че сумите са преведени преди предаването на 19.09.2016г. на
токън устройството от стария на новия управител, а също и липсата на подробно
изложение в протокола за предаване на документация, касаещо наличността. Следва
да се има предвид и допълнително представения в с.з. Протокол от ОС от
20.08.2016г., както и установения такъв вписан на 13.09.2016г., но с дата от
31.03.2016г. и с решение да не се разпределя натрупаната печалба за 2015г.
Освен това в новопредставения протокол, за който не се установи да има вписване
в ТР, не се посочва кои са предходните години, за които се приема разпределение
на печалбата. В търговското право понятието дивидент
най-общо се свързва с доходите, които акционерите получават от печалбите,
реализирани от акционерните дружества, в които те притежават акции. Според чл.247а от ТЗ дивиденти и лихви по чл.190, ал.2 се изплащат само ако
според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет за
съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на
изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд
"Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува
по закон или устав. Съдружниците в дружеството с ограничена отговорност не
получават дивидент при разпределение на печалбата.
Те имат право на част от печалбата, съразмерно на дяловете, ако друго не е
уговорено /чл.133, ал.1 от ТЗ/, а съгласно чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ Общото събрание на ООД
приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за
нейното изплащане. В пар.1, т.5, б.Б от ДР на ЗДДФЛ обаче е дадена легална
дефиниция на понятието дивидент за целите на
облагането с данък на доходите на физическите лица, а именно: дивидент е доход от дялови участия,
включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като
доходи от акции. Според това определение и доходът от дялово участие в ЕООД и
ООД е дивидент за целите на ЗДДФЛ. Нормите на ТЗ
сочат, че за разпределяне на печалбата на дружество с ограничена отговорност е
необходимо да е изтекла конкретно посочена финансова година, да е приет/одобрен
ГФО и баланс за съответната година, както и именно за тази съответна година да
е взето решение от Общото събрание на ООД. Представената допълнително
декларация в с.з., че от 15.09.2016г. Д.А. няма достъп до фирмените сметки на
дружеството е частен свидетелстващ документ, а като такъв се ползва с
материална доказателствена сила само ако удостоверява неизгодни за издателя си
факти, поради което и съдът приема декларацията
само като доказателство, че изявлението в нея е направено именно от
лицето, посочено като автор, но не и в посока да докаже фактите, спрямо които е
удостоверителното изявление. В настоящия случай от бившия управляващ дружеството е създадена привидност
относно автора на извършеното плащане – новия управляващ А.Ж., именно поради
недобросъвестност, целяща избягването на плащането на публичните задължения.
Несъмнено Д.А. е бил представляващия управител при започване на ревизията на
дружеството – ЗВР №Р-16002616002520-020-001/13.04.2016г., както и именно той е
предприел анулирането на фактури, с които дружеството е приспаднало
неправомерно данъчен кредит в общ размер на 234 300,00 лева, тъй като
сделката не била осъществена. При безспорно установеното, че ООД Кибела – 83 е
задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, то безспорно е и че
дружеството ще дължи ДДС след включването на фактурите със знак минус в
дневника за покупки. Доколкото впоследствие публичните вземания са установени с
РА, с който е приключило образуваното ревизионно производство, а също и няма
внесени от дружеството публични задължения за ДДС и данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения и данък за доходите от дивиденти и
ликвидационни дялове по подадени декларации, то е без значение, че към момента
на плащанията не е било образувано изпълнително производство за събирането им.
От значение е недобросъвестното създадено привидно положение при плащанията
относно автора на извършването им, вследствие на което имуществото на
дружеството е намаляло с цел избягване на плащането на публичните задължения. Обстоятелството,
че към момента на плащането дружеството има различен от жалбоподателя
управител, не може да изключи отговорността на Д.А., тъй като за него се
установява, че е знаел за възникването на задълженията, а новият управител не е
имал възможност да извърши банковите преводи, макар вече да е осъществявал
управленски функции по отношение на дружеството. Добросъвестното поведение на
дейността на дружеството предполага целенасочени действия по упражняването на
правата от управителя и изпълнение на задълженията му, а в това число и
действия по погасяване на публичните задължения. В настоящия случай при вземане
на решението от ОС на 20.08.2016г. управителят Д.А. е имал знанието за
задълженията по СД по ЗДДС за м.08.2016г. с оглед ревизионното производство и
анулирането от самия него на фактурите, като е насочил средствата на дружеството в лична полза.
Несъмнено, в резултат на процесните извършените разпоредителни действия със
средствата на дружеството е настъпило намаляване на имуществото на дружеството,
а паричните суми са постъпили по сметка на ревизираното лице А.. Дружеството е
разполагало с необходимите средства за погасяване на публичните задължения, предмет
на извършваната към този момент ревизия, но това не е сторено, тъй като още в
хода на ревизията са разпределени
натрупаните печалби.
В този смисъл съдът счита изводът на
ревизиращите органи като обоснован и законосъобразен, тъй като са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните
задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие разпределената печалба
е намалено имущественото състояние на дружеството, а именно поради това не са
изплатени публичните задължения. Установява се наличието на изискуемата
уникална каузална връзка между поведението на управителя, макар той да не е
имал вече това качество към момента на плащане, и невъзможността да се погасят
изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. Действията са извършени
неправомерно и недобросъвестно от ревизираното лице, тъй като към момента на
извършването им то е знаело за задълженията на дружеството и е наясно с невъзможността
да бъдат платени. Последното е в пряка причинно-следствена връзка с действията
на Д.А. по разпределение на печалбата,
тъй като от данните по делото се установява, че дружеството не разполага с
друго имущество. В конкретния случай са налице всички елементи на фактическия
състав на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на оспорващия.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят не е представил относими и достатъчни доказателства, които да опровергаят
направените фактически констатации и формираните въз основа на тях изводи от
ревизиращия орган. Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в
съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, както и при
спазване на изискванията за форма на акта, поради което и жалбата следва да
бъде приета за неоснователна.
Поради крайния извод за неоснователност
на жалбата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, юрк.възнаграждение,
определено съобразно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 4257,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.А., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен
акт №Р-16002620006810-091-001 от 26.05.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №433/10.08.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика Пловдив
при ЦУ на НАП, относно вменена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за изискуеми
публични задължения на ЕООД Кибела – 83, ЕИК ********, по ЗДДС за период
м.08.2016г. в размер на общо 172 700,00 лева, представляващи главница –
119 524,58 лева, и лихви – 53 175,42 лева.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите гр.София,
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, направените
разноски 4257,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: