ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40485
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110146755 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
По делото в срока за подаване на възражение, на 05.10.2023 г. е постъпило
такова по чл. 414а ГПК, с което длъжникът[******] уведомява, че е платил
задълженията по заповедта за изпълнение, но счита, че не е дал повод за завеждането
на претенцията по реда на заповедното производство, съответно не дължи разноски за
същото. Представя в препис платежно нареждане за извършено на 04.09.2023 г.
плащане по сметка на [******]. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Препис от възражението и от платежния документ са връчени на заявителя за
становище, като такова е постъпило на 17.10.2023 г. Със същото процесуалният
представител на страната подробно изяснява хронологията на водените извънсъдебно
преговори и отправените до длъжника покани да погаси доброволно вземането.
Позовава се на приложени към заявлението в тази връзка писмени документи, като
обобщава, че длъжникът е дал повод за предявяване на претенцията по съдебен ред, с
оглед което дължи законна лихва до датата на плащането и сторените разноски.
Съдът по доводите на длъжника, че не е дал повод за образуване на делото и е
погасил задълженията преди да е бил уведомен за същото, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 ГПК ако с поведението си длъжникът
не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски
за производството. В случая с подаденото в срока възражение по чл. 414а ГПК,
задълженията по заповедта не са оспорени, а длъжникът установява, че е заплатил
1
главното вземане по същата. Не са налице данни да е заплатена законната лихва от
датата на подаване на заявленеито до плащането. Страната изрично е оспорила да
дължи разноските по делото, доколкото е извършила доброволно плащане и не е дала
повод за завеждането на настоящото производство. Тези доводи съдът приема за
неоснователни, като съображенията за това са следните:
Видно е от представените към заявлението документи, че процесното
задължение е такова с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 20.08.2023 г. Установява се от разменена между страните
писмена електронна кореспонденция, че г-н Р. Т. Е. е отправил покани до длъжника да
погаси процесното обезщетение. Изявление с искане за плащане е било изпратено до
длъжника на 28.03.2023 г., като такова изрично е било отказано с писмо от 29.03.2023
г. По-късно с писмо, изпратено по ел.път на 13.07.2023 г. на същия електронен адрес,
от който заявителят е получил отказ да му бъде изплатено обезщетение[******],
длъжникът отново е поканен да заплати обезщетение във връзка с приложено
становище на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по
случая. С това писмо на длъжника е предоставен срок за плащане до 23.07.2023 г.,
както и са посочени данни за банковата сметка на [******]. На авиокомпанията е
указано, че при забава и липса на погасяване в предоставения срок претенцията ще
бъде предявена по съдебен ред.
Водената между страните кореспонденция не е оспорена от страна на длъжника
в производството. Обратно, в подаденото възражение страната се позовава на получена
покана за доброволно плащане от заявителя чрез друг пълномощник – адв. [******] и
извършен превод по сметката на адвокатското дружество, посочена в същото
електронно писмо. Заявителят пък не е оспорил представителната власт на
адвокатското дружество да получи плащане на дължимото му обезщетение и е
признал, че вземането за обезщетение е погасено.
В обобщение на изложеното, следва да се приеме, че длъжникът не е заплатил
задължението си преди да бъде заведена по съдебен ред от страна на заявителя
претенция за изплащане на същото, с което е дал повод за депозиране на заявление по
реда на чл. 410 ГПК. Тази претенция не се явява повторна такава – не са налице данни
да е било инициирано друго съдебно производство, а действията на кредитора са
предприети в защита на субективното притезателно право, което длъжникът
извънсъдебно не е удовлетворил в предоставения му срок. Видно е, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС след изтичане на този срок, а
плащането е извършено в по-късен момент. Ето защо и съдът приема, че с поведението
си длъжникът е дал повод за иницииране на съдебна процедура и дължи както лихва за
забава, така и съдебно-деловодни разноски.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че без
2
значение за отговорността на длъжника за разноските се явяват доводите, че
извънсъдебно кредиторът е упражнявал правата си чрез друг пълномощник, доколкото
заявителят не оспорва факта на извършено плащане на главното вземане на овластено
лице, респ. че същото е извършено в полза на кредитора. Институтът на
представителството предоставя възможност на правните субекти да имат повече от
един пълномощник, предвид което тези съображения на длъжника не следва да бъдат
по-подробно обсъждани.
Издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта според
извършеното от длъжника плащане. От представеното нареждане за плащане се
установява, че със сумата 8214,49 лева е извършено погасяване на вземанията на седем
лица, всяко в размер на равностойността на сумата 600 евро, следователно и доколкото
това не е спорно, се приема, че дължимото обезщетение по заповедта за изпълнение е
заплатено на кредитора. Не са налице основания за обезсилване на съдебния акт в
частта, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя законна лихва
върху главното вземане за периода от образуване на производството до плащането,
както и разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Непогасеното
вземане за законна лихва за забава за периода 20.08.2023 г. – 04.09.2023 г. възлиза в
размер на сумата 6,84 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване
на общодостъпен лихвен калкулатор /
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/
Съдът следва да се произнесе по исканията за издаване на изпълнителни
листове, въведени с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и поддържани с постъпилото на 17.10.2023 г. по делото становище от страна
на заявителя, чрез пълномощника му в настоящото производства, като уважи същите.
На длъжника не се следват разноски, с оглед което и това искане следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение №
25851/30.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 46755/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско
отделение, 41 състав, с изключение на частта за присъдената законна лихва върху
главното вземане за периода от 20.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и в
частта за разноските за заплатената държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. В. Ч. М. за предоставена
безплатна правна помощ на заявителя в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДАТ изпълнителни листове по Заповед за изпълнение №
3
25851/30.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 46755/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско
отделение, 41 състав, както следва:
- в полза на заявителя - за присъдената законна лихва, възлизаща на сумата 6,84
лева за периода от 20.08.2023 г. до 04.09.2023 г., изчислена от съда на основание чл.
162 ГПК, и за сумата 25,00 лева – държавна такса;
- в полза на адв. В. Ч. М. - за присъденото адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника [******] за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, заявено с подаденото
възражение по чл. 414а ГПК.
Определението в частта относно обезсилването на заповедта за изпълнение
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна
жалба пред Софийски градски съд от заявителя и от длъжника, а в останалата част - в
двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на препис от определението,
а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4