Разпореждане по дело №125/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. по описа О. С. – К. е потвърдена присъда № 951/ 10.12.2009 г. по н.о.х.д. № 927/2009 г. на Хасковския районен С., с която Д. Й. Х. от Г. Х. е призната за виновна в това, че през периода от 19.01.2008 г. – до 21.06.2008 г. включително, в Г. Х., при условията на продължавано престъпление, като родител /майка/ не изпълнила, съответно на : 19.01.2008 г., на 02.02.2008 г., на 16.02.2008 г., на 01.03.2008 г., на 15.03.2008 г., на 05.04.2008 г., на 17.05.2008 г., на 07.06.2008 г. и на 21.06.2008 г., съдебно решение № 284/ 04.06.2007г., постановено по гражданско дело № 926/2006 г. по описа на Районен С. – Х. относно упражняване право на лични контакти на бащата Й. П. Ш. от Г. Х. с дъщеря му Б.Й. Ш. с ЕГН * – престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 54, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, на подсъдимата е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, която да се изпълнява 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, а предявеният от Й. П. Ш. от Г. Х. спрямо Д. Й. Х. от Г. Х. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева вследствие на неизпълнението на решение № 284/04.06.2007г. е отхвърлен.

С решение № 529/06.12.2010 година, постановено по н.дело № 534/2010 година по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то н.о., по реда на възобновяването е отменено решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. по описа на Кърджалийския О. С. и делото е върнато за ново разглеждане, отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на посоченото отменително решение.

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Д. Й. Х. от Г. Х. чрез защитника й – А. М.К. от АК-Х., която обжалва присъда № 951/ 10.12.2009 г. по н.о.х.д. № 927/2009 г. на Хасковския районен С. като незаконосъобразна, необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства не се установило по безспорен и категоричен начин, че е осъществен състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК. Жалбодателят счита, че от показанията на свидетелите Ш., А., П. и П. не можело да се направи извод, че подсъдимата Х. е извършвала действия в противовес на закона. Сочи се, че в решение от 12.01.2006 г. на ЕСПЧ, повторното събиране на родител и дете не било абсолютно задължение за националните власти, а съобразно конкретния случай трябвало да се изследва дали не е нужно да се предприемат други подготвителни мерки. Излага се довод, че ако жалбодателката била упражнила родителската си власт, въпреки желанието на детето, неминуемо щяла да осъществи състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния С. да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да я признае за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. В съдебно заседание, жалбодателят Х., редовно призована не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

В съдебното заседание представителят на О. П.- К. оспорва жалбата като неоснователна. Счита обвинението за доказано. Моли съда да измени обжалваната присъда в частта на наложеното наказание, като освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи наказание съгласно института на чл. 78а от НК.

Гражданският ищец и частен обвинител Ш. също счита жалбата за неоснователна и се придържа изцяло становището на прокурора. Моли за присъждане на разноски.

Окръжният С., при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, ал.1 във вр. с чл. 313 НПК, приема за установено следното:

Първоинстанционният С. е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 НПК. Първоинстационният С. е посочил установените обстоятелства въз основа на събраните и проверени доказателствени материали, изложил е съображения кои от противоречивите такива е приел, а други отхвърлил. Направил е изводи за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна по повдигнатото в първоинстанционния С. обвинение по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 54, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК на подс. Х., за което я е признал за виновна и наложил наказание. Възприетата за осъществена фактическата обстановка се подкрепя изцяло от настоящата инстанция. Така установено от фактическа страна е, че през 2001 г. в Г. Х., подсъдимата Х. и св. Ш. сключили граждански брА. от който се родило детето Б.Ш. с ЕГН *. Бракът бил прекратен с решение № 284/ 04.06.2007 година, постановено по гражданско дело № 926 / 2006 г. на Районен С. – Х., влязло в сила на 17.12.2007 г. С решението, упражняването на родителските права върху роденото на 22.09.2001 г. от брака дете Б.Ш., било предоставено на майката – подсъдимата Х.. На бащата Ш. била предоставена възможност да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, със задължение на бащата да връща детето след изтичане на така определеното време. След влизане в сила на съдебното решение, св. Ш. се снабдил с изпълнителен лист от 10.01.2008 година и подал молба вх. № 00317/15.02008 г., въз основа на която и посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *0012 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 874 при КЧСИ, с район на действие О. С.- Х.. По изп. дело, на длъжника – подс. Х., била връчена лично призовка за доброволно изпълнение на 18.01.2008 година. С призовката, на основание чл. 325 ГПК било указано на последната да спазва режима на свиждане на детето с бащата съгласно изп. лист и в тази връзка било насрочено предаване на детето на 19.01.2008 година в 08.00 часа. Така, на посочената дата Ш. и ЧСИ – св. П. посетили дома на подсъдимата Х., находящ се на У. “ *– ти М.” № 1 в Г. Х., за да им бъде предадено за свиждане детето Благовеста. Домът бил заключен, като на позвъняванията на входната врата на жилището и впоследствие на телефона на подс. Х., не се отзовал никой. По този начин на посочената дата св. Ш. не могъл да вземе и да се види с дъщеря си. Св. П. в качеството си на ЧСИ съставил протокол от с.д., в който вписал това обстоятелство, а именно че подсъдимата не предала детето. Същите посещения били осъществени и на датите 02.02.2008 г., 16.02.2008 г., 01.03.2008 г., 15.03.2008 г., 05.04.2008 г., 17.05.2008 г., 07.06.2008 г., за които няма спор, че съответстват на определения с бракоразводното съдебно решения режим за свиждане на бащата с детето. По същия начин, на нито една от посочените дати предаването на детето Б.Ш. не било осъществено. Входната врата на жилището била заключена и не било възможно да се осъществи и друга връзка с подсъдимата Х.. За тези обстоятелства, на посочените дати, ЧСИ съставял съответните протоколи.

След последния опит да се предаде детето, осъществен на 07.06.2008 година, изпълнителното дело било прехвърлено при ЧСИ К. А., рег. № 874 на КЧС, с район на действие О. С.-Х., която образувала изп. дело № *0012. На длъжника – подс. Х. била връчена на 13.06.2008 г. /оформена при отказ на адресата да я получи/ призовка за доброволно предаване на дете на 21.06.2008 година в 8.00 часа. Предварително, на 19.06.200 година ЧСИ А. провела среща между двете страни по делото и техните защитници в кантората си. При тази среща, А. обяснила на подсъдимата Х. негативните последици от неизпълнение на съдебното решение и отказа й за съдействие. Било постигнато и съгласие за мястото и времето на предаване на детето на 21.06.2008 година, както и уговорка да се срещнат отново на 01.07.2008 година, за да се обсъди предаването на детето Б.за един месец през летния сезон. На датите 21.06.2008 година и 01.07.2008 година, подсъдимата Х. не се явила на уговорените срещи и отново детето Б.Ш. не било предадено на бащата – св. Ш., като подсъдимата не била открита нито на домашния адрес, нито на мобилния телефон, за да обясни причините за това.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П., А. и Ш., приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 283, вр. с чл. 373, ал.1 НПК, на които въззивният С. дава вяра изцяло като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите освен това се потвърждават от писмените доказателства по образуваните и описани по-горе изпълнителни дела- покани за доброволно изпълнение, призовки, постановления, протоколи и др.

Въззивният С. не кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са непоследователни и неконкретизирани, и се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства, обсъдени от съда. Така, св. П. първоначално твърди, че е присъствал на едно предаване на детето през месец М., но не го конкретизира като време, за да може да бъде преценено съвпада ли с инкриминирания период и съставения съответен протокол от ЧСИ. При следващите си показания твърди, че е присъствал и на други предавания, осъществени през други месеци, но отново показанията му са общи и от тях не може да се направи никакъв извод отнасят ли се към инкриминирания период. Т.е. показанията на този свидетел, поради липсата на каквато и да е конкретика и точност не служат нито за изясняване на обективната истина по делото, нито в каквато и да е степен оборват обвинителната теза.

Съдът не кредитира показанията и на другите двама свидетели – Л.М. и Х.В., като счита, че също не следва да бъдат съобразени във връзка с осъществяване на съдебното решение. Конкретно показанията на свидетеля М. също са лишени от каквато и да е било времева определеност и последователност. Свидетелят В. пък, споделя, че присъствал на едно от предаванията на детето Б.Ш., но също е в невъзможност да посочи точно определена дата.

Впрочем, липсват каквито и да е доказателства, които да установяват по какъвто и да е начин намерение на подс. Х. да осигури свиждане на детето с баща му, както и такива, които да установяват наличието на каквато и да е обективна причина свиждането да не бъде осъществено. В тази връзка твърденията на въззивника, че ако би предал детето на бащата, сам щял да осъществи престъплението по чл. 143, ал.1 НПК е голословно и неподкрепено с никакви доказателства. Няма никакви данни по делото, че детето е щяло да бъде принудено, ако бъде предадено на баща си, още повече, би могло да се разсъждава дали малолетно шестгодишно дете изобщо може да формира самостоятелна воля или да взема каквито и да е решения относно отношенията с баща си. И това е така, тъй като безспорно е, че в тази възраст, основно и решаващо значение за формиране на психиката на детето имат родителите.

С оглед на така установената по безспорен начин фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подсъдимата Д. Й. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – през периода от 19.01.2008 г. – до 21.06.2008 г. включително, в Г. Х., при условията на продължавано престъпление, като родител / майка/ не изпълнила, съответно на: 19.01.2008 г., на 02.02.2008 г., на 16.02.2008 г., на 01.03.2008 г., на 15.03.2008 г., на 05.04.2008 г., на 17.05.2008 г., на 07.06.2008 г. и на 21.06.2008 г., съдебно решение № 284/ 04.06.2007г., постановено по гражданско дело № 926 / 2006 г. на Районен С. – Х. относно упражняване право на лични контакти на бащата Й. П. Ш. от Г. Х. с дъщеря му Б.Й. Ш. с ЕГН *, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният С.. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният С., че подсъдимата Х. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК от обективна страна. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че в инкриминирания период 19.01.2008 г. – до 21.06.2008 г. включително, в Г. Х., при условията на продължавано престъпление, като родител / майка/ не изпълнила, съответно на 19.01.2008 г., 02.02.2008 г., 16.02.2008 г., 01.03.2008 г., 15.03.2008 г., 05.04.2008 г., 17.05.2008 г., 07.06.2008 г. и 21.06.2008 г., /първа, респ. трета събота от съответния месец/, съдебно решение № 284/04.06.2007 год., постановено по Г.дело № 926/2006 год. год. по описа на РС – Х., влязло в сила, в частта му относно режима на лични контакти на бащата с малолетното му дете Благовеста. Престъплението е извършено от подсъдимата чрез една от двете форми на осъществяване на изпълнителното деяние, а именно: чрез неизпълнение на съдебното решение относно личните контакти с детето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Неизпълнението е осъществено от подсъдимата с бездействие, при задължение за действие - да предаде детето на бащата на определените в съдебното решение дни, съответстващо на правото на последния да осъществява личните си контакти с детето. Умисълът на подсъдимата е обективиран в поведението й: същата е съзнавала задължението си на определените със съдебното решение дни /всяка първа и трета събота от съответния месец/ да предава детето на баща му за осъществяване на личните му контакти с детето, но въпреки това не е изпълнявала това си задължение, по този начин неизпълнявайки съдебното решение в частта относно режима на лични контакти на детето с другия родител.

Престъплението подсъдимата е извършила при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – налице са множество деяния /девет/, всяко от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

За извършеното престъпление първоинстанционният С. е определил наказание на подсъдимата при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността й обстоятелства, като на основание чл. 54 във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, за извършеното престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК я е осъдил на наказание пробация с определени за изтърпяване пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, която да се изпълнява 2 пъти седмично и задължителнÞ периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Така определеното по вид наказание е в нарушение на закона – чл. 78а НК. Съдът не е съобразил, че по отношение на деянието и подсъдимата са налице кумулативните предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: за престъплението по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК се предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева; извършителката не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, гл. VІІІ от НК, от деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение приложението на института е задължително и не подлежи на преценка от съда, ерго следва подсъдимата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на предвиденото административно наказание глоба. Следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният С. е отчел превес на отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, като липсата на критичност и на съдействие към съда не са от категорията на посочените. В тази връзка следва да бъде отчетена завишена обществена опасност на осъщественото престъпление от подсъдимата в сравнение с обикновените случаи на такова престъпление, имайки предвид множеството деяния, извършени в немалък период от време и проявената престъпна упоритост при извършването им. От друга страна съдът преценява обществената опасност на подсъдимата като ниска – същата не е осъждана и с добри характеристични данни, като липсват отегчаващи отговорността й обстоятелства. При това положение размерът на административното наказание глоба следва да бъде определен с приложение на чл. 2, ал.2 НК – през инкриминирания период в сила е била редакцията на чл. 78а от 29.04.2006г. /ДВ, бр. 75/2006г./, която е предвиждала размер на наказанието глоба от петстотин до пет хиляди лева, поради което се явява по-благоприятна разпоредба с последващото изменение, действащо и понастоящем. Така, след извършената индивидуализация на наказанието, съдът счита, че наказанието глоба следва да бъде определено под средния му размер и над минималния предвиден такъв, а именно в размер на 1000 лв. Така определеното наказание съдът счита, че е напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо нея и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото.

С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й относно наложеното на подсъдимата наказание пробация, като на основание чл. 78а от НК същата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

В настоящото производство доказателства от частния обвинител и граждански ищец Ш. за разноски не са представени, поради и което такива не следва да бъдат присъдени.

Ето защо и на основание чл. 337, ал.1, т.4, във вр. с чл. 334, т.3 от НПК, Окръжният С.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 951/10.12.2009 година, постановено по НОХД № 927/2009 година по описа на Хасковски районен С. в частта й, с която Д. Й. Х. от Г. Х., У. „Т. М.” № *, ЕГН *, за извършено престъпление по чл. 182, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК е осъдена на наказание пробация с определени за изтърпяване пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която се изпълнява 2 пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.