№ 467
гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20244110200425 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от с. Михалци, представляван по пълномощие от а9в.
***, против Наказателно постановление № 24-1275-000185 от 07.02.2024 г. на Началника на
група в ОДМВР Велико Търново, Сектор ПП Велико Търново, с което за нарушения на чл.
104а и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
с.з. са му наложени две административни наказания "глоба" в размер на по 50.00 лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с АУАН Серия GA №
1096693 от 22.01.2024 г., според констатациите на който, на посочената в акта дата -
22.01.2024 г., в 10:20 ч., в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. Ниш и ул. България, в
посока към гр. София, управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат Вариант“ с регистрационен номер ***, цвят сив, като по време на управление
1
използвал мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на
ръцете му и не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване,
че има възражения. Последвали са и писмени възражения срещу акта, които са разгледани,
но не се взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя две административни наказания
"глоба" в размер на по 50.00 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
От приложената към преписката справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР
Велико Търново, е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по
ЗДвП.
Разпитаните по делото полицейски служители потвърждават по един категоричен
начин направените с АУАН констатации, като от техните показания става ясно, че те
непосредствено са възприели извършените от жалбоподателя нарушения, който пък от своя
страна искал да му бъде съставен акт само за едното от тях.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
са извършени нарушенията – място, време, както и съставомерните признаци на самите
нарушения, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Правилна е и правната квалификация на нарушенията.
По същество: Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява използването на мобилен
2
телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използване на телефона без участие на ръцете. Безспорно от показанията на
свидетелите очевидци се доказа, че жалбоподателят е използвал телефона докато е
управлявала автомобила. Без значение е обстоятелството провеждан ли е разговор по
телефона в този момент или не, тъй като в закона липсва такова изискване. Изпълнителното
деяние на нарушението се състои в използването на телефона, който признак от обективна
страна е безспорно установен от показанията на свидетелите.
Нарушението по чл. 104а от ЗДвП е формално, на просто извършване. С факта, че по
време на управление на лекия автомобил водачът е използвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, същото е довършено.
Жалбоподателят е нарушил забраната, предвидена в чл. 104а от ЗДвП, като по този начин е
осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
С второто си деяние жалбоподателят виновно не е изпълнил задължението си, като
водач на моторно превозно средство от категория М1, възложено му от разпоредбата на чл.
137 А, ал. 1 от ЗДвП. Управлявал е МПС – лек автомобил, без поставен обезопасителен
колан, също установено от показанията на свидетелите, с което е осъществила състава на
нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.
Наложените наказания са индивидуализирани в предвидените от закона твърди
размери, поради което не са налице основания за редуцирането им.
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./
изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което не се
налага допълнително обсъждане в тази насока.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1275-000185 от 07.02.2024 г. на
Началника на група в ОДМВР Велико Търново, Сектор ПП Велико Търново, с което на
жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от с. Михалци на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП са наложени две административни наказания "глоба" в размер
на по 50.00 лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд гр. Велико Търново.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4