Решение по дело №625/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Б. 88“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощник адв. П.Б. ***, против Решение № 237/13.02.2023 г., постановено по АНД № 216/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0034534 на ОД на МВР Варна, с който на оспорващото дружество за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В касационната жалба и допълнението към нея се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решение на районния съд, поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че липсва състав на вмененото във вина на оспорващото дружество нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

Ответната страна в производството - ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт к.л.а., в депозирани по делото писмени бележки, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че решението на въззивния съд е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, при детайлно изследване и обсъждане на всички относими доказателства, при наличие на пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, както и че наказанието е правилно определено. По изложените съображения се моли за оставане в сила на решението на ВРС. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна намира касационната жалба за основателна, като счита че основният спор досежно фактите са станали неизяснени във въззивната инстанция. Пледира за отмяна на решението на ВРС, като постановено в нарушение на процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на пълномощника на ответника и на представителя на ОП-Варна и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено следното:

Според обжалвания пред ВРС ЕФ нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора се състои в следното:

На 05.05.2021 г. около 10:25 часа в гр. Варна, по ул. Девня, бил управляван л. а. „Ф.К.“ с рег. № ***. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо АТСС.

Направен е извод, че ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а от доказателствата по делото се установява фактическата обстановка описана в него.

РС посочва, че „управлението на автомобила следвало да бъде санкционирано посредством ЕФ, в хипотезата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ“, а в „хипотезата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, е бил задължен да допусне управление на превозно средство, само след като е изпълнил задължението си да сключи действаща задължителна застраховка „ГО“ на автомобилисти“.

Решението на РС е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което препятства възможността на касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Не са налице доказателства за наличието на първоначална и/или последваща проверка на техническото средство, изискуеми съгласно Закона за измерванията – Глава четвърта, раздел III, в потвърждение на годността на средство за измерване, с което е установено управлението на процесното МПС.

Очевидно ВРС приема, че от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява надлежното установяване на нарушението чрез заснемане с годно техническо средство. Този извод на съда е необоснован и неправилен.

Не са събрани и доказателства за премината първоначална проверка и/или последваща такава. В оспорения електронен фиш е посочено, че заснемането на движението на автомобила е било извършено с АТСС № SD2D0013. Липсват доказателства по делото АТСС с такъв номер да е минала надлежна техническа проверка. Фактическият отказ от страна на съда за събирането на такива доказателства представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна е ограничил правото на защита на страната, а от друга страна е довело до постановяване на съдебен акт по същество при неизяснена фактическа обстановка, препятстваща възможността на касационната инстанция да провери съдебния акт за съответствието му с материалния закон.

От друга страна са налице неясни мотиви на ВРС. В КЗ са регламентирани различни състави на административните нарушения, по чл. 638, ал. 1 (за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ) и чл. 638, ал. 4 КЗ.

В случая въззивният съд приема, че въз основа на извършеното заснемане контролните органи установили, че МПС се движи без за същото да е сключен валиден, действащ договор за застраховка „ГО“ и при това положение управлението на автомобила следвало да бъде санкционирано посредством ЕФ, в хипотезата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. РС приема, че доколкото чл. 638, ал. 4 КЗ е категорична разпоредба, то в хипотезата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е бил задължен да допусне МПС след предприемане на действия на задължението за сключване на застраховка „ГО“.

Нарушението по чл. 638, ал 1 КЗ се състои в неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Нарушенията по чл. 638, ал. 1 от КЗ и по чл. 638, ал. 4 КЗ не са идентични. При тези от първия тип се санкционира собственик на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка, а при втория – лицето, което управлява МПС без застраховка. Няма съмнение, че това са отделни по вид нарушения.

Внимателния анализ на цитираните разпоредби води до извода, че законодателят разграничава нарушенията на чл. 483, ал. 1, т. 1, което е по чл. 638, ал. 1 КЗ от нарушенията по чл. 638, ал. 4 КЗ.

Съставът на нарушението по ЕФ чл. 638, ал. 4 КЗ, е различен, тъй като в него е включен допълнителен елемент освен несключването/липсата на действащ договор за застраховка „ГО“, а именно: и управление на моторното превозно средство. Изпълнителното деяние в този случай се осъществява с действие и се счита за довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, а несключената застраховка е само един от елементите от фактическия състав на нарушението.

Нещо повече административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ се реализира на основание чл. 638, ал. 1 КЗ - със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, респективно издаването на наказателно постановление, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

Фактическата установеност по делото сочи, че в процесния случай се касае за друга процедура, която е регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ, при която законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този ред е приложим само в хипотезата, в която е установено с техническо средство управление на МПС, в отклонение от общото правило, въведено в разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

РС е допуснал смесване на съставите на чл. 683, ал. 1 (за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ) и чл. 683, ал. 4 КЗ. Това е довело до неяснота на мотивите на РС какво нарушение приема, че е извършено. Точната правна квалификация на извършеното нарушение, както от административнонаказващия орган, така и от съда, е от съществено значение, тъй като влияе при преценка на извършено нарушение при условията на повторност.

В конкретната хипотеза съдебното решение на ВРС, подлежи на касационен контрол по реда на АПК, и касационната инстанция следва да провери съдебния акт въз основа на фактите, приети за установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Неяснотата на мотивите на въззивния съд по посочените въпроси съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от същия кодекс и препятства касационната инстанция да осъществи контрол за съответствие на съдебното решение с материалния закон. Нарушението е довело до засягане на правото на защита, което налага отмяната на съдебното решение.

Предвид забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК от касационната инстанция, след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението си да събере посочените по-горе необходими доказателства и да обсъди по отделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по същество, като обсъди и възраженията на въззиваемата страна и възраженията на жалбоподателя.

По въпроса за разноските следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 237/13.02.2023 г., постановено по АНД № 216/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на задължителните указания дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: