О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр. Плевен, 25. Май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и пети май две хиляди и
двадесет и първа година в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА
ЧКАД № 302/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Образувано е по частна жалба на Г.В.В.,***
срещу Определение №
292/18.02.2021г. на Административен съд -
Плевен, постановено по АД № 52/2021г. по описа на съда, с което е оставена без
уважение молбата му за предоставяне на правна помощ, както и за освобождаване
от внасяне на държавна такса и разноски.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с
определението като моли да му се предостави правна помощ и да бъде освободен от
внасянето на държавна такса и разноски по делото, тъй като не разполага със
средства – изтърпява наказание в затвора, не работи, не получава доходи,
притежава имущество, но не може да се разпорежда с него, тъй като е възбранено
от КОНПИ, няма информация за имуществото на съпругата си.
Определението е било редовно връчено на жалбоподател
на 23.02.2021г. Частната жалба е
подадена на 02.03.2021г. в законния 7-дневен срок и е процесуално допустима, но
неоснователна. При обжалване на определенията, с които се отказва освобождаване
от д.т., такава не се дължи – аргумент от чл. 213а ал.7 АПК вр. чл. 236 АПК.
Първоинстанционният съд е събрал служебно
доказателства и съобразил предоставената от В. декларация за имуществено
състояние. Съдът е направил правилна преценка на относимите обстоятелства, а
именно, че жалбоподателят е в добро общо здравословно състояние, женен е, няма
непълнолетни деца, които да издържа, а съобразно справката за трансфери на
парични средства за едногодишен период е получил 1130 лв. като последния му
приход за м. януари 2021г. е в размер на 200 лв. Съдът е съобразил също, че
като лице, лишено от свобода на жалбоподателя са осигурени основните му жизнени
потребности от подслон, храна и медицинско обслужване от бюджета на затвора. Освен
това правната помощ по арг. от чл. 23 ал.3 ЗПрП не е задължителна, а се
предоставя по преценка на съда като съгласно чл. 24 т.1 ЗПрП, правна помощ не
се предоставя, ако предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата,
която би допринесла на лицето, какъвто според съда е и настоящия случай. Налице
е многократно произнасяне на ГДИН по молби на жалбоподателя за преместването му
в Затвора – Ловеч, а постановеният пореден отказ, предмет на обжалването, е
мотивиран с разпоредбата на чл. 90 ал.5 ЗИНЗС – липса на нови обстоятелства за
преразглеждането на отказа. Искането за преместване е било направено с цел осъществяване на социални контакти
с близки и роднини.
Поради това правилно съдът е приел, че жалбоподателят
разполага с достатъчно средства и може да заплати символичната държавна такса
от 10 лв. и евентуални разноски по делото с предмет – изричен отказ на Главния
директор на ГДИН за преместването му от Затвора – Плевен в Затвора Ловеч, както
и да си позволи заплащане на адвокатско възнаграждение. В конкретния случай на
осн. чл. 24 т.1 и т.2 ЗПрП
предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето, а и предвид че претенцията е очевидно
неоснователна.
Настоящият тричленен състав на Административен съд –
Плевен възприема изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения и счита,
че оспореното определение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в
сила.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 292/18.02.2021г. на Административен съд - Плевен,
постановено по АД № 52/2021г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на частния
жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2.
/П/