Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 65 28.04.2016 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети февруари Година две хиляди и седемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 665 по описа за 2015 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Евгений Мосинов против С.П.Д. - П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, чрез пълномощник адв.Мария Радева ***, с адрес за получаване на съобщения: гр.Русе, пл. Отец Паисий 2, ет.10 и „Многопрофилна болница за активно лечение „Дева М.”” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.Възраждане № 13, представлявано от управителя Даниела Боздукова, със съдебен адрес:***, адв.Елена.Кокаларова. ***, при участието на трето лице – помагач на ответниците ЗАД“Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр.София 1000, пл.Позитано 5, представлявано от изпълнителните директори Румен Иванов Янчев с ЕГН ********** и Маг. Кристоф Рат, роден на ***г., австрийски гражданин, чрез юрисконсулт Атанас Иванов П., да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 26 000 лв., предявени частично от сумата от 60 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от немарливо изпълнение на лекарската професия по проследяване бременността и провеждане на раждане – посредством цезарово сечение на 06.02.2015г. от д-р С.Д. - П., на която тази работа е била възложена от „Многопрофилна болница за активно лечение „Дева М.” ЕООД и поради това отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и да заплатят направените по делото разноски. Според исковата молба, Ж.Д. след забременяването си, е избрала МБАЛ“Дева М.“ в кв.Ветрен за свое лечебно заведение, с наблюдаващ лекар д-р С.Д. – П.. На 07.10.2014г. е постъпила в лечебното заведение с диагноза „заплашващ аборт“, като след три дни е била изписана с клиничен статус „здрава“. На 03.01.2015г. отново е постъпила с диагноза „умерена прееклампсия“ и повишена температура. Според направените изследвания, е имала увеличение на левкоцитите като белег на инфекциозен процес в организма и данни за гъбична инфекция от Candida spp, за последното без назначено лечение. След проведено лечение е била изписана със статус „здрава“. На 02.02.2015г. Д. отново постъпила с диагноза „лъжливо раждане“, като на ***г. е била изписана със статус „здрава“, но на следващия ден поради влошаване е било извършено цезарово сечение от ответницата Д. – П. и екип. Ищцата обаче продължила да има оплаквания – болки в корема и висока температура до изписването си на 11.02.2015г. Установила, че в мед.документация не са били отбелязвани оплакванията й. След цезаровото сечение е бил взет лохиален секрет, като изследванията показали масово наличие на Candida albicas и на бактерията E. faecalis. Въпреки получаването на изследването в МБАЛ“Дева М.“ на 13.02.2015г., ищцата не е била уведомена за него, не е било назначено лечение. Поради продължаващи оплаквания, Д. на 20.02.2015г. отново постъпила в болничното заведение и след извършени изследвания, д-р Хубчев е извършил спешна оперативна намеса, като е отстранил матката – тотална абдоминална хистеректомия без левите андекси. Направеното изследване на матката е установило наличието на бактерията Staphilococcus aureus, попадането й в матката обяснявано от ищцовата страна като следствие на вътрешноболнична инфекция и заразяване по време на извършеното секцио. Твърди, че загубата на детероден орган на 26 годишна възраст е тежка телесна повреда и е довело до огромен шок и затруднения в личния живот и отношенията със съпруга й. Претендираната сума в някаква степен ще компенсира претърпените болки и страдания, като последиците ще търпи до края на живота си.
Чрез процесуалния си представител, ответникът МБАЛ“Дева М.“ ЕООД счита, че иска е неоснователен и недоказан по размер. Ищцата е прекарала тежка бременност с трикратни хоспитализации преди това в лечебно заведение. При първата на 07.10.2014г. с лекуващ лекар д-р Д. – П., ищцата е била с диагноза „заплашващ аборт“ с маточни контракции и болки в кръста, като след назначаване и провеждане на диагностично-лечебни процедури, на 10.10.2014г. е била дехоспитализирана със статус „здрава“. Д. е следвало в рамките на един месец, да осъществи два контролни прегледа, което не е направила. От 03.01.2015 до 08.01.2015г. е била хоспитализирана за втори път, като не е била установена индикация за инфекциозен процес поради увеличен брой на левкоцитите в организма, който е бил в нормите при бременност. Не са били налице данни и за гъбична инфекция масово количество кандида /Candida/. По време на престоя също са били назначени и проведени подробно описани процедури, вкл.консултация с терапевт, констатирал зачервяване и оток на фарингса и остър катар на горните дихателни пътища, с назначено и проведено лечение. Д. отново е следвало в рамките на един месец, да осъществи два контролни прегледа, каквито не е извършила. На 02.02.2015г., Д. е постъпила в болницата с диагноза „лъжливо раждане“, като лекуващият лекар С.Д. – П. и медицинските специалисти са назначили и извършили изследвания и са провели лечение. На 04.02.2015г. ищцата е отказала лечение с кормагнезин. Била е дехоспитализирана на 05.02.2015г. На следващият ден е постъпила отново в лечебното заведение с лекуващ лекар д-р Д. – П., с оплаквания за повишено артериално налягане, главоболие. Предвид тежката бременност, е била извършена операция секцио цезарея, протекла без усложнения, с живородено здраво дете от мъжки пол. На 09.02.2015г. Д. се е оплакала от втрисане и температура, поради което ответницата е назначила изследвания и лечение. Температурата е била свалена и пациентката изписана на 11.02.2015г. в 12 часа. Не са били налице твърдените от ищцата завишени стойност на показателя СУЕ /скорост на утайка на еритроцитите/ до 44 мм/h на 09.02.2015 и 70 мм/h на 10.02.2015г. Всички оплаквания на Д. са били отразени в История на заболяването. Д. е била дехоспитализирана на 11.02.2015г., след извършено УЗД, че няма остатъци от плацента и лохии. Ищцата отново е следвало в рамките на 7 дни да се яви за сваляне на конци от оперативната рана, но не се е явила. На 20.02.2015г. на ищцата е била извършена тотална абдоминална хистеректомия без левите андекси. Не е била налице вътрешноболнична инфекция, тъй като на същата дата – 06.02.2015г., д-р Д. – П. е извършила още 4 операции секцио цезарея и при нито една от тях не е имало усложнения и зараза. При изследванията на Д. по време на престоя й в периода 06.02.2015 – 11.02.2015г., не са били установени данни за стафилококова инфекция. Твърди се, че при ищцата се касае за автоинфекция, при която вследствие на срив на имунната система намиращите се в организма й стафилококи са се разпространили по лимфен път.
Процесуалния представител на С.Д. – П. също счита, че изложеното в исковата молба е невярно, а предявените искове са неоснователни. Наблюдението в извънболнични условия е било отразено в 3бр. болнични листи. Първото посещение на ищцата е било на 20.08.2014г., без оплаквания. Назначените по програма „Майчино здравеопазване“ клинико-лабораторни и микробиологични изследвания, са били отразени в медицинската документация. Ищцата не била уведомила ответницата за резултатите от назначените изследвания, ако ги е провела. Но е безспорно, че Д. не се е явила на предвидения по програма брой прегледи. При първата хоспитализация на Д. от 07.10.2014 до 10.10.2014г., Д. – П. е имала две дежурства – на 07. нощно и на 10. дневно. При приемането на ищцата е бил извършен гинекологичен преглед, УЗД и назначена терапия за овладяване на маточни контракции. През двата дни, в които ответницата не е била в лечебното заведение, Д. е била в добро състояние, както е било отразено в мед.документация. На 10. бил проведен нов преглед и пациентката изписана в добро състояние. Втората хоспитализация е била от 03.01.2015 до 08.01.2015г. поради прееклампсия. Предвид оплаквания на пациентката, бил назначен преглед с пулмолог. По време на дежурството на Д. – П. на 06., е била осъществена консултация с терапевт, а за овладяване на кашлица, приемания перорално антибиотик е бил заменен с венозен. Фетално страдание /страдание на плода/ е било установено първо на 04, продължило е след това, като след назначен дузоформ детските сърдечни тонове са се нормализирали. Твърди се, че изложеното в исковата молба относно Candida не се потвърждава от данните. Установяването на Candida spp не е индикация за възпалителна инфекция, тъй като в изследването на влагалищен секрет от д-р Йозджан са били намерени само единични левкоцити. Нелекувана Candida spp не може да предизвика преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и възпаление на матката. С неявяването си на контролни прегледи след дехоспитализацията, ищцата е осуетила осъществяването на необходимите диагностични и лечебни процедури, въпреки което на 15.01. и 27.01.2015г. след извършени прегледи от д-р Д. – П., е било назначено лечение с дузофарм. Третата хоспитализация е била от 02.02. до 05.02.2015г. по повод оплаквания за маточни контракции, скъсяване шийката на матката и 2 см разширение. Било е назначено лечение за спирането на мат.контракции и регулиране на кръвното налягане, като в резултат бременността е била запазена. Четвъртата хоспитализация е била от 06.02. до 11.02.2015г., с високо кръвно налягане, отоци по лицето и крайниците и субективни оплаквания. На 06.02. е било извършено раждане чрез цезарово сечение. На следващия ден след преглед е било установено, че Д. е с нормално кръвно налягане, правилно възстановяване на матката, неболезнен корем, меки гърди, умерени лохии, липса на фебрилитет и без субективни оплаквания, започнато е от ответницата сваляне на катетъра и раздвижване. Твърди се, че д-р Д. – П. е изпълнила задълженията си с всички необходими грижи. Показателите СУЕ /РУЕ/ имат различни стойности при бременните, родилките и оперираните. От ответницата са били извършени още два консултативни прегледа – на 13 и 19.02.2015г., като на първата дата са били свалени конците и предписано лечение, а на втората е извършен УЗД и взет лохиален секрет за микробиологично изследване, резултатите от което не са били върнати на д-р Д. - П.. Беше оспорено и основанието на иска, тъй като извършените от ответницата действия не представляват деликт.
Конституираното като трето лице – помагач ЗАД“Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД в писмено становище до съда е посочило, че исковата молба е недоказана по основание и размер. Бременността на ищцата е протекла при медицински усложнения – налице е била прееклампсия с възможни последици за бременната и плода. Поради това Д. е била хоспитализирана и наблюдавана от лекарския екип в МБАЛ“Дева М.“. Наличието на неуточнена Candida spp в кръвните изследвания, която гъбична колония се намира в човешкото тяло, често се появява при бременност, но в случая не е доказано да е довела до преждевременно раждане и оперативно отстраняване на матката. Разминаването в референтните стойности на медицинските показания се дължи или на извършената в спешен порядък оперативна интервенция или са нормална последица от бременността. Възможно е и да не е била взета чиста проба, което да е довело до това разминаване. Не е било допуснато нарушение на медицинските практики и стандарти, а усложненията в състоянието на ищцата се дължат на възможни последици от оперативната интервенция, за което Д. е дала информирано съгласие.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалните си представители поддържа иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. Ангажира заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. Доводи бяха изложени в писмени бележки.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответното дружество твърди, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Но дори и да е основателен, е силно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. В писмени бележки бяха изложени подробни възражения.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата д-р Д. – П. счита, че иска следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а също и поради липса на извършен деликт. Ангажира съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. Защитната теза беше развита подробно в писмени бележки.
Третото лице – помагач не изпрати представител в съдебно заседание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД по отношение на ответницата С.Д. – П. и с правно основание чл.49 от ЗЗД спрямо ответното дружество. МБАЛ“Дева М.“ е ответник в настоящото производство предвид безспорното обстоятелство, че д-р Д. – П. е в договорни отношения с дружеството по повод осъществяваната от нея медицинска дейност. Участието на ЗАД“Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД като трето лице – помагач на страната на С.Д. – П. е обусловено от сключената и действаща към 20.02.2015г. застрахователна полица “Професионална отговорност на лекаря и медицинския персонал“ /л.360-367/.
Не се спори, че след забременяването си Ж.Д. е избрала МБАЛ“Дева М.“ в кв.Ветрен на гр.Бургас за свое лечебно заведение, като д-р С.Д. – П. е била наблюдаващ лекар. На 07.10.2014г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с диагноза „заплашващ аборт“ с маточни контракции и болки в кръста, като след назначаване и провеждане на диагностично-лечебни процедури, на 10.10.2014г. е била дехоспитализирана с клиничен статус „здрава“. От 07.10.2014 до 10.10.2014г., Д. – П. е имала две дежурства – на 07. нощно и на 10. дневно, като при приемането на ищцата е бил извършен гинекологичен преглед, УЗД и назначена терапия за овладяване на установени маточни контракции. Д. е имала право в рамките на един месец, да осъществи два контролни прегледа, като такива са били извършени на 22.10.2014г. и 28.11.2014г. с ехографско изследване на плода. На 03.01.2015г. отново е постъпила с диагноза „умерена прееклампсия“ и повишена температура. Поради оплаквания на пациентката, е бил назначен преглед с пулмолог. По време на дежурството на Д. – П. на 06.01., е била осъществена и консултация с терапевт, като за овладяване на кашлицата, приемания перорално антибиотик е бил заменен с венозен. Фетално страдание /страдание на плода/ е било установено първо на 04.01., продължило е след това, а след назначен дузоформ детските сърдечни тонове са се нормализирали. Били са направени изследвания, установили увеличение на левкоцитите, като не е била поставена диагноза, съотв. не е било назначено лечение. Ищцата е била изписана със статус „здрава“. Д. е посетила д-р Д. – П. също на 15.01.2015 и на 27.01.2015г. с УЗД на плода. На 02.02.2015г., Д. отново е постъпила в болничното заведение с диагноза „лъжливо раждане“, по повод оплаквания за маточни контракции, скъсяване шийката на матката и 2 см разширение. Било е назначено лечение за спирането на мат.контракции и регулиране на кръвното налягане, като на 05.02.2015г. е била изписана със статус „здрава“, но на следващия ден поради влошаване - високо кръвно налягане, отоци по лицето и крайниците и субективни оплаквания, по преценка и от д-р Д. – П. на 06.02. е било извършено раждане чрез цезарово сечение. На следващия ден след преглед е било отразено в епикризата, че Д. е с нормално кръвно налягане, правилно възстановяване на матката, неболезнен корем, меки гърди, умерени лохии, липса на фебрилитет и без субективни оплаквания, започнато е от ответницата сваляне на катетъра и раздвижване. Но Д. продължила да има оплаквания – болки в корема и висока температура до изписването си на 11.02.2015г., които не са отразени в медицинската документация. От лекуващия лекар са били извършени още два консултативни прегледа – на 13 и 19.02.2015г., като на първата дата са били свалени конците и предписано лечение, а на втората е извършен УЗД и взет лохиален секрет за микробиологично изследване, което е показало масово наличие на Candida albicas и на бактерията E. faecalis /л.23/. Не са приложени доказателства за поставена диагноза и проведено лечение съобразно тези резултати в МБАЛ“Дева М.“. Поради продължаващи оплаквания, Д. на 20.02.2015г. отново постъпила в болничното заведение и след извършени изследвания, д-р Хубчев е извършил спешна оперативна намеса, като е отстранил матката – тотална абдоминална хистеректомия без левите андекси /л.42 – оперативен протокол/. Направеното изследване на матката е установило наличието на бактерията Staphilococcus aureus /л.37-41/.
Представени
са писмени доказателства за извършена доставка и монтаж на легла и повикващи
бутони в ответното болнично заведение /л.42-50/.
В
съдебно заседание бе изслушано заключение на вещите лица д-р Г.Г., д-р Е.Ш. и
д-р С.Б. по повод назначената съдебно-медицинска експертиза, в което беше
проследено протичането на бременността и последвалите действия на д-р Д. – П.
съобразно съставената медицинска документация. На установеното в заключението, съдът
ще се спре подробно по-долу с оглед приетата фактология по делото.
Според показанията на свидетелката Д. С. – майка на ищцата, след раждането родилката не била добре – не можела да върви, била бледа, притеснена, едва се прибрали вкъщи. Оплаквала се от болки в корема, не можела да стане от леглото и да се грижи за новороденото. Съпругът на Ж. контактувал непрекъснато с д-р Д. – П., тъй като състоянието на ищцата не се подобрявало, а се влошавало. Ответницата препоръчала да пие хапчета за цистит, като оплакванията на оперираната били от кърмата. Това твърдяла и след свалянето на конците. Ходили на уролог, който след изследвания заключил, че проблема е гинекологичен, но ответницата настоявала, че е урологичен. Посетила ищцата с бебето преди операцията, за да й дадат кураж. След операцията, Ж. изпадала в депресия, само чакала морфина. Анестезиоложката казала, че всички имали по едно дете и нищо особено не се е случило. С. А. казал, че щели да направят голяма беля. Свидетелката често ходи при Ж., помага й в грижите за детето. След операцията все още Ж.Д. изпитва болка, няма чувствителност на единия крак, изпитва непрекъснато главоболие. За необходимостта от операция се стига след случайна среща с д-р Хубчев, който установил, че проблема е гинекологичен. Ищцата е пушачка, но свидетелката не я е виждала да пуши докато е била бременна.
Свидетелят С. Д. – съпруг на ищцата, заяви, че са избрали д-р Д. – П. защото спечелила доверието им. В деня преди раждането, ищцата ту вдигала кръвно, ту го сваляла, имала червени петна по лицето. Докторката ги посъветвала веднага да се пристъпи към раждане. На следващия ден я видял в стаята – изглеждала зле, не можела да стане от леглото, което било прекалено високо и нямало подходящи механизми или бутон за спешно повикване, рядко се появявал някой от персонала. Няколко пъти се наложило свидетеля да звъни от рецепцията, някой да обърне внимание на ищцата. В деня на изписването също изглеждала зле, но се доверили на докторката, че това е нормално. Ищцата само поискала да се приберат вкъщи, защото едва издържала в болницата. Веднага след операцията, Ж. се оплаквала от силни болки около раната, където е правен разрез. С всеки изминал ден ставало по-зле. Свидетелят започнал да звъни на д-р Д. – П. за оплакванията, но тя казвала, че това са нормални симптоми. Предписала й лекарства по телефона, вкл. „Валидол“ и „Монурал“, които свидетеля купил. След още няколко позвънявания, 4-5 дни по-късно се явили на преглед при ответницата, свалени били конците, като ищцата отново повторила оплакванията си. Поради продължилото влошаване, 14-15 дни след изписването се наложил още един преглед в кабинета, като след прегледа с ултразвук, бил извършен и такъв на медицинското „магаре“. Ответницата заявила, че не вижда гинекологичен проблем, но за тяхно спокойствие можело да влязат в болницата. Посетили уролог, който казал, че Ж. има много сериозен гинекологичен проблем. При посещението на 20.02., ищцата изглеждала ужасно – била подпухнала, имала температура, сменяла цвета на лицето си, имала постоянни болки. Приел ги д-р Донков, който извикал д-р Хубчев, като същия изразил предположение, че Ж. има много сериозно възпаление на матката и трябва да остане в болницата. След изследванията и поставената диагноза, Д. била преместена в отделна стая, отношението към станало значително по-добро от предния път. Д-р Минчев й обяснил, че трябва да й отстранят матката поради сериозно възпаление. Д-р Хубчев посочил като вероятна причина изпускане на шев при раждането и появата на гной. След оперативната намеса, ищцата изпаднала в дълбока депресия, изглеждала много зле, като и до днес изпитва болки от операцията. Свидетелят се консултирал с адвокат и опитал да води преговори с болницата, но неуспешни. По време на бременността ищцата пушела много по-малко отпреди.
Свидетелката Ж. А. – операционна акушерка в болницата, заяви, че е полагала грижи за ищцата. Често я виждала да пуши долу в кафето. По време на визитация с д-р Д. – П. ищцата казала, че не харесва тоновете на бебето, като след повторния запис ответницата казала, че тоновете са чудесни. Първият ден след извършеното секцио, към 19 ч. заедно със специализанта поискали да я раздвижат, но Д. отказала. По време на последното дежурство на свидетелката, ищцата й казала, че има 37.4 градуса температура. Ангелова обаче, се качила да присъства на друго секцио, като казала на специализант за оплакванията на пациентката, но като се върнала след операцията видяла, че нищо не й бил „включил“. Д. нямала температура, била афебрилна и свидетелката направила назначенията за този час. Накрая получила и подарък от Д.. При изписването към 7.30 ч. видяла в коридора жена, която била фризьорката на ищцата и която влязла в стая 23. После видяла Ж. долу, която й казала, че има малко болки и затова била слязла да пуши. Ищцата била посещавана при вечерна визитация и при оплаквания била обезболявана. По време на секциото задължително пациентката приема антибиотик, „Контрахин за матката, по три пъти „Дексофен“ и „Профенид“. Въпреки това, ищцата изпитвала болки и дежурния лекар и направил по-силно обезболяване. Последният ден преди изписването си, Ж. не поискала обезболяващо.
Представените доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. От най-голямо значение за настъпилия трагичен за ищцата изход от нейната бременност, са събитията след 02.01.2015г. До тази дата, съдът приема заключението на вещите лица относно правилността на действията на д-р Д. и лечебното заведение при справяне с усложненията при Ж.Д., установени още на 17.06.2014г. /поради това е бил правен скенер/. При постъпването на ищцата на 03.01.2015г. в МБАЛ „Дева М.“, й е била поставена диагноза „умерена прееклампсия“. Назначени са били изследвания. Пълната кръвна картина е показала увеличение на левкоцитите /л.12/. Изследванията на влагалищния секрет са показали значително количество Candida spp /л.14/. Анализ на тези резултати е направен от вещите лица в заключението им от 07.12.2016г., л.672 по делото, като същите са индикация за наличие на възпалителен процес в организма на пациентката. Ищцата е била с редица оплаквания: болки, поява на кашлица на втория ден след престоя. Тези оплаквания не са били отразени в епикризата, в която е посочен статус при изписването на 08.01.2015г. – „здрава“. Невписването на оплакванията на пациента в епикризата не може да доведе до извод, че е нямал такива /реш.№ 565/ 19.06.2009г. на ВКС, по гр.д.№ 94/2008г., ІІІ г.о., ГК/. Посочването на предписаните антибиотици насочват точно на обратния извод – Д. е била лекувана и съобразно нейни оплаквания със зинат и цефриаксон /СМЕ л.674/. Следващото постъпване на Д. в болничното заведение е станало на 02.02.2015г. с диагноза „лъжливо раждане“ и изписана на 05.02.2015г. отново със статус „здрава“. Още на следващият ден обаче, отново постъпва в болницата и д-р Д. – П. взима решение за извършване на цезарово сечение, при установен термин 01.03.2015г. Това решение на лекуващия лекар съдът приема за правилно и навременно, предвид и заключението на вещите лица /л.666 – 668 като отговори на поставени въпроси/. Т.е. не е налице „преждевременно раждане“, което според в.л.Ст.Б. се отнася за раждане преди 36 седмица и плода е под 2500 гр., което в настоящия случай не е така /раждането е било предизвикано след 37 гестационна седмица, а плода е бил с тегло 2650 гр./.
Още след операцията, Д. е започнала да чувства силни болки в коремната област, имала е повишена температура, които макар типични за състояние след цезарово сечение, не отшумявали. За наличието на такива болки съдът прави извод и от показанията на свидетелите Д. и С.. Макар и близки на ищцата, именно поради това си качество те са били в непрекъснат контакт с нея и са придобили непосредствени впечатления за състоянието й. Освен това, показанията на двамата свидетели кореспондират с последвалите събития, довели до спешната животоспасяваща оперативна намеса на 20.02.2015г. Относно неотразяването на оплакванията в епикризата, важи изложеното по-горе. Отново са били назначени и проведени изследвания, които са съдържали данни за протичащ възпалителен процес – на 09.02.2015г. стойностите на СУЕ /стойност на утайка на еритроцитите/ са били 44 мм/h при горна граница от 25 мм/h, а на 10.02.2015г. са били 70 мм/h. Действително според заключението на вещите лица, за бременни стойности 40 - 60 мм/h могат да се приемат за нормални, но при липса на други оплаквания /л.706/, а такива Д. е имала. Няма приложени доказателства да е било предприето лечение на ищцата на започналия възпалителен процес. И от СМЕ е било установено, че поради констатираната прееклампсия и спешно SC, е била направена антибиотична профилактика с 1,5 гр.Уназин и Гентамицин, а на третия ден поради повишена температура – 38.1, е започнало прилагане и на Цефтриаксон за 2 дни /л.675/. При изписването е бил даден Малтофер поради нисък хемоглобин – 98. Макар в медицинската документация да не са били отразени оплакванията на Д. от болки ниско в корема, д-р Д. – П. е назначила лечение с Монурал, като е квалифицирала проблема като урологичен. Тази фактология отново поставя под съмнение качеството на водената в лечебното заведение документация. Отбелязвания за някои от оплакванията на пациентката липсват, но лекуващия лекар започва лечение именно въз основа на такива оплаквания.
И след изписването си на 11.02.2015г., Д. продължила да има повтарящи се оплаквания – болки в корема и висока температура. На 13.02.2015г. лекуващият лекар е свалила конците и е предписала лечение. Били са извършени отново изследвания, показали данни за наличие на инфекция. По отношение анализа на лабораторните данни, съдът препраща изцяло към заключението на СМЕ – л.705-709. Съобразно със задължението си да прецени всички събрани доказателства, съдът приема, че освен данните от извършените лабораторни изследвания, лекуващият лекар и ответното болнично заведение е следвало да вземат предвид всички признаци, вкл.трайните и постоянни оплаквания на пациентката. Поредността на случилите се събития показват категорично, че това не е било сторено. В заключението си /л.708/ вещите лица по приетата СМЕ са направили забележка, че интерпретацията само на кръвните изследвания не поставя диагноза, като са посочили примерни действия /събиране на други данни/ - обективно и субективно състояние, данни от преглед, микробиологични изследвания, консултации с други специалисти, хистероктопия, рентгеноскопия, ултразвукова диагноза, скенер, ядрено-магнитен резонанс. Ответницата и болничното заведение не са положили необходимото старание и не са предприели някои от тези специфични действия, а ако се е налагало всичките, за да бъде поставена правилна диагноза навреме. В този смисъл, вината на ответницата Д. – П. се квалифицира като лекарска небрежност - бездействие, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения и довели в крайна сметка до загуба на детероден орган от Ж.Д.. Според медицинската си квалификация, професионален и житейски опит, д-р Д.-П. е била длъжна да установи причините за оплакванията на ищцата, за които са били и налице обективни данни – резултати от лабораторни изследвания, споделяни непрекъснато повтарящи се симптоми. Дейността на лекарите и медицинските работници съдържа специфичен риск, тъй като е насочена към нарушаване телесния интегритет и личната неприкосновеност на пациента. Затова и законовите изисквания към медицинската дейност са по начало строги. Такива са и очакванията на обществото към лекарите. Поради това и заключението на приетата СМЕ макар да съдържа на много места положителна оценка за действията на ответницата, посочва и конкретни пропуски в нейната работа, част от които ще бъдат посочени и по-долу, при обсъждане възраженията на ответниците.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищцата по време и след протичане на своята бременност е претърпяла болки и страдания вследствие увреждания на здравето. Поради протекъл инфекциозен процес, от друг лекар - д-р Хубчев, е била извършена хирургична интервенция тотална абдоминална хистеректомия без левите андекси. Причина за този резултат е липсата на дължими действия от страна на д-р Д. – П. – поставяне на правилна диагноза и предприемане на своевременно лечение, с което противоправно е причинила на ищцата неимуществени вреди, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответницата С.Д.-П. противоправно е бездействала, което е довело до причиняване на Ж.Д. на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания, за които следва да бъде осъдена да заплати обезщетение. Отговорността на МБАЛ“Дева М.“ ЕООД произтича от нормата на чл.49 от ЗЗД, поради наличието на договорни правоотношения с д-р Д.-П., тъй като няма спор, че дружеството е възложило на лекарката извършването именно на медицинска дейност и констатираните вреди са причинени при и по повод изпълнението на тази работа.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни факти, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че въпреки лечението на ищцата, същата няма да може да заживее както преди хирургическата интервенция от 20.02.2015г. Причинените увреждания са с необратим характер. Психическата травма от загубата на детероден орган е значителна и въпреки предприетото лечение, не е известно какви точно последици ще има. До приключване на съдебното дирене съдът счита, че претърпените болки и страдания от Ж.Д. вследствие на преживяното, продължителното лечение, неудобствата от страничните ефекти /депресия, главоболие,/, както и невъзможността продължително време да води живот както преди, в парично изражение отговарят на сумата от 50 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели Д. и С., които разкриха тежкото физическо и психическо състояние на ищцата вследствие на претърпяната загуба. Роднинската връзка между свидетелите и ищцата е налице, но това не е причина за пълното изключване на показанията им. Съдът е длъжен да вземе предвид настъпилите до приключване на съдебното дирене вреди, не и бъдещите /реш.№ 271/ 15.10.2013г. на ВКС, по гр.д.№ 1403/2012г., ІV г.о., ГК/.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение и твърдяно съпричиняване, бяха взети предвид, вкл.събраните показания на свидетелите, установили, че Д. не е спирала да пуши и по време на бременността си.
Или искът по чл. 45 от ЗЗД се явява основателен до размера на 50 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 60 000лв. – за разликата от 10 000 лв., е неоснователен, тъй като продължилото тютюнопушене от Д. по време на бременността й, дори и след установените усложнения, според доктрината, а и според застъпеното в заключението на СМЕ мнение, допълнително е влошило нейното състояние. Като причина за настъпването на усложнението от едномиометрит е посочено съчетанието на инфекция с преекламсия, а като една от възможните причини за последната е тютюнопушенето от страна на пациентката /л.672/. Тъй като искът е предявен частично за сумата от 26 000 лв., същия следва да бъде уважен в пълен размер.
Ищцата
претендира на основание чл. 86 от
Останалите възражения на ответниците са неоснователни. Необходимостта от оперативна намеса на 20.02.2015г. е била обективна, а според заключението на СМЕ същата е била животоспасяваща за пациентката. Няма доказателства, друг лекар освен лекуващия, да е предписвал лечение или да е извършвал манипулации. Отговорността на д-р Д. – П. произтича от бездействие – неизвършване на действия, които биха довели до по-ранното установяване на инфекцията, като и без застъпеното в заключението на вещите лица мнение, че по-ранното откриване на заболяване увеличава шансовете да бъде излекуван пациента, това положение може да се приеме за всеизвестно. В тази връзка, доводите на ответницата Д. – П. се свеждат до липсата на „грешка в оперативната техника“ на извършеното секцио на 06.02.2015г. и правилност на предписаната антибиотична терапия. Предвид заключението на вещите лица, съдът прие, че такава няма, а извършената профилактика с предписаните медикаменти е била правилна. Но това не оневинява лекуващия лекар. Пропуските на ответницата са при установяване на възникналата преди оперативната намеса на 06.02.2015г. инфекция, въпреки данните от извършените нееднократни изследвания и постоянните оплаквания на пациентката. Става дума за действията/ бездействията на лекуващия лекар, които е следвало да бъдат съобразени с особеностите на реакцията на конкретния пациент, при осъществяване на лечението /реш.№ 983/ 26.12.1986г. по гр.д.№ 773/1986г., ІV г.о. на ВС/.
Но и действията на д-р Д. – П. водят до извод, че дори и когато оплакванията на Д. са били постоянни, въпреки че с изминаване на време от оперативната намеса на 06.02.2015г. болките и останалите симптоми е трябвало да намаляват, лекуващият лекар упорито се е придържала към приетата хипотеза, че причина затова е урологичен проблем, въпреки извършената консултация с уролог, който категорично е отрекъл това. Дори при постъпването на Д. в болничното заведение на 20.02.2015г., Д. – П. отново я е насочила към преглед при уролог. Тези действия рязко контрастират с извършения преглед от д-р Хубчев, който незабавно е предприел действия и е назначил необходимите изследвания, независимо дали това е станало случайно или не.
Във връзка с възраженията на ответницата, следва да се отбележи, че заключението на вещите лица се опира само на приложената по делото медицинска документация. А в нея голяма част от оплакванията на Д. не са били отразени. Както вече беше посочено, освен от твърденията на самата ищца и показанията на свидетелите С. и Д., за съществуването на такива оплаквания съдът направи извод от самите действия на лекуващия лекар, който е предписал антибиотици за отстраняване на проблеми, които иначе не фигурират в съставените епикризи. Т.е. вещите лица квалифицират действията на лекуващия лекар като правилни изхождайки от медицинска документация, която съдът приема за непълна или дописана. В подкрепа на този извод е приложения по делото от ответницата документ озаглавен Report от 27.01.2015г. /л.508/, съдържащ вписвания /напр.“данни за фетален дискомфорт“, предписания за консултации с невролог и медикамент/, които липсват в документа от същата дата, предаден на ищцата. Тези дописвания не е известно кога са извършени, а липсата им в предадения на Д. препис прави възможно предположението, че са били извършени значително по-късно от посочената дата или дори за нуждите на процеса.
Показанията на свидетелите Д. и С. действително съдържат някои неточности в датите, но това не ги прави недостоверни относно страданията на ищцата или установяването напр. на факта, че веднага след изписването /11.02.2015г./ и два дни след сваляне на шевовете /13.02.2015г./ към 15.02.2015г., съпругът се е свързал с д-р Д. – П. и е съобщил за продължаващите оплаквания. Оставянето на подарък на лекуващия лекар вероятно е израз на благодарност за положените усилия, но не е ясно какъв изгоден за себе си довод иска да изтъкне ответницата с това. Поръчването на фризьор от страна на Д. преди изписването й на 11.02.2015г. може да показва суетност, защото като жена би искала да изглежда добре пред съпруга си, но това не значи, че не е изпитвала болки.
Предписанието за посещение на пациентите при лекуващия лекар за контролни прегледи е една възможност, но не е задължение. В конкретния случай, Д. е имала 4 – ри хоспитализации, през кратък промеждутък, което обективно е обезмислило контролните прегледи. Отделно, ищцата е посетила Д. – П. в частния й кабинет за сваляне на конците на 13.02.2015г., която дата е в периода на предписаните контролни прегледи след извършената операция секцио цезарея на 06.02.2015г. В отговора на вещите лица се съдържа мнение /л.664, в.ІІ.1./, че „на практика контрол от лекуващия лекар е осъществяван“, въпреки неотразяването на посещения от Д. на контролни прегледи в лечебното заведение. Като извод, дори да се приемат за достоверни и относими твърденията, че Д. не била извършила препоръчаните контролни прегледи, това не е „съпричиняване“ от нейна страна.
Писмените бележки в частта, в която се твърди, че са писани лично от д-р Д. – П. съдържат някои нови фактологически твърдения /напр. за станали събития при извършения преглед на 19.02.2015г. в частния й кабинет/, които са преклудирани и с тях съда няма как да се съобрази.
Даденото тълкуване на заключението на СМЕ относно причината за развитието на инфекциозния процес, не може да бъде споделено. Първо, възможно е при вътрешноболнична инфекция да бъде заразен само един пациент /л.664, в.І.4/, т.е. хипотезата за наличие на такава инфекция в МБАЛ“Дева М.“ не беше изключена. Второ, неустановяването по категоричен начин от съдебното дирене на причината за възникналия инфекциозен процес, не снема отговорността от лекуващия лекар и назначилото го на работа лечебно заведение. За безспорно обаче може да се приеме установената липса на конкретно предприето лечение въпреки данните от извършено изследване на 06.01.2015г. от д-р Йозджан и изолираните на 13.02.2015г. от лохиален секрет Candida albicas и на бактерията E. faecalis. Съдът се позовава на даденото обяснение от вещите лица /л.671-672, в.ІІІ.20./, вкл.относно установената липса на доказателства за проведено такова лечение. Трето, проследяването на етапите на усложнения при установения ендомиоретрит от вещите лица – л.713, в.ІІ.1., насочва на ясен извод, че извършването на тотална хистеректомия е можело да бъде избегнато, ако инфекцията е била установена в по-ранен етап – ендометрит, миометрит. Затова и съдът направи извод, че макар лекуващия лекар и болничното заведение да не са допуснали пряко нарушаване на предписаните от закона процедури, извършените действия не са били достатъчни и са довели до трагичния за ищцата краен резултат, т.е. налице е допуснато нарушаване на добрите медицински практики, които изискват полагането на максимални усилия. В тази връзка застъпеното твърдение, че вътрешната инфекция е получена единствено поради срив на имунната система на Д., при която се активирала собствената флора и предизвикала автоинфекция, не почива на заключението на вещите лица.
Възраженията на процесуалния представител на МБАЛ“Дева М.“ ЕООД освен обсъдените по-горе, съдържат нелогични доводи. По време на процеса беше изяснено, че Д. е избрала д-р Д. – П. тъй като лекарката е предизвикала най-голямо доверие у нея. Да се твърди, че щом чувствала толкова силни болки трябвало да се обърне към друг лекар, е проява на излишна грубост и противоречи на препоръчителните отношения на доверие между лекар и пациент /реш.№ 120/ 12.06.2013г.на ВКС по гр.д.№ 1330/2012г., ІІІ г.о., ГК/ . Това се отнася и до изтъкнатата „логика“, че трябвало не да се звъни по телефона, а да се търси помощ /при друг лекар/. Ищцата е търсила помощта на лекуващия си лекар до самия край, вярвайки, че д-р Д. - П. ще направи необходимото. Д. няма медицинско образование за да знае, защо изпитва болки и вдига температура. Както се установи от проведеното съдебно дирене, причината затова не е тютюнопушенето. Впрочем следва да се отбележи, че сред приложената от ответницата медицинска литература – л.328, се съдържа като резултат от изследвания твърдение, че прееклампсията се среща по-рядко сред пушачките в сравнение с непушачките.
Въпросът дали всички легла в болничното заведение са оборудвани с бутони за повикване и в частност дали конкретното легло, което е ползвала Д. е имало такъв, не е от значение за доказването на иска. Същото се отнася и до факта, в точно колко часа на 07.02.2015г. Д. е била раздвижена – преди 20.00 или след 21.00 ч., предвид и дадения отговор от СМЕ /л.665, в.ІІ.3./.
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, С.П.Д. - П. и „Многопрофилна болница за активно лечение „Дева М.” ЕООД следва да заплатят в полза на Ж.С.Д. направените по делото разноски от 1040 лв. внесена държавна такса, 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 1048 лв. възнаграждение на вещо лице или общо 4088 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
Осъжда С.П.Д. - П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, чрез пълномощник адв.Мария Радева ***, с адрес за получаване на съобщения: гр.Русе, пл. Отец Паисий 2, ет.10 и „Многопрофилна болница за активно лечение „Дева М.”” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.Възраждане № 13, представлявано от управителя Даниела Боздукова, със съдебен адрес:***, адв.Елена Кокаларова ***, при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците ЗАД“Булстрад Виена иншуриънс груп“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр.София 1000, пл.Позитано 5, представлявано от изпълнителните директори Румен Иванов Янчев с ЕГН ********** и Маг. Кристоф Рат, роден на ***г., австрийски гражданин, чрез юрисконсулт Атанас Иванов П. да заплатят в полза на Ж.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Евгений Мосинов сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/лв. предявени частично от сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 06.02.2015г., до окончателното изплащане.
Осъжда С.П.Д. - П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, чрез пълномощник адв.Мария Радева ***, с адрес за получаване на съобщения: гр.Русе, пл. Отец Паисий 2, ет.10 и „Многопрофилна болница за активно лечение „Дева М.”” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.Възраждане № 13, представлявано от управителя Даниела Боздукова, със съдебен адрес:***, адв.Елена Кокаларова *** да заплатят в полза на Ж.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Евгений Мосинов сумата от 4088 /четири хиляди осемдесет и осем/лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: