№ 2572
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110141925 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 КТ, чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. С.
П., ЕГН **********, срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК *********, за прогласяване
за недействително Допълнително споразумение № *** от *** г., сключено между страните,
за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** от *** г. и
неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„***“ в Дирекция „***“, отдел „***“, сектор „***“ към ЦУ на „Български пощи“ ЕАД, с код
по НКПД 1349 7016 23-1-14-7., както и за заплащане на сумата от 12 356,34 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение,
за периода от 14.05.2024 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
- 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът М. С. П., ЕГН **********, твърди, че на *** г. сключил с ответника трудов
договор, по силата на който бил назначен на длъжността „***“ в Централно управление на
„Български пощи“ ЕАД. Добавя, че с Допълнително споразумение от *** г. трудовият
договор бил изменен, като ищецът бил преназначен на длъжност „***“ в сектор „***“ към
„***“ в Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. С Допълнително споразумение №
*** от *** г. бил преназначен на нова длъжност „***“ в дирекция „***“,отдел „***“, сектор
„***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. С последното споразумение
1
трудовият договор бил изменен от такъв, сключен за неопределено време, в трудов договор
за неопределено време, но със срок за изпитване до шест месеца- от 26.04.2024 г. до
26.10.2024 г. С последното ДС бил изменен също размера на трудовото възнаграждение на
ищеца от 1587 лв. на 1631 лв. Твърди се също, че със Заповед № *** от *** г. бил прекратен
трудовия договор на ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ - без предизвестие, в срока за
изпитване, считано от 14.05.2024 г. Поддържа, че допълнителното споразумение от *** г. е
недействително, доколкото с него се цели заобикаляне на закона. В случая било налице
злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя на ищеца. С прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание, работодателят се освобождавал от
задължението да извърши подбор на основание чл. 329, ал. 1 КТ. Сочи, че трудовите
задължения на ищеца на новата длъжност не се препокриват с тези на старата. Оспорва се в
рамките на 5 работни дни, през които ищецът реално е положил труд, ответникът да е могъл
да провери годността му да изпълнява новата длъжност. Твърди, че изначално ищецът не е
отговарял на изискванията за заемане на новата длъжност, на която е бил преназначен, тъй
като нямал 5-годишен опит в сферата на „подбора, обучението и квалификацията на
персонала“, нито магистърска степен и икономическо образование. Сочи, че
преназначаването му на новата длъжност е било изцяло, с цел да отпадне защитата на
служителя при уволнение. Поддържа, че наред със сумите за основно трудово
възнаграждение и за допълнително такова, за трудов стаж и професионален опит, в брутното
трудово възнаграждение следва да се включи и стойността на ваучерите за храна, в размер
на 100 лв., които били с постоянен характер, като така определеното БТВ да послужи като
основа за изчисляване на търсеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Моли за уважаване
на предявените искове. Ищецът е представил множество писмени доказателства, които са
приети по делото, като относими и необходими. По искане на ищеца е допусната и съдебно-
счетоводна експертиза, която да установи размера на БТВ преди прекратяване на ТПО,
както и стойността на търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а
именно- Г. М., която да бъде призована чрез нейния работодател „Български пощи“ ЕАД, за
установяване на възложените задачи на ищеца в срока за изпитване и как са проверявани
качествата на същия за справяне с новата длъжност. Моли за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба документи, а именно- Заповед за разрешаване
ползването на платен годишен отпуск за периода от 07.05.2024 г. до 10.05.2024 г. на ищеца;
фиш за изплатени трудови възнаграждения за м. май, 2024 г.; извлечение от Системата за
контрол на достъпа в „Български пощи“ ЕАД за ищеца за периода от 26.04.2024 г. до *** г. за
установяване в кои дни от срока за изпитване ищецът е полагал труд; Колективен трудов
договор на „Български пощи“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. А., с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани по размер. Твърди, че работодателят е прекратил
законосъобразно ТПО с ищеца, в срока на изпитване на страната, като срокът бил уговорен
в полза и на двете страни. Излага, че в срока за изпитване работодателят извършва преценка
2
за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка обаче не
подлежи на съдебен контрол. Поддържа, че трудов договор със срок за изпитване може да се
сключи и при съществуващо вече ТПО, когато по реда на чл. 119 КТ съществено е изменена
трудовата функция на работника или служителя. Твърди, че видно от допълнителното
споразумение и трудовата характеристика за новата длъжност ищецът е бил запознат какво
представлява новата длъжност и какви са изискванията за нея. Твърди, че в срока за
изпитване работодателят може да прекрати ТПО във всеки един момент преди да е изтекъл
този срок, дори още на първия ден от него. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски. Ответникът също е ангажирал писмени доказателства, които са
допуснати от съда и приети по делото. Възразява срещу допускането на останалите
заявените от ищеца доказателствени искания, като ги намира ирелевантни за уволнението.
Възразява срещу искането по чл. 190 ГПК да бъде задължение да представи Системата за
контрол на достъпа в „Български пощи“ ЕАД за ищеца за периода от 26.04.2024 г. до *** г. за
установяване в кои дни от срока за изпитване ищецът е полагал работа и Колективен трудов
договор на „Български пощи“ ЕАД, като го намира не необходимо.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и изразените становища, след
съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
– два броя допълнителни споразумения към трудов договор от *** г. и *** г., Заповед за
прекратяване на ТД № ***/*** г. на изп. директор на „Български пощи“ ЕАД и два броя
длъжностни характеристики за длъжностите „***“ в отдел „Разпространение на
печатни издания“ към Дирекция „Оперативна дейност“ и „***“ в Дирекция „***“, отдел
„***“, сектор „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, приети по
делото като неоспорени, се установява, че между страните по делото е съществувало ТПО от
2008 г., като съгласно последно сключеното между тях Допълнително споразумение № ***
от *** г. ищецът е преназначен на нова длъжност, а именно „***“ в Дирекция „***“, отдел
„***“, сектор „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, като трудовият
договор бил изменен от такъв, сключен за неопределено време, на трудов договор за
неопределено време, със срок за изпитване до шест месеца. Със Заповед № *** от *** г.
трудовият договор на ищеца е прекратен от ответника, на основание чл. 71, ал. 1 КТ- без
предизвестие преди изтичане на срока за изпитване, считано от 14.05.2024 г.
Установява се при съпоставка на приетите две длъжностни характеристики, за
длъжностите „***“ и „***“, че същите съществено се различават по задължения и функции,
подчиненост, комуникации, изисквано образование и квалификация. При назначаването на
П. на длъжността „***“ именно поради съществените отлики с досега заеманите от него
длъжности в „Български пощи“ ЕАД е допустимо да се уговори срок на изпитване, в който и
двете страни могат да преценят дали служителят може да изпълнява възложената работа и да
се справя с възложените му задачи и отговорности. В конкретния случай се установява
безспорно, че срока за изпитване е максимално допустимия по закон от 6 месеца и същия е
3
уговорен в полза на двете страни, т.е. всяка от тях е могла до изтичането му /на 26.10.2024 г./
да прекрати без предизвестие и без да дължи обезщетение на другата, трудовото
правоотношение. По делото е установено, че от възможността за прекратяване на трудовия
договор със срок за изпитване, се е възползвал работодателя /ответника/ като считано от
14.05.2024 г. договорът бил прекратен, с издаването на оспорената в производството Заповед
№ ***/*** г., на осн. чл.71, ал.1 от КТ. /в т.см. Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4911/2014 г., III г. о.,/.
Съгласно установената практика по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която са решение
с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 765 от
11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. №
253/09 г. на III г. о. и др., страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да
прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане
на уговорения срок /включително и в рамките на две седмици след неговото сключване, от
които само 5 реално отработени работни дни, какъвто е настоящия случай/. Предвид
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, страната, която се е възползвала от правото си да
прекрати договора без предизвестие не е длъжна да го мотивира. Достатъчно е ясно и
безусловно да изрази волята си. ВКС безпротиворечиво приема /така напр. Решение № 65
от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о./ че „отрицателната преценка за
изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи
на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата
на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор“. Ако
по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е
постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция
/както е в настоящия случая/, уговорката за срок за изпитване принципно не е
недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е съществувало
такова трудово правоотношение, тъй като новото е за друга длъжност, с различни по
същество функции и задължения. В този смисъл, съдът намира иска на ищеца по чл.74, ал.1
от КТ, за обявяване за недействително сключеното между страните Допълнително
споразумение № *** от *** г., поради заобикаляне на закона, за неоснователен.
Въпреки горното обаче, съдът намира, че при съвкупния анализ на доказателствата по
делото /писмени и гласни/ се налага извод, че извършеното уволнение е незаконосъобразно,
тъй като е извършено от работодателя, в нарушение на принципа установен с разп. на чл. 8,
ал. 1 от КТ.
По делото е разпитана като свидетел Г. М. от показанията на която се установи, че
същата е работила до 05.08.2024 г. при ответника „Български пощи“ АД, като е заемала
длъжността „***“ в отдел „***“, т.е. в същия отдел, в който е бил л назначен и ищеца на
длъжност „***” в дирекция "***". Няма спор, че длъжността заемана от ищеца е била на
пряко подчинение на длъжността, заемана от свидетелката. Независимо от краткия период,
в който свидетелката М. и ищеца П. са заемали посочените длъжности, и съответно са били
в йерархична зависимост, от показанията на св. М. се установи, че тя нито е инициирала
процедура за назначаването на нов служител в отдела си, нито назначения такъв, в лицето на
П. й е бил представен. За периода, в който ищеца е заемал длъжността /около 5 работни дни/,
4
на същия не са възлагани задачи от прекия му *** – св. М., съответно от нея не е изисквана
и оценка на неговите качества, квалификация и възможност да изпълнява възложената му
трудова функция /длъжност/. В рамките на три работни дни, в които свидетелката М. и
ищеца П. са се засекли в отдела, според показанията на първата тя „дори не е виждала
физически ищеца и като цяло не е знаела, че има такъв служител, на който да възлага
задачи…“. Свидетелката твърди, че в ответното дружество имало утвърдена процедура по
назначаване на нови служители, като обикновено инициативата идвала именно през прекия
*** на съответната структура – дирекция, отдел, сектор. До момента на нейното
освобождаване, св. М. твърди, че в отдела й, не е имало необходимост от нови служители,
поради което самата тя не е инициирала процедура по наемането на такъв. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелката М., като ги намира за обективни, ясни, конкретни и
незаинтересовани, кореспондиращи и с писмените доказателства по делото.
На следващо място от приетите доказателства – Диплома за полувисше образование
на М. П., серия *** № ***, издадена от Институт по съобщенията, Удостоверение №
***/06.10.2015 г., издадено от Висше училище по телекомуникации и пощи на името на М.
П. за придобита от него образователно квалификационна степен „бакалавър“ по
специалността “Съобщителна техника“ и з.к. от трудова книжка на ищеца, се установява, че
ищеца изначално не е отговарял на изискванията за заемане на новата длъжност „***“ в
Дирекция „***“, отдел „***“, тъй като за същата се изисквало образователно-
квалификационна степен: висше - магистър; професионална квалификация/специалност:
Икономическа, както и минимални изисквания за професионален опит: 5 години. Както и
самия ищец в исковата си молба и писмените бележки по делото е посочил, П. не само не е
отговарял на изискванията за заемана на длъжността към датата на назначаването му, но
същия не би могъл да отговори на тези изисквания /за образование и квалификация за
новата длъжност/ дори и за целия 6 месечен период на срока за изпитване. Работодателят е
знаел още при назначаването му, че ищецът не е подходящ за заемане на длъжността „***“ в
Дирекция „***“, отдел „***“, тъй като нито притежава нужното образование и
квалификация, нито пък в период от 2008 г. до 2024 г., докато е бил в трудово
правоотношение с ответника, се е занимавал с дейности, свързани с обучението и
квалификацията на персонала или пък с дейности по подбор, безопасност и здраве при
работа. Анализът на изложеното идва да покаже, че назначаването точно на ищеца на
процесната длъжност не е свързано с необходимостта от наемане на такъв служител във
въпросния отдел, нито пък с преценка годността му да я изпълнява, а работодателят е имал
съвсем различна крайна цел – да прекрати трудовия договор, без да дължи мотиви за
прекратяването, освен позоваването на законовата норма, без да дължи предизвестие и без
да дължи обезщетения, което и фактически е сторил в кратък срок, след сключването на
допълнителното споразумение от *** г., заобикаляйки закона.
С нормата на чл. 71, ал. 1 КТ е уредено субективното право на страната, в полза на
която е уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, до изтичането на същия едностранно, без
предизвестие, да прекрати трудовия договор. Изявлението не следва да бъде мотивирано.
Прекратяването на договора е оставено единствено на преценката на страната, в чиято
полза е договорен срока по чл. 70 КТ, като същата преценка не подлежи на съдебен контрол,
освен ако правото на уволнение не е осъществено превратно от страна на работодателя, в
разрез с установената в чл.8, ал.1 от КТ презумпция за добросъвестност при упражняване на
трудовите права и задължения.
В настоящия случай, съдът приема, че работодателят е упражнил правото си на
уволнение в противоречие с чл.8, ал.1 от КТ, като презумпцията за добросъвестност е
успешно опровергана от страна на ищеца, посредством представените от него
5
доказателства.
В практиката си ВКС приема, че клаузата от трудовия договор за определяне на "срок
за изпитване" е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели
проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно, поради
злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е винаги налице,
когато с правомерни средства се постига забранен от закона резултат, а злоупотребата с
право представлява упражняване на субективното право, с цел да се вреди на друго лице.
Когато работодателят, както в случая, знае, че работникът или служителят не е годен за
изпълняване на длъжността /той не отговаря на нито едно от заложените в
длъжностната характеристика изисквания за нейното заемане/ и въпреки това уговаря
срок за изпитване, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия
договор. А когато реализира правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие,
че е знаел за годността/респ. негодността на работника или служителя да изпълнява
длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор. В този случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение поради
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ /в този см. Решение № 96 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4048/2017 г., III г. о., Решение № 26 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о./.
С исковата молба няма предявен отделен иск по чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване
недействителността на клаузата за срок на изпитване в ДС № ***/*** г., поради което и
съдът не дължи обявяване на недействителността й с изричен диспозитив, а следва да
изложи аргументи в тази насока, единствено в мотивите на съдебния си акт.
В заключение, при цялостната преценка на събраните доказателства, настоящият
състав на съда приема, че работодателят е действал недобросъвестно, като е предложил на
ищеца сключване на допълнително споразумение, с което е преназначил последния на
длъжността, за която същия няма нужните образование и квалификация, а заложената в ДС
№ ***/*** г. клауза „срок на изпитване“, не е с цел изпитване годността на служителя да
изпълнява новата длъжност, а единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение
по облекчен ред и процедура, т.е. същата е недействителна по см. на чл.74, ал.4 от КТ, и
съответно правото на уволнение в случая е осъществено от работодателя в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ.
Изводът е, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е
незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна от съда.
ІІ. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Уважаването на този иск е предпоставен от изхода на главния иск за законността на
уволнението. Ищецът претендира да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност, а именно „***“ в дирекция „***“,отдел „***“, сектор „***“ към
Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. Доколкото съдът признава уволнението
му за незаконно, на основание изложените по – горе мотиви /нарушение на чл.8, ал.1 от КТ/,
при липсата на пречки за възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди
6
уволнението /същия е работил по безсрочен трудов договор/, то и иск по чл.344, ал.1, т.2 от
КТ ще следва да бъде уважен, като ищеца бъде възстановен на работата, която е заемал
преди незаконното уволнение – длъжност „***“ в дирекция „***“, отдел „***“, сектор „***“
към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД.
ІІІ. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 вр.чл.225 ал.1 от КТ:
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ презумира причинна връзка между
правонарушението /незаконното уволнение/ и вредата /оставане на ищеца без работа за
определен период в резултат на уволнението/. По делото се установи, че към датата на
устните състезания /26.11.2024 г./ ищецът П., да е започнал работа по друго трудово
правоотношение, т.е. в периода от уволнението му на 14.05.2024 г. до 14.11.2024 г. същия е
бил без работа, респ. трудови доходи. Обезщетението, предвидено по чл.225, ал.1 от КТ цели
обезщетяване именно на този негативен резултат, като законодателят е определил
максимален шестмесечен срок, за който работникът може да търси обезщетение от
работодателя.
По делото, от приетото заключение на ССчЕ се установява, че БТВ на ищеца, което
следва да служи за база при определяне на дължимото му се обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ е в размер на 1959,39 лв., съответно за целия претендиран 6 месечен период, същото
възлиза на 11 977, 33 лв. Съдът възприема като обосновано заключението в частта, в която
вещото лице приема, че в размера на БТВ не следва да се включват ваучерите за храна, тъй
като същите не са включени, нито в осигурителния, нито в облагаемия доход, поради което
не съставляват допълнително възнаграждение, с постоянен характер, по см. на чл.228 от КТ
вр. с чл.17, ал.1 от НСОРЗ. Ваучерите за храна, както и вещото лице сочи при изслушването
му, съставляват социален разход, а не допълнително трудово възнаграждение.
Следователно за периода от 14.05.2024г. – 14.11.2024 г. размера на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ, който ответника дължи на ищеца възлиза на сумата от 11 977,33 лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /12.07.2024 г./ до окончателното
плащане на задължението, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 12356,34 лв.
или за сумата от 379,01 лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски, за което има направено своевременно искане и представени доказателства за
реално направени такива в размер на 1600,00 лв. представляващи платено адвокатско
възнаграждение. Съдът, преценявайки възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, го намира за
неоснователно, предвид броя на предявените искове, извършените процесуални действия от
представителя на ищеца по защита и съдействие в о.с.з. и с представените писмени
становища. Следователно, съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват
разноски до размер от 1551,00 лв.
7
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете, на
ответника също се следват разноски. Ответникът претендира да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 лв., а съобразно с
отхвърлената част от исковете, реално му се следват такива до размер от 56,13 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС и дължимите за производството държавни такси и разноски, съразмерно на
броя и размера на уважените искове или сумата от 830,00 лв., от която 630,00 лв. за
държавна такса по предявените искове и 200,00 лв. за съдебна експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. С. П. ЕГН **********, иск с правно основание
чл.74, ал.1 от КТ за прогласяване недействителността на Допълнително споразумение №
***/*** г., сключено между него и «Български пощи» ЕАД, представлявано от изп. Директор
Ц.С., поради заобикаляне на закона, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. С. П., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 35/*** г. на Изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД,
на основание чл.71, ал.1 от КТ, осъществено в противоречие с разп. на чл.8, ал.1 от КТ и при
злоупотреба с работодателска власт, като на основание чл.357, вр. 344, ал.1, т.1 от КТ го
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М. С. П., ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението длъжност - „***“ в дирекция „***“,отдел „***“, сектор
„***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
***, представлявано от изпълнителния директор Ц.И.С. да заплати на М. С. П., ЕГН
**********, сумите, както следва:
- на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 11 977,3 3лв. /Единадесет хиляди
деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три ст./, представляваща обезщетение за
времето, през което същия е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, а
именно за периода от 14.05.2024 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва от 12.07.2024 г.
до окончателното плащане.
- на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1551,00 лв.
/Хиляда петстотин петдесет и един лева/ за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, ***, представлявано от изпълнителния директор
Ц.И.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
София сумата от 830,00 лв. представляваща дължимите държавни такси върху уважените
искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и разноските за заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. С. П., ЕГН ********** да заплати на
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, ***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.И.С., сумата от 56,13 лв., представляваща
сторените от ответника съдебни разноски в производството, съразмерно на отхвърлените
искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
На осн.чл.7, ал.2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9