Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.12.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 216/17г. и за да се произнесе,взе предвид следното::
Производството е образувано по искова молба вх.№ 2974/22.03.2017г. на С. Ц.К. с ЕГН ********** ***,против КОНПИ с БУЛСТАТ: със седалище ***, на осн.чл.2а от ЗОДОВ и цена 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.Ищецът твърди,че поради проведено производство по ЗОПДИППД/отм./ срещу него , а именно: обезпечително производство по гр.д. № 425/2012г. на СОС и исково производство по гр.д. № 177/2013г. на СОС с предмет отнемане на имущество на осн.чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на стойност 350 839.45 лв.претърпял неимуществени вреди : преживени стрес, страх от отнемане на имуществото,загуба на обичайния начин на живот,загуба на време за организиране на защитата,накърняване на доброто му име сред близки,приятели и в обществото като цяло,влошаване на здравословното му състояние чрез влошаване на съществуващи заболявания и придобиване на нови,промяна на личността чрез загуба на надежда и желание за живот.Искът е обективно кумулативно съединен с иска на осн.чл.86 ЗЗД за законната лихва върху сумата,считано от 30.10.2015г. до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът възнамерявал да лиши ищеца, съпругата му и двамата му синове от цялото имущество, придобито с труд и усилия за 25 г./апартамент, две дворни места със сгради ,ресторант,два автомобила,сумите по банкови сметки, а така също фиктивната сума 51 553.73лв.-неналични пари ,представляващи равностойността на теглените и внасяни по сметки суми/,както и 16135.72лв. неналични пари, представляващи равностойността на продадени автомобили/.синовете му били застрашени от конфискуване на апартамент и сумите 42 400 лв. и 36 200 лв.,получени от продажбата на автомобили.По гр.д. № 177/2013г. на СОС били проведени седем заседания и с решение № 398/07.09.2015г. и молба от 09.09.2015г.ответната комисия направила отказ от иска,поради което делото било прекратено с определение № 1116/ 30.09.2015г. на СОС ,влязло в сила на 29.10.2015г.С определение от 30.09.2015г. на СОС по гр.д.№ 177/2013г. били отменени обезпечителните мерки и обезсилени обезпечителните заповеди.
Поради шока от неочакваното съдебно преследване се влошило душевното и физическото здраве на ищеца.Започнал да обвинява съпругата си, което довело до развод.Заболял от рак на пикочния мехур и на 04.12.2012г. бил опериран и подложен на химиотерапия до 12.03.2013г.Претърпял още две операции.Влошили се бъбречното му заболяване/имал един бъбрек/, диабет втори тип артериална хипертония,сърдечна недостатъчност.При освидетелстване от ТЕЛК на 31.01.2013г. му била призната 100% нетрудоспособност, което доказвало влошаването на здравето в сравнение с определената от ТЕЛК от 12.01.2012г. 77% нетрудоспособност.Съпругата му била девет пъти хоспитализирана, от които четири пъти в психиатрични клиники, 3 пъти в неврологични и 2 пъти в кардиологични.При освидетелстването й през 2015г. и била определена 100% нетрудоспособност поради рецидивиращо депресивно разстройство. През месец октомври 2015г. бил лекуван в кардиологична клиника поради сърдечни проблеми.Имал репутация на военен,баща на четири деца-служители на МВР,но след като се разбрало,че са обект на производство за конфискация на имуществото, отношението на техните познати и колеги рязко се променило, социалните им контакти се влошили, както и стандарта на живот поради наложените запори и възбрани.
Ответникът оспорва исковете в срока по чл.131 ГПК.Излага доводи,свързани с повода за иницииране на производството да отнемане на имуществото/наказателно преследване на съпругата на ищеца, за което била осъдена с влязла в сила присъда/.Проверката на имуществото била насочена срещу нея и свързаните лица/съпруга и синовете й/и била проведена напълно законосъобразно.Счита претенцията прекомерна,тъй като не съответствала на влошаването на заболяванията,които ищецът имал преди производството на КОНПИ/бил освидетелстван още през 2002г., а на 12.01.2012г. имал 77% инвалидност с диагноза“камък в бъбрека и уретера/и многобройните му заболявания били отдавна хронифицирани.Заболяванията на съпругата му също били възникнали много преди производството за конфискация и били неотносими към настоящото дело, тъй като били предмет на друго дело по ЗОДОВ. Негативното отношение на социалното обкръжение се дължало на наказателното преследване на съпругата , а не на производството за конфискация на имуществото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира исковете процесуално допустими.Указано е на ищеца,че в негова тежест е да установи реалните неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка с производството ,инициирано от ответника.Вредите, понесени от съпругата му за ищеца представлява „косвени вреди“,които не подлежат на обезщетяване по реда на гражданската отговорност за непозволено увреждане.Не подлежат на анализиране и доказване доводите на страните относно законосъобразността на процедурата, осъществена от ответника,тъй като необходимо и достатъчно е съдебното производство да бъде с негативен да КОНПИ резултат, за да се ангажира неговата отговорност по чл.2а от ЗОДОВ.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира исковете процесуално допустими и частично основателни.
По делото е безспорно, че ищецът е бил обект на производство за конфискация на имущество по ЗОПДИППД/отм./ в продължение на три години и пет месеца/ от 30.05.2012г. до 29.10.2015г.Производството е приключило с влязло в сила на 29.10.2015г. определение от 22.10.2015г. за прекратяване поради отказ на КОНПИ от иска.Основание за иницииране на производството било престъпление на съпругата му по чл.244,ал.1 НК, за което тя била осъдена условно.Претенцията на Комисията била за имущество на стойност 350 839.45лв.,включително и имущество на техните деца.С решение № 191/30.05.2012г. на КУИППД било внесено искане за обезпечение и били възбранени недвижими имоти ,представляващи съпружеска имуществена общност:дворно място в с.О. Л. ведно с постройките,дворно място в с. Л. ведно с постройките и заведение за обществено хранене“Гостилница“ в приземния етаж на ул.“Ц.И.Ш.“ № 000.Бил наложен запор върху автомобил „А.“А0 0-0 ТДИ на ищеца. Били запорирани всички банкови сметки на ищеца.Обезпечението било отменено от съда с определение от 18.03.2012г. по гр.д. № 426/2012г. на СОС, потвърдено от САС на 15.05.2013г.Обезпечението било допуснато на 01.06.2012г.,следователно е продължило година и два месеца.КУИППД предявила иска на 27.02.2013г. и било образувано гр.д. 0 177/2013г. на СОС.С определение от 28.02.2013г. отново бил наложен запор върху автомобила и с определение от 28.06.2013г. отново е наложена възбрана върху недвижимите имоти и запор върху банковите сметки.Обезпечението е отменено с определение № 1166/30.09.2015г. на СОС ,влязло в сила на 07.11.2015г., следователно ищецът е бил лишен от възможност да се разпорежда с имуществото си повече от две и половина години или общо три години и седем месеца.Съдът игнорира последиците от наложените обезпечения върху апартамента на сина на ищеца, както и върху частта на съпругата му върху имотите,представляващи СИО, тъй като за ищеца те са косвени вреди,неподлежащи на обезщетяване. Следва да се има предвид и обстоятелството,че съпругата на ищеца е предявила иск по чл.2а на ЗОДОВ за обезщетение ,касаещо същото имущество-СИО и има постановено невлязло в сила решение по гр.д. № 185/2016г. на СОС, с което исковете са частично уважени.
Свидетелите К. и Б. установяват, че ищецът преживял много тежко периода, през който имуществото му било запорирано и имало опасност да бъде конфискувано.Станал необщителен, тъй като в града се говорело,че е незаконно забогатял и ще му вземат имотите.Притеснявал се за децата си, защото работели в полицията.Започнал да боледува,претърпял операция,пиел много лекарства.Преди да започнат проблемите му с конфискацията,имал добра репутация и добро здраве,тъй като бил пенсиониран военен, в строителни войски.След като Комисията започнала да го преследва, се наложило да живее само от пенсията си.Съдът приема за доказани твърденията на ищеца за преживени силен шок, стрес,обида,унижение,чувство за несправедливост, страх от бъдещето .
Комплексната съдебно-медицинска експертиза установява,че ищецът има артериална хипертония, изявила се на фона на предхождащо бъбречно заболяване ,възникнало преди повече от 20 години и прогресирало във времето ,при фамилна обремененост.Има мозъчно-съдова болест вследствие на преживян мозъчен инсулт през 2009г.синдромът на сърдечна недостатъчност е диагностициран през 2006г.за периода от 30.05.2012г. до 29.10.2015г. няма новорегистрирани заболявания на сърдечно-съдовата система.През месец юли 2015г. бил хоспитализиран за три дни по повод синдром на сърдечна недостатъчност,който акцелерирал вследствие нелекувано белодробно заболяване.Вещото лица- д-р Б. -кардиолог и заключава,че наличните заболявания на сърдечно-съдовата система нямат етиологична обусловеност от воденото съдебно производство за отнемане на имуществото на ищеца и са възникнали много преди започване на същото, а усложненията са настъпили поради други фактори.Вещото лице д-р Ш.- ендокринолог- установява,че ищецът има хронична бъбречна недостатъчност с нефросклероза и бъбречно-каменна болест, диагностицирани преди повече от десет години.На 11.02.2009г. е установен захарен диабет и диабетна макроангиопатия, но в типичния случай захарен диабет тип 2 се открива с години закъснение ,когато вече има усложнения.Всички елементи на метаболитния синдром са открити още през 2009г.Няма признаци за прогресия на заболяването през периода 2009-2017г.Неврологичната симптоматика е описана през 2009г.вещото лице заключава,че липсват данни за настъпили нови ендокринни заболявания и за влошаване на известните такива за периода от 30.05.2012г. до 29.10.2015г.Няма причинна връзка между наличните ендокринни заболявания и преживения стрес от воденото срещу ищеца съдебно производство.Вещото лице д-р Б.- уролог и андролог установява,че ищецът е диагностициран със злокачествен тумор на пикочния мехур през месец ноември , на 04.12.2012г. е постъпил в болница и туморът е отстранен с трансуретална операция/безкръвна/ като след три дни пациентът е изписан.Установено е,че туморът е високо диференциран, което означава ,че е с най-малка степен на злокачественост и най-бавно развитие.Големината му е индиция,че е възникнал повече от година и половина преди диагностицирането.Според последното изследване,проведено на 30.11.2017г., пикочният мехур е в норма и простатната жлеза в норма за възрастта.През първите години след операцията ,въпреки негативните контролни резултати, не може да се приеме,че заболяването „дефинитивно е излекувано“; може да настъпят рецидиви и по-късно.През първите три години се правят контролни прегледи на всеки 6 месеца, а след това-веднъж годишно.В случая ,пет години след операцията,не е настъпил рецидив.По принцип образуването на злокачествен тумор е свързано със срив на имунната система, най-често във връзка с прекарани стресови състояния/в с.з. вещото лице уточнява,че СЗО посочва като първопричина стреса в 38 % от онкологичните заболявания/.При тези данни съдът приема,че онкологичното заболяване на ищеца е настъпило преди началото на процедурата за конфискация на имуществото, имало е латентен период и се е проявило след започване на производството . В с.з. вещото лице уточнява, че поради стрес е възможно високодиференцирания тумор с благоприятна прогноза рязко да се промени и да стане нискодиференциран , т.е. с по-голяма степен на малигненост/злокачественост/.В случая обаче това не е станало,което се потвърждава и от резултатите в следващите пет години.Ето защо съдът достига до извода,че онкологичното заболяване на ищеца не е възникнало и не се е усложнило във връзка с негативните емоции,причинени от инициираната от ответника процедура.
С ЕР на ТЕЛК от 31.01.2013г. ищецът е преосвидетелстван от 77 % на 100% нетрудоспособност, но изследването на трудоспособността не обсъжда данни за момента на възникването на заболяването, етиологията и пр.Следва да се отчете обстоятелството,че в периода на съдебното производство ищецът е бил в трудоспособна възраст и въпреки силно намалената му работоспособност преди това, пълната инвалидизация безспорно води до влошаване качеството на живот, особено предвид влошеното финансово състояние след наложените запори.Предвид заключението на съдебната експертиза обаче, не може да се приеме,че влошаването на работоспособността на ищеца е в каузална връзка с провеждането срещу него производство за конфискация на имуществото.
Съдът намира,че справедливият размер на обезщетението за претърпените преки вреди-негативни емоции, стрес, притеснение, влошаване на стандарта на живот и социалните контакти,унижение , увреждане на репутацията,чувство за несправедливост- през периода от три години и седем месеца, възлиза на 10 000 лв. като за разликата до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен.Следва да бъде уважен искът за законната лихва върху сумата за периода от 30.10.2015г./влизане в сила на прекратителното определение/ до окончателно заплащане на сумата.
Ищецът е направил съдебни разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 900 лв. хонорар за вещи лица.Следва ответникът да му заплати съдебни разноски пропорционално на уважената част от иска, т.е. сумата 182 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ. със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение на основание чл.2а от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди през периода от 30.05.2012г. до 29.10.2015г. – притеснение, стрес,напрежение,унижение, чувство за несправедливост, уронване на престижа,влошаване стандарта на живот и социалните контакти- вследствие образуваното обезпечително производство по гр.д. № 426/ 2012г. на СОС и образуваното исково производство по гр.д. № 177/2013г. на СОС, в размер на 10 000/десет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 30.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със съдебни разноски в размер на 182/сто осемдесет и два/ лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: