РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530104946 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени установителни искове и
конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето вр. чл. 17, ал.
1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС.
Ищците К. А. К. и Д. Г. И. твърдят, че първия ищец и ответника М. А. А.
са братя и наследници на общите наследодатели А. К. А., починал на *******
г. и А. К. А.а, починала на ******** г. - техни родители. С Нотариален акт за
право на собственост върху недвижими имот № ***, том **, peг. № ****,
дело № *** от ********* г. на Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с район на
действие - Районен съд Стара Загора въз основа на обстоятелствена проверка
било признато правото на собственост на: А. К. А., А. К. А.а, Е. К. А., Р. К.
А.а, С. К. Д. и А. К. И. при следните квоти: за А. К. А. - 3/10 ид.ч., за А. К. А.а
- 3/10 ид.ч., за Е. К. А. - 1/10 ид.ч., за Р. К. А.а - 1/10 ид.ч., за С. К. Д. - 1/10
ид.ч. и за А. К. И. - 1/10 ид.ч. по делба, наследство и давностно владение
върху следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СТРАДА със застроена площ по удостоверение за данъчна оценка **кв.м.,
построена с отстъпено право на строеж в южната част на общинско дворно
място, находящо се в гр.**********, ул. „*******“ №**, представляващо ПИ
1
- **/****/, с граници: север: УПИ **-**; изток - ПИ **; юг - ул. „**********“;
запад - ул. „*******“; урегулиран в УПИ **-****/**************/, в кв.3
/трети/ по плана на града, утвърден със Заповед №*** от *********г., при
граници на УПИ: улица „*******“, ул. „**********“, ул. „*****“, УПИ ****и
УПИ IV **. С Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти
Акт № ***, том I, peг. №**** от ********* г. на Нотариус Д. Н. с рег.№*** на
НК, с район на действие - Районен съд Стара Загора между подробно
описаните горе съсобственици бил сключен договор за доброволна делба на
гореописания недвижим имот представляващ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СТРАДА по силата на който в общ дял на А. К. А. и А. К. А. бил
даден подробно описания недвижим имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, като дяловете на останалите съделители
били уравнени парично, а съделителката Р. К. А. е запазила правото си на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху една стая от
гореописания имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от ********* г. на Нотариус Д.
Н. с рег.№ *** на Нк, с район на действие - Районен съд Стара Загора, А. К. А.
и А. К. А.а продали на ищцата Д. Г. И. /съпруга на ищеца и син на А. и А. А.и
- К. А. К./ ½ /една втора/ идеална част от гореописания недвижим имот
представляващ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в гр. **********, ул. „*******“ № **. С Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № **, том ***, рег. № ****, дело № ****
от ******* г. на Нотариус Д. Н. с рег.№ *** на НК, с район на действие -
Районен съд Стара Загора, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и въз основа на
постъпила писмена молба били признати молителите и настоящи ищци К. А.
К. и неговата съпруга Д. Г. И. за собственици на ½ /една втора/ идеална част
от гореописания недвижим имот представляващ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. **********, ул. „*******“ №**.
Нотариалното производство било образувано по настояване на родителите на
К. К. — А. и А. А.и, за тяхно спокойствие предвид факта, че същите на
********* г. продали своята ½ ид.част от процесния имот на съпругата му Д.
Г. И. и предвид това, че така придобитото право на собственост било
съпружеска имуществена общност А. и А. А.и са искали това обстоятелство
да бъде официално отразено и посредством изричен нотариален акт. По това
време недвижимият имот вече е бил нанесен е кадастралната карта и
кадастралните регистри с оглед на което същият бил описан в посочения
нотариален акт по следния начин: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор № ********** със застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка **кв.м., а по кадастрална скица с площ ***
кв.м., построена с отстъпено право на строеж в южната част на общинско
дворно място, находящо се в гр. **********, ул. „*******“ № **, цялото с
площ *** кв.м., представляващо поземлен имот № **********, с трайно
предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
затревяване /до 10 м/, със стар идентификатор ***/**********/, кв. 3 /трети/
2
по плана на града, парцел **/****/, при съседи по кадастралната скица: имот
№ ***********; имот № ***********; имот № ***********; имот №
***********; имот № ***********. Следователно към този момент
собствеността върху процесния имот била разпределена, както следва: ½
ид.част за А. и А. А.и в режим на СИО и ½ ид.част за К. К. и Д. И. отново в
режим на СИО.
Както било посочено А. К. А. е починал на ******* г., а съпругата му А.
К. А.а е починала на ******** г. От Удостоверение за наследници на А. К. А.,
с изх. № ***/ ***********г., изд. от Община Стара Загора, съобразно
правилата за определяне квотите на законните наследници по ЗН, ставало
ясно, че след смъртта на А. К. А., собствеността върху процесния имот е била
разпределена, както следва: ½ ид.част /6/12 ид.ч./ за К. К. и съпругата му Д.
И.; 1/12 ид.части - наследствен дял за К. К.; 1/12 ид.части - наследствен дял за
К. И. Е.а плюс ¼ ид.ч., притежавани от нея след прекратяване на СИО
поради смъртта на съпруга й - или общо 4/12 ид.части; 1/12 ид.части -
наследствен дял за М. А. А.. Посочените идеални били определени по
следния начин: след смъртта на А. А. негови законни наследници били
съпругата му А. А.а и техните общи деца - К. К. и М. А. А.. А. и А. А.и са
притежавА. в режим на СИО ½ ид.част от процесния имот, поради което след
смъртта на А. неговата ¼ ид.част е била наследена при равни квоти от
съпругата и синовете им или - за А. А.а 1/12 ид.ч., за К. К. - 1/12 ид.ч. и за М.
А. - 1/12 ид.ч. След смъртта на А. А.а през 2019 г. същата е оставила за свои
законни наследници двамата си синове К. и М., както и своята дъщеря К. И.
Е.. Последните са наследили нейните 4/12 /1/12 ид.ч. наследена от съпруга й и
¼ ид.ч. нейна лична собственост върху процесния имот/ ид.части по равно
или - за К. И. - 4/36 ид.ч., за К. К. - 4/36 ид.ч. и за М. А. - 4/36 ид.ч.
Следователно след смъртта на А. А. собствеността върху имота била
разпределена по следния начин: 1/2 ид.ч. /18/36 ид.ч./ - за К. К. и съпругата му
Д. И.; 7/36 ид.ч. - наследствен дял за К. К. /1/12 ид.ч. плюс 4/36 ид.ч./; 4/36
ид.ч. - наследствен дял за К. И.; 7/36 ид.ч. - наследствен дял за М. А. /1/12
ид.ч. плюс 4/36 ид.ч./. С Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част
от недвижим имот № **, том ***, рег .№ *****, дело № ****от ***********
г. на Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд
Стара Загора, К. А. К. е продал на М. А. А. своите наследствени 7/36 идеални
части от процесния недвижим имот. С Нотариален акт за покупко-продажба
№ ***, том **, дело № **** от ********** г. на Нотариус Д. Н. с рег.№ ***
на НК, с район на действие - Районен съд Стара Загора К. И. е прехвърлила
своите 4/36 ид.части, придобити по наследство от майка й А. А.а на М. А. А..
Към настоящия момент Нотариалният акт не бил вписан в Служба по
вписванията, тъй като е постановен отказ от съдията по вписванията, който е
обжалван.
По този начин собствеността върху процесния имот до 04.10.2023 г. е
била разпределена по следния начин: 18/36 ид.ч. - за К. К. и съпругата му Д.
И.; 18/36 ид.ч. - за М. А. А. /от които 4/36 ид.ч. в режим на СИО със съпругата
3
му А. А. К./.
На 04.10.2023 г. с Нотариален акт за право на собственост № **, том
***, рег. №*****, дело №****от ********* г. на Нотариус Д. Н. с рег. № ***
на НК, с район на действие - Районен съд Стара Загора, на основание чл. 587,
ал. 1 ГПК М. А. А. и съпругата му А. А. К. били признати за собственици по
документи в режим на СИО на ½ ид.част от процесния имот. Отново на
********* г. с Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
№ **, том ***, рег. №*****, дело №**** от ********* г. на Нотариус Д. Н. с
рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд Стара Загора, М. А. А. и
А. А. К. са дарили на З. К. Д. 1/72 ид.част от „следния съсобствен с трети лица
недвижим имот“, подробно описан в нотариалния акт, а именно процесния
недвижим имот. Отново на 04.10.2023 г., непосредствено след извършеното
дарение, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвжим имот № **, том
***, peг. № ******, дело № **** от ********* г. на Нотариус Д. Н. М. А. А. и
А. А. К. са продали на З. К. Д. притежаваните от тях 35/72 ид.части от
„следния съсобствен с купувача и трети лица недвижим имот“, а именно
процесния недвижим имот.
Ищците твърдят, че гореописаната сделка, обективирана в Нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***, рег. №
*****, дело № **** от ********* г. на Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с
район на действие - Районен съд, с която М. А. А. и А. А. К. са дарили 1/72
ид.част от процесния недвижим имот на З. Д. била нищожна, тъй като същата
представлявала привиден договор, прикриващ покупко-продажба. Това се
доказвало от следните обстоятелства: На 04.10.2023г. непосредствено едно
след друго било констатирано правото на собственост на М. А. и А. К.,
извършено било дарение от тяхна страна на З. Д. и веднага след това била
извършена продажбата на останалите 35/72 идеални части от процесния имот
на З. Д. за сумата от 9000,00 лева. Двете сделки /привидна и прикрита/ били
осъществени в един и същи ден, непосредствено една след друга, при един и
същи нотариус. Нотариалните актове и нотариалните дела били с поредни
номера - Нотариален акт за дарение № **, том ***, рег. № *****, дело №
**** и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том
***, peг. № ******, дело № ****. Входящите номера на нотариалните актове
в Службата по вписванията също били поредни, а именно първо бил вписан
Нотариален акт за дарение на идеална част с вх. рег. № **** от ********* г. и
след това Нотариален акт за покупко-продажба с вх. рег. № **** от
********* г. При реализиране на сделките пред нотариуса били представени
едни и същи документи, видно от описанието в нотариалните актове.
Продажната цена в размер на 9000,00 лева била платена в деня на подписване
на „този нотариален акт“, а именно Нотариален акт за покупко-продажба с вх.
рег. № **** от ********* г., в който било записано, че за „която сума
продавачите заявиха, че са получили изцяло и в брой от купувача, в деня на
подписване на настоящия нотариален акт“. Тоест към момента на извършване
на дарението вече е била уговорена и платена между страните цената за
4
покупко-продажба на всички идеални части, притежавани от отвениците М. и
А.. Видно било, че дарената идеална част представлявала незначителен и
минимален процент от правото на собственост на М. А. и А. К.. До такава
степен бил сведен до минимум размера на идеалната част, която е дарена, че
се е наложило дори знаменателят на идеалните части, представени в дроби, да
бъде увеличен от 36 на 72, въпреки че при изчислението на идеалните части
при търсене на най-малко общо кратно най-високият знаменател, който
следвало да бъде математически изчислен е 36. Подарената част от цялото
имущество била в такъв размер - 1,39 %, че не представлявала самостоятелен
предмет на разпореждане, както и нямала самостоятелна стойност. Следвало
да се отбележи и обстоятелството, че житейски не било обосновано
извършване на дарение между страните, тъй като не били роднини, нито
близки лица, нито са имали някаква задълбочена или близка връзка помежду
си, което да обясни и да даде кауза на намерението на дарителите
безвъзмездно да се лишат от свое имущество в полза на далечно и непознато
в случая за тях трето лице. Не на последно място, както М., така и З. при
разговори с ищеца и е трети лица нееднократно са заявявали, че М. е продал,
а З. е купила половината от процесния имот, а не че имотът или част от него е
дарен. Именно по този начин, от трети лица, К. А. К. е разбрал, че брат му е
продал своите идеални части на трето лице, без да информира брат си, без да
му предложи имотът да бъде изкупен от него, без дори К. да е знаел, че брат
му има намерение да продава и че вече е продал неговата част от имота.
Разбирайки от трети лица, че М. е продал своята част от имота в който К. и Д.
живеели заедно със своите деца, К. К. при проведена среща с М. е отправил
изрична молба именно той да закупи имота, за да няма непознати хора в дома
при децата му, но М. категорично е отказал и е заявил, че това няма да се
случи, както и че неговата част от имота вече е продадена. Всички тези
доказателства, съобразени в тяхната съвкупност, обосновавали категоричния
извод за нищожност на съглашението по договор, обективиран в Нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***, рег. №*****,
дело № **** от ********* г. на нотариус Д. Н. поради неговата привидност.
Както в ТР № 5/28.11.2012 г. по тьлк. д. № 5/2012 г. ОСГК на ВКС се приема,
няма заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална
част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице /така по договора, обективиран в Нотариален акт за
дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***, рег. № *****, дело
№ **** от ********* г. на Нотариус Д. Н./ и останалата идеална част е
прехвърлена в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице,
без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните
съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС /така договора по Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, peг. № ******, дело №
**** на нотариус Д. Н./. Нямало пречка обаче съглашението да е нищожно на
друго основание - в случая на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът можел да продаде своята част от
5
недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите
съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е
приел предложението. Едва в случай на отказ на останалите съсобственици,
делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността лице.
Както било посочено съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато с
договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в
съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата
идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото
лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на
закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. В настоящия случай ищците се
позовават именно на такава относителна симулация, твърдейки, че дарението
е привидно, прикрива извършена продажба и е направено единствено с цел да
се заобиколи изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС.
В разглежданата хипотеза договорът за дарение бил привиден, тъй като
с него бил прикрит договор за възмездно разпореждане с имота, а
извършеното плащане на цената по възмездната сделка, включва и
процесиите 1/72 идеални части. Извършените правни действия по сключване
и изпълнение на договора за продажба сочат на формирана воля между
съконтраентите за продажба на целия имот срещу уговорената цена, а не за
безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, която в случая била
незначителна. Съобразно това договорът за дарение бил привиден.
Мотивиран не от дарствено намерение, а от намерението за създаване на
законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗС. Привидността се установявала от незначителната част, която е дарена, в
сравнение е цялото имущество - 1/72, времето между двете сделки -
непосредствено една след друга, плащането на продажната цена още преди
дарението или най-късно по време на неговото извършване. Тези
обстоятелства водят до извода, че дарението било извършено единствено с
цел купувачът да стане формално съсобственик и да се преодолее забраната
на чл. 33, ал. 1 ЗС в унисон и със заявеното от М. преди това, че няма да даде
къщата на К. и жена му Д.. Сключеният между страните като привиден
договор за дарение на 1/72 ид.ч. от процесния имот бил недействителен. Той е
породил правните последици на прикрития с него договор за продажба. В
резултат на това за ищците е възникнало субективното потестативно право да
изкупят процесния имот от купувача по договора. В случая изискванията за
валидност на сделката за покупко-продажба били налице - сключена била в
предвидената от закона форма и имало съгласие за съществените условия на
покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД - всичките си притежавани идеални части
от имота ответниците М. и А. са продали на З. Д. на цена от 9000,00 лева.
Продажбата била валидна, но не били спазени изискванията на чл. 33, ал. 1
ЗС, съгласно които съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса
6
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици - в случая
К. К. и Д. И., да купят тази част при същите условия и декларира писмено
пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен
договора, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № **, том ***, рег. № *****, дело № **** от ********* г. на
Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд Стара
Загора - по иска на К. А. К. и Д. Г. И. срещу М. А. А., А. А. К. и З. К. Д. с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ
покупко-продажба и да признае за установено при евентуалност, правото на
К. А.а К. и Д. Г. И. да изкупят на цена от 9000,00 лева /девет хиляди лева/
36/72 идеални части от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № ********** със застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка **кв.м., а по кадастрална скица с площ *** кв.м., построена с
отстъпено право на строеж в южната част на общинско дворно място,
находящо се в гр. **********, ул. „*******“ № **, цялото с площ *** кв.м.,
представляващо поземлен имот № *************, с трайно предназначение -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, със
стар идентификатор ****/**********/, кв. 3 /трети/ по плана на града, парцел
**/*****/, при съседи по кадастралната скица: имот №***********; имот
№***********; имот № ***********; имот № ***********; имот №
***********, по иска с правна квалификация чл. 33, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗС на К.
А. К. срещу М. А. А., А. А. К. и З. К. Д..
В срока по чл. 131, ал. 1 ответниците М. А. А. и А. А. К. са подали
отговор на исковата молба, в който заемат становище за допустимост и
неоснователност на исковете.
По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във вр.
с чл. 17, ал. 1 ЗЗД ответниците сочат, че съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 5/2012г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато продажбата на
остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от
същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското
предположение за нА.чие на намерение за заобикаляне на закона при липсата
на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на
сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на
предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за
покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за
постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят
забранен или непозволен от закона резултат. Когато правото на собственост
върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в
нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останА.те
съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение
в полза на останА.те съсобственици се поражда потестативното право да
изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното
правоотношение и заместят купувача, а, за да могат да сторят това, сделката
7
трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да е станал
собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение
на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността,
сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно
за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и
останалата част от собствената на продавача идеална част от имота,
резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от
недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, дори когато договорът за дарение е сключен с цел да се
осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй
като преследвания резултат не е забранен или непозволен. Това било относно
твърдението, че дарението било направено единствено с цел заобикаляне на
изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Съгласно правната доктрина прикритата
сделка се сключвала от страните с желание да породи целеното правно
действие, но то да не става достояние на трети лица. За да е налице симулация
било необходимо по безспорен начин да се установи че страните по договора
не са имА. воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са
желаели. Симулативният договор бил нищожен и когато прикривал някаква
друга сделка - относителна симулация. Когато ищецът претендира, че явната
сделка е нищожна, като привидна, в негова доказателствена тежест било да
установи, че действителната воля на страните сключили договора не е такава,
каквато е отразена в него. В доказателствена тежест на страната, която
претендира, че съществува прикрито съглашение е и да докаже неговото
съдържание. В случая страните по договора за дарение не са сключили същия
с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса. Оспорва изцяло
твърденията, че процесният договор за дарение е привиден, тъй като с него се
прикривал договора за продажба, т.е. за възмездно разпореждане с имота. По
никакъв начин извършеното плащане на цената по договора за продажба не
включва цената на дарените 1/72 идеални части от имота. Формирана воля
между договарящите страни и тези идеални части от имота да бъдат
включени в продажната цена няма. Това че, дарената част е незначителна и
двете сделки са извършени последователно в един и същи ден по никакъв
начин не доказвало, че дарението е привидна сделка, прикриваща продажба.
Относно иска с правно основание чл. 33, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗС - след като на
посочените по-горе основания договорът за дарение, материализиран в нот.
акт № **, т. **, рег. № *****, дело № ****/********* г. на Нотариус Д. Н. не
бил нищожен и е породил транслативния си ефект на безвъзмездно
прехвърляне на 1/72 идеални части от имота от патримониума на ответниците
в този на дарената З. К. Д. и същата при последващата продажба вече не е
трето за съсобствеността лице, то ищците не са носители на преобразуващото
право да изкупят процесиите идеални части от имота и да заместят
купувачката по продажбеното правоотношение. Моли за отхвърляне на
8
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответницата З. К. Д. не е подала отговор на
исковата молба. В днешното съдебно заседание заема становище за
допустимост, но неоснователност на исковата молба и се присъединява към
аргументите в отговора на исковата молба на адв. С..
В открито съдебно заседание, ищците, редовно призовани се явяват и
се представляват. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди
направените разноски.
В открито съдебно заседание, ответниците, редовно призовани се
явяват и се представляват. Молят съда да отхвърли предявените искове и да
им присъди направените разноски.
Старозагорски районен съд, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2 изр. 5
вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД и конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС. Исковете са допустими. Правният интерес на ищците - трети за
атакуваните сделки лица произтича от потестативното право на
изкупуване, което не е преклудирано, тъй като искът предявен на
04.12.2023 г. - в рамките на двумесечния срок от сключване на сделките
/решение № 296/15.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 179/2010 г., ІV г.о./.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че непосредствено преди извършване на
сделките за дарение и за покупко-продажба от м. октомври 2023 г. ищците К.
К. и Д. И. и ответниците М. А. А. и А. А. К. са били съсобственици на
процесния недвижим имот при квоти 18/36 ид.части за К. А. К. и съпругата
му Д. Г. И. /в режим на СИО/ и 18/36 ид.части за М. А. А. /от които 4/36 ид.
части в режим на СИО със съпругата му А. А. К./; че на дата ********* г. с
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***,
рег. № *****, дело № **** от 2023 г. на Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с
район на действие - Районен съд Стара Загора е извършено дарение на 1/72
ид. част от М. А. А. и А. А. К. на З. К. Д.; че на дата ********* г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.
№ ******, дело № **** от 2023 г. на Нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК, с
район на действие - Районен съд Стара Загора са продадени 35/72 ид. части от
процесния имот за 9000,00 лева; че е спазен двумесечния срок за предявяване
на иска по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗС, като същото се установява и от
представените писмени доказателства - Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от
********* г.; Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти
Акт № ***, том I, рег. № **** от ********* г.; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от
9
********* г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том
***, рег. № ****, дело № **** от ******* г.; Нотариален акт за покупко-
продажба на идеална част от недвижим имот № **, том ***, рег. № *****,
дело № **** от ******* г.; Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № **, том ***, рег. № *****, дело № **** от ********* г.;
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***,
рег. № *****, дело № **** от ********* г.; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том ***, рег. № ******, дело № **** от
********* г.; Удостоверение за наследници на А. К. А., с изх. №
***/*********** г., издадено от Община Стара Загора /л. 8-19 от делото/.
Изслушаните по делото свидетели сочени от ищците А. С. Ю. и П. К. И.
твърдят, че познават страните по делото и по-конкретно братята К. К. и М. А.
А., които притежавА. обща къща като наследници, но били в обтегнати
отношения. Св. Ю. сочи, че след прибирането си от чужбина М. през м.
август-септември 2023 г. обявил неговия дял от къщата за продажба, като
казал на хората в квартала, че продава дела си. Свидетелят Ю. не проявил
интерес към къщата и не разбрал дА. М. А. А. е предложил да продаде дела си
на брат си К. К.. Впоследствие разбрал, че М. А. А. е продал дела си на З., тъй
като почерпил с бонбони за това. Св. И. също сочи, че М. А. А. е продал дела
си на З., като не може да посочи, защо не го е продал на брат си К. К..
Изяснява, че през август-септември 2023 г. къщата е била обявена за
продажба от М., който не желаел да продаде дела си на брат си.
По делото е разпитан и сочения от ответницата З. Д. св. Р. С. /живеещ
на семейни начала с нея/, който сочи, че познава само М., който искал да
продаде една малка част на жена му З. от неща. Подарил й една част и другото
й го продал. Не знае как се е определило коя част ще се продаде и коя част ще
се подари, като решението било взето от нотариуса. Не знае с каква идея
страните по сделките отишли при нотариуса и не знае как се е определила
цената за продажбата. При нотариуса се били разбрали и там се подарило
нещо. Преди отиването при нотариуса св. С. не знае М. да иска да подари
нещо на З.. По оценката на къщата се разбрали за сумата от 9000,00 лв., като
нотариуса го решил така – да се подари една малка част и другата продажба.
В своите обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК З. Д. изяснява, че
първо станало дарението и после продажбата, като нотариусът решил всичко
да стане по този начин. З. Д. сочи, че се уважавА. с другите двама ответници
и така разбрала, че имота се продава. Постигнали договорка октомври 2023 г.
да го изкупят и да се извърши дарението. Повече не разбрала нищо, тъй като
не можела да чете и пише и не е участвала в определяне на размера какво да
се продаде и какво да се подари. М. определил размера на частите, които
щели да бъдат подарени и продадени.
В обясненията си по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК продавачите М. А. А. и
А. А. К. заявиха, че са искали да дарят тяхната идеална част поради
благодарност за помощ от З. Д. при тяхното устройване в *********, но
10
нотариусът решил сделките да се изповядат като дарение и продажба, за да
може продавачите да си възстановят нотариални такси платени за други
сделки с имота извършени преди процесните. М. А. А. изрично изясни, че
продажната цена е била получена от продавачите преди изповядване както на
дарението, тока и на покупко-продажбата, а А. К. посочи, че не си спомня. В
обобщение сочат, че нотариусът решил всичко да стане по този начин.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства,
Старозагорски районен съд по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД привидните
договори са нищожни. Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият
сключено между тях съглашение с друго привидно, се прилагат правилата на
прикритото съглашение, когато са спазени изискванията за неговата
действителност. Съглашението може да се изразява в липса на воля договорът
да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да
породи правни последици, различни от външно изявените – относителна
симулация. При относителната симулация, се прилагат правилата за
прикритата сделка, ако са налице изискванията на закона за нейната
действителност. В своята трайна практика, ВКС ясно разграничава иска за
прогласяване нищожността на сделката поради привидност по чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД от иска за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Тези два иска имат различен предмет. Първият иск е насочен към
установяване на нищожност на явната сделка, а вторият към разкриване на
обвързваща сила на прикритата сделка. Разликата между двата иска
произтича от фактите, на които те се основават. Тези искове се разглеждат
самостоятелно, което не отрича връзката между привидно и прикрито
съглашение при доказване на симулацията /така решение № 184/19.01.2016 г.
на ВКС по гр.д. № 6394/2014 г., III г.о./.
1/ По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД
вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД:
Допустимостта и основателността на двата иска ще бъде преценена
общо, тъй като исковете макар и с различен предмет - единият нищожността
на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение не
могат да бъдат предявявани самостоятелно при твърдения за
относителна симулация. В този случай двата иска следва да се предявят и
разгледат заедно /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. №
684/2009 г. III г.о./ . В случая исковите претенции са предявени от трети на
атакуваните сделки лица, като техният правен интерес е обусловен от
правната възможност като съсобственици на процесните имоти, при
уважаване на исковете идеалната част, с която съсобствениците - ответници
са се разпоредили в полза на търговското дружество, да се върне в
патримониума на съсобствениците и ищците да се възползват от
11
възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС.
По допустимостта на исковете следва да се посочи, че въпреки, че
ищците не са страна по договора за дарение за тях е налице правен интерес от
воденето на този иск, за разкриване на относителната симулация и
прогласяване на нищожността на привидния договор, който правен интерес
произтича от правото им на изкупуване, при действително уговорените
условия, като предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен в производството
като евентуален. Няма правна пречка привидността на сделката да бъде
установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес
от това, т.е. – ако от привидността на сделката и от следващите се от това
последици – то би могло да черпи права /решение № 403/05.08.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г.о./. В случая ищците се стремят да докажат,
че договора за дарение, сключен на ********* г. между ответниците,
всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело до
съществуване на потестативното им право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Именно последното обуславя наличие на правен интерес у ищците от
предявяване на настоящите искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за установяване
на нищожността на привиден договор и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на
прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от
следващите се от това последици, те биха могли да черпят права. С оглед
горното, предявените искове са процесуално допустими, доколкото е нА.це
правен интерес от предявяването им за ищците, явяващи се трети на
атакувания договор за дарение лица.
По отношение на правната квалификация на исковете ще се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД,
нищожни са и привидните, т.нар. симулативни договори. Привидни са
сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е
постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици
между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. Явната сделка е
привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка вА.дно обвързва
страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са
налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД имат различен
предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият -
обвързващата сила на прикритото съглашение. При установяване на
относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява
приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Когато се
иска освен обявяване относителна симулативност на договор, но още и
признаване, че прикрива друг валиден договор, тогава съдът дължи
изрично произнасяне и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Несъмнено, не във всички
12
случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона – по общо правило,
целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица
по отношение на действително съществуващите правни отношения, които не
противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка /или
поредица от сделки/ и доколко чрез нея страните са се домогвА. да постигнат
непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се
разрешава от съда съобразно конкретиката на делото /така решение №
475/14.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 621/2009 г., ІV г.о./. Когато
собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване
на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, прикритият
договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и
поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от
нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице
останалите предпоставки на закона. Симулативното действие е поначало
нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки
заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без
ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е
някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от
действителното състояние на нещата. Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато
волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин,
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. При относителната симулация
всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни
последици страните не желаят и другата- прикритата или дисимулирана,
чиито правни последици страните действително желаят /така решение №
79/26.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 791/2011 г., I г.о., решение №
403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г.о./. Симулативен е
договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат
обвързани. В доказателствена тежест на страната, която претендира
разкриване на симулацията е да установи по пътя на прякото и пълно
доказване, че страните изобщо са нямали воля за сключване на договора,
евентуално, че действителната воля на страните по сделката към момента на
сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. В последния случай
следва да установи каква точно е била действителната воля на страните, като
в случая следва да докаже, че страните са постигнали съгласие да не настъпят
правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – извършеното
дарение, като се е целяло извършване на покупко-продажба. ДА. зад
нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на
иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Освен това разпоредбите на чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД и на чл. 17, ал. 1 ЗЗД не са в противоречие една с друга -
нищожни са, както абсолютно симулативните, така и относително
13
симулативните сделки.
В случая, настоящият съд е квалифицирал исковете, като такива за
разкриване на относителна симулация, с оглед твърденията на ищците,
че е налице привиден договор за дарение, прикриващ договор за продажба.
Ищците са навели твърдения, че договорът, с който ответниците М. А. А. и А.
А. К. даряват на ответницата З. Д. 1/72 ид.ч. от имота е симулативен и
прикрива продажба /изложените твърдения в исковата молба и в
последващите уточнения, са в насока наличие на относителна симулация по
процесната сделка. Няма твърдения за абсолютна симулация/. По своя
характер договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, и за дарения по
принцип не възникват никакви насрещни задължения, освен морални такива,
за признателност към дарителя /чл. 227, б. „в“ от ЗЗД/. Договорът за дарение
се основава именно дарственото намерение на дарителя, да отстъпи веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД нищожни са привидните договори. Привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
при относителна симулация – когато се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. В случая е нА.це
втората хипотеза – дали е налице относителна симулация между ответниците.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат
пълно и главно доказване, че договорът за дарение, сключен между
ответниците на ********* г., с който на З. Д. е прехвърлена 1/72 ид.ч. от
имота, е симулативен и че действителната воля на страните е била имотът да
бъде прехвърлен на посочената ответница възмездно чрез договор за
покупко-продажба /срещу заплащане на цена/. Това е така, защото за да бъде
установена симулативността на атакуваната сделка и прогласяването на
нейната нищожност, следва да бъде разкрито по безспорен, че страните по
сделката не са целели настъпването на правните последици на дарението, а е
налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. Привидната
сделка /симулативна/ е тази, по която волеизявлението се нуждае от
приемане, но със съгласието на другата страна не се желае нейното правно
действие /изцяло или частично/. При привидните сделки е нА.це едно
съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Или с други думи,
за да е нА.це привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да
съдържат, първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично
изявление, че не се иска правното й действие, като желаните последици от
нея са други.
Във връзка с възражението в отговора на исковата молба и
писмената защита на ответницата З. Д., че договорът за дарение не е
нищожен поради заобикаляне на закона, настоящият съд намира за
необходимо да посочи, че това действително е така и такъв иск няма
предявен. В Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС по т.д. №
5/2012 г., ОСГК е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че когато
14
с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в
съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата
идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото
лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на
закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – „Когато надареното, външно за
съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и
останалата част от собствената на продавача идеална част от имота,
резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от
недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен“. Няма правна пречка
обаче съглашението да е нищожно на друго основание – например по чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД като симулативно, какъвто е предметът на настоящото
производство. В настоящия случай както се посочи не е предявен иск за
нищожност на процесното дарение с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, поради заобикаляне на закона, когато би се приложило Тълкувателното
решение или иск за обявяване за нищожно на дарението поради липса на
основание – вж. и доклада по делото. Ищците не са твърдели, че сделките са
сключени при заобикаляне на закона и поради това тези въпроси са извън
предмета на делото. Действително няма заобикаляне на закона, ако с дарение
или замяна на малък дял третото лице бъде направено съсобственик и така се
открие възможност да му бъде продаден и друг, по-голям дял без
ограничението на чл. 33 ЗС, но няма обаче решение на ВКС или на друг съд,
което да приема, че симулацията на дарение и прикриването на продажба са
позволени и не подлежат на разкриване, ако целят преодоляване на чл. 33, ал.
2 ЗС /така напр. решение № 451/25.11.2019 г. на Пазарджишки окръжен
съд по в.гр.д. № 650/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 266/27.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 538/2020 г., IV г.о./.
По отношение на основателността на исковете ще се посочи, че
както е разяснено в решение № 40/07.04.2020 г. на ВКС по гр.д. №
2383/2019 г., IV г.о., по предявен иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД от
ищеца не следва да се очаква да представи т.нар. „обратно писмо“. Такъв
документ обичайно съставят страните по привидния договор и в него
засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя воля, а и за
прикритото съглашение /когато такова има/. Ищецът е трето лице за договора
лице и той очаквано не може да представи т.нар. „обратно писмо“. Ако такъв
документ е съставен, той се намира в ответниците /в страните по привидния
договор/. С оглед на това, допустимо е да бъде проведено пълно доказване
на симулативния характер на договора чрез поредица от косвени
доказателства /индиции/, водещи до този извод /така и решение №
403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г. о./. Вж. и решение №
15
72/25.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о. решение №
656/04.07.2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 357/2022 г., в които
се сочи, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез
изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с
оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на
страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен
факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат
е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни,
следва подробно да се разгледат и проверят събраните по делото
доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на
ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени
доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства
пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти,
която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Следва да се
посочи още, че симулацията може да бъде разкривана, както с писмени
доказателства, така и с гласни, като в настоящият случай, доколкото на
относителна симулация се позовават ищците, които са трети лица за
атакуваната сделка, съгласно чл. 165, ал. 3 ГПК, ограниченията по чл. 165, ал.
2 ГПК не се отнасят до тях /така напр. определение № 164/10.03.2021 г. на
ВКС по гр.д. № 2208/2020 г., IV г.о., определение № 317/21.06.2019 г. на
ВКС по гр.д. № 4850/2018 г., II г.о. и сочената в него съдебна практика,
решение № 1***/25.11.2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. №
1371/2022 г./
В случая настоящият съд при разглеждане на тези искове намира, че
еднаквите случаи следва да бъдат разрешавани еднакво и поради това при
обсъждане на фактите по делото изцяло се позовава на съдебната практика
обективирана във влезли в сила съдебни актове – решение № 40/07.04.2020 г.
на ВКС по гр.д. № 2383/2019 г., IV г.о., решение № 190/05.12.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 3440/2013 г., I г.о., решение № 1526/01.11.2018 г. на
Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1317/2018 г. /недопуснато до
касационно обжалване с определение № 281/03.06.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 1217/2019 г., I г.о./, решение № 328/27.10.2022 г. на Хасковски окръжен
съд по в.гр.д. № 433/2022 г. /недопуснато до касационно обжалване с
определение № 1637/13.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 532/2023 г., IV г.о./,
решение № 409/30.08.2019 г. на Великотърновски окръжен съд по в.гр.д.
№ 366/2019 г., решение № 339/28.07.2022 г. на Плевенски окръжен съд по
в.гр.д. № 318/2022 г., решение № 379/08.05.2019 г. на Бургаски окръжен
съд по в.гр.д. № 301/2019 г. постановени при редица еднакви факти, които
бяха установени в хода на настоящото съдебно производство. Съобразявайки
посочените влезли в сила съдебни актове, настоящият съд приема, че
исковете с правна квА.фикация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17,
ал. 1 ЗЗД са основателни като при съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, може да се изгради извод за привидност на
16
договора за дарение, прикриващ продажба поради следните
взаимосвързани обстоятелства:
1/ Двата договора /за дарение и продажба/ са сключени на една и съща
дата – ********* г., при един и същ нотариус и са с поредни номера – **и **,
тоест сключени са непосредствено един след друг в непосредствена
последователност, вкл. за извършване на сделките са използвани едни и същи
документи, 2/ Подарената идеална част от цялото имущество е 1/72 -
представляваща 1,38% от целия имот и 2,76% от притежаваната от
ответниците ½ ид. част. В стойностно изражение при цена от 9000,00 лв. за
35/72 ид. части, то стойността на 1/72 ид.части е 257,00 лв. Казаното означава,
че тя е в такъв размер, че не представлява самостоятелен предмет на
разпореждане, както и няма самостоятелна стойност. Извършените правни
действия по сключване и изпълнение на договора за продажба сочат на
формирана воля между съконтрахентите за продажба на целия имот срещу
уговорената цена, а не за безвъзмездно разпореждане с идеална част от него,
която в случая е незначителна. Макар да е налице свобода на договаряне и
при определяне на цената страните да не са обвързани от средните пазарни
размери, обстоятелството, че се подарява толкова малка част е поредна
индиция, че всъщност намерението на страните е било за възмездно
разпореждане с имота, а уговорената цена е била за всичките 36/72 ид.ч., а не
само за 35/72 ид.ч. /само тези две обстоятелства са били достатъчни за
уважаването на исковете в решение № 1526/01.11.2018 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1317/2018 г. /недопуснато до касационно обжалване
с определение № 281/03.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1217/2019 г., I г.о./, 3/
Цената е заплатена изцяло и в брой на купувача към момента на сключването
на договорите за дарение и за покупко-продажба – в деня на подписване на
нотариалния акт за покупко-продажба, а очевидно и на договора за дарение,
тъй като тези два договора за сключени непосредствено един след друг. Тези
облигационни взаимоотношение между продавачите и купувачката сочат на
намерението на купувачката да получи продажната цена на целия имот, което
също опровергава съществуването на дарствено намерение при
разпореждането с част от него. Ответникът М. А. А. директно заяви в о.с.з.
на 26.04.2024 г., че продажната от 9000,00 лв. е заплатена дори преди
сключване на договора за дарение /така и решение № 40/07.04.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 2383/2019 г., IV г.о./, 4/ От показанията на разпитаните
свидетели, посочени от ищците, се установява, че ответникът М. е обявил
още през август-септември 2023 г. неговия дял за продажба, като е имал
неразбирателства със своя брат К. и не е искал да продаде имота на него.
Впоследствие го е продал на ответницата З. Д.. Горните изводи на настоящия
съд не могат да бъдат разколебани от показанията на свидетеля Р. С. и
обясненията на ответницата З. Д. /която както посочи не може да чете или
пише/ дадени по реда на чл. 176 ГПК, тъй като те не могат да посочат нито
как са решили една част да се дари, а друга да се продаде, нито как е
определена продажната цена на продадената част. Единствено многократно
17
повториха, че нотариусът решил какво ще се подарява и какво ще се
продава. Отделно от това ответницата З. Д. заяви, че е живеела в *********
когато разбрала, че имота се продава, пристигнала септември в България и
октомври се разбрА. да изкупят имота и да направят дарението. Посочените
показания не са в състояние да опровергаят или поне да внесат съществено
колебание в изводите на настоящия съд относно действителното намерение на
страните по сделката. Показанията им като цяло са общи и без никаква
конкретика кога е решено да има „дарение“, като отново прави впечатление
няколкократното позоваване на решение на нотариуса. А неговото решение
по какъв начин да изповяда сделките явно може да бъде както с оглед реално
намерение за сключване на договор за дарение, така и с оглед обсъждане на
варианти за разпореждане с имота по начин, който да доведе като краен
резултат до изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС спрямо
съсобствениците, 5/ Ответниците М. А. А. и А. А. К. от своя страна заявиха,
че целта на изплащане на продажна цена от страна на З. Д. била фактическо
възстановяване от нея на преходно заплатени от тях нотариални такси /нещо,
което З. Д. не споменава като причина/, а иначе нямало проблем да й дарят
цялата си ид. част от имота. Не е ясно обаче как се съчетава дарственото
намерение на толкова малка ид. част от страна на дарителите с тяхното
реално намерение да възстановят заплатени от тях нотариални такси в
предходен момент чрез извършване на покупко-продажба в същия момент
отново на З. Д., т.е. в рамките на един и същи ден страните по договорите
изменят своите отношения от благодарност към възмездна сделка. Освен
това и тези двама ответници заявиха, че нотариусът решил какво ще се
подарява и какво ще се продава, 6/ Близките отношения между М. А. А. и
А. А. К. от една страна и надарената ответница З. Д. /каквито твърдения
излагат както всички ответници, така и св. Р. С./, поставят въпроси, които не
намират отговор нито в останА.те доказателствени средства, нито в тезата на
самите ответници: защо първите двама ответници не облагодетелстват З. Д.
като са имА. подобно намерение и защо, за да направят подобно
облагодетелстване, дарителите са намерили за уместно да продадат на
ответницата по-голямата част от правата си върху недвижимия имот и да
дарят незначителната 1/72 идеална част, с цел възстановяване на нотариални
такси, които вече са били заплатени в предходни моменти /така и решение №
409/30.08.2019 г. на Великотърновски окръжен съд по в.гр.д. № 366/2019 г./,
7/ Твърдението на ответниците М. А. и А. К. по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, че
като благодарност за услугите, които З. Д. им е правила при тяхното
устройване в ********* и те й дарили част от къщата са и в пряко
противоречие с формалната логика. От една страна защо ответниците М. А. и
А. К. не са оказали тази благодарност на ответницата З. Д. след като тя е
извършила услугите в предходен момент – тяхното устройване в *********, а
непосредствено преди продажбата и от друга страна, каква благодарност е
изразена с дарение на 1/72 част от 1/2 идеалната част на ответниците, която
идеална част е на стойност поне 9000,00 лева /така нотариалния акт за
18
покупко-продажба/, съответно стойността на дарената част е 257,00 лв.,
докато таксите по продажбата са 469,00 лв., 8/ От показанията на
разпитаните свидетели, посочени от ищците, вкл. самите изявление на
страните братята М. и К. се установява, че съсобствениците на процесния
имот, не са можели да постигнат съгласие за него, имали са неразбирателство
и разногласия, дори двамата братя не са общували помежду си. Това е
логичен водещ мотив за последвалите действия – прехвърляне на идеални
части от имота чрез дарение, в който случай законът не изисква съгласието на
другите съсобственици и продажба на останалите части на новия
съсобственик, в който случай не е необходимо имотът да се предлага на
съсобствениците. Тези обстоятелства водят до извода, че дарението е
извършено единствено с цел купувачът да стане формално съсобственик и да
се преодолее забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС. Сключеният между страните като
привиден договор за дарение на 1/72 ид.ч. от процесния имот е
недействителен. Той е породил правните последици на прикрития с него
договор за продажба. По този начин, съсобственикът се е разпоредил със
своята идеална част без да предложи на друг съсобственик да я изкупи, което
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. В резултат на това
за ищците е възникнало субективното потестативно право да изкупят
процесния имот от купувача по договора.
От обсъдените в предходния абзац писмени и гласни доказателства,
настоящият съд намира, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
№ **, том ***, рег. № *****, дело № **** от ********* г., като привиден и
прикриващ покупко-продажба. Действителната воля на страните е била те да
се обвържат по възмезден начин, а крайната цел на дарението е била да бъде
избегнато правото на изкупуване от другия съсобственик на имота.
Категорични в тази насока са както обективните факти установени по делото,
така и показанията на свидетелите, вкл. обясненията на страните по реда на
чл. 176, ал. 1 ГПК. По делото не се събраха категорични доказателства, които
да обосноват щедростта на първите двама ответници към третата ответница
предвид изнесеното от самите тях, че от една страна нотариусът решил така
да бъдат извършени сделките и от друга страна, че надарената всъщност
следвало да поеме разхода за предходни нотариални такси заплатени от
дарителите във връзка със същия имот и това обусловило продажбата на по-
голямата част. Както се посочи няма пречка симулацията да бъде разкрита и
на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята
съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава /така
решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., I г.о./. При така
установеното, настоящият съд намира, че страните по договора за дарение, са
сключили една привидна сделка, прикриваща действителните им намерения, а
именно, сключването на договор за покупко-продажба. Поради изложените
съображения, неоснователни са възраженията на ответниците, че договорът за
19
дарение е валиден и е сключен в знак на благодарност за помощ осъществена
от З. Д. при преместването на другите двама ответници в *********.
Неубедително звучи довода, че първите двама ответници са приели за
помощта при тяхното устройване в *********, З. Д. да получи дарение на
минимални части от къщата и веднага след това отношенията между страните
са станА. възмездни и то с цел поемане на предходно заплатени нотариални
такси от първите двама ответници. Отделно от това цената е заплатена изцяло
и в брой от купувача дори преди сключване на договора за дарение /така
изрично заяви ответникът М. А. А./. Тези облигационни взаимоотношение
между продавачите и купувача сочат на намерението на купувача да получи
продажната цена на целия имот, което също опровергава съществуването на
дарствено намерение при разпореждането с част от него.
При съвкупната преценка на доказателствените източници – писмени и
гласни доказателства, ценени в своята взаимовръзка и допълване, настоящият
съд намира, че по делото е установено, че чрез договора за дарение на 1/72
ид. ч. ответниците са прикрили действителната си воля за продажба на тази
идеална част, ведно с останалите 35/72 ид.ч., т.е. всички тези косвени факти
и обстоятелства в логичната си последователност водят до извод, че
договорът за дарение е симулативна сделка, прикриваща договор за покупко –
продажба. Съобразно това договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не
от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание
за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Както се посочи,
в Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС, постановено по т.д. №
5/2012 г., ОСГК е прието, че когато с договор за дарение се отчужди идеална
част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие
с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици, съгласно чл.
33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД,
но това не изключва възможността да се твърди, че дарението прикрива
продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице.
Поради това, тази сделка се явява привидна и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД нищожна, а приложение следва да намери прикритата сделка съгласно
чл. 17, ал. 1 ЗЗД, която е покупко-продажба. За нея са налице всички
изисквания за действителността й – спазена е формата и има съгласие между
страните за съществените й признаци – всички притежавани от ответниците
ид. ч. от имота да бъдат продадени на З. Д. за цена от 9000,00 лв. Двата
договора между ответниците от 04.10.2023 г. инкорпорират едно общо
съглашение за покупко-продажба, поради което явната сделка за дарение се
явява нищожна като симулативна, а прикритата валидна и именно тя обвързва
страните. Симулацията следва да бъде разкрита и следва да бъде обявена за
вА.дна действителната сделка – покупко – продажба. Ето защо, предявения
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД се явява
основателен. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното
20
между тях съглашение, с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
С оглед изложеното по-горе, по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД, настоящият съд прие, че договорът за дарение е нищожен, като
привиден. В случая, както бе посочено по-горе, съдът е квА.фицирал иска,
като такъв за разкриване на относителна симулация, с оглед твърденията на
ищеца, че е налице привиден договор за дарение, прикриващ договор за
продажба. Тъй като договорът за дарение, е сключен в предвидената от закона
форма-нотариален акт, съдът приема, че прикритата сделка покупко-
продажба, е валидна, и съответно следва да се приложат правилата за
продажбата - чл. 183 и сл. от ЗЗД. Договорът за покупко-продажба е
формален и консенсуален, и купувачът по един валиден договор, придобива
собствеността върху вещта, предмет на договора, със сключването му. В
случая, по делото се установява, че е налице една валидна правна сделка,
обвързваща страните по нея - продавач - ответниците М. А. А. и А. А. К. и
купувач- ответницата З. Д.. Въз основа на този валиден договор за покупко-
продажба, купувачът – ответницата З. Д. е придобила правото на собственост
на процесните 36/72 ид.ч., от описания недвижим имот. Поради това
предявеният иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, също е основателен и
следва да бъде обявен за действителен договор за покупко-продажба, с
предмет- 36/72 ид. ч. от описания недвижим имот, сключен между
ответниците М. А. А. и А. А. К. и ответницата З. Д..
3/ По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:
Поради сбъдване на положителната процесуално условие, под което е
предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също следва да бъде
разгледане.
Нормата на чл. 33, ал. 2, изр. второ ЗС, искът за упражняване правото на
изкупуване се предявява в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при
липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече от датата на
узнаването от ищеца за извършената продажба /така решение №
72/01.07.1959 г. по гр.д. № 48/59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. на
ВКС по гр.д. № 943/59 г., І г.о.; решение № 100/95/01.03.1995 г. на ВКС по
гр.д. № 1430/93 г., ІV г.о., определение № 49/04.02.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 45/2009 г., I г.о., определение № 24/15.01.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№
475/2009 г., II г.о. и решение № 197/03.08.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1430/2010 г., І г.о./. В тежест на ищците е да установят спазването на срока.
Нещо повече, в случая ответниците въобще не са предлагА. на останА.те
съсобственици да изкупят тяхната част от имота. В тази хипотеза, съгласно
решение № 209/19.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 750/2010 г., I г.о., срокът за
предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на
узнаване на договора за продажба. По настоящето дело обаче е ирелевантно
кога ищците са узнали за сключването на процесните сделки, тъй като от
доказателствата по делото се установи, че те са сключени на 04.10.2023 г., а
исковете за изкупуване са предявени на 04.12.2023 г., поради което
21
преклузивният срок е спазен, дори ако същият се счита започнал да тече от
извършване на сделките. Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за
последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове,
доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално
право на изкупуване /така решение № 121/21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
862/2012 г., II г. о./.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде
своята част от недвижим имот на трето лице, само след като предложи на
другите съсобственици да купят тази част при същите условия. В трайната си
практика /напр. решение № 50/01.06.1956 г. на ВС по гр.д. № 36/56 ОСГК/ ,
Върховният съд също посочва, че цитираната разпоредба следва да се тълкува
ограничително и че същата не намира приложение при сделки, които имат
безвъзмезден характер или такива, сключени с оглед личността на купувача.
Предложението следва да бъде направено в определена форма за доказването
му пред нотариуса – писмено; поканата следва да съдържа всички условия, в
т.ч. и цената, които съсобственикът – инициатор предлага и на третите лица, с
които ще договаря, ако другите съсобственици не желаят изкупуването;
съсобственикът – инициатор следва да декларира писмено пред нотариуса, че
съсобствениците му са отказА. да изкупят частта му при условията, при които
той осъществява продажба на трето лице. При неспазване на това изискване,
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика, да предяви иск
за изкупуване на съответната част от имота, който иск следва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата, а в случаите, когато липсва покана до
съсобствениците, този срок започва да тече от момента на узнаването за
извършената разпоредителна сделка. Разпоредителната сделка, при която чл.
33, ал. 2 ЗС намира приложение, може да е само валиден договор за покупко-
продажба.
Следователно за установяване на възникнало за ищците право на
изкупуване и съответно за основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС следва
да се установят следните предпоставки: 1. съсобственост върху недвижим
имот между ищеца и прехвърлителя по процесния договор; 2. сключен
договор за продажба на част от имота от съсобственик на трето за
съсобствеността лице; 3. на съсобственика-ищец да не е предлагано от
продавача да закупи идеалната част-предмет на процесния договор при
условията, при които тя впоследствие е продадена, или различните в
сравнение с това предложение условия по сключения договор за продажба да
са привидни и във вреда на съсобственика-ищец.
В случая както се посочи, настоящият съд установи, че искът е
предявен в рамките на двумесечния преклузивен срок, от датата на
сключването на договора – 04.10.2023 г. Съгласно поставения щемпел на
исковата молба, същата е депозирана в Старозагорски районен съд на
04.12.2023 г. Не се спори, че ответниците не са направили предложение на
ищците да изкупят дяловете им на собственост върху къщата. По делото,
22
както бе посочено по-горе, е постановено за безспорно, че ищците К. А. К. и
Д. Г. И. и ответниците М. А. А. и А. А. К. са били съсобственици, по
отношение на процесния недвижим имот, подробно описан по-горе.
Безспорно по делото се установи също, че ответниците М. А. А. и А. А. К.
валидно са се разпоредили с притежаваните от тях ид.части от процесния
имот, чрез сключването на договори за покупко-продажба, с купувач –
ответницата З. Д.. И двата договора са сключени в предвидената от закона
форма и са настъпили техните правни последици. По делото няма твърдения
за симулативност на посочената продажна цена по договора за покупко-
продажба. Поради това по отношение на ищците следва да бъде признато
правото да ги изкупят при цена от 9000,00 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са нА.це всички предпоставки
за уважаване на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал.
2 ЗС, същият следва да бъде уважен, и се допусне изкупуване в полза на
ищците К. А. К. и Д. Г. И. на продадените от ответниците М. А. А. и А. А. К.
общо 36/72 ид. част от процесния имот, срещу заплащане на цена в размер на
9000,00 лв. – в полза на ответницата З. К. Д. в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение- арг. чл. 33, ал. 3 ЗС.
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат ищците. По отношение на адвокатското възнаграждение и с
оглед възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК по исковете с правно
основание чл. 26, ал. 1, изречение първо, предл. пето ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД
адвокатското възнаграждение се определя на 1500,00 лв. при отчитане на чл.
7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – данъчната/пазарната оценка на дарената идеална част е
минимална и поради това се определя минималния размер на вида сделка –
1500,00 лв. /а не претендираните 1600,00 лв./ и при отчитане на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – цената на иска за изкупуване е 9000,00 лв. следователно
адвокатското възнаграждение е 1200,00 лв. – 400 лв.+10% от 8000,00 лв., а не
претендираните 1400,00 лв. Действително е налице задължение на
националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /поради противоречието й с чл. ***,
§ 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС/ - вж. подробни мотиви в определение №
1001/06.03.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 553/2024 г., III г.о., определение №
563/11.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024 г., II т.о., определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1908/2022 г., I т.о. постановени по
приложението решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, но в същите
съдебни актове на ВКС е прието, че минималните размери по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат за ориентир при определяне на справедливия размер. В
случая делото е с обичайната фактическа и правна сложност, приключило е в
две съдебни заседания, като са събирани писмени и гласни доказателства,
23
процесуалният представител на ищците се е явил и в двете съдебни
заседания.
По отношение на държавната такса ответниците следва да възстановят
на ищците сумата от 380,00 лв. заплатена при образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен по исковете с правна квА.фикация чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД сключеният между М. А. А., ЕГН:
********** и адрес: гр. **********, кв. „*********“, ул. „***********“ №
**и А. А. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, кв. „**********“, ул.
„*********“ № ** от една страна и З. К. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр.
**********, ул. „*******“ № **договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № **, том ***,
рег. № *****, дело № **** от ********* г. на 1/72 ид. част от
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
********** със застроена площ по удостоверение за данъчна оценка **кв.м.,
а по кадастрална скица с площ *** кв.м., построена с отстъпено право на
строеж в южната част на общинско дворно място, находящо се в гр.
**********, ул. „*******“ № **, цялото с площ *** кв.м., представляващо
поземлен имот № ************, с трайно предназначение - урбанизирана и
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, със стар
идентификатор *****/***************/, кв. **/*****/ по плана на града,
парцел **/*****/, при съседи по кадастралната скица: имот №***********;
имот №***********; имот № ***********; имот № ***********; имот №
***********, като привиден, с който се прикрива продажба за същата
идеална част от имота.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на К.
А. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ул. „*******“ № **и Д. Г. И.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ул. „*******“ № **срещу М. А. А.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, кв. „********“, ул. „********“ №
**, А. А. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, кв. „*********“, ул.
„********“ № ** и З. К. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ул.
„*******“ № **на недвижим имот - ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ********** със застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка **кв.м., а по кадастрална скица с площ ***
кв.м., построена с отстъпено право на строеж в южната част на общинско
дворно място, находящо се в гр. **********, ул. „*******“ № **, цялото с
площ *** кв.м., представляващо поземлен имот № **************, с трайно
предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
24
застрояване /до 10 м/, със стар идентификатор *****/************/, кв.
**/*****/ по плана на града, парцел **/****/, при съседи по кадастралната
скица: имот №***********; имот №***********; имот № ***********; имот
№ ***********; имот № *********** при уговорената между ответниците
цена от 9000,00 лв. /девет хиляди лева/, която сума К. А. К. и Д. Г. И. следва
да заплатят на купувача З. К. Д. в едномесечен срок от влизане на решението
в сила.
ИЗЯСНЯВА на К. А. К. и Д. Г. И., че съгласно чл. 31, ал. 3 ЗС, ако в
едномесечен срок от датата, на която решението е обявено, не платят цената
от 9000,00 лв. на З. К. Д., решението в частта по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще се
счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. А., ЕГН: ********** и
адрес: гр. **********, кв. „**********“, ул. „***************“ № **, А. А.
К., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, кв. „***********“, ул.
„**********“ № **и З. К. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ул.
„*******“ № **да заплатят на К. А. К., ЕГН: ********** и адрес: гр.
**********, ул. „*******“ № **и Д. Г. И., ЕГН: ********** и адрес: гр.
**********, ул. „*******“ № **сумата от 3080,80 лв. /три хиляди и
осемдесет лева/ представляваща направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
25