МОТИВИ
към присъда по НОХД № 363 по описа на Карловския
районен съд за 2012год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Б.Н.И. за това, че на 4.01.2012г. в землището на с. К., ***** област,
в отдел 131 „а”, представляващ горски фонд, стопанисван от Териториално
поделение „Държавно горско стопанство” – Р. , Ю.Д.П. ***, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, без редовно писмено позволително, е сякъл и извозил 1,5
пространствени куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб” на стойност
48,28 лв., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 вр. чл. 63 ал.
1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а ал. 6 от НК и му се определи административно наказание обществено порицание.
В
наказателния процес няма конституиран граждански ищец.
Подсъдимият
Б.Н.И. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл.
371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На
основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание от подсъдимия И. ще се ползва при постановяване на присъдата, без
да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява пред съда съжаление и критичност. Защитникът на
подсъдимия И. – адвокат С.Ш. моли за административно
наказание обществено порицание.
Съдът
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по
делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия И., дадено в съдебно
заседание, обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на
свидетелите Г.И. и А.Б., констативен протокол с. Л01А № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., справка от ТП ДГС – Р. от 15.05.2012г.,
справка от ТП ДГС – Р. от 20.04.2012г., договор от 01.09.2011г., характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., заключение на съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Р.Д., намери за установено следното:
Подсъдимият
Б.Н.И., ЕГН ********** е роден на ***г***, ***** област, ул. „*****” №
13. *** е и е *** гражданин. С *** образование е и е ученик в *** клас. *** и не е ***.
Подсъдимият
Б.И. *** заедно с родителите си. В началото на 2012 г. – през м. януари
останали без дърва за огрев и И. решил да отиде в гората над селото, за да
насече такива. На 4.01.2012 г. отишъл с каруца в гората над село К.,
съставляваща горски фонд - отдел 131 „а”
в землището на село К. , стопанисвана от Териториално Поделение Държавно
Горско стопанство – с. Р. от Ю.Д.П. ***, насякъл с брадва сурови дървета от дървесен вид „зимен дъб” с
дължина между 2 – 3 м., натоварил ги в каруцата и тръгнал да се прибира. На
горския път в същия отдел, малко след мястото, където бил отсякъл дърветата бил спрян за проверка от
служители на ТП ДГС – Р. – свидетелите Г.И. и А.Б.. При поискване на документи,
доказващи законния произход на дървата, подсъдимият отговорил, че не притежава
такива, като признал, че сам е отсякъл превозваните дърва от намиращата се в
непосредствена близост до пътя гора, защото нямали с какво да се топлят вкъщи,
показал на свидетелите и мястото, откъдето сякъл дърветата. Свидетелите
установили , че мястото, откъдето са сечени дървата съставлява отдел 131 „а”
съгласно лесоустройствения план, залесен с дървета от вида „зимен дъб” в
землището на село К. , стопанисвана от Териториално Поделение Държавно Горско
стопанство – с. Р. от Ю.Д.П. ***.
Дърветата не били маркирани с каквато и да било горска марка.
Свидетелите установили липсата на контролна марка върху превозваните от подсъдимия
дърва, както и че се касае за дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб”, 1,5
пространствени кубични метра, които били прясно отсечени. На място бил съставен констативен протокол
с.Л01А № *** от
4.01.2012г., но поради липса на възможност свидетелите не отнели превозваните
дърва На 11.01.2012г бил съставен и акт за установяване на административно
нарушение с Л01А № 000468, но подсъдимият отказал да го подпише. Отказът му бил
оформен с подпис на св. И.
Съгласно
справка от Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Р. , Ю.Д.П. ***
на подсъдимия И. не е издавано позволително за сеч и извоз на дървесина от
територията на стопанството.
Съгласно
назначената в досъдебното производство съдебно- психиатрична експертиза, макар
и непълнолетен към момента на извършване на деянието, подсъдимият И. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към
онзи момент е бил на горната граница на пълнолетието, психично здрав и с
нормални интелектуални възможности
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена
от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства,
съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези
доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт
обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Г.И. и А.Б.. Показанията на тези свидетели съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство като съответни на кредитираните от съдебния състав
доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Така признанието на подсъдимия И. намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства констативен протокол с. Л01А № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., справка от ТП ДГС – Р. от 15.05.2012г.,
справка от ТП ДГС – Р. от 20.04.2012г., договор от 01.09.2011г., характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., заключение на съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Р.Д., които заключения съдът намира
за изготвени с необходимите професионални знания и ги кредитира.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
235 ал. 6 във вр. с ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК. Същият на 4.01.2012г. в
землището на с. К., ***** област, в отдел 131 „а”, представляващ горски фонд,
стопанисван от Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Р., Ю.Д.П.
***, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, без редовно писмено позволително, е сякъл
и извозил 1,5 пространствени куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „зимен
дъб” на стойност 48,28 лева, като деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК подсъдимият
е осъществил, като е отсякъл и извозвал
с каруца дървен материал. Същият не е бил маркиран по установения в Закона за
горите ред. На И. не е било издавано позволително за сеч, събиране, добиване и
извозване на дървета или части от тях от държавната горска територия,
стопанисвата от ТП ДГС Р.. Отдел 131 „а” в землището на с. К., ***** област представлява
горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „Държавно горско стопанство”
– Р..
С оглед стойността на дървения материал настоящият състав намира, че
деянието правилно е квалифицирано като такова по чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, тъй като случаят се явява маловажен, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
доколкото в конкретния случай вредните последици от 48,28 лева. се явяват незначителни, а и
деецът не е с висока степен на обществена опасност, доколкото е с чисто съдебно
минало. Същото не е малозаначително, с оглед характера на нарушените обществени
отношения, които се засягат с посегателството, а и предвид обстоятелството, че макар
и на ниска стойност, дървеният материал не е малко количество.
Престъплението е извършено
умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че без да има
разрешение за това сече и извозва от горския фонд дървета и е целял този
резултат.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.
За престъплението, в което е
обвинен подсъдимият без редукцията по чл. 63 ал. 1 от НК, законът предвижда
наказание до една година лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до
триста лева. Подсъдимият не е осъждан. Настъпилите имуществени вреди в резултат
от престъплението са възстановени на ПТ -ДГС- Р. на 06.07.2012г., съгласно
представената в съдебно заседание квитанция към приходен касов ордер от същата
дата. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а ал. 6 вр. ал. 1
от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание обществено порицание, тъй като към момента на
извършване на деянието е бил непълнолетен. Постанови същото да се изпълни чрез
поставяне на информационното табло на Кметство К.. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е именно това наказание. Изводът на съда е основан на
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така
определеното наказание на подсъдимия И. съдебният състав счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо него към
извършване на престъпни деяния в бъдеще.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 103.00 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.