РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100023 по описа за 2024 година
Производството е образувано след изпращане на делото по чл. 118, ал.
2 ГПК с протоколно определение от 04.12.2023 г. по гр. д. № 299/2022 г. на РС
– Велинград.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от Щ. К. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***, чрез адв. И. Ц. от ПзАК, срещу „Кос
хол-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Костандово, община Ракитово, ул. „Индустриална зона“ № 1 и Г. К. Х. от гр.
Р., ул. ***, за възстановяване на запазената му част от наследството на баща
му К. Щ. Х., починал на 20.01.2022 г., чрез намаляване с 1/4 на извършеното
от наследодателя му в полза на ответното дружество дарение от 01.12.2015 г.
на търговското предприятие на ЕТ „Кос хол – К. Х.“, ЕИК *********,
обективирано в нотариално заверен договор рег. № 2587/01.12.2015 г. на
нотариус рег. № 156 НК, както и на извършеното в полза на брат му Г. Х.
дарение на недвижими имоти, обективирано в нотариален акт № 39 от
12.06.2012 г., том 3, вх. рег. № 772/2012 г. на СВ – Велинград, на основание чл.
30, ал. 1 от ЗН.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът Щ. Х. е законен наследник на К. Щ. Х., починал на 20.01.2022
г. /погрешно посочено 21.01.2022 г./. Останалите негови наследници са
1
съпругата му Ц. Т. Х. и другият му син Г. К. Х.. Твърди, че приживе
наследодателят е упражнявал търговска дейност като ЕТ „Кос хол – К. Х.“,
ЕИК *********. Излага, че на 01.12.2015 г. ЕТ със знанието и съгласието на
съпругата си Ц. дарил търговското си предприятие на „Кос хол-1“ ЕООД, в
което имало голям брой недвижими имоти, транспортни средства и активи,
подробно описани. Твърди, че извън предмета на договора останали още три
недвижими имота, които също принадлежали на търговското предприятие на
ЕТ, поради което счита, че те също са били прехвърлени с договора. Това са:
34/36 ид. ч. от 647/735 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на
гр. Батак, с площ от 735 кв. м.;
34/36 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с площ
от 1 590 кв. м., както и
28/36 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с площ
от 62 кв. м.
Активите на ЕТ са определени на 2 461 000 лева, а пасивите – на
сумата от 91 117.46 лв. – задължения по кредит към банка.
Твърди, че на 12.06.2012 г. с нотариален акт № 39, том 3, вх. рег. №
772/2012 г. на СВ – Велинград наследодателят К. Х. заедно с М. Щ. Д. дарили
на втория ответник Г. К. Х. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово,
с площ 613 кв. м., ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда и
три селскостопански постройки. Сочи, че от този имот наследодателят имал ½
ид. част.
Сочи, че на 02.12.2011 г. ЕТ „Кос хол – К. Х.“ и Ц. Т. Х. са дарили на
ищеца ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, целият с площ 412
кв. м., ведно с еднофамилна жилищна сграда.
Твърди, че е приел останалото от баща си наследство по опис.
Поддържа, че в наследството има и други недвижими имоти:
½ ид. ч. от офис № 13 с площ от 19.51 кв. м., находящ се в сграда в УПИ
VІІ-адм. обслужване и търговия, кв. 26 по плана на гр. Ракитово;
½ ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Батак с площ от
45 кв. м.;
½ ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Батак с площ от
11 кв. м.;
½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово с площ от
2 971 кв. м.;
2
½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово с площ от
1 801 кв. м.
Сочи, че към датата на откриване на наследството в разплащателна
сметка в „Райфайзен Банк България“ ЕАД баща му имал сума в размер на 47
929.80 лева, а в депозитната 114 931.57 лева.
Твърди, че чрез извършените дарения наследодателят е нарушил
разполагаемата си част и по този начин е накърнил запазената част на ищеца в
размер на ¼, съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН. Излага, че на основание чл. 33 от ЗН
намаляването на даренията следва да започне от последното по време (това на
търговското предприятие) към следващото (това на брат му). Моли за
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците, чрез адв. Г. П. от АК –
Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
считайки ги за неоснователни. Не оспорва, че наследници по закон на К. Х. са
съпругата му Ц. Х. и двамата му сина – Щ. Х. и Г. Х.. Не е спорно, видно от
ТРРЮЛНЦ, че ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е бил регистриран през 1992 г. и заличен
като търговец на 07.12.2015 г. Твърди, че ищецът не доказва правото на
собственост на ЕТ върху описаните в договора за прехвърляне на търговското
предприятие имоти и МПС. Оспорва довода, че с договора за дарение на
търговското предприятие на ЕТ се прехвърля собствеността и върху трите
недвижими имота, находящи се в гр. Батак, тъй като те не се съдържат в
текста на същия. Нещо повече – тези имоти са прехвърлени от наследодателя
и съпругата му на „КОС ХОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, което не участва по
делото. Твърди, че видно от процесния договор не се прехвърля собствеността
върху трите сгради в ПИ с идентификатор *** – тези от ** до ** Не се спори
по сумите, които К. Х. е имал в „Райфайзен Банк“ по разплащателната и
депозитната си сметка (вж. и откритото съдебно заседание от 10.05.2024 г.).
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
накърнена запазена част от дарствените разпореждания на наследодателя му в
полза на двамата ответници и искане за намаление на същите до съответен
размер в посочена последователност.
Страни в производството по това искане са наследникът, който е заявил
претенцията и ползващото се от дарственото или завещателно разпореждане
лице. Другите наследници с право на запазена част не са страни в това
производство – Решение № 244 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012
3
г., ІІ г. о.
Правото на всеки наследник със запазена част е отделно от правата на
неговите сънаследници и е независимо от тях. Наследниците със запазена част
не са необходими другари в производството по иска по чл. 30 от ЗН, предявен
от един от тях. Затова всеки от тях може да предяви отделно и самостоятелно
иска по чл. 30 от ЗН без участието на другите наследници със запазена част.
По делото се установиха разпоредителни сделки (дарение и след това
продажба) в полза на „КОС – ХОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, което не участва
по делото. Следва да се посочи, че отделните облагодетелствани със
завещателни и дарствени разпореждания са обикновени другари по предявен
срещу тях иск по чл. 30 от ЗН на наследника, който твърди, че запазената му
част от наследството е накърнена. От волята на ищеца по иска по чл. 30 от ЗН
зависи дали ще предяви иск срещу всеки от облагодетелстваните със
завещания и дарения, като предявяването на иска срещу всички тях не е
предпоставка за неговата допустимост – така Решение № 65 от 27.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1526/2018 г., І г. о.
Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това
право спрямо лица, които не са наследници по закон (както е в настоящия
случай досежно ответното дружество), необходимо е той да е приел
наследството по опис – чл. 30, ал. 2 от ЗН. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2013 г.
ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис е материална (а не
процесуална) предпоставка за реализиране право да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване.
ІІ. Настоящият състав установи, че е налице противоречиво решаване
на въпроса оценяем или неоценяем е иска по чл. 30 от ЗН.
Едното становище е изразено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3
от ГПК Определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1507/2021 г., I г. о., според което искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазена част от наследство е неоценяем, като съставът е изложил, че не
споделя тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от
наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то има друг
предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно
разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 4 ГПК.
4
Второто становище е изразено в постановените по реда на чл. 288 от
ГПК Определение № 60252 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2021 г., II
г. о., Определение № 26/2.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, І г. о.,
Определение № 336/25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.,
където по аргумент от т. 1 А и 1 Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем,
тъй като с него се защитава имуществено право.
Въпреки че постановените по чл. 288 от ГПК определения не
представляват съдебна практика според ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело №
2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а такова значение имат определенията по чл. 274,
ал. 3 от ГПК, при произнасяния на Апелативен съд – Пловдив при спорове за
подсъдност на основание чл. 122 от ГПК, преобладаващата част от
определенията са в смисъл, че искът по чл. 30 от ЗН е оценяем, като предметът
на делото има парична оценка по смисъла на чл. 68 от ГПК и доколкото
посредством иска по същество се атакуват извършени от наследодателя
сделки, той има облигационен, а не вещен характер, независимо от неговите
последици, които биха се отразили на правото на собственост, при което
цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – от
стойността на договора и съобразно претендирания размер на намалението, а,
когато той има за предмет вещни права върху имот – в размерите по т. 2 от
данъчната оценка на имота – така Определение № 161 от 15.04.2022 г. на ПАС
по в. ч. гр. д. № 180/2022 г., Определение № 314 от 11.09.2023 г. на ПАС по в.
ч. гр. д. № 398/2023 г., Определение № 76 от 1.03.2023 г. на ПАС по в. ч. гр. д.
№ 97/2023 г., Определение № 282 от 14.07.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. №
321/2022 г., Определение № 412 от 8.11.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. №
534/2022 г.
В обратен смисъл са Определение № 167 от 10.05.2023 г. на ПАС по в.
ч. гр. д. № 245/2023 г. и Определение № 260111 от 1.03.2021 г. на ПАС по в. ч.
гр. д. № 124/2021 г., според които искът по чл. 30 от ЗН е неоценяем.
В Определение № 314 от 11.09.2023 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 398/2023
г. се приема, че по начало при наличие на противоречива съдебна практика, в
интерес на правната сигурност и на охраната на интересите на страните е с
оглед нормата на чл. 270, ал. 4 от ГПК делото да бъде разгледано от окръжния
съд.
С оглед гореизложеното, настоящият състав е приел, че искът е
оценяем и е в размер на квотата на претендираното намаление, а именно 1/4
от 145 317.17 лева, т. е. искът е с цена от 36 329.29 лева, което според
5
правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК определя подсъдност на спора пред ОС –
Пазарджик.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, видно е и от удостоверение за наследници, че К.
Щ. Х. е починал на 20.01.2022 г., като е оставил наследници по закон
съпругата си Ц. Т. Х. и двамата си синове – ищеца Щ. К. Х. и ответника Г. К.
Х..
Видно от публичния ТРРЮЛНЦ, ЕТ „Кос хол – К. Х.“, ЕИК *********,
собственост на К. Х., е заличен търговец, считано от 07.12.2015 г.
С нотариално заверен Договор от 01.12.2015 г. К. Щ. Х., в качеството на
ЕТ „Кос хол – К. Х.“, със знанието и съгласието на съпругата си Ц. Х.,
прехвърля безвъзмездно на „Кос хол-1“ ЕООД, представлявано от управителя
Г. Х. правото на собственост върху търговското си предприятие, ведно с
фирмата на търговеца, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, създадени при осъществяване на търговската дейност /фактически
положения и отношения, създадена организация на работа, клиентела, връзки,
източници на доставяне и др./, включващи всички изброени в пункт първи на
договора недвижими имоти, МПС и ППС, както следва:
1) ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, община
Ракитово, с площ от 3 587 кв. м., с начин на трайно ползване: за дърводобивна
и дървообработваща промишленост, придобит с Договор № 76/17.11.2000 г. за
покупка на държавна частна земя по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, ведно с
построените в него: Промишлена сграда с идентификатор ***.**, с площ от
550 кв. м., Промишлена сграда с идентификатор ***.**, с площ от 185 кв. м. и
Склад ***.**, с площ от 299 кв. м.; В тази връзка възражението на
ответниците, че с процесния договор не се прехвърля собствеността върху
трите сгради в ПИ с идентификатор *** – тези от ** до **, е неоснователно.
2) 1984/3412 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.
Костандово, община Ракитово, с площ от 3 412 кв. м., с начин на трайно
ползване: за дърводобивна и дървообработваща промишленост, придобит с
нотариален акт № 465/23.12.1999 г., том ІІІ, рег. № 3877, н. д. № 595/99 г. и
нотариален акт № 47/25.02.2000 г., том І, рег. № 638, н. д. № 69/2000 г., и двата
на нотарис рег. № 156 НК, ведно с ½ ид. ч. от построените в него сгради:
Дърводелска работилница с площ от 326 кв. м., Селскостопанска сграда с
идентификатор ***.**, с площ от 184 кв. м., Промишлена сграда с
идентификатор ***.**, с площ от 185 кв. м., Склад идентификатор ***. **, с
6
площ от 153 кв. м. и Сграда за енергопроизводство с идентификатор ***.**, с
площ от 9 кв. м.;
3) ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, община
Ракитово, с площ от 1 298 кв. м., с начин на трайно ползване: Нива, 10
категория, м-ст: „Полени“, придобит с нотариален акт № 101/10.04.2014 г.,
том І, рег. № 597, н. д. № 95/2014 г. на нотарис рег. № 156 НК;
4) ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, община
Ракитово, с площ от 845 кв. м., с начин на трайно ползване: Нива, 10
категория, м-ст: „Полени“, придобит с нотариален акт № 177/27.05.2014 г.,
том І, рег. № 2174, н. д. № 276/2014 г. на нотарис рег. № 541 НК;
5) 45/135 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.
Костандово, община Ракитово, с площ от 1 741 кв. м., с начин на трайно
ползване: Нива, 10 категория, местност: „Стопански двор“, придобит с
нотариален акт № 48/11.02.2014 г., том І, рег. № 605, н. д. № 48/2014 г. и
нотариален акт № 159/19.05.2014 г., том І, рег. № 1974, н. д. № 158/2014 г. и
двата на нотарис рег. № 541 НК;
6) ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, община
Ракитово, с площ от 6 539 кв. м., с начин на трайно ползване: Мочурище, 7
категория, м-ст: „Долна зеленка“, придобит с Договор от 19.12.2014 г. за
продажба на общински имот по реда на ЗОС.
7) Лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ***, цвят: светлосив
металик;
8) Лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ Матик“, рег. № ***, цвят:
черен металик;
9) Лек автомобил „Нисан Мурано“, рег. № ***, цвят: сив;
10) Ремарке за товарен автомобил марка „Автомобилно“, рег. №
***, цвят: светло сив;
11) Специален автомобил марка „МАН модел 19.403“, рег. № ***,
цвят: черен;
12) Товарен автомобил марка „МАН модел ТГ 410 А“, рег. № ***,
цвят: червен;
13) Товарен автомобил марка „МАН модел 26.272“, рег. № ***,
цвят: резеда/черен;
14) Полуремарке марка „Шмитц модел С 01“, рег. № ***, цвят:
жълт;
7
15) Ремарке за товарен автомобил марка „Кьогел модел Н12“, рег.
№ ***, цвят: винено червен;
16) Специален автомобил марка „Мерцедес модел Унимог 424 В“,
рег. № ***, цвят: маслено зелен;
17) Товарен автомобил марка „МАН модел 25.322“, рег. № ***,
цвят: зелен/сив;
18) Ремарке за товарен автомобил марка „Шварцмюлер“, рег. №
***, цвят: син;
19) Ремарке за товарен автомобил марка „Естепе модел Емав 18“,
рег. № ***, цвят: червен;
20) Товарен автомобил марка „Форд модел Транзит“, рег. № ***,
цвят: бял;
21) Влекач марка „Мерцедес модел 1846 ЛС Актрос“, рег. № ***,
цвят: син;
22) Товарен автомобил марка „ОАФ модел 33.422 ДФА“, рег. №
***, цвят: син/жълт;
23) Специален автомобил марка „МАН модел 33.463 ДФЛС“, рег.
№ ***, цвят: бял/черен;
24) Сортиминтно ремарке марка „Фарма модел СТ5, 1-8“, цвят:
зелен/сив.
С нотариални актове № 191, т. 4, дело № 490/2010 г. (за дарение), № 1,
т. ІХ, дело № 880/2013 г. (за покупка), № 1, т. Х, дело № 950/2013 г., № 80, т.
ІХ, дело № 735/2014 г. (за покупка), № 116, т. Х, дело № 931/2014 г. (за
покупка) и № 30, т. 11, дело № 1029/2014 г. (за покупка) по описа на СВ –
Пещера, ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е придобил собствеността върху следния имот,
представляващ: 34/36 ид. ч. от 647/735 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по
ККККР на гр. Батак, с площ от 735 кв. м., язовир Батак – Зона А, начин на
трайно ползване: за друг вид озеленени площи.
С нотариални актове № 141, т. 7, дело № 843/2010 г. (за дарение), № 1,
т. ІХ, дело № 880/2013 г. (за покупка), № 1, т. Х, дело № 950/2013 г. (за
покупка), № 80, т. ІХ, дело № 735/2014 г. (за покупка), № 116, т. Х, дело №
931/2014 г. (за покупка) и № 30, т. 11, дело № 1029/2014 г. (за покупка) по
описа на СВ – Пещера, ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е придобил собствеността върху
следния имот, представляващ: 34/36 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по
ККККР на гр. Батак, с площ от 1 590 кв. м., м-ст „Голака“, начин на трайно
8
ползване: Ливада, 7 категория.
С нотариални актове № 141, т. 7, дело № 843/2010 г. (за дарение), № 1,
т. ІХ, дело № 880/2013 г. (за покупка), № 1, т. Х, дело № 950/2013 г. (за
покупка), № 116, т. Х, дело № 931/2014 г. (за покупка) и № 30, т. 11, дело №
1029/2014 г. (за покупка) по описа на СВ – Пещера, ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е
придобил собствеността върху следния имот, представляващ: 28/36 ид. ч. от
ПИ с идентификатор *** по ККККР на гр. Батак, с площ от 62 кв. м., м-ст
„Голака“, начин на трайно ползване: Ливада, 7 категория.
Установява се също така, че впоследствие с нотариален акт № 46 от
22.03.2021 г., том І, рег. № 679, н. д. № 46/2021 г. (за дарение) и нотариален акт
№ 47 от 22.03.2021 г., том І, рег. № 682, н. д. № 47/2021 г. (за продажба) и
двата на нотариус рег. № 585 НК, К. Х. и съпругата му Ц. Х., посочени като
правоприемници на заличения ЕТ „Кос хол – К. Х.“ прехвърлят на „КОС –
ХОЛ“ ЕООД, правото на собственост върху описаните по-горе недвижими
имоти, а именно:
34/36 ид. ч. от 647/735 ид. ч. от ПИ *** с площ 735 кв. м.;
34/36 ид. ч. от ПИ *** с площ от 1 590 кв. м.;
28/36 ид. ч. от ПИ *** с площ от 62 кв. м.
Видно е, че с първия нот. акт № 46/2021 г. е дарена 1/36 ид. ч. от
описаните три имота, а след това с нот. акт № 47/2021 г. са продадени
останалите 33/36 ид. ч., респ. 27/36 ид. ч. от същите.
С нотариален акт № 19 от 28.01.2003 г., т. І, дело № 30/2003 г. (за
покупка) по описа на СВ – Велинград, ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е придобил
собствеността върху следните имоти, а именно:
ПИ с идентификатор *** по ККККР на гр. Ракитово, с площ от 1 801
кв. м., м-ст „Средока“, начин на трайно ползване: Нива, 7 категория.
ПИ с идентификатор *** по ККККР на гр. Ракитово, с площ от 2 971
кв. м., м-ст „Средно поле“, начин на трайно ползване: Хмелници, 7 категория.
С нотариален акт № 92 от 10.02.2015 г., т. І, дело № 77/2015 г. (за
замяна с движими вещи) по описа на СВ – Велинград, ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е
придобил собствеността върху следния недвижим имот, представляващ:
511/600 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово,
община Ракитово, м-ст „Стопански двор“, начин на трайно ползване: Нива.
С констативен нотариален акт № 4 от 10.06.2009 г., т. 5, дело №
9
712/2009 г. по описа на СВ – Велинград, К. Х. е признат за собственик на
основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Ракитово, ул. „Христо Ботев“ № 4, ет. 3, обект 12, и представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по ККККР на
гр. Ракитово, а именно: ОФИС, с площ от 19.51 кв. м. (по нот. акт: офис №
13). Между страните не се спори, че от този имот наследодателят е притежвал
½ ид. ч., доколкото имотът е придобит по време на брака му с Ц. Х..
С констативен нотариален акт № 88 от 11.09.2020 г., т. 5, дело №
720/2020 г. по описа на СВ – Пещера, К. Х. и съпругата му Ц. Х. са признати
на основание давностно владение за собственици на следните недвижими
имоти:
СГРАДА с идентификатор *** по ККККР на гр. Батак, местност
„Топоваците“, с площ от 45 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: Вилна
сграда – еднофамилна, и
СГРАДА с идентификатор *** по ККККР на гр. Батак, местност
„Топоваците“, с площ от 11 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
С нотариален акт № 7 от 02.12.2011 г., т. VІ, дело № 899/2011 г. по
описа на СВ – Велинград, К. Х., в качеството си на ЕТ „Кос хол – К. Х.“, и
съпругата му Ц. Х., даряват на ищеца Щ. К. Х. следните имоти, находящи се в
гр. Ракитово, ул. „Христо Боянов“ № 2, а именно: ПИ с идентификатор ***
по ККККР на гр. Ракитово, с площ от 412 кв. м., Урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване, ведно с построената в него:
Сграда с идентификатор ***, с площ от 97 кв. м., брой етажи: 2, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
С нотариален акт № 39 от 12.06.2012 г., т. ІІІ, дело № 367/2012 г. по
описа на СВ – Велинград, К. Х., действащ със съгласие на съпругата си Ц. Х.
по смисъла на чл. 26 от СК и М. Щ. Д., действаща със съгласие на съпруга си
по смисъла на чл. 26 от СК, даряват на ответника Г. Щ. Х. следните имоти,
находящи се в гр. Ракитово, ул. ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по
ККККР на гр. Ракитово, с площ от 613 кв. м., Урбанизирана територия, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване, ведно с построените в него: Сграда с
идентификатор ***, с площ от 82 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор ***, с площ от 32
кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с
идентификатор ***, с площ от 70 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение:
10
селскостопанска сграда, и Сграда с идентификатор ***, с площ от 95 кв. м.,
брой етажи: 2, с предназначение: Селскостопанска сграда.
Страните не спорят, че към датата на откриване на наследството –
20.01.2022 г. в разплащателна сметка в „Райфайзен Банк България“ ЕАД К.о Х.
е притежавал сума в размер на 47 929.80 лева, а в депозитната 114 931.57 лева,
което е видно и от банково удостоверение, приложено към заявление за
приемане на наследството по опис до РС – Велинград.
Видно от решение № 189 от 18.07.2022 г. по гр. д. 249/2022 г. на РС-
Велинград, е допуснато приемане по опис на наследството, останало от К. Х.,
починал на 20.01.2022 г., от ищеца Щ. Х.. Приемането е вписано под №
36/18.07.2022 г. в особената книга на съда.
Съдът е допуснал Комплексна оценителна експертиза с три вещи лица
– инж. С. Б., инж. В. М. и Л. Ц. за остойностяване на наследствената маса за
целите на производството. От изслушаното по нея заключение, прието от съда
за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:
Пазарната стойност на търговското предприятие на ЕТ „Кос Хол – К.
Х.“, възприето като комплекс от права, задължения и фактически отношения,
за което се вземат предвид активите и приспаднат пасивите на търговеца, към
момента на откриване на наследството – 20.01.2022 г. е изчислена от
експертите в размер на 2 455 000 лева, респ. към датата на дарението от
01.12.2015 г. на 2 324 000 лева.
Имотът, който е дарен на ищеца с нотариалния акт от 02.12.2011 г. е на
пазарна цена в размер на 135 209 лева към датата на откриване на
наследството, респ. – 83 287 лева към датата на дарението. Цената е
изчислена от вещите лица на база ½ ид. част, доколкото между страните не е
спорно, че имотът е придобит от наследодателя в режим на СИО.
Имотът, който е дарен на ответника Г. Х. с нотариалния акт от
12.06.2012 г. е на пазарна цена в размер на 56 415 лева към датата на
откриване на наследството, респ. – 41 823 лева към датата на дарението.
Цената е изчислена от вещите лица на база ½ ид. част, доколкото се твърдеше,
че същият е придобит от наследодателя К. Х. в режим на СИО. Въпреки, че
имотът не е в режим на СИО (тъй като видно от самия нотариален акт,
съпругата му участва в сделката, като единствено дава съгласие по чл. 26 от
СК при разпореждане с имущество – лична собственост на съпруга), частта е
изчислена правилно (за 1/2), тъй като имотът е бил съсобствен с М. Щ. Д. при
равни дялове.
11
Имотите, които ЕТ „Кос хол – К. Х.“ е придобил и същите не са част от
съдържанието на процесния договор от 2015 г. се оценяват, както следва:
Пазарната цена на 34/36 ид. ч. от 647/735 ид. ч. от ПИ *** към датата
на откриване на наследството – 29 548 лева, а към датата на дарението на
търговското предприятие – 18 232 лева.
Пазарната цена на 34/36 ид. ч. от ПИ *** към датата на откриване на
наследството – 36 318 лева, а към датата на дарението на търговското
предприятие – 22 408 лева.
Пазарната цена на 28/36 ид. ч. от ПИ *** към датата на откриване на
наследството – 1 160 лева, а към датата на дарението на търговското
предприятие – 716 лева.
Пазарната цена на ПИ с идентификатор *** по ККККР на гр. Ракитово
към датата на откриване на наследството – 2 177 лева, а към датата на
дарението на търговското предприятие – 1 343 лева.
Пазарната цена на ПИ с идентификатор *** по ККККР на гр. Ракитово
към датата на откриване на наследството – 7 184 лева, а към датата на
дарението на търговското предприятие – 4 432 лева.
Пазарната цена на 511/600 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР
на гр. Костандово, община Ракитово към датата на откриване на наследството
– 2 931 лева, а към датата на дарението на търговското предприятие – 1 808
лева.
Пазарната цена на ОФИС с площ от 19.51 кв. м. с идентификатор ***
по ККККР на гр. Ракитово към датата на откриване на наследството е в размер
на 6 284 лева. Цената е изчислена от вещите лица на база ½ ид. част,
доколкото между страните не се спори, че имотът е придобит от
наследодателя Х. в режим на СИО.
Пазарната цена на СГРАДА с идентификатор *** по ККККР на гр.
Батак към датата на откриване на наследството е в размер на 11 858 лева.
Цената е изчислена от вещите лица на база ½ ид. част, доколкото между
страните не се спори, че имотът е придобит заедно със съпругата му по
давност, т. е. при равни дялове.
Пазарната цена на СГРАДА с идентификатор *** по ККККР на гр.
Батак към датата на откриване на наследството е в размер на 1 144 лева.
Цената е изчислена от вещите лица на база ½ ид. част, доколкото между
страните не се спори, че имотът е придобит заедно със съпругата му по
12
давност, т. е. при равни дялове.
В наследствената маса следва да се добавят и притежаваните от
наследодателя към датата на откриване на наследството – 20.01.2022 г. в
„Райфайзен Банк България“ ЕАД суми в размер на 47 929.80 лева
(разплащателна сметка) и на 114 931.57 лева (срочен депозит), т. е. общо
162 861.37 лева.
Не се спори, че наследодателят няма задължения, а тези, касаещи
предприятието на ЕТ са съобразени от експертите при оценката му.
Правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 30 от ЗН.
Съгласно цитираната правна норма, наследник с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания
или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо
лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис.
По арг. от чл. 31 от ЗН, наследството се възстановява такова, каквото
би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил
безвъзмездните разпореждания.
Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните
имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви
последователно към предшествуващите – чл. 33 от ЗН. Нормата на чл. 33 от
ЗН е императивна и прилагането й не зависи от преценката на наследника кое
дарение да бъде отменено – Решение № 464/12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
418/2009 г., І г. о.
Както се изложи вече, приемането на наследството по опис е
материалноправна предпоставка на иска по чл. 30 от ЗН срещу ответното
дружество, която в случая е налице.
При формиране на масата по чл. 31 от ЗН следва да се съобрази кои
вещи са описани. Закона за наследството допуска и урежда хипотеза при която
не е описано цялото имущество поради пропуск или други причини – чл. 64 от
ЗН. Същевременно останалото неописано имущество не губи характера си на
наследствено. Затова в масата по чл. 31 от ЗН следва да се включи не само
имуществото, което е описано, а и имуществото, за което е доказано, че е
13
принадлежало на наследодателя към момента на откриване на наследството
дори да не е описано – Решение № 165/19.10.2015 г. на ВКС гр. д. №
2185/2015 г., І г. о.
Съдебната практика приема, че няма пречка с иск по чл. 30 от ЗН да се
търси възстановяване на запазената част, накърнена чрез безвъзмездни
разпореждания с търговски предприятия. Търговското предприятие е
съвкупност от права, задължения и фактически отношения - чл. 15, ал. 1 от ТЗ.
Такава сделка би могла да доведе до накърняване на запазената част от
наследството, тъй като тя променя имуществото на физическото лице – ЕТ,
съдружник или акционер в прехвърленото предприятие. След смъртта на това
физическо лице неговите наследници биха могли да предявят иск по чл. 30, ал.
1 от ЗН, за да получат парично изравняване на запазената им част от
наследството, ако тя е накърнена с дарението на търговското предприятие.
Спецификата на сделката - дарение на търговско предприятие налага и
съответно прилагане на правилата на чл. 30 - 37 от ЗН, при отчитане на
приложими текстове на ТЗ. Най-съществената особеност е в това, че дареното
имущество /търговско предприятие/ не може да се върне в наследството при
прилагането на чл. 36 от ЗН, нито пък да се отмени по реда на чл. 37 ЗН
последваща разпоредителна сделка с това предприятие. Възстановяването на
запазената част винаги е в пари. Следва да се посочи и това, че при
формиране на масата по чл. 31 ЗН прехвърленото предприятие следва да се
оцени по пазарната му стойност към момента на откриване на
наследството, а не по балансовата му стойност.
По аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка
по чл. 15, ал. 1 от ТЗ може да бъде и част – идеална или реална, от търговско
предприятие. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при
прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде
обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на
предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите
отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на
отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична
правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но
трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно
съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 от
ТЗ – така Решение № 213 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г., II т. о.
На това основание и с оглед ясната индивидуализация на предмета на
сделката /конкретните имуществени права/, и от волята на страните по
14
договора от 01.12.2015 г. за дарение на предприятието на ЕТ /включващо
всички изброени в пункт първи на договора недвижими имоти, МПС и ППС/,
съдът приема, че неописаните в процесния договор имоти, включени в
предприятието на търговеца към него момент, не са били прехвърлени с
безвъзмездната сделка. Индиция в потвърждение на този извод би могла да се
изведе и от обстоятелството, че принадлежащи на търговеца имоти в гр.
Батак, неописани в договора от 2015 г., са прехвърлени от К. Х. и съпругата му
в полза на „КОС – ХОЛ“ ЕООД с нотариален акт № 46 от 22.03.2021 г. и
нотариален акт № 47 от 22.03.2021 г., том І, рег. № 682, н. д. № 47/2021 г.,
двата на нотариус рег. № 585 НК. Независимо, че в цитираните нотариални
актове и двамата прехвърлители са посочени като правоприемници на
заличения ЕТ, такова качество има само К. Х., а не и съпругата му Ц..
Имуществото на заличения ЕТ като физическо лице се включва при
образуване на наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Това е така, защото за
разлика от търговците юридически лица, при които съществува обособеност
на имуществото на дружеството от това на съдружниците, по отношение на
имуществото на ЕТ, ТЗ не допуска раздвояване на физическото лице в
качеството му на такова и в качеството му на търговец. С регистрирането си
като ЕТ лицето не променя своята правосубектност.
Следователно, след заличаването на търговеца в ТРРЮЛНЦ на
07.12.2015 г. имотите, които са принадлежали на ЕТ към този момент се
считат за собственост само и единствено на К. Х., а не и на неговата съпруга.
Този извод следва от приетото с ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. №
2/2001 г., ОСГК, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпруга – едноличен търговец в резултат на търговската му
дейност принадлежат само нему, тъй като презумпцията за съвместен принос
по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.), сега чл. 21, ал. 3 от СК се изключва за
придобитото по време на брака от ЕТ, когато то е резултат от упражняваната
търговска дейност.
Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено
чрез договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на запазената и
разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията,
посочени в чл. 31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която се
остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към
момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да
се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените
безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова
15
стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и
запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 от ЗН и съобразно броя на
наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена
част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и
даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената
му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение
на запазената част, която подлежи на възстановяване. Изразът, използван в чл.
31 от ЗН „според тяхното положение по време на подаряването” означава, че
не се отчита увеличение или намаление на стойността на имота, причинено от
самия надарен.
Следва да се направят и следните уточнения:
Доколкото, както се посочи вече, всеки от наследниците със запазена
част може да предяви отделно и самостоятелно иска по чл. 30 от ЗН без
участието на другите наследници със запазена част, в тези случаи
пресмятането трябва да се прави така, както ако всички сънаследници са
поискали да се допълнят запазените им части – за всеки от тях, тъй като
всички наследници със запазена част имат еднакви права да допълнят
накърнението от едни и същи имущества.
От волята на ищеца по иска по чл. 30 от ЗН зависи дали ще предяви иск
срещу всеки от облагодетелстваните със завещания и дарения, когато
запазената част е накърнена с разпореждания в полза на повече от едно лице.
Искът може да бъде заведен срещу всички наведнъж или срещу някой от тях,
но и във втория случай от ответника може да се търси само това, което би
могло да се търси, ако искът беше предявен срещу всички
облагодетелствани.
В случая направеното от ищеца искане не съответства на закона –
намаляването на даренията да започне от последното по време (това на
търговското предприятие) към следващото (на брат му), тъй като по делото се
установи, че последно през 2021 г. наследодателят е дарил 1/36 ид. ч. от
имоти: 34/36 ид. ч. от 647/735 ид. ч. от ПИ ***; 34/36 ид. ч. от ПИ *** и 28/36
ид. ч. от ПИ *** по ККККР гр. Батак на неучастващото по делото „КОС –
ХОЛ“ ЕООД с нотариалния акт № 46 от 22.03.2021 г.; участието на съпругата
му в сделката е ирелевантно, тъй като както се посочи същата няма качеството
правоприемник на заличения ЕТ. На това основание следва да се остойностят
и тези имоти, за да може да се направи преценка за основателността на иска,
ако същият беше насочен срещу всички облагодателствани лица. При
съобразяване на дадените от вещите лица по експертизата оценки, стойността
16
на даренията на 1/36 ид. ч. от имотите възлиза на сума в общ размер от 1 979
лева.
Наследствената маса в случая е в размер на 2 843 042.37 лева и
включва следното оценимо в пари към датата на откриване на наследството
имущество:
Стойността на имотите на заличения ЕТ (ПИ с идентификатор ***, ПИ
с идентификатор ***, както и 511/600 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** –
подробно описани по-горе) – 12 292 лева;
Стойността на ½ ид. ч. от имотите, придобити в режим на СИО от
наследодателя Х. (Офис с идентификатор ***; сгради с идентификатори *** и
***) – 19 286 лева;
Паричните суми в банка – 162 861.37 лева.
Или, дотук общо 194 439.37 лева.
Няма задължения. Не се установяват фактически отношения, които
имат значение за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Прибавят се даренията:
Стойност на търговското предприятие – 2 455 000 лева;
Стойност на имоти на ищеца – 135 209 лева;
Стойност на имоти на ответника – 56 415 лева;
Стойността на 1/36 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***; ПИ *** и ПИ ***
– 1 979 лева;
Наследници на К. Х. са неговата съпруга Ц. Х. и синовете му Щ. Х. и Г.
Х.. Разполагаемата част на наследодателя е в размер на 1/4, а запазената част
на всеки един от наследниците е също по 1/4 от наследството, съгласно чл. 29,
ал. 3 от ЗН, и възлиза в размер на 710 760.59 лева.
Ищецът може да получи от останалия в наследството чист актив /без
даренията/ имущество на стойност от 64 813.12 лева (представляващо 1/3 от
194 439.37 лева за всеки наследник съгласно дела му по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 от ЗН), към което прибавяме стойността на извършеното в негова полза
дарение на имоти в размер на 135 209 лева, или ищецът получава имущество
на обща стойност 200 022.12 лева, което е на по-малка стойност от запазената
му част, поради което за допълването й е необходима сума от 510 738.47 лева
(710 760.59 – 200 022.12 = 510 738.47).
Последно е дарението на идеалните части (1/36) от имотите в гр. Батак
17
в полза на неучастващото по делото „КОС – ХОЛ“ ЕООД, като само следва да
се отчете в мотивите, че според правилото на чл. 33 от ЗН първо то следва да
се отмени за 1/3 (трима наследници със запазена част), тъй като, както се
посочи, всички наследници със запазена част имат еднакви права да допълнят
накърнението от едни и същи имущества, или за сумата от 659.67 лева (1 979
лева : 3 = 659.67 лева).
По този начин сумата, необходима за допълване на накърнената
запазена част на ищеца се изчислява в размер на 510 078.80 лева (510 738.47
лева – 659.67 лева = 510 078.80 лева). Именно с тази сума следва да се намали
процесното (предшестващо) дарение на търговското предприятие от
01.12.2015 г., тъй като от ответника „Кос хол-1“ ЕООД може да се търси само
това, което би могло да се търси, ако искът беше предявен срещу всички
облагодетелствани. С това не се надхвърля 1/3 от стойността на
предприятието (818 333.33 лева), ако и другите наследници със запазена част
поискат възстановяване на накърнена запазена част.
Искът по чл. 30 от ЗН е основателен и следва да се уважи, като се осъди
надареното ответно дружество да заплати стойността на накърнената на
ищеца запазена част от наследството. За да бъде присъдена горепосочената
сума, не е нужно наследникът със запазена част да е направил искане за
присъждане на тази сума, тъй като присъждането й е част от предвидения в
ЗН начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част
от наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран – по арг. от Решение
№ 66 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2014 г., І г. о.
Искът срещу ответника Г. Х. е неоснователен, тъй като ищецът ще
получи възстановяване на запазената си част по иска срещу дружеството.
По разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 14 180,10
лева, от които 5 812.69 лева – държавна такса, 135 лева – такса за вписване,
6 000 лева – адвокатско възнаграждение, 2 240 лева – за депозити.
Искът е уважен изцяло срещу ответното дружество, като в случая
определената цена на иска по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК няма
касателство към уважения размер на иска, който се преценява съобразно
пазарната цена на съответното имущество. Направено е възражение за
прекомерност от страна на ответника – чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че
18
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС.
По изложените съображения изменената Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, бр. 14/2025 г.) предвижда
определени размери, които не са задължителни за съда и могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че
дължимото в полза на адвоката възнаграждение е в размер на 5 000 лева.
Относно претендираното от ответника Г. Х. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева, съдът не установи доказателства за
заплащането му по банков път, въпреки представената фактура, която не
удостоверява плащането, а т. нар. банково извлечение (на л. 63) е таблица,
която няма посочената характеристика. Искането е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН извършеното от наследодателя
К. Щ. Х., починал на 20.01.2022 г., в полза на „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, община
Ракитово, ул. „Индустриална зона“ № 1, дарение на търговското предприятие
на ЕТ „Кос хол – К. Х.“, ЕИК *********, обективирано в нотариално заверен
договор рег. № 2587 от 01.12.2015 г. на нотариус рег. № 156 НК, в размер на
19
510 078.80 лева (петстотин и десет хиляди седемдесет и осем лева и 80 ст.),
представляваща накърнена запазена част на Щ. К. Х. от наследството на К. Щ.
Х., починал на 20.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ул. „Индустриална зона“ №
1, да заплати на Щ. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***, сумата от
510 078.80 лева (петстотин и десет хиляди седемдесет и осем лева и 80 ст.), за
възстановяване на запазената му част от наследството на К. Щ. Х., починал на
20.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Щ. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***,
срещу Г. К. Х. от гр. Р., ул. ***, за възстановяване на запазената му част от
наследството на К. Щ. Х., починал на 20.01.2022 г., чрез намаляване с 1/4 на
извършеното от наследодателя в полза на Г. К. Х. дарение на недвижими
имоти, обективирано в нотариален акт № 39 от 12.06.2012 г., том 3, вх. рег. №
772/2012 г. на СВ – Велинград, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ул. „Индустриална зона“ №
1, да заплати на Щ. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***, сумата от 5
000 (пет хиляди) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, сумата от
5 812.69 лева (пет хиляди осемстотин и дванайсет лева и 69 ст.) – държавна
такса, 135 (сто трийсет и пет) лева – такса за вписване, 2 240 (две хиляди
двеста и четиресет) лева – за депозити, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
20