Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 14.04.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-ри брачен въззивен състав, в открито съдебно заседание на пети март
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВО П.
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретаря Ю.Ш., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева гр.дело №5348 по
описа за
Производството е по реда на чл.
258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на Р. Д. Ф. С. и П.А.П.
срещу РЕШЕНИЕ №ІІІ-92-21 от 01.03.2013 г. на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д.
№13188 по описа за
Във въззивното
производство страните са постигнали споразумение относно упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца, режима на лични
отношения между бащата и децата, издръжката, която бащата им дължи, като са
оттеглили жалбите си в частта, в която първоинстанционното
решение се обжалва относно вината на съпрузите за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Във споразумението е отразено, че
спорните въпроси по които страните не са
се споразумяли и ще бъдат решени от СГС, ГО, ІІ бр. Въззивен състав са: местоживеенето на родените от брака
между страните деца А.П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********; ползването на семейното
жилище, находящо се в Република България, гр. ********* и дължимата за бивш
съпруг издръжка между страните.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след
като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С РЕШЕНИЕ №ІІІ-92-21 от 01.03.2013 г. на СРС, III ГО, 92
състав по гр.д. №13188 по описа за
Пред въззивната инстанция са приети
доказателства за собственосттта на семейното им
жилище, получаваните от страните доходи и социални доклади, които са относими към въззивното
производство.
Софийски градски съд,
с оглед обхвата на въззивно обжалване,
като прецени приетите относими доказателства в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните по
реда на въззивното
производство, по свое убеждение, прие от правна
страна следното:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Както вече се посочи, в
настоящата инстанция е постигнатото споразумение на страните относно
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца,
режима на лични отношения между бащата и децата, издръжката, която бащата им
дължи, като в същото е посочено за обхват на въззивен
контрол: местоживеенето на родените от брака
между страните деца А.П.П., ЕГН ********** и Й.П.С.П., ЕГН **********; ползването на семейното
жилище, находящо се в Република България, гр. *********; дължимата издръжка на съпругата от бившия й съпруг.
Въззивният състав установи, че страните не са обжалвали първоинстанционното
решение в частта, в която е постановено, че децата ще живеят при майката в гр.
София и на посочен адрес, поради което решението на районния съд в тази част е
влязло в сила, като необжалвано.
Допълнително може
да се посочи, че обичайното местопребиваване на родените от брака деца е РБългария и за всяка промяна в местоживеенето им в друга
държава или извеждане на децата извън страната е необходимо съгласието на
родителя, който не упражнява родителските права и има определен режим на лични
отношения с тях. Във връзка с изложеното може да се обобщи, че законът не
допуска родителят, на
който не е предоставеното упражняването на родителските права,
да бъде изолиран
от решаването на въпроса за
местоживеенето на неговото дете, като
едва разрешаването
му по предвидения
за целта ред обуславя и възможността то да
се придвижва свободно от и към
държавата, в която е обичайното му пребиваване.
Настоящата
съдебна инстанция следва да се произнесе по въззивната жалба на Р. Д. Ф. С. относно ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. ********* и претендираната от нея издръжка
от бившия й съпруг.
В тези части решението на районния съд
е правилно и законосъобразно,
като не са
налице изложените в жалбата пороци на първоинстанционното решение и мотивира решението си, като
на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Освен изложеното от районния съд
и във връзка с доводите във въззивната
жалба, настоящата съдебна инстанция излага следното:
По отношение на
претенцията на жалбоподателката за ползването на
семейното жилище, въззивнната инстанция се съобрази с приетия
във въззивното производство нотариален акт, видно от
който апартамент, находящ се в гр.
***********, е собственост на родителите на
съпруга.
Съгласно чл. 56, ал.3 от СК когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на
единия съпруг, съдът може да
предостави ползването му на другия,
на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок
до една година.
При установените обстоятелства предоставянето му на съпругата,
която ще упражнява родителските права не е в интерес
на нея и децата, тъй като
то ще бъде
ползвано от тях само за
една година при дължим наем,
който ще бъде определен от собствениците – родители на бившия съпруг и той може да бъде по-висок от този,
които се заплаща на наетото
от бившата съпруга жилище. По тези
съображения предоставянето на семейното жилище
на съпругата и децата няма да бъде
в техен интерес, което е обосновано и в първоинстанционното решение, още повече, че
съпругата го е напуснала и пред двете съдебни инстанции
е заявила, че изпитва дисконфорт да пребивава в него.
По отношение на претенцията на съпругата за заплащане на
издръжка от бившия й съпруг, следва да се
има предвид, че във въззивнната
инстанция въззивната жалба е оттеглена по отношение на
вината на съпрузите за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, поради
което първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която вина за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата
съпрузи.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от СК невиновният
за развода съпруг има право
на издръжка.
При тези обстоятелства, след като жалбоподателката има вина за
развода, тя няма да право
на издръжка от съпруга си,
а освен това е здрава и получава възнаграждение от трудови правоотношения, което е над средното
за страната.
По изложените правни доводи първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено
в обжалваните части относно ползването на семейното жилище, издръжка на съпругата
от бившия й съпруг и определените държавни такси по делото.
Страните са претендирали разноски, като процесуалните представител
на въззивника и въззиваема страна П.П. е представил списък на разноските, по който
процесуалният представител на ответната страна не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изхода на спора
претенцията на въззивника и въззиваема
страна П.А.П. следва да бъде уважена и въззивницата и
въззиваема страна Р. Д. Ф. С. да бъде осъдена да му заплати
разноски по делото в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, а
претенцията на въззивницата и въззиваема
страна Р. Де
Ф. С. да се остави
без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ
№ІІІ-92-21 от
01.03.2013 г. на СРС, III ГО, 92 състав по
гр.д. №13188 по описа за
ОСЪЖДА Р. Д. Ф. С., ЛНЧ **********, родена
на ***г. в Б.,
притежаваща разрешение за постоянно пребиваване
в Република България №********, издадено от МВР – С., с адрес с. *********** да заплати на П.А.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р. Д. Ф.
С. за
присъждане на разноски по делото, като неоснователна.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на
чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.