№ 21
гр. Дупница, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201193 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG30122022/5800/P8-
2140/23.06.2023 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“
(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), упълномощен със
Заповед № РД-11-740/07.06.2023 г., на Председателя на УС на АПИ, с което
на А. В., с адрес: с. ***, обл. Благоевград, ул. ***, п.к. ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез редовно упълномощен процесуален представител
– адв. С., обжалва НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че
при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, с оглед което
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Прави доказателствени искания и Моли за отмяната на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения в
жалбата адрес, не се явява, като се представлява от упълномощения от него
адвокат, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания и моли за
отмяна на НП, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 650,00 лева.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от
1
процесуален представител - юрисконсулт в съдебно заседание, който
представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение относно размера на претендираните
разноски от насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 21.12.2022 г., в 17:46 часа, по АМ А-3 „Струма“, при км. 52 + 049 м.,
който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 от Решение № 680/21.09.2022 г., на МС, е било засечено
от контролно устройство на АПИ с № 20332 да преминава без заплатена в
пълен размер такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП ППС с марка и модел „***“ с
рег. № ***, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е от
техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение
F0E5708191A45E01E053031F160AE089, ведно със снимков материал на ППС.
При установяване на нарушението от контролното устройство е била
получена ТОЛ декларация за сегмент номер **********, но с данни за ППС с
общо 2 оси, а от снимковия материал било установено, че процесното ППС е
с общо 5 оси, за което се дължи и по-голяма по размер ТОЛ такса.
На 31.12.2022 г., в 16:30 часа, на ГКПП-Логодаж, в направление към р.
Северна Македония същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като
при направена проверка в информационната система по номера на ППС от
митническите служители св. В. Б. и Б. И. било установено горепосоченото
управление на ППС в цитирания пътен участък /сегмент/ без заплатена в
пълен размер дължима ТОЛ такса.
С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от
жалбоподателя митническия служител Б. съставил на водача АУАН, който е
подписан от него, от свидетеля по акта И. и от жалбоподателя без
възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № BG30122022/5800/P8-2140/23.06.2023 г., издадено от
Директор на „Национално тол управление“ (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-740/07.06.2023
г., на Председателя на УС на АПИ, с което на А. В., с адрес: с. ***, обл.
Благоевград, ул. ***, п.к. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00
лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по
признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните свидетели Б. и И., както и въз основа на
събраните по делото множество писмени доказателства, представени от
2
страните и служебно изискани от съда, всички приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото
писмени документи, не съдържат сериозни противоречия или разминавания,
като са последователни, логични и ясни. Свидетелите добросъвестно заявяват
какво си спомнят по случая и поддържат констатациите отразени в
съставения при проверката АУАН. Писмените и веществени доказателства,
вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните множество
такива също спомагат за установяване на множество релевантни към
предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. От приобщения СД-
диск и пощенски пратки и документи за тях, вкл. разписки и отбелязвания,
конкретно се установяват опитите на жалбоподателя да получи НП чрез своя
процесуален представител, тъй като се намира извън страната за дълъг период
от време и не пребивава на регистрирания му постоянен адрес в р. България.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че и
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни
органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално
съдържат почти всички необходими реквизити. Жалбата съдът приема, че е
подадена в срок, с оглед данните за нередовно връчване на обжалваното НП
от АНО на жалбоподателя, доколкото същият, макар да е имал информация за
отсъствието на жалбоподателя и контакт с неговия пълномощник – адв. С. е
продължил да изпраща НП по пощата еднотипно до явно необитаван от
жалбоподателя адрес, въпреки, че е имал данни за служебния адрес и
самоличността, респ. тел. номер на неговия пълномощник, които е изразил
ясно желанието си да получи от негово име издаденото НП.
Според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на
атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно
съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата във връзка със
субекта на нарушението, и отделно с неправилното посочване на нарушената
приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП. Последното е посочено и
в актуалната съдебна практика на касационната инстанция, а именно:
Решение № 18 от 31.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 4 / 2023 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в Решение
№ 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив, че така
установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за
реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и задължението за ясно
описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл
са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953,
съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа
3
пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия
правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата
по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „ За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата
вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса
за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната
такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории
субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .
С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат
да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е
изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните
признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан
нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или
евентуално вписан ползвател на ППС на датата на нарушението/, за да
може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена
пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на
нито едно място в иначе просторното като съдържание и пълно с излишна и
неотносима информация НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил
именно водач на МПС към датата на извършване на нарушението - 21.12.2022
г., или алтернативно че е собственик на същото или евентуално само негов
регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на
повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:
- от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания
субект,
4
- а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган,
доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с
неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи
обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото.
Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на
съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи
път от съда на етап въззивно съдебно следствие какво е съставомерното
качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя
дефинитивно административно наказателната му отговорност
ангажирана със съставяне на НП.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърждава трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото
на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани
фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти
нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното
приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В
същия смисъл са и посочените с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния
съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното
нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в
обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на
съставомерните факти, обаче /в случая специално качество на нарушителя,
което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото
правомощие на съда е само да отмени НП. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая не е налице такава хипотеза, тъй като констатираните няколко пороци
в съдържанието се отнасят именно до текста на НП, а не само до съставения
АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи,
че е налице и грубо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори
само цифрово приложимата и единствено относима, като нарушена
материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП,
която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това
неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена, като
5
нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи: „ Водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ Употребата
на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна
санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния
закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП. Не се споделят доводите на процесуалният представител на
АНО в писмената му защита, в която се сочи, че е без значение приложимата
материалноправна норма, дали е тази по чл. 139, ал.7 ЗДвП или неправилно
цитираната в НП чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Относно правните последици и съотношението между разпоредбите на
чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на нарушена материалноправна
норма спрямо санкционна такава, виж подробно и разсъжденията в Решение
от 18.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 10043 / 2022 г. на Административен съд -
Велико Търново, както и цитираното вече Решение № 18 от 31.01.2023 г. по
к. адм. н. д. № 4 / 2023 г. на Административен съд - Кюстендил. Изцяло в
тази насока на разсъждения са се ориентирали и други касационни
инстанции, като изрично сочат качествено различния правен характер и
последици на всяка от двете законови норми - Решение № 1615/16.09.2022 г.,
по КАНД № 335/2022 г., по описа на АС-Благоевград; Решение № 2161 от
23.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2361 / 2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение от 09.09.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 173 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Русе и др.
Извън гореизложените съображения за отмяна на НП следва да се
посочи допълнително и че самото нарушение изобщо не е било доказано и
установено безспорно в необходимата степен от обективна и субективна
страна, вкл. относно авторството на деянието, в хода на първоинстанционното
административнонаказателно производство проведено незаконосъобразно от
АНО. Неясно остава как е бил формиран от АНО още при издаване на НП
изводът за авторство на деянието, едва на 31.12.2022 г. Тук е мястото да се
посочи, че след като административното обвинение е формулирано с АУАН,
в смисъл на изпълнително деяние – управление на ППС, то релевантен за
авторството на деянието е фактът кое е лицето, управлявало това ППС, който
факт от гледище на законосъобразното образуване и протичане на
административнонаказателното производство, следва да бъде безспорно
доказан още към момента на издаване на НП и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на конкретно лице за него.
Недопустимо е този факт да се предполага или извлича от АНО само от
6
обстоятелството, че след като на 31.12.2022 г. жалбоподателят е управлявал
конкретното ППС, то автоматично същото той е сторил и на 21.12.2022 г.
Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя
изводите изложени в Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г.,
на АС-Пловдив и Решение № 1414/07.08.2022 г., по КАНД 239/2022 г., на
АС-Благоевград, в които е изрично споделено, че тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, неговият извършител и вината му, е
на административнонаказващия орган /не единствено на въззивния съд/, като
АНО следва да проведе пълно и главно доказване по спорните факти още в
хода на административнонаказателното производство, а не да се задоволява с
доказателствени искания направени едва пред съда и в хода на въззивното
съдебно производство, тъй като така обективно лишава жалбоподателя от
една инстанция по фактите. Наказателното постановление не може да почива
на несигурни изводи и/или на предположения относно извършеното
административно нарушение и неговото авторство към момента на
издаването му от АНО.
Вярно е, че жалбоподателят, като водач на автомобила в момента на
проверката на ГКПП, не е възразил изрично срещу констатациите в АУАН, но
това не освобождава административнонаказващия орган от задължението му
да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на
които е наложено административното наказание, включително да
персонализира по безспорен начин нарушителя. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН, наказващият орган издава наказателното постановление, само
когато по безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде санкционния
акт, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на
обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства за всяко от
тях, вкл. за авторството. Като не е извършил проверка на обосноваността на
акта още преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал
наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Изцяло в
тази насока е и цитираното вече по-горе Решение № 1615/16.09.2022 г., по
КАНД № 335/2022 г., по описа на АС-Благоевград.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло на посочените няколко самостоятелни основания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и претенциите за разноски на страните.
Основателна и доказана от представените писмени доказателства – договор за
правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, който има характера на
разписка за заплатената в брой сума от 650 лв. – л. 6-7 от делото се оказва
единствено претенцията на жалбоподателя отправена чрез неговия
процесуален представител адв. С.. С оглед актуалните размери на
предвидените минимални адвокатски възнаграждения, съгласно изменението
7
с ДВ, бр. 88 от 2022 г., на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., актуалният минимален размер би бил равен на 480 лева, което е
под размера на претендираната от адвоката сума. Същият е взел лично
участие в две открити съдебни заседания, като наред с това е изготвил и
подписал, респ. депозирал жалбата, ангажирал е доказателства и е депозирал
свое писмено становище по същество в последното открито съдебно
заседание. Делото само по себе си не се отличава с висока правна или
фактическа сложност. Съобразно всичко това според съдебния състав
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от жалбоподателя е частично основателно и следва да бъде уважено в по-
голямата му част, като Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на жалбоподателя А. В., с адрес: с. ***, обл. Благоевград, ул. ***, п.к.
***, с ЕГН **********, сумата от 500,00 лева – адвокатско възнаграждение
заплатено в брой от жалбоподателя, която сума е в близък, но малко над
минималния размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG30122022/5800/P8-
2140/23.06.2023 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“
(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), упълномощен със
Заповед № РД-11-740/07.06.2023 г., на Председателя на УС на АПИ, с което
на А. В., с адрес: с. ***, обл. Благоевград, ул. ***, п.к. ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
представлявана от Председателя на УС, да заплати в полза на А. В., с адрес: с.
***, обл. Благоевград, ул. ***, п.к. ***, с ЕГН **********, сумата от 500,00
лв. /петстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8