Присъда по дело №16325/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 324
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110216325
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 324
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
СъдебниВАЛЯ П. БАГДАТОВА

заседатели:ВИОЛЕТА Г. МАНЕВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.А
и прокурора Г. Г. М.
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Наказателно дело от общ
характер № 20221110216325 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. П. В., роден на г. в гр.София, с
постоянен и с настоящ адрес: гр.С, ж.к.Ф, ул.„В К“ №, понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр.София по друго
наказателно производство, българин, български гражданин, със
завършено начално образование, неженен, без деца, работи на
длъжност бригадир в цех „Печатница“ към затвора гр.София осъждан,
ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 22.02.2022 г. от къща, находяща се в гр.София, ул.„Тимок“
№10, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
1
имот – счупване на прозорци, е отнел чужди движими вещи –
телевизор марка Crown, модел LED 24100, на стойност 240 лева, и
осем броя въдици на обща стойност 120 лева, всички вещи на обща
стойност 360 лева, от владението на Р. П. М. без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
в условията на опасен рецидив, тъй като деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, както следва: с определение по НОХД №2736/2021 г. по
описа на СРС, влязло в сила на 23.02.2021 г., с което е одобрено
споразумение за извършено от В. престъпление по чл.194, ал.1 от НК
и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, и с определение по НОХД
№8764/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.11.2021 г., с което
е одобрено споразумение за извършено от В. престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване, поради което и на
основание престъпление по чл.196, ал.1. т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б“ от НК, във вр. с
чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК,
го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок ТРИ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което намалява с 1/3 и се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ на основание на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК, едно общо наказание по отношение на подсъдимия С. П. В.,
със снета по делото самоличност, измежду наложените му по
2
настоящото наказателно производство и по НОХД №4267/2021 г. по
описа на СРС, по НОХД №3413/2021 г. по описа на СРС, по НОХД
№14654/2022 г. по описа на СРС и по НОХД №13877/2022 г. по описа
на СРС, най-тежкото от тях, а именно: наказание ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК, при изпълнение
на така определеното общо най-тежко наказание, фактически
изтърпяното наказание лишаване от свобода от подсъдимия С. П. В.,
със снета по делото самоличност, по наказателните производства,
включени в съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от
НК, при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание
времето, през което подсъдимият С. П. В., със снета по делото
самоличност, е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК /с мярка
неотклонение „Задържане под стража“/, по наказателните
производства, включени в съвкупността.
ПОСТАНОВЯВА приобщеното по делото като
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. флаш памет, съдържаща
видеозаписи, запечатана с картон серия А 0526633, приложена на л.47,
т.1 от ДП – ДА ОСТАНЕ на съхрание по делото.
ПОСТАНОВЯВА приобщеното по делото като
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. телевизор марка Crown,
модел LED 24100 – на съхранение в 02 РУ-СДВР – ДА СЕ ВЪРНЕ на
правоимащото лице Р. П. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият С.
П. В., със снета по делото самоличност, да заплати направените
разноски на досъдебното производство в общ размер на 844,99 лева в
полза на държавата, по сметка на СДВР.
3
ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред Софийски
градски съд по реда на Глава 21 от НПК, в 15–дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Срещу подсъдимия С. П. В., ЕГН **********, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че:
На 22.02.2022 г. от къща, находяща се в гр.С, ул.„Т“ №, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
прозорци, е отнел чужди движими вещи – телевизор марка Crown, модел LED
24100, на стойност 240 лева, и осем броя въдици на обща стойност 120 лева,
всички вещи на обща стойност 360 лева, от владението на Р. П. М. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена в условията на опасен рецидив, тъй като деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва: с
определение по НОХД №2736/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на
23.02.2021 г., с което е одобрено споразумение за извършено от В.
престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението
на наказанието е отложено за срок от три години, и с определение по НОХД
№8764/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.11.2021 г., с което е
одобрено споразумение за извършено от В. престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Престъпление по чл.196, ал.1. т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б“ от НК.
По искане на подсъдимия С. П. В. и защитника му – адв.В. Д. от САК,
делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно
следствие пред първата инстанция – чл.370 и следващите от НПК, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните.
По време на предварителното изслушване, след разясняване на правата
по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, подсъдимият С. П. В. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Изрично съгласие да не се разпитват
свидетелите и вещите лица, дава и защитника на подсъдимия В. – адв.В. Д. от
САК.
С протоколно определение, съдът е обявил на основание чл.372, ал.4 от
НПК, че ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия В., без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съкратеното съдебно следствие е проведено в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Софийска районна прокуратура, след
приключване на съкратеното съдебно следствие, поддържа повдигнатото
1
обвинение срещу подсъдимия В.. Счита, че от приобщения по реда на чл.373
от НПК доказателствен материал, безспорно се установяват обстоятелствата,
относими към предмета на доказване в настоящото наказателно
производство.
Пледира за осъдителна присъда. Моли съда да определи подходящо
наказание на подсъдимия В., което след отчитане като отегчаващо вината и
отговорността обстоятелство - обремененото му съдебно минало, а като
смекчаващо такова - сравнително младата му възраст и направеното
самопризнание по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК,
по която е разгледано делото, да го намали с 1/3, съгласно разпоредбата на
чл.58а от НК.
Взема становище направените разноски по делото да се възложат за
заплащане от подсъдимия В., както и относно разпореждането с приобщените
по делото веществени доказателства.
Подсъдимият С. П. В., чрез защитника си – адв.В. Д. от САК, след
приключване на съкратеното съдебно следствие, моли съда да наложи на
подсъдимия В. най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното
престъпление, с прилагане на редукцията по чл.58а от НК, при съобразяване с
изразеното съжаление, както за извършеното деяние, така и за цялостната си
престъпна деятелност. Навежда доводи, че търпените наказания по други
присъди са повлияли положително и градивно на подсъдимия В., в насока на
осъзнаване и поправяне.
Подсъдимият С. П. В., при осъществяване правото си на лична защита,
изразява съгласие с изложените аргументи от защитника си в насока на
неговото поправяне. Заявява, че работи в затвора като бригадир и
понастоящем не мисли вече за престъпления. В последната си дума, моли
съда да му наложи по-малко по размер наказание.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия В., без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. П. В., ЕГН **********, е роден на г. в гр.С, с
постоянен и с настоящ адрес: гр.С, ж.к.Ф, ул.„В К“ №. Понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр.София по влязъл в
законна сила съдебен акт. Самоопределя се като българин по произход, с
българско гражданство. Завършил е начално образование. Не е женен и няма
деца. Работи на длъжност бригадир в цех „Печатница“ към затвора гр.София.
Съгласно справка за съдимост е многократно осъждан.
На 22.02.2022 г., около 03:44 часа, подсъдимият В. минавал покрай
едноетажна къща, находяща се в гр.С, на ул.„Т“ №, обитавана от свидетеля Р.
2
П. М.. Същият решил да извърши кражба на евентуално намиращи се в
посочения имот вещи. В изпълнение на намисленото, подсъдимият В. се
приближил към къщата и счупил прозорците на кухнята и стаята,
разположени откъм страната на ул.„Тимок“. След това, подсъдимият В.
влязъл в къщата и взел оттам телевизор марка „Crown“, модел „LED 24100“,
както и осем броя въдици. Непосредствено след това, подсъдимият В.
напуснал къщата, отнасяйки със себе си гореизброените движими вещи.
На следващия ден - 23.02.2022 г., подсъдимият В. продал отнетите
въдици на свидетеля Д. В. И., за сумата от 70 лева, а на неустановена дата в
края на месец февруари 2022 г., продал и отнетия от имота телевизор марка
„Crown“, модел „LED 24100“, на свидетеля А. А. А., за сумата от 20 лева.
Съгласно справка за съдимост, към датата на извършване на
инкриминираното деяние – 22.02.2022 г., подсъдимият В. е осъждан с
определение по НОХД №2736/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на
23.02.2021 г., с което е одобрено споразумение за извършено от В.
престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 от НК, изпълнението
на наказанието е отложено за срок от три години, и с определение по НОХД
№8764/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.11.2021 г., с което е
одобрено споразумение за извършено от В. престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Съгласно данните от справка на ГДИН към МП, приложена на стр.77,
том 1 от досъдебното производство, към датата на деянието – 22.02.2022 г.,
подсъдимият В. е бил в прекъсване изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца по НОХД №8764/2021 г. по
описа на СРС с постановление на СГП, считано от 26.11.2021 г. до 27.02.2022
г., а впоследствие продължено от 27.02.2022 г. за срок от три месеца, като на
04.03.2022 г. е задържан по досъдебно производство по описа на 03 РУ-
СДВР.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената и изготвена на
досъдебното производство КСППЕ, при изследването на подсъдимия С. П. В.
не са установени данни за наличие на актуално протичащи или минали
епизоди на психотично заболяване, като въз основа на обобщените данни
вещите лица приемат, че същият има интелигентност, съответстваща на лека
към умерена умствена изостаналост, установена в представено ЕР на ТЕЛК,
която не обуславя отпадане на базовите психични годности. Взето е предвид и
изследване, когато подсъдимият В. е бил 13-годишен, когато при него е
установено Несоциализирано разстройство на поведението и Смесено
разстройство на училищните умения. Според вещите лица, интелектуалните
възможности на подсъдимия В. не представляват умствено недоразвитие
/слабоумие/, което го лишава от способността за преценка на факти и събития
3
от реалността, поради което извеждат извод, че по време на инкриминираното
деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Съгласно заключението, въпреки че психичната годност на подсъдимия
В. за оценка и поведенчески контрол не е качествено нарушена, при него
значително е редуцирана възможността за балансирано претегляне на мотиви
и противомотиви, а действията му до голяма степен са обусловени от
моментните потребности и обстоятелства. Поради интелектуалния дефицит,
подсъдимият В. е внушаем, податлив на чуждо влияние, с повърхностни
оценки, проявява некритичност и недооценъчност, намалена е способността
му за планиране и предвиждане на отложените последици от действията. В
личностен план, подсъдимият В. се показвал като емоционално незрял,
зависим от обстоятелствата, импулсивен, некритичен. Вещите лица застъпват
становище, че при актуалното освидетелстване на подсъдимия В., същият е с
интактна психика, не се констатират възприятнопредставни нарушения или
налудности, а психичното му състояние позволява участие във фазите на
наказателното производство. Същевременно, констатираната при него
интелектуалната инсуфициентност, според вещите лица, обуславя психичен
недостатък, който ограничава възможността да организира своята защита и
самостоятелно да защитава правата си.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство КСППЕ, при освидетелствания И. Д. В. не
са установени качествени отклонение в психичното му функциониране,
интелигентността му е в рамките на нормата, поради което и въпреки
неговото непълнолетие по време на инкриминираното деяние, последният е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещите лица са категорични, че при освидетелствания В. е
налице психична годност за даване на свидетелски показания. Съгласно
заключението, няма основания да се приеме, че поведението му е обусловено
от невъзможност за критична оценка или за съзнателен контрол над
извършваното, с оглед на което вещите лица извеждат извод, че не е действал
поради лекомислие или увлечение. Психичното му състояние не се явява
пречка за участие във всички фази на наказателното производство и може да
дава достоверни отговори /ако желае/ на зададените му въпроси в хода на
следствието.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство ВТЕ, по представения обект за изследване
– преносима памет, съдържаща записи от външни охранителни камери на
търговски обект, находящ се в гр.София, на ул.“Тимок“ №8, предаден с
протокол за доброволно предаване от свидетеля Д. Х. от 26.02.2022 г., не са
установени дефекти и наранявания по повърхността му, които биха оказали
влияние на изследването, поради което вещото лице извежда извод, че е годно
средство за съхранение на информация.
4
При преглед на неговото съдържание, вещото лице е установеновило
два видеофайла с чернобели изображения, заснети от една от външните
камери на изкуствено осветление в тъмната част на денонощието с ракус
/разположена над човешки ръст/, като на същите има индикация за дата и час,
като съдържат изображения за времето от 03:44:10 часа до 04:03:24 часа, и от
05:15 часа до 05:20 часа на 22.02.2022 г. Според заключението, на
изображенията се наблюдават заснети две лица от видимо мъжки пол, които
вещото лице условно обозначава под №1 /свидетелят И. Д. В./, което е със
слабо телосложение, тъмна коса, носещо шапка с козирка на главата,
облечено с тъмно яке с качулка, тъмно долнище и тъмни маратонки, и под №2
/подсъдимият С. П. В./ - със слабо телосложение, облечено с тъмно яке с
поставена на главата качулка, тъмно долнище и светли маратонки.
За времето около 03:44 часа се наблюдава двете лица да се движат
срещу камерата и да влизат в нейния обхват. Лицето под №2 /подсъдимият В./
спира и застава с лице към стената, а лицето под №1 /свидетелят В./ се движи
в посока на камерата и излиза от обхвата й. Лицето под №2 /подсъдимият В./
извършва действия, наподобяващи нанасяне на няколко удара с продълговат
предмет в посока стената, след което движейки се бягайки срещу камерата,
излиза от обхвата й.
За времето от 03:48 часа се наблюдава двете лица да се връщат в
обхвата на камерата и да отиват до мястото, където лицето под №2
/подсъдимият В./ извършва действия, наподобяващи нанасяне на удари в
посока стената. Лицето под №2 /подсъдимият В./ застава срещу стената и
извършва действия, наподобяващи бутане, след което излиза от обхвата на
камерата, а лицето под №1 /свидетелят В./ се движи в обхвата на камерата и
извършва действия, наподобяващи оглеждане.
За времето около 03:57 часа, 04:00 часа и 04:02 часа, се наблюдава
лицето под №1 /свидетелят В./ да се връща до мястото, където лицето под №2
/подсъдимият В./ излиза от обхвата и там взема тъмни на цвят предмети, и с
тях движейки се в посока камерата, излиза от обхвата й.
За времето около 04:02:48 часа, лицето под №2 /подсъдимият В./ влиза в
обхвата на камерата през мястото, от където излиза, движейки се след лицето
под №1 /свидетелят В./, и излиза от обхвата й.
За времето около 05:15 часа се наблюдава да спира лек автомобил с
неустановена марка, модел и регистрационен номер /таксиметровият
автомобил, управляван от свидетеля О. Я./, и лице с описание, сходно на
лицето под №2 /подсъдимият В./, товари в него предмети, наподобяващи
носените от лицето под №1 /свидетелят В./.
Съгласно експертното заключение, предоставените видео изображения
нямат идентификационна стойност, поради недостатъчна информация в
изображението на заснетите лица и предмети. Тази липса на информация се
дължи на ниската разделителна способност на записващите устройства,
5
лошата осветеност, раксура на заснемане и поставената предпазна маска на
лицето. Липсата на информация е довело до слаба детайлност при
характерните и индивидуалните признаци от външността на
лицето/елементите на лицето – чело, очи, ушни миди, с оглед на което
представените видео изображения не са годни за изследване и идентификация
на лица и предмети.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство СОЕ, общата стойност на предмета на
престъплението, както следва – един брой телевизор „Краун“ 24 инча, модел
„LED 24100“, закупен през 2018 г., на стойност 240 лева, и 8 броя различни
въдици, на стойност 120 лева, по средни пазарни цени, към датата на
деянието, възлиза на 360 лева, при минимална работна заплата за страната
към 22.02.2022 г. в размер на 360 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена
от приобщените чрез прочитане по реда на чл.373, във вр. с чл.283 от НПК,
писмени доказателства и писмени доказателствени средства: протоколи за
разпит на свидетелите Д. Х. В., Р. П. М., Д. ВлаД. Инджов, О. Н. Я., Б. П. Д.,
В. Т. В., А. А. А., И. Д. В.; протоколи за извършени разпознавания; протоколи
за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства; от
заключенията по изготвените СОЕ, ВТЕ, КСППЕ по отношение на
подсъдимия В. и свидетеля И. Д. В.; от актуална справка за съдимост, справка
от ГДИН към МП и от НСлС-гр.София и др.
От показанията на свидетелите Д. Х. и Р. М. се установява, че са
законни наследници на Христо В. Методиев /баща на първата и съпруг на
втората/, починал на 17.08.2019 г., съгласно данните от представеното
удостоверение за наследници, на притежавания от него приживе недвижим
имот – къща, находяща се в гр.София, на ул.“Тимок“ №10 /обект на
посегателство/, и на закупените от него приживе движими вещи – осем броя
въдици. Установява се, че при едно от всекидневните си посещения в имота
на 22.02.2022 г., около 06:00 часа сутринта, свидетелят М. забелязала счупено
стъкло на един от прозорците на къщата откъм улицата, който бил и широко
отворен. Уплашила се да влезе вътре и се обадила на свидетеля Х., която
своевременно пристигнала на място, а при влизането си в къщата установили,
че от общото помещение, на което бил счупен прозореца, липсвали въдиците
на наследодателя им – 7-8 на брой, и един брой телевизор марка „Grown“,
модел „LED 24100“, закупен лично от свидетеля М. през 2018 г.
От показанията на свидетеля И. Д. В. се установяват по безспорен и
несъмнен начин конкретните действия на подсъдимия В. на инкриминираните
дата, час и място, изразили се в счупване на стъкло на прозореца на къщата с
носена у него метална палка, влизането му през счупения прозорец вътре в
къщата, излизането му отново през счупения прозорец, изнасяйки от същото
това място и вещите, предмет на престъплението – плазмен телевизор и
неустановен брой въдици, последващото връщане с лекия таксиметров
6
автомобил за вземане на отнетите вещ. Показанията на свидетеля В. в горния
смисъл, включително и относно неговото собствено поведение на
инкриминираните дата, час и място, намират подкрепа в изводите на вещото
лице по изготвената ВТЕ. От показанията на свидетеля О. Я. става ясно, че
той е управлявал установения на изследваните видеозаписи таксиметров
автомобил, в който подсъдимият В. е натоварил вече отнетите вещи, а
обстоятелството, че този свидетел е извършил таксиметрова услуга на
непознати лица, както и в тъмната част на денощието, дава логично обяснение
на липсата на категоричност относно разпознаваните от него лица, и в
частност – на подсъдимият В., като лицето, натоварило вещите в автомобила.

За установяване авторството на деянието съществен принос имат и
показанията на свидетелите Д. И и А., които в лицето на подсъдимия В. са
разпознали категорично именно лицето, продало инкриминираните вещи –
въдици, на първия от тях, срещу сумата от 20 лева, и инкриминирания
телевизор – на втория свидетел, срещу сумата от 70 лева.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни,
логични и кореспондиращи по между си. Като обективни, компетентни и
безпристрастно изготвени, съдът изцяло възприема и изводите на вещите
лица, обективирани в приобщените чрез прочитане експертни заключения.
Внимателната проверка на съставените протоколи, материализиращи
извършените процесуално-следствени действия в хода на разследването
сочат, че същите са осъществени при стриктно спазване на спазване на
процесуалните правила и са годен източник на доказателства в настоящото
наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът като взе
предвид и обстоятелството, че направените самопризнания от подсъдимия
В. се подкрепят изцяло от събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, намира за установено следното от правна
страна:
На инкриминираните дата, час и място, и по описания в обвинителния
акт начин, подсъдимият С. П. В. е осъществил от обективна и субективна
страна деяние, което осъществява признаците на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК.
От обективна страна, подсъдимият С. П. В. е реализирал признаците на
квалифицирания състав на кражба по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 от
НК, тъй като на инкриминираните дата, час и място, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот – счупил прозорец, е отнел
инкриминираните чужди за него движими вещи с определена стойност, от
владението на Р. П. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
7
Посочените вещи – предмет на посегателство, са чужда собственост и
по-конкретно на пострадалата Р. П. М. и това обстоятелство е било съзнавано
от подсъдимия. Налице е и вторият елемент от обективна страна на
престъплението кражба по квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК –
отнемане на вещта от владението на другиго, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот. Отнемането е осъществено от
подсъдимия В., чрез счупване на прозорец на къщата, с цел проникване в нея
и отнемане на намерени вещи, без съгласието на собственика. По този начин е
била прекратена фактическата власт върху вещта, която до този момент се е
упражнявала от владелеца и същевременно с това подсъдимия е установил
трайно свое владение върху вещите. Следователно е налице престъпния акт,
изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на
престъплението, настъпила вследствие на осъщественото деяние, с което и
самото престъпление се счита за довършено.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК
по отношение на подсъдимия В В В., доколкото същият в качеството си на
помагач е осъществил поведение, с което умишлено е улеснил извършителя –
подсъдимият А В В., да отнеме инкриминираната вещ, отвличайки
вниманието на свидетеля Григоров.
По отношение на подсъдимия С. П. В. е налице квалифициращия
признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Подсъдимият В. е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК, както следва: с определение по НОХД №2736/2021 г. по описа
на СРС, влязло в сила на 23.02.2021 г., с което е одобрено споразумение за
извършено от В. престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание
чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, и
с определение по НОХД №8764/2021 г. по описа на СРС, влязло в сила на
18.11.2021 г., с което е одобрено споразумение за извършено от В.
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият С. П. В. е извършил престъплението виновно, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието – неговата противоправност,
запретеност и наказуемост, общественоопасните му последици, които
деянието му причинява в обективната действителност, като е желаел и целял
тяхното настъпване.
За извършеното от подсъдимия С. П. В. престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“б“
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до
8
петнадесет години. Съдът намира, че подсъдимият В. следва да носи
наказателна отговорност за извършеното престъпно деяние.
По отношение на наказанието на подсъдимия С. П. В., съдът отчете
сравнително високата степен на обществена опасност на този подсъдим.
Съгласно данните от справката за съдимост, подсъдимият В. е многократно
осъждан за престъпления против собствеността. Извън осъжданията,
включени в правната квалификаци на деянието, като извършено при
условията на опасен рецидив в предвидената в закона хипотеза, остават
четири осъждания, с които настоящото деяние е извършено при условията на
реална съвкупност. Касае се за извършени престъпления против
собствеността – по основния състав и квалифицирани кражби, за които
подсъдимият В. и към момента търпи наказание лишаване от свобода в
затвор. Горните обстоятелства характеризират негативно неговата личност,
като такава, която очевидно не се съобразява с установените в закона правила
и норми за поведение и като склонна да върши престъпления против
собствеността на гражданите.
Съдът не намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия В. обстоятелства, които да обуславят
налагане на по-леко наказание, определено при условията на чл.55 от НК. В
случая се касае за подсъдим с лоши характеристични данни за личността му,
предвид преходните му осъждания за кражби, които не са включени в
правната квалифиция на деянието. Не е налице оказано съдействие на
органите на властта, когато е следвало да бъдат разкрити обстоятелства,
относими към признаците на престъплението, доколкото поведението на
подсъдимия В. се е изразило единствено във формалното признание на
вината, и то едва в съдебната фаза на процеса. В хода на досъдебното
производство, подсъдимият В. е установен като извършител на
престъплението единствено в резултат на извършените процесуално-
следствени действия по разследването. При положение, че авторството на
деянието е установено чрез други доказателствени средства, доброто
процесуално поведение на подсъдимия В. се проявява единствено в
направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената на
обвинителния акт, поради което делото е разгледано по реда на
диференцираната процедура, и поради тази причина не следва да се отчита
повторно като смекчаващо обстоятелство, доколкото е взето предвид като
такова при определяне на наказанието от законодателя. Следва, обаче, да се
отчете, че направеното самопризнание от подсъдимия В. е формално, с оглед
липсата на каквото и да е искрено изразено съжаление или разкаяние за
извършеното. Голословно изразеното такова е единствено с цел смекчаване
на наказателната отговорност и налагане на минимално по размер наказание.
Ето защо, приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, би било едно
неоправдано благоприятно наказателноправно третиране на подсъдимия В. и
проява на прекомерно снизхождение.
9
В случаите, когато едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1 и
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Тази хипотеза е неприложима, при така направените по-горе изводи. Ето
защо, при определяне на наказанието на подсъдимия В. за извършеното
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, и при съобразяване с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът му определи наказание лишаване от свобода малко
над предвидения в закона минимален размер, при вземане предвид на
следните смекчаващи отговорността, но не и вината обстоятелства: младата
му възраст и трудовата му ангажираност в затвора, последното даващо
основание на съда да приеме, че същият се стреми да осигурява средствата за
своето препитание по правомерен начин, както и ниската стойност на
предмета на престъплението, включително и обезпечаване връщането на една
от тях - процесният телевизор, а именно: за срок от три години и шест месеца,
с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, като така
индивидуализираната санкция съдът намали с 1/3 и го осъди на лишаване от
свобода за срок от две години и четири месеца, което да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Налице са основанията за приложението на разпоредбите на чл.25, ал.1,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК, а именно за определяне на едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените му по настоящото наказателно производство
и по НОХД №4267/2021 г. по описа на СРС, по НОХД №3413/2021 г. по описа
на СРС, по НОХД №14654/2022 г. по описа на СРС и по НОХД №13877/2022
г. по описа на СРС. С оглед датите на извършване на деянията и влизане в
законна сила на съдебните актове, те се явяват извършени преди да има
влязла в законна сила присъда по отношение на всяко едно от тях.
Наложените наказания по тях са от един и същи вид – лишаване от свобода,
поради което следва да се наложи най-тежкото наказание, а именно:
наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС, което е наказанието по настоящото дело.
На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне, при изпълнение
на така определеното общо най-тежко наказание, фактически изтърпяното
наказание лишаване от свобода от подсъдимия В. по наказателните
производства, включени в съвкупността.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК следва да се
приспадне, при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание
времето, през което подсъдимият В. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК
/с мярка неотклонение „Задържане под стража“/ по наказателните
производства, включени в съвкупността.
По отношение на приобщените веществени доказателства, съдът е
постановил, както следва: 1 бр. флаш памет, съдържаща видеозаписи,
запечатана с картон серия А 0526633, приложена на л.47, т.1 от ДП - да остане
10
на съхрание по делото; 1 бр. телевизор марка Crown, модел LED 24100,
оставено на съхранение във 02 РУ-СДВР – да се върне на правоимащото лице
Р. П. М., ЕГН **********.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е
осъдил подсъдимият В. да заплати направените разноски на досъдебното
производство в общ размер на 844,99 лева в полза на държавата, по сметка на
СДВР.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни