№ 69
град Първомай, 21.08.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 20 по описа на Съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 323637-F348074
/ 07.03.2018 година на Заместник-директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на А.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра
на финансите) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност на основание чл. 185, ал. 2 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В съдебно заседание по същество жалбоподателят
поддържа Жалбата си и моли да бъде отменено Наказателното постановление по
съображенията, изложени в нея.
Въззиваемата страна – Териториална дирекция
- Пловдив на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.В.П. намира Жалбата за неоснователна и моли да се потвърди изцяло
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган при спазване на материалния и процесуалния закон; претендира разноски, за
които представя списък.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа
страна:
Във връзка с организиран от управата на
град Първомай, област Пловдив, събор на 16.09.2017 година инспектори по
приходите в Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите А.И.И. (актосъставител) и колегата му
А.П.Р. посещават населеното място за проверка по спазване на данъчното и
осигурителното законодателство. Около 17:10 часа констатират стопанисвана от А.М.А.
10 м2 сергия за захарни изделия, на която се предлагат пакетирани
бонбони и локум, халва и карамелизирани ядки, и извършват контролна покупка на
200 г бонбони срещу 3 лева, но не им е издадена касова бележка. Легитимират се
със служебни карти и разбират, че в обекта не е налично фискално устройство за
отчитане на приходите, а жалбоподателят признава, че изобщо няма регистрирано
такова.
Констатациите са отразени в изготвен на
място Протокол за извършена проверка от 16.09.2017 година (бланка серия АА №
0303009), с който А. е поканен на конкретна дата да се яви в Териториалната
дирекция на НАП в град Пловдив с лична карта за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, което указание той не изпълнява.
По повод на предстоящо служебно посещение
от органи от Агенцията в град Харманли на нарушителя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F348074 / 04.10.2017 година при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и му е връчен лично на 05.10.2017 година.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични,
и от приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане и извеждане във и от експлоатация, регистрация и дерегистрация на
фискално устройство. В случая това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (преди изменението на заглавието ѝ с ДВ, бр. 80 от 28.09.2018
година) нормата на чл. 7, ал. 1 от която сочи, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ / ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
В конкретния казус не се спори, че по
императива на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въпреки че не е регистриран като
търговец, жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата и е длъжен да регистрира и отчита извършените от него
доставки / продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон), като сергията му попада в обхвата на
легалната дефиниция за търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби
на ЗДДС във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, а нормата
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че при извършване или допускане
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане (когато
нарушението не представлява неиздаване на фискален или на системен бон) на
физическите лица, които не са търговци, се налага глоба
от 300 лева до 1000 лева.
С оглед на
изложеното са несъстоятелни възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения – и
Актът, и издаденото въз основа на него Наказателното постановление са
конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други
изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е индивидуализирано
ясно и точно в достатъчна степен, за да разбере А. в какво се обвинява и за
какво му е наложено административно наказание.
Липсват и предпоставките за приложението
на чл. 28 от ЗАНН – налице е формално нарушение, чиято довършеност не е
обусловена от настъпване на реална вреда, като при липса на фискално устройство
се затруднява контролната функция на Националната агенция за приходите за
проследяване реализирането на стоките и движението на стокооборота, а се засягат
и правата на клиентите като потребители.
Наложеното наказание е съобразено с
изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на специалната
санкционна норма, но не е в съответствие с изискванията на ал. 2 от чл. 27 на ЗАНН – да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Липсват доказателства по делото А.М.А. да
е санкциониран в предходен период за нарушения по ЗДДС, а и не се оспорва от
въззиваемата страна отразеното в Протокола от проверката на 16.09.2017 година
негово твърдение, че е стартирал дейността си предния ден, за което настоящият
състав счита, че целите на специалната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали и с глоба в минималния
размер по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС от 300 лева.
По чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не
може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (приета с ПМС
№ 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева.
Настоящото дело
не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича
в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел и справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулта е минималният от 80 лева.
Същевременно
претенцията на жалбоподателя за отмяна на Наказателното постановление е
частично основателна, тъй като се намаля размерът на наложената санкция, а съгласно
препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) приложение
намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът за
съразмерност на разноските в съответствие с уважената / отхвърлената част от
иска, и с оглед на който на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение в размер на 48,00 лева, платими от А.М.А. по сметка на Националната
агенция за приходите по аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на
АПК – юридическото лице, част от което е административнонаказващият орган.
Предвид изложеното и на основание чл. 63
от ЗАНН настоящият съдебен състав
Изменя
Наказателно постановление № 323637-F348074 / 07.03.2018 година на Заместник-директора
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което
на А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (издадена от министъра на финансите) във връзка с чл. 118, ал. 4, т.
1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 185, ал. 2 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена глоба в размер на 500 лева,
като намаля
наказанието на глоба в размер на 300 (триста) лева.
Осъжда
А.М.А. да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 48 (четиридесет
и осем) лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ