№ 1332
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 44 от 19.02.2021 год., постановено по гр.д.№ 394/2020 год. по описа на
Пернишкия окръжен съд, ГО, са отхвърлени предявените от В. С. А. и А. С. Й. против ЗК
„Уника“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 150 000 лева за
всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на тяхната сестра Т. С. Г., починала при пътно-транспортно
произшествие, станало на 20.12.2017 год., ведно със законната лихва от 21.12.2017 год. до
окончателното изплащане. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищците В. С. А. и А. С. Й., чрез процесуален представител, като
се правят оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна
емоционална връзка между тях и починалата сестра. Твърди се, че съдът е кредитирал
избирателно събраните по делото доказателства и вследствие на това е достигнал и до
погрешни изводи. Посочват, че поради силната връзка която имали със своята родственица,
смъртта й им причинила силни болки и страдания. Моли се за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на исковете. Претендират се разноските по
делото.
В хода на производството пред въззивния съд е починала В. С. А. и съдът на основание
чл.227 от ГПК е конституирал като нейни правоприемници Х. Б. А. и Б. Х. Б..
1
Въззиваемият ЗК „Уника” АД депозират отговор с който оспорват наведените по жалбата
доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищците са сестри на починалата Т. С. Г..
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Т. П. се установява,
че познава ищците от 20-30 години, тъй като работил с една от тях. Дава показания, че
починалата Т. работила и живеела дълги години в Испания, като се е завърнала в България
две - три години преди настъпване на произшествието. Посочва, че сестрите не са обитавали
едно жилище, тъй като Т. живеела сама в наследствен апартамент в кв. „***” в гр.***, а
сестрите - в собствени жилища, в друг квартал на града. Установява, че трите сестри са били
в прекрасни отношения, поддържали контакти, нямали спорове помежду си, подпомагали се
взаимно. Ищците тежко приели смъртта на своята сестра и продължавали да страдат от
нейната загуба. Трите сестри били неразделни и е сигурен, че ищците са поели разходите за
погребението и организацията му. Починалата сестра има две деца, а като живееща в
самостоятелно домакинство си е пазарувала сама и сама се е грижела за себе си.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
В настоящия случай не се установи такава силна и емоционална връзка между ищците и
2
тяхната сестра. Свидетелят по делото, чиито показания съдът кредитира, като събрани чрез
преки наблюдения установи, че между ищците и сестра им Т. Г. са
съществували традиционните и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич и
взаимна грижа един към друг, както и че ищците са скърбели за починалата им сестра, но не
бе установено, че причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Обстоятелството, че сестрите
прехвърлили на починалата дяловете си от наследствен имот, че контактували често и си
помагали, не се отличават от обичайните отношения между сестри. Настоящият съд не
кредитира показанията на свидетеля в частта в която се посочва, че сестрите били
неразделни, тъй като това нямам как да е така, с оглед установеното обстоятелство, че
починалата живеела и работила в чужбина. На следващо място свидетеля само изразява
предположение, че ищците са поели организацията и разходите по погребението.
Приложените по делото генерални пълномощни отново не установяват нещо по-различно от
делигиране на представителна власт от лице, живеещо в чужбина. Всички изложени
обстоятелства не обосновават наличие на силната емоционална връзка между ищците и
починалата. Нейното отсъствие в случая изключва проявлението на неимуществени вреди в
патримониума на ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200
лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 19.02.2021 год., постановено по гр.д.№ 394/2020 год. по
описа на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. А. и А. С. Й. да заплатят на ЗК „Уника“ АД юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4