Р Е
Ш Е Н
И Е № 260017
гр. Пловдив, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Величка Илиева и прокурор Светослав Чераджийски, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 1360/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на обвиняемия И.И. – адв.Ф.П., срещу решение
№589 от 25.03.2019г на Районен съд Пловдив, по АНД №7439/2018г. по описа на
същия съд. С атакуваното решение обвиняемият И. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б”, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в
размер на 1000лв.
Разноските по делото били възложени в тежест на обвиняемия.
В жалбата и допълнението към нея се прави искане за отмяна на постановеното
решение на първостепенния съд. Твърди се, че същото е необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните плавила и материалния закон. Твърди се
още, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно и обективно, поради
което са направени искания за допълнителен разпит на обвиняемия и свидетеля Н.К..
В съдебно заседание исканията на защитата за съдебно следствени действия са
уважени. Проведено е въззивно съдебно следствие, в хода на което са разпитани подсъдимия,
свид.Н.К. и пострадалата Т.Я.. Допуснати са до разпит свидетелите Ж. А. и А.Д.,
назначена и приета е била повторна авто-техническа експертиза. Преди
приключване на съдебното следствия обвиняемия се отказва от договорната защита
и заявява, че ще продължи да се защитава сам.
В хода на съдебните прения прокурорът твърди, че обвинението е доказано.
Твърди се, че обвиняемият е нарушил правилата за движение, установени в
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, тъй като не е намалил и не е спрял пред
възникнала опасност. Твърди се, че реакцията му е била закъсняла, поради което и
решението на първостепенния съд се сочи като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят И. възразява срещу становището на прокурора за
недостоверност на показанията на свид.К. дадени пред съда, като се твърди, че
същото свидетеля е заявил при провеждането на следствения експеримент. Според
жалбоподателя пострадалата е пресичала неправилно и реакцията му не е
закъсняла.
В последната си дума жалбоподателят И. твърди, че е невинен.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок.
По същество жалбата, по искането за отмяна на решението, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по наведените в нея възражения за неправилно приложение
на материалния закон, което обосновава изменение на решението, по изложените по
долу мотиви.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
На 19.06.2017г. около 10:20
часа пострадалата Т.Я. се прибирала пеша от лекции в Ректората на ПУ„Паисий
Хилендарски”, находящ се на ул.”Цар Асен” № 24 в гр.Пловдив. Тя се движела по
западния тротоар на бул.”Христо Ботев” в посока на студентските общежития,
находящи се на бул.”Санкт Петербург” в гр.Пловдив, където живеела. Пострадалата
Я. вървяла с бавен, спокоен ход по тротоара. По същото това време, обв. И., който
бил правоспособен водач, управлявал л.а. марка „Пежо”, модел „407” с рег. № ***,
с десен волан. Той се движел по западното платно за движение на бул.”Източен” в
посока от север на юг. Пътната настилка в района била покрита с асфалт и по
време на произшествието самата тя била суха, макар да било валяло по-рано същия
ден. Времето било ясно и с добра видимост, в светлата част на денонощието. Обв.
И. пътувал сам в автомобила, като имал намерение да продължи по бул.”Христо
Ботев”, за което следвало да извърши маневра „завой на дясно” от бул.”Източен”.
Преминаването от бул.”Източен” към бул.”Христо Ботев” се извършвало по
самостоятелно еднопосочно пътно платно, различно от платната за движение на
бул.”Източен” и бул.”Христо Ботев” и отделено от пътните платна на посочените
булеварди с пътен остров. В това локално пътно платно, за пресичащите пешеходци
е била обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека тип „Зебра”, а за
велосипедистите е била налична до пешеходната пътека и велоалея. Преминаването
през локалното пътно платно от пешеходци и велосипедисти не било регулирано със
светофарна уредба.
Преди навлизане в
локалното платно обвиняемият И. погледнал наляво, след което насочил своето
внимание напред в посоката на движение на управлявания от него автомобил, който
се движел със скорост от около 25 км./ч. Междувременно пострадалата Я.,
движейки се по тротоара на бул.”Христо Ботев”, се приближила към обозначените
за пресичане на локалното платно места /пешеходна пътека и велоалея/ и преди
достигането края на велоалеята, разположена след пешеходната пътека по посока
на движение на лекия автомобил, навлязла на локалното платно, като се движела
под ъгъл към велоалеята и намиращия се от другата страна на платното пътен
остров. В този момент обв. И. се намирал на около 16-17 метра от свидетелката Я.,
в локалното пътно платно, движейки се към бул.”Христо Ботев”, като по отношение
на него пресичащата пешеходка се движела от дясно на ляво, в посока от запад на
изток. Обв. И. като водач на л.а „Пежо 407” възприел намиращата се на пътното платно
свид. Я., когато тя вече била на около 1 метър навътре в платното и екстрено
задействал спирачната система. Въпреки действията на обвиняемия след около 1,7с.
настъпил удар, който бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната дясна част на л.а.”Пежо 407”. След удара л.а. „Пежо 407” е
спрял на платното за движение, на място и в положението, отразено в протокола
за оглед и видимо от фотоалбума на местопроизшествието, а свид. Я. паднала на
платното за движение пред автомобила. В резултат на удара на Т.Я. било причинено счупване с разместване на
фрагментите на дясната ключица, контузии на гръдния кош и корема, охлузвания.
Счупването на ключицата е причинило на същата трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник за около 1,5 месец,
а другите увреждания са причинили
болка и страдание. Обв. И. веднага
отишъл до свид. Я. за да провери нейното състояние, като се свързал и с РЦ 112
Кърджали и в 10:26:05 часа уведомил за настъпилото произшествие и наличието на
пострадал пешеходец с болки в рамото и крака.
До идването на екип на ЦСМП и полицията обв.И. стоял до свид. Я..
На местопроизшествието пристигнал и
свид. Н.К., който също позвънил на РЦ 112 Кърджали и съобщил за ударен
пешеходец. На местопроизшествието пристигнал екип от ЦСМП в състав свидетелите М.
Т. и П. П., както и екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив в състав
свидетелите Т. Т. и Л. Д.. Полицейските служители на място тествали обв. И. за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510+” с фабричен
номер 0011, което отчело качествена проба с 0,00 промила алкохол. Постр. Я. била откарана от екипа на ЦСМП в
сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАС гр.Пловдив където била прегледана и
хоспитализирана. След проведеното й в болничното заведение лечение, тя била
изписана на 22.06.2017г.
Тази фактическа обстановка е била установена от първостепенния съд, като
същата се потвърждава и от доказателствата, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие.
Следва да се кредитира с доверие твърдението на пострадалата Я. относно
темпа, с който се е предвижвала непосредствено преди настъпилото произшествие.
За това обстоятелство пострадалата е последователна в твърденията си, според
които е вървяла с нормален темп. Същевременно не се установяват обстоятелства,
които да налагат друго различно от заявеното нейно поведение, които и да
оборват казаното от нея. В деня на събитието свид.Я. извършвала рутинно
действие, прибирайки се от университета към квартирата си. Не се установява
обективна причина, която да е налагала бързото й предвижване. Също така свид.Я.
възприела автомобила, управляван от обвиняемия след като вече започнала да
пресича пътното платно и непосредствено преди настъпилият удар и това
обстоятелство изключва възможността пострадалата да е реагирала на появата му с
промяна на темпа си на движение.
Кредитираното от съда обстоятелство относно темпа на движение на пострадалата
при пресичането на пътното платно се подкрепя и от показанията на свид.К.,
депозирани в досъдебното производство, от 04.07.2018г. В тези показания свид.К.
заявява, че пострадалата е вървяла бързо по тротоара, преди да започне
пресичане на пътното платно, като относно самото пресичане, свидетелят не може
да уточни темпа на движение, видно от показанията му. В показанията си от
досъдебното производство свид.К. не съобщава пострадалата да е тичала преди
и/или по време на предприетото пресичане на улицата. Данни за такова поведение
на пострадалата не се сдържат и в обясненията на обвиняемия, който описва направени
от нея две крачки, непосредствено преди удара.
Достоверността на кредитираното от съда обстоятелство относно темпа на
движение на пострадалата се потвърждава от заключението на изготвената повторна
съдебно-техническа експертиза, която изключва възможността пострадалата да се е
предвиждала с бързо ходене или тичане. Видно от направените в експертизата
изчисления, базирани на обективните факти по делото /фактите, описани в
протокола за оглед на МП/, при такъв темп на движение на пострадалата,
автомобилът управляван от обвиняемия не би се установил на мястото, на което е
открит след настъпилото ПТП.
Въззивният съд намира, че не следва да се кредитират показанията на пострадалата
Я., дадени в хода на възивното съдебно следствие, в частта им, в която тя твърди, че е пресичала
пътното платно на пешеходната пътека.
Подобни обстоятелства в хода на досъдебното производство пострадалата не
е заявила, при все че е била разпитвана три пъти в рамките почти на една
година. Не следва да се кредитират и прочетените й показания от досъдебното
производство, според които /стр.18 гръб и
стр.84 от ДП/ тя започнала пресичане в участъка между маркираната
пешеходна пътека и велоалеята. Точното
мястото, на което се е намирала пострадалата в момента на удара, се установява,
от обективните данни, отразени в протокола за оглед на МП- мястото на което е
паднала на пътното платно пострадалата след удара и мястото, на което се е
установил автомобила след него. Тези обективни данни са взети предвид в изготвената
повторна съдебнотехническа експертиза. Чрез специалните знания на вещото лице,
приложени към конкретния случай, се установява и точното място на удара.
Ползвайки обективните данни, вещото лице
е стигнало до заключението, че място на удара е било на разстояние 1,6м преди
мястото на установяване на автомобила. Тази стойност съобразно обективните
обстоятелства на местопроизшествието означава, че ударът е настъпил по посока
на движение на лекия автомобил, след пешеходната пътека и след последващо разположената
велоалея.
Посочените обстоятелства за мястото, на което е пресичала пострадалата, установени
чрез заключението на вещото лице, потвърждават казаното от пострадалата в
протокола за разпит на свидетел от 29.03.2018г относно местоположението й спрямо
стълба за улично осветление. Видно от фотоалбумът, този стълб се намира
непосредствено до велоалеята на пътя северно от нея. След като пострадалата е
пресичала пътното платно северно от велоалеята, то този стълб действително се е
намирал от нейната лява страна. За това обстоятелство в показанията си пред
въззивният съд пострадалата заявява липса на спомен. Тъй като казаното от нея
на досъдебното производство в разпит от 29.03.2018г за това обстоятелство се
подкрепя от останалите доказателства по делото, същото следва да бъде
кредитирано.
Съдът не кредитира показанията на свид.К., дадени при разпита му в хода на
въззивното съдебно следствие относно твърдението му, че пострадалата е пресякла
пътното платно тичайки. Тези твърдения на свид.К. противоречат на казаното от
пострадалата, която за това обстоятелство е била последователна в показанията
си. Също така това твърдение на свидетеля
е направено за първи път пред съда и не е било изложено от него на досъдебното
производство, когато е бил разпитан в един по-близък до случая момент. Въпреки,
че към онзи момент той е имал по ясни спомени, свидетелят е заявил при разпита
си на досъдебното производство, че не може да каже как точно е пресичала
пострадалата бързо, бавно или нормално. Макар да е заявил липса на възприятия
за това обстоятелство, в последвалият му разпит пред въззивния съд свид.К.
излага настойчиво и подробно такива, по който начин противоречи на казаното от
него по-рано. Съдът счита, че няма как свид.К. да е придобил тези възприятия след
като веднъж е заявил липса на такива, поради което казаното от него пред
въззивния съд не може да се приеме за достоверно.
Не следва да се кредитира с доверие твърдението на свид.К., че е казал
друго при разпита на досъдебното производство и вместо него в протокола от този
разпит са били отразени неверни обстоятелства. Липсва обективна причина, поради
която да се счете, че разследващият
орган е изопачил казаното от свидетеля при отразяването му в протокола. Виден е
и детайлният подход, използван при записване на показанията на свидетеля в
протокола – подробното отразяване в него на възможните темпове на предвижване
на пострадалата, поради което не може да се счете, че поставеният въпрос към
свидетеля е бил неясен или отговорът му
е бил неправилно разбран.
Показанията на свид.К. относно темпа на пресичане на пострадалата, дадени
пред въззивният съд, не следва да се приемат за достоверни и поради още един
факт- данните от повторната съдебно-техническа експертиза. Според същите в
случай, че пострадалата се е движила с бързо ходене или с тичане, пристигането
й в точката където би следвало да настъпи удара ще бъде когато предната част на
л.а. Пежо 307 все още не е достигнал до същата точка. В този случай според
вещото лице удар би настъпил, но в различна област на автомобила.
Съдът кредитира изготвената по
делото назначена в хода на въззивното съдебно следствие повторна съдебно
техническа експертиза. Тази експертиза е била изготвена от вещо лице инженер Т.П.,
вписан като такова в списъка на вещи лица към Окръжен съд Пловдив. Назначеното
вещо лице разполага с нужните знания в съответната научна област. Заключението
му, съдът намери за пълно, ясно и обосновано, поради което няма пречка то да
бъде кредитирано с доверие. Предвид обстоятелството, че се касае за назначена
повторна експертиза настоящият съд не следва да я съпоставя с предходните две,
тъй като те са изгубили доказателствената си стойност /Решение № 208 от 19.03.2019
г. на ВКС по н. д. № 1070/2018 г., III н. о., НК/
Според
изводите на изготвената повторна съдебно техническа експертиза причините за
възникване на процесното ПТП от техническа гледна точка са две- навлизането на
пешеходката Я. на пътното платно по начин и в момент когато това не е било
безопасно за нея без да се съобрази с приближаващият автомобил и закъснялата
реакция на водача на автомобила- обв.И. да предотврати удара. Установява се, че
обв.И. е предприел маневра завой надясно към бул.Христо Ботев. Движил се е с 28 км/ч и на разстояние на автомобила около 16-17м от
мястото на удара, когато пешеходката Я. е предприела пресичане на пътното
платно. Обв.И. реагирал когато пешеходката вече била навлязла на 0,5-0,6м
навътре по платното. Обвиняемият имал видимост към пострадалата още преди
реакцията си, което обосновава и фактическият извод относно причината за
настъпване на транспортното произшествие. А тя по отношение на обвиняемия
представлява закъснялата му реакция, тъй като е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако е реагирал своевременно на появилата се
опасност. В тази връзка са налице и гласни доказателства в показанията на свид.К.,
който на местопроизшествието научил от самия обвиняем, че той не възприел
пострадалата своевременно. Няма пречка да бъдат ползвани от съда показанията на
свид.К. от досъдебното производство, тъй като в производство по гл.28 от НПК
съдът може да ползва събраните на досъдебното производство доказателства
директно, без да ги приобщава по специалния ред и условия на чл.279 и чл.281 от НПК.
Видно от кредитираното
с доверие експертно заключение обв.И. е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2, от ЗДвП, според която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Налице е и съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата Я., която предприела пресичане в момент
когато това не е било безопасно. Това съпричиняване на резултата от страна на
пострадалата е било установено и от първостепенния съд. Макар то да не е било изрично
посочено от първостепенния съд като смекчаващо вината на обвиняемия
обстоятелство, същото фактически е било отчетено при индивидуализацията на наказанието,
при която предвид останалите смекчаващи вината обстоятелства на обв.И. е било
определено и наложено административно наказание „Глоба“ в размер на минимума,
както и не е било наложено административното наказание лишаване от право на
управление на МПС, на основание чл.78а, ал.4 от НК.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя И., че
реакцията му е била навременна. Това негово твърдение се оборва от описаните
по-горе доказателства, поради което не може да се приеме за обосновано от
страна на съда. Не се касае до хипотеза на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като пешеходката е била видима
за водача и пресичайки тя не е навлязла дълбоко в опасната зона за движение на
лекия автомобил, в който случай водачът не би имал обективна възможност да спре
преди мястото на удара. Правилото на чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за разлика от това на изр. 1, не визира движение
със съобразена с пътните условия скорост, а задължение за водача за незабавно
намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от него МПС при
възникване на опасност за движението, спазването на което обаче би му позволило
да преодолее причиняването на ПТП. Именно когато водачът управлява МПС в
съответствие с изискванията на чл.
20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и възникне внезапна, пряка и непосредствена
опасност за движението му, която не може да бъде преодоляна по начините,
предвидени в чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, то тогава може да се говори за спасителна
маневра и случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. /Решение № 243 от 21.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 824/2018 г., I н. о./
В случая обвиняемият е разполагал с обективна възможност при своевременна
реакция от негова страна да спре преди мястото на удара, по който начин същият
би бил избегнат.
Основателно е възражението на обвиняемия сочещо
съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Това обаче е било взето предвид от първостепенния съд, както бе посочено по-горе, при
определяне на размера на административното наказание и преценката за нуждата от прилагане на административното
наказание лишаване от права. Съпричиняването на резултата
от страна на пострадалата, поради пресичане на пътното платно в момент, което
това не е било безопасно за нея, не води до отпадане на задължението на
обвиняемия да спре.
Доколкото
разпоредбата на чл.5 от ЗДвП не съдържа императивно правило за поведение, а
единствено общи изисквания, сред които да не се поставя в опасност живота и
здравето на хората и
водачът да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, то нарушаването й не
може само по себе си да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. В тази насока е трайната съдебна практика /Решение № 4 от 9.01.2017 г. на ПАС по в. н. о. х. д. №
593/2016 г. Решение № 24 от 9.02.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 1213/2017
г. III н.о., Решение № 639 от 1.02.2013
г. на ВКС по н. д. № 2202/2012 г., I н. о. Решение №30 от 17.04.2018г на ВКС по н.д.№99/2018г III н.о., Решение №222 от
26.05.2014г по н.д. №539/2014г на ВКС, II н.о.
Решение № 127 от 20.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 408/2018 г., II н. о/, което мотивира и настоящото решение на съда за
необходимост първостепенния съдебен акт да бъде изменен, като обвиняемия бъде оправдан по така възведеното му обвинение
в тази му част.
От установената по делото фактическа обстановка става
ясно, че обвиняемият е нарушил задължението си да спре пред внезапно препятствие,
каквото представлява пешеходката Я., в резултат на което е настъпил обществено
опасния резултат. Това задължение на водача е описано в изречение 2 на чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Той е бил обвинен обаче за
извършено нарушение и на двете посочени в този член възможности. Според
съдебната практика в чл.20 ал.2 от ЗДвП са посочени две алтернативни правила, които следва да се
спазват при движението по пътищата – това по изречение 1, описващо част от възможните
пътните условия, с които следва да бъдат съобрази водачът и съответно това по
изречение 2, описващо действията на водача, при възникването на внезапно
възникнала опасност. Тези правила помежду им се намират в условия на взаимна конкуренция и не могат да
съществуват кумулативно. Първото изречение изисква водачът
предварително да отчете негативното влияние на конкретни фактори от пътната
обстановка и съответно да съобрази скоростта си на движение с
тях. Ако той не стори това сам се поставя
в невъзможност да преодолее опасността за движението. Второто
изречение възлага на водача
предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при възникнала
внезапна опасност, която е била възприета. В този случай задължението за
вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността,
която е внезапна и неочаквана. Със своето поведение деецът може да наруши само едно
от правилата - изр.1 или изр.2 на посочената норма /Решения №№ 300-2012-II,
16-2012-II, 222-2014-II н.о., 55 -2020-II
н.о./ В настоящия случай поведението на обвиняемия е относимо към второто изречение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не са били налице конкретни особености на пътните условия,
които да е следвало предварително да съобрази
като например нетипичен релеф на местността, особености в състоянието на превозното средство, нетипичен характер или интензивност на движението, ограничена видимост, превозван товар. Приложеното писмо от НИМХ филиал Пловдив потвърждава констатациите,
отразени в протокола за оглед на МП, относно метеорологичната обстановка по
време на осъществяване на деянието. От предоставената информация се установява, че във времето на деянието не е
валяло. Времето е било облачно, с добра видимост, като според протокола за
оглед на МП настилката е била асфалтова, суха, без неравности така. Единственото
нарушение на водача в случая се изразява в нарушение на задължението му по ЗДвП
да спре пред препятствие на пътя и няма пътни условия, и не са били налице
други обективни обстоятелства, с които той да е следвало предварително да се
съобрази избраната скорост. Това налага решението на първостепенния съд да бъде
изменено, като обвиняемия бъде оправдан в това да е извършил нарушение по чл.
20, ал.2, изречение първо от ЗДвП.
Също така описаните в
постановлението на прокурора по гл.28 от НПК обстоятелства не сочат пешеходката
да е имала особености във възрастта, стойката, поведението, начина й на
предвижване, които външни белези да са определяли същата като такава от уязвима
група пешеходци, спрямо които водачът дължи особено внимание. В посоченото
постановление е изписана нормата на
чл.
116 от ЗДвП, като е вменено във вина на обвиняемия,
че не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката, без самата тя е причислена към
една от описаните в същата норма групи от уязвими пешеходци. Разпоредбата, по подобие на тази на чл.5 от ЗДвП, не съдържа
императивно правило за поведение, а само общо изискване да не се поставя в
опасност живота и здравето на пешеходците, поради което не
може да се счете, че нарушаването на това общо правило е в причинна връзка с
настъпилия резултат. Последният е пряко следствие
единствено от закъснялата реакция на водача спрямо възникналата
внезапна опасност. В този смисъл първоинстанционното решение следва
да бъде изменено, като обвиняемия бъде признат за невинен и
оправдан за това да е извършил нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
Настоящият въззивен състав
констатира, че от обв.И. е било извършено нарушение само на едно от правилата
за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като за вменените му във вина още четири на брой
такива той следва да бъде оправдан. Въпреки това няма как оправдаването на
обвиняемия за посочените нарушения да се отрази на размера на наложеното му
наказание глоба от 1000лв по реда на чл.78а НК, тъй като така наложеното му
наказание е съответно на минимума, предвиден в закона.
На основание
чл.189, ал.3 НПК разноските във въззивното производство в размер на 560лв за
изготвената повторна съдебно техническа експертиза следва да бъдат възложени в
тежест на обвиняемия И. Р.И., тъй като
виновността му в извършване на престъплението се потвърждава.
По тези
съображения, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК и чл.334, т.6, вр. чл.
338 от НПК, Пловдивски окръжен съд счита, че първостепенния съдебен акт следва да
бъде изменен като обвиняемият бъде оправдан да е извършил нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1, т.1 и ал.2 т.1 и чл.20, ал.1,
изр.1 и чл. 116 от ЗДвП, като решението следва да бъде потвърдено в останалата
му част.
По тези мотиви Пловдивски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение №589 от 25.03.2019г на Районен съд Пловдив, по АНД №7439/2018г, в частта, в която обвиняемият И. Р.И. е бил
признат за виновен за извършени нарушения на правила по ЗДвП, както следва:
ОТМЕНЯ решението в
частта, в която е посочено, че обвиняемия И. Р.И. е нарушил правилата по чл.5
ал.1, т.1 и ал.2 т.1 и чл.20, ал.1, изр.1 и чл. 116 от ЗДвП, като го признава
за невинен в това да е допуснал нарушение на посочените правила за движение по пътищата
и на основание чл.304 от НПК го оправдава по предявеното му обвинение в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК обвиняемия И. Р.И. да
заплати направените разноски във въззивното производство в размер на 560лв, по
сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.