Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 363 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 7,
т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91.
Ищецът А.А.Я. твърди, че
е сключил с ответника „Б.Е.“ АД, чрез посредника „Е.Т.Б.“ ООД, договор за
въздушен превоз по направление Летище Варна, Република България – Летище А.,
Република Т.. Превозът следвало да се реализира на 04.10.2017 г. с полет FB
8193, с час за излитане в 6:50 часа и час за кацане – в 8:20 часа, но реално
полетът бил извършен със закъснение от четири часа и половина. За това
обстоятелство ищецът посочва, че не бил уведомен от ответното дружество. Тъй
като часът на пристигане в крайния пункт бил повече от три часа след
плануваното по разписание, А.Я. намира, че „Б.Е.“ АД му дължи обезщетение по
чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004.
Посочва, че разстоянието на полета е 748 км, поради което дължимото
обезщетение възлиза на 250 евро.
В исковата молба се излага, че Николай Николов,
пътник в същия полет, отправил искане до ответника за изплащане на парично
обезщетение за закъснял полет по електронна поща. На 15.05.2018 г. същият бил уведомен
чрез имейл, че в двумесечен срок ще му бъде изпратен отговор на заявената
претенция. До датата на подаване на настоящата искова молба обаче това не било
сторено. Това обстоятелство мотивирало ищеца да инициира съдебно производство
срещу ответното дружество, поради което той счита, че „Б.Е.“ АД е дало повод за
завеждане на делото. Навежда доводи за недобросъвестност на ответника, като
твърди, че на друг от пътниците от процесния полет било изплатено обезщетение
едва след образуване на съдебно производство.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие закъснение на полет FB 8193, осъществен на 04.10.2017 г. от
Летище Варна, Република България до Летище А., Република Т., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „Б.Е.“ АД. Дружеството оспорва исковата
претенция, като посочва, че претендираното обезщетение е изплатено. Излага, че
дружеството предоставя на своите пътници възможност за извънсъдебно уреждане на
претенциите им, като е създадена и онлайн платформа за подаване на жалби и
рекламации. Твърди, че в отдел „Жалби и рекламации“ към ответното дружество не
е постъпило оплакване от ищеца за закъснение на полета му нито искане за изплащане
на обезщетение. Поддържа, че ответното дружество е било изправено пред
обективна невъзможност да изпълни своите задължения поради бездействието от
страна на пътника. Едва с подаването на исковата молба е посочена банкова
сметка ***ия. Така, „Б.Е.“ АД е извършило плащане на
обезщетението при първата предоставена възможност по банковата сметка на адв. Б.Ф.,
посочена в исковата молба. Навежда доводи, че ответното дружество не е станало
причина за завеждане на делото, поради което разноските следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен поради пълно
погасяване на задължението.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните
обстоятелства: наличието на валидно сключен между страните договор за въздушен
превоз с полет FB 8193 по направление Летище Варна, Република България – Летище
А., Република Т., на 04.10.2017 г.; пристигането на полета в крайната му точка
/Летище А./ със закъснение, надвишаващо 2 часа; че разстоянието на полета е 748
км, както и че ответното дружество е заплатило изцяло претендираната главница.
От гореизложеното следва, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл. 6, т.
1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. и в тежест на превозвача е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение за закъснение при полет в размер на 250 евро, на осн. чл. 7, т. 1, б. „а“ от същия.
Предвид извършеното в течение на производството
пълно погасяване на претендираната главница, което съдът взе предвид съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца да му
бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, предвид
неоснователността на главната претенция. Присъждането на законна лихва не се
явява самостоятелен иск, а законна последица от уважаване на предявения иск. В
този смисъл при отхвърляне на иска е недопустимо да бъде присъдена законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
По
разноските:
Съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице признание на иска,
като извършеното плащане в течение на процеса не може да се приравни на такова.
Поради изложеното и съобразно направеното искане от
страна на ищеца на последния следва да се присъдят извършените по делото
разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Я., ЕГН **********,***, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Аерогара София, иск с правно основание чл.
7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, за заплащане на СУМАТА ОТ 250 /двеста и петдесет/ евро, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие закъснение на полет FB 8193, осъществен на
04.10.2017 г. от Летище Варна, Република България до Летище А., Република Т.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Аерогара София, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.Я., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: