РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. София, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110116944 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В. М. Г. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 678,01 лева, представляваща стойност
на начислени задължения във връзка с доставени водоснабдителни и канализационни услуги
до водоснабден имот с адрес: [адрес], по партида с клиентски № ***, начислена във фактури
за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г.
Ищецът твърди, че при ответното дружество [фирма], във връзка с доставката на
водоснабдителни и канализационни услуги за адрес: [адрес], е открита партида с клиентски
№ ***, с титуляр В. М. Г. – ищецът по делото. Поддържа, че след извършена проверка за
задълженията по партидата, същият установил, че при ответника са налице отразени такива
в общ размер на сумата от 678,01 лева, съгласно издадени фактури през периода от м.
януари 2018 г. до м. декември 2019 г., а именно: фактури №№ **********/08.01.2018 г.,
**********/07.02.2018 г., **********/08.03.2018 г., **********/05.04.2018 г.,
**********/09.05.2018 г., 00811380741/07.06.2018 г., **********/06.07.2018 г.,
**********/07.08.2018 г., **********/07.09.2018 г., **********/05.10.2018 г.,
**********/07.11.2018 г., **********/07.12.2018 г., **********/08.01.2019 г.,
**********/07.02.2019 г., **********/08.03.2019 г., **********/05.04.2019 г.,
**********/09.05.2019 г., **********/07.06.2019 г., **********/05.07.2019 г.,
**********/07.08.2019 г., **********/09.09.20219 г., **********/07.10.20219 г.,
**********/07.11.2019 г. и **********/06.12.2019 г. С исковата молба В. Г. оспорва
дължимостта на начислените суми с довод за липсата на облигационно правоотношение
между него и ответното дружество поради липсата на притежавани от същия право на
собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по
1
отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота, които
реално да са потребени от абоната. Оспорва процесния недвижим имот да е водоснабден,
както и изправността на уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага
подробни съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност,
започнала да тече след изтичане на установения за плащането им 30-дневния срок. Намира
за приложима към вземанията тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително
определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки недължимостта на
процесните суми и отправеното от Г. извънсъдебно оспорване, от страна на [фирма] му е
връчена покана за доброволното им изпълнение. С тези доводи В. Г. обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
[фирма], чрез пълномощника си юрк. Коновалова-Михалева, заявява, че не оспорва иска,
доколкото спрямо процесното вземане е настъпила погасителна давност. Счита твърденията
на ищеца в тази насока за основателни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова
защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение с ищеца, обусловено от притежавано право на
собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата; че за процесния период ответникът е доставял
*** услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми и които са определени на базата на извършен отчет чрез изправно СТИ
– водомер; респ. предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния
срок.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима.
Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в
представения и приет по делото заверен препис от справка от електронната система epay в
табличен вид, съдържаща данните относно фактурираните задължения за имот с адрес: град
София, ж.к. „Обеля 2“ бл. 219, ет. 1, ап. 70 с титуляр В. М. Г., че по партидата за този имот с
договорна сметка № ********** и клиентски № *** от [фирма] са начислени и фактурирани
2
задължения, в т.ч. по фактури за периода от м.01.2018 г. – м.12.2019 г., както следва: по
фактура № **********/08.01.2018 г. сума в размер от 34,21 лева, по фактура №
**********/07.02.2018 г. сума в размер от 25,67 лева, по фактура № **********/08.03.2018 г.
сума в размер от 26,41 лева, по фактура № **********/05.04.2018 г. сума в размер от 27,14
лева, по фактура № **********/09.05.2018 г. сума в размер от 35,49 лева, по фактура №
00811380741/07.06.2018 г. сума в размер от 34,60 лева, по фактура № **********/06.07.2018
г. сума в размер от 27,57 лева, по фактура № **********/07.08.2018 г. сума в размер от 18,29
лева, по фактура № **********/07.09.2018 г. сума в размер от 30,42 лева, по фактура №
**********/05.10.2018 г. сума в размер от 23,24 лева, по фактура № **********/07.11.2018 г.
сума в размер от 25,83 лева, по фактура № **********/07.12.2018 г. сума в размер от 37,70
лева, по фактура № **********/08.01.2019 г. сума в размер от 29,20 лева, по фактура №
**********/07.02.2019 г. сума в размер от 28,82 лева, по фактура № **********/08.03.2019 г.
сума в размер от 27,10 лева, по фактура № **********/05.04.2019 г. сума в размер от 27,91
лева, по фактура № **********/09.05.2019 г. сума в размер от 29,91 лева, по фактура №
**********/07.06.2019 г. сума в размер от 30,57 лева, по фактура № **********/05.07.2019 г.
сума в размер от 27,77 лева, по фактура № **********/07.08.2019 г. сума в размер от 28,68
лева, по фактура № **********/09.09.20219 г. сума в размер от 27,97 лева, по фактура №
**********/07.10.20219 г. сума в размер от 27,77 лева, по фактура № **********/07.11.2019
г. сума в размер от 27,97 лева и по фактура № **********/06.12.2019 г. сума в размер от
27,77 лева или общ размер на фактурираните задължения от 678,01 лева.
По делото е представена и приета като част от доказателствената съвкупност покана за
доброволно изпълнение на изискуемо задължение към [фирма] от 04.02.2022 г., адресирана
до ищеца В. Г., с която ответното дружество предоставя на ищеца 7-дневен срок за
доброволно заплащане на неплетени задължения за използвани услуги по водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води на обща стойност към 05.02.2022 г. от 282,48 лева
по клиентски номер ***. В поканата е посочено, че с получаването на последната се
изчерпват методите за доброволно уреждане на отношенията и събиране на вземанията, като
след изтичане на указания срок ще се пристъпи към принудителното им събиране. Отразено
е, че съгласно приложимите Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите,
[фирма] има право временно да преустанови предоставянето на услугите и/или да продължи
действията си по събиране на вземанията, в т.ч. по съдебен ред.
Съгласно представените и приети по делото фактура № **********/07.02.2022 г. и
фактура № **********/07.08.2023 г., издадени от [фирма] за задължения за *** услуги по
клиентски номер *** за имот с адрес: [адрес] с титуляр ищеца В. Г., следващи по време
датата на поканата за доброволно изпълнение и отразената в същата обща дължима сума от
абоната, в графа „старо салдо“ са отразени задължения съответно в размер от 2314,57 лева,
респ. в размер от 2851,46 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ
678,01 лева по фактури за периода от 08.01.2018 г. – 06.12.2019 г. като задължение на ищеца
В. Г. по клиентски номер *** към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им като
част от общото задължение в графа „старо салдо“, начисляване на лихви за забава върху
същата, като част от общо дължимите суми и неотписването им като такива от партидата за
процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от [фирма], поражда правния
интерес на ищеца, като титуляр на партидата, да поиска признаване на недължимостта на
общо начислената сума, в т. ч. чрез заявените в процеса основания за недължимост.
Изясни се, че ищецът оспорва дължимостта на сумата в общ размер от 678,01 лева на
няколко основания, както следва: поради липсата на облигационно правоотношение между
страните; поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и
3
канализационни услуги през фактурирания период, които реално да са потребени от абоната
в посочения обект, измерени чрез изправно средство за търговско измерване, както и поради
погасяването й по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на *** услуги
на потребителите се извършва от *** оператори срещу заплащане по реда на този закон и на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно клаузите
на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗР***У, водоснабдителните и канализационните (***) услуги
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения и се предоставят от В и К оператори – предприятия с предмет на дейност
извършване на В и К услуги.
В § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги качеството „потребители“ по смисъла на Закона е дефинирано чрез включване на
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят *** услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на *** услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост или правото на ползване
върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на
потребителите от В и К оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /публично достъпни на интернет - страницата на
дружеството/, за които не се спори, че са влезли в законна сила. В т. 3 от последната е
предвидено, че потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за който се
предоставят *** услуги.
По делото, въпреки разпределената между страните доказателствена тежест и
изричните указания към ответника, че негова е тежестта да установи съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение с ищеца, обусловено от притежавано
право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на
договорно основание със заявена промяна на партидата, както и изричните указания, че не
се сочат доказателства за тези обстоятелства, от страна на [фирма] не бяха ангажирани
такива. Издаването на процесните фактури от ответното дружество на името на титуляря на
партидата В. М. Г. само по себе си не е достатъчно, за да формира извод относно
притежавани права върху имота, а оттук и за качеството клиент и потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води, за битови нужди от ищцовата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
4
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, от [фирма]
не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания, насочени към
установяване на носителя на права върху имота, в т.ч. от ищеца по делото.
Ето защо, като последица от недоказване на първата и основна предпоставка за
ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на процесните суми – наличието на
облигационно правоотношение във връзка с доставката на *** до процесния имот, то
оспорването за недължимост на вземанията по процесните фактури на това основание се
явява основателно, поради което и преявеният иск следва да бъде уважен.
За прецизност на изложеното, съдът по отношение на въведеното от ищеца друго
основание за недължимост на това вземане, а именно погасяването му по давност, намира за
необходимо да отбележи следното:
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По отношение на процесните вземания за доставени водоснабдителни и
канализационни услуги съдът счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, с оглед характера на вземането на периодично плащане по см. на посочената
разпоредба, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Изясни се, че с отговора на исковата молба [фирма] не оспорва, че спрямо вземанията,
предмет на исковата претенция, е изтекъл приложимият давностен срок.
Предвид това и с оглед липсата на правен спор между страните относно посоченото
обстоятелство, то следва да се приеме, че спрямо вземанията по процесните фактури на
обща стойност от 678,01 лева е изтекъл приложимият давностен срок и е погасена
възможността за принудителното им изпълнение.
Предвид изложеното дотук, предявеният установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта от ищеца на сумата от 678,01 лева,
представляваща стойност на начислени задължения във връзка с доставени водоснабдителни
и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: [адрес], по партида с клиентски №
***, начислена във фактури за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г., се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. К. Б. следва да бъде присъдена сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищеца Г.. В тази връзка съдът съобрази отразеното в представения по делото договор за
правна помощ и съдействие от 06.03.2024 г. (л. 5 от делото) представителство на ищеца от
пълномощника му безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – поради това, че
доверителят е материално затруднено лице, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание, без
събиране на допълнителни доказателства. Така определеният размер съответства и на
минималния размер на възнаграждението, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
5
редакция към момента на сключване на договора).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. М. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. М. Г. не дължи на [фирма]
сумата от 678,01 лева, представляваща стойност на начислени задължения във връзка с
доставени водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: [адрес],
по партида с клиентски № ***, начислена във фактури за периода от м. януари 2018 г. до м.
декември 2019 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес] сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. К. И. Б., с
ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: [адрес], сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищеца в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6