РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102990 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** представлявано от изп.
директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „***” гр.
С., Булстат ***, регистрирано с номер в единния регистър ***, представлявано от адв.
Х.Х. И., САК, с peг. № ***, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. С., *** СРЕЩУ: Н.
Н. И.,ЕГН **********,с адрес: гр. Б. ***.
От съда се иска да се приеме за установено, че Н. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, дължи на “Юробанк България” АД, ЕИК: ***, следните суми: 902,10
лв. (деветстотин и два лв. и десет ст.) - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 22.10.2020 г. до окончателно изплащане
на вземането; 168,55 лв. (сто шестдесет и осем лв. и петдесет и пет ст.) —
възнаградителна лихва за периода 15.10.2015 г. - 23.09.2020 г.; 76,23 лв. (седемдесет и
шест лв. и двадесет и три ст.) - такси за периода 21.01.2015 г. - 14.10.2020 г., както и
25,46 лв. (двадесет и пет лв. и четиридесет и шест ст.) - застраховки за периода
28.01.2015 г.- 14.10.2020 г. по Договор за кредитна карта „Euroline“ от 01.06.2005 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6559/2020г. по описа на БРС.
Твърди се, че на 09.06.2005 г. процесната карта е използвана от ответника за
покупка на стока на изплащане-12 бр. вноски от търговски обект на „Технополис
България“ ООД, ЕИК ***, находящ се в гр. Б., ***. Извършеното плащане към
търговеца се явява точно изпълнение от кредитора на заявеното в договора /графа
1
„първа транзакция“/ от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и
преведена упоменатата сума, представляваща покупка на вноски.
В процесния случай, претендираната главница в размер на 902,10 лв. е
формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от
тях са приспаднати направените от длъжника погашения.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
Банката-ищец (като правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД) е упражнила
правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта, поради
неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения, с краен срок за плащане съответно 09.10.2015 г. и 09.11.2015 г. и е обявила
цялото задължение на длъжника - картодържател за незабавно изискуемо и дължимо.
Волеизявлението на Банката за това е материализирано в писмо с изх. №
9997/21.09.2020 г.. изпратено до ответника на посочения в договора адрес, като същото
е получено на 23.09.2020 г. от г-жа Н. И.а — съпруга на адресата.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответната страна. Оспорва се предявения иск, като се твърди, че не се дължат
претендираните с исковата молба суми, тъй като са погасени по давност и за тях е
изтекла петгодишна погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че
правоприемството на ищеца не е съобщено на ответника и той обективно не знае на
кого да изпълни.
Възразява се, че кредитната карта е издадена и че същата е получена от
ответника, както и че той е извършвал транзакции, възползвайки се от предоставения
кредитен лимит. Липсват данни кредитната карта да е била връчена на ответника,
същата да е активирана и да са извършвани транзакции. Ищцовото дружество не
предоставя договор на ответника, а „Заявление за издаване на кредитна карта" от
01.06.2005год, което не съдържа информация относно вида на кредита, номер на
кредитната карта, активирането , както и нейния лимит. Неясно е как ищецът е
определил кредитен лимит в размер на 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева).
Възразява се, че на ответника са предоставени Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти и същите са изрично потвърдени от него. В
приложените документи не е посочена действителната обща сума, дължима от
потребителя, която да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Не е изготвен, приет и приложен погасителен план. Неясно и недоказано е как
ищецът е определил главница в размер на 902, 10 лв. Като доказателство е представено
към исковата молба „Детайлно извлечение за извършени плащания,, от процесната
карта за покупки на стоки от 09.06.2005 год. от „Технополис България" ООД, което не
изхожда от ищеца и се възразява срещу приемането му по настоящото дело.
2
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал., 1
във вр. чл. 240 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 6559 / 2020 г. по описа на БРС, по
което е издадена заповед № 260936 от 10.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от общо 902,10 лв. главница, 168,55 –
възнаградителна лихва за периода 15.10.2015г. – 23.09.2020г., 76,23 лева – такси и
25,46 лева – застраховка. Заповедта е приета за връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че
за ищеца-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
От представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "Euroline"
от 01.06.2005 г. и Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта "Euroline"
се установява, че "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е предоставил на ответника, като
кредитополучател и картодържател кредитна карта, с одобрен кредитен лимит в размер
на 2900 лева. С договор за продажба на предприятие, с нотариална заверка на
подписите на страните от 24.03.2005 г., издателят на кредитната карта "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД е продал картовото си предприятие на ищеца – тогава с
наименование "Българска пощенска банка" АД, променено на "Юробанк И Еф Джи
България" АД и впоследствие на "Юробанк България" АД. Така, на основание чл. 5.3
вр. чл. 2 от договора, ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и
използване на кредитни карти "Euroline", по които преди прехвърлянето е било
дружеството "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, включително и по процесното
заявление за издаване на кредитна карта "Euroline" от 01.06.2005 г. Съдът приема, че
ответникът е уведомен за прехвърлянето с приложеното по делото писмо /стр.30 от
делото/ с изх. № 9997/21.09.2020 г., от пълномощник на ищцовото дружество,
адресирано до ответника, с което последният е уведомен, че е в просрочие на две
последователни плащания по месечни извлечения от 09.10.2015 г. и 09.11.2015 г.,
дължими по договор за кредитна карта "Euroline", поради което и на основание ОУ,
цялото му задължение в размер на 1172,34 лв. е обявено за незабавно изискуемо и
дължимо, като се прекратява действието на договора. Писмото е изпратено с известие
3
за доставяне, от което е видно, че е получено на 23.09.2020 г. от Н. И.а – съпруга на
ответника.
С оглед изложеното съдът намира за доказано съществуването на
облигационно правоотношение между страните по посочения договор, както и
изричното приемане на общите условия /неразделна част от договора/ от
кредитополучателя, както и че кредиторът надлежно е прекратил договора между
страните и обявил вземането по него за изцяло изискуемо.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответната страна, че
между страните липсва сключен договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта,
както и че кредитна карта не е издавана, същата не е получена от ответника и
последния не е извършвал трансакции с нея. От представената от ищеца вносна
бележка от 05.08.2019г. безспорно се установява, че ответникът И. е направил вноска в
размер на 200 лева по сметката, обслужваща кредитната карта. Плащането на сумата е
извършено на каса в банката – кредитор, лично от И., а вносната бележка носи неговия
подпис. Всичко това доказва изпълнение по процесния договор от страна на ответника,
както и че последният е усвоявал предоставения кредит, след което е погасявал
месечните вноски.
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на дължимите суми.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице Т.Д. по извършената
съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице е компетентно по
поставените му задачи, заключението му е пълно, обосновано и безпротиворечиво и не
се опровергава от други събрани по делото доказателства. Експертизата е съобразена и
с извършените плащания по договора за кредитна карта, които са взети предвид при
изчисляване размера на задължението. От заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза се установява, че в периода 09.06.2005 г. – 26.03.2009 г.
ответникът периодично е теглил средства и е извършвал плащания от предоставения
кредит чрез карта № 377758799769037, като още на 09.06.2005г. е направил покупка на
стоки на 12 броя вноски от търговски обект „Технополис“. Внасяни са и различни по
размер суми за погасяване на кредита. Ищецът претендира процесните вземания като
твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на две
поредни дължими вноски съгласно издадените месечни извлечения от 09.10.2015 г. и
09.11.2015 г. От заключението на вещото лице се установява, че последното извършено
от ответника плащане за 2015 г. е на 01.09.2015 г. След тази дата следващо плащане е
извършено едва на 05.08.2019 г. С цитираното писмо, връчено на съпругата на
ответника на 23.09.2020 г., ищецът го е уведомил, че разваля договора и обявява
4
цялото договорно задължение за предсрочно изискуемо. Съгласно т.15.1."а" и т.15.2.
кредиторът има право да прекрати договора и да обяви картата за невалидна в случай,
че картодържателят не е платил минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, като в този случай цялото задължение на картодържателя става
незабавно изискуемо. На основание т.16.1. и 2. съдът приема, че ищецът редовно е
изпълнявал месечното си задължение да изпраща на ответника месечни извлечения. С
посочените клаузи страните са договорили, че ако в срок от 60 дни от издаването на
месечно извлечение, картодържателят не уведоми писмено дружеството, че не е
получил съответното месечно извлечение, то се счита получено, освен ако не бъде
доказано друго в съда; споразумели са се също, че съхраняваните в автоматизираната
система на дружеството месечни извлечения представляват валидно доказателство за
задълженията на картодържателя; ако в срок от 30 дни от получаването на месечно
извлечение или каквото и да е друго писмено известие от дружеството относно
задължения на картодържателя последният не оспори писмено размера на
задълженията, се счита, че той ги е приел безспорно и същите са изискуеми. При тези
доказателства и липсата на оспорване съдът приема, че ответникът не е извършил
плащания на дължими вноски по две последователни месечни извлечения – за
месеците октомври и ноември 2015 г., което се установява и от извършената
експертиза. Поради неплащането, за ищеца е възникнало потестативното право да
прекрати договора и да обяви насрещните задължения на ответника за предсрочно
изискуеми. Ищецът валидно е упражнил това свое право като е уведомил ответника
писмено – с представеното по делото писмо с изх. № 9997/21.09.2020г., получено от Н.
И.а – съпруга на ответника на 23.09.2020 г. Тази дата е и момента на настъпване на
изискуемостта на процесното задължение. Тъй като по делото не се представят
доказателства в 30-дневен срок от получаването на това писмено изявление ответникът
да е оспорил посочените в него размери на задълженията му, на основание т.16.1."б" от
общите условия следва да се приеме, че задълженията на ответника са в посочените в
писмото размери, а именно 1 172,34 лв., от които 902,10 лева – главница по договора;
168,55 лв. – договорна лихва; 76,23 лв. – такси и 25,46 лв. застраховки. Тези посочени
от кредитора размери съвпадат и с установените от вещото лице размери на
изискуемите задължения.
По отношение възражението на ответника за нищожност на договора, поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съдът намира същото за
неоснователно . Действащият Закон за потребителския кредит, на който ответникът се
основава, е в сила от 2010г., а първата му редакция е в сила от 01.10.2006г., т.е
посоченият нормативен акт не е приложим в настоящия случай. Към 01.06.2005г.,
когато е подписан договорът за издаване на кредитна карта и общите условия към него,
е действал ЗЗППТ (отм.) В него липсват изисквания договорът за потребителски кредит
да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
5
начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по – малък от 12. Следователно, не може да бъде споделено
становището на ответника, че договорът за издаване на кредитна карта е
недействителен, поради размерът на големината на шрифта на последния, тъй като в
действащата към момента на сключването му правна уредба няма регламентирано
изискване за това.
С оглед основателността на исковете за заплащане на главница, договорна
лихва, такси и застраховки по договора, следва да бъде разгледано и възражението за
погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. С представеното по делото писмо,
получено от съпругата на ответника на 23.09.2020 г. е обявена изискуемостта на
задължението, следователно началото на давностния срок се поставя след тази дата. По
отношение на договора за заем е приложим общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД,
тъй като е налице едно неделимо плащане на заетата сума. С оглед изложеното съдът
намира, че по отношение на претендираните суми към момента на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 6559/2020 г. на БРС на 22.10.2020 г. не е изтекъл установения
пет годишен давностен срок и вземането не е погасено.
За пълнота следва да се отбележи, че последното извършено от длъжника
плащане е на 05.08.2019г. Съгласно константната съдебна практика, плащането от
страна на длъжника се приема за признаване на задължението, което съгласно чл. 116
от ЗЗД е основание за прекъсване на давността.
По изложените съображения съдът приема предявените искове за основателни
и доказани. Установи се твърдяното договорно неизпълнение на ответника,
респективно твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца в
предявените с исковата молба размери. Поради това искът следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в заповедното производство съдебни разноски в размер на 385 лв.,
включващи 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в размер на
969,47 лв., включващи 175 лв. – заплатена държавна такса, 374,47 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 220 лв. – внесен депозит за възнаграждение на особен
представител и 200 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. И.,ЕГН **********,с
адрес: гр. Б. ***, че в полза на "Юробанк България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ***, представлявано от М. В. - прокурист и Д. Ш. –
изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми: 902,10 лв. (деветстотин
и два лв. и десет ст.) - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 22.10.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането; 168,55 лв. (сто шестдесет и осем лв., петдесет и пет ст.) — възнаградителна
лихва за периода 15.10.2015 г. - 23.09.2020 г.; 76,23 лв. (седемдесет и шест лв., двадесет
и три ст.) - такси за периода 21.01.2015 г. - 14.10.2020 г., както и 25,46 лв. (двадесет и
пет лв., четиридесет и шест ст.) - застраховки за периода 28.01.2015 г.- 14.10.2020 г. по
Договор за кредитна карта „Euroline“ от 01.06.2005 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение № 260936/10.11.2020г. по ч.гр.д.№6559/2020г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. Н. И., ЕГН **********,с адрес: гр. Б. *** да заплати на
"Юробанк България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***,
представлявано от М. В. - прокурист и Д. Ш. – изпълнителен директор, сумата от
969,47 лв. (деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи направените по делото съдебно - деловодни разноски, както и сумата
от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) - представляващи направените разноски по
ч.гр.д. № 6559/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7