Разпореждане по дело №236/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

                           Р А З П  О Р Е Ж Д А Н Е

 

Номер 808                           28.07.2014 година                  ГРАД СТАРА  ЗАГОРА

 

Старозагорския окръжен съд.                               НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На  двадесет и осми юли                                                                         2014 година

В закрито заседание,  в състав :

 

 

                                    СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Драготинова

НОХД № 236/ 2014г. по описа на ОС - Ст.Загора,  за да се произнесе взе в предвид следното:

 

               Съдията докладчик след обстойно и задълбочено запознаване с материалите по делото намира, че внесеният за разглеждане в съда обвинителен акт от 10.06.2014 г. на ОП. Стара Загора не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК. Налице са допуснати на стадия на ДП съществени процесуални нарушения при привличането на обвиняемия или от прокурора при съставяне на обвинителния акт.

  І.  В постановлението за привличане и в обвинителния акт са налице противоречия, непълноти и несъответствия, накърняващи съществено правото на защита на обвиняемия и неговия защитник.

  Досежно обвинението по п.1 от ОА липсва пълно и точно описание, както и систематизиране на конкретните действия, извършени лично от подсъдимия или от други лица по негово нареждане, посочващи в какво точно се състои участието му в сдружаването с цел подправка на платежни инструменти. Налице е действително описание във фактическа последователност, на действията на обвиняемия, от които е видно, че същият е установявал контакти и е посочвал какво точно да бъде извършвано от отделните лица, участващи в описаното престъпно сдружение, но не става ясно дали някои от действията обвиняемият не е извършвал и сам за някакъв период от време или само е осъществявал контактите и е разпореждал  на другите лица от престъпното сдружение какви точно действия по подправянето да бъдат извършвани. Така например не е съвсем ясно очертан начина на получаването на информацията за съдържанието на платежните инструменти като на едно място е посочено, че това е ставало чрез скимиращи устройства, за които обв.К. лично е  разпоредил и платил за поставянето на такива в България- на лицето П.П.. На друго място – че това е ставало по електронен път като не е ясно посочено къде/на чий компютър/ е получавана и съхранявана получената по електронен път информация, както и печатащото устройство за изработката на подправените платежни инструменти и празните карти с магнитната лента, върху които е отпечатвана тази информация/ като в тази насока даже е налице противоречие между посоченото в началото на ОА, че информацията е било „ползвана” съвместно с лице на име А.В., и отразеното по- нататък, че племенника му, обв.К., е правел това по негово нареждане, без да бъде отразено в какъв период обв. сам е правел това и в какъв период това е правено от друго лице/.

 По този начин липсва пълно и ясно описание в какво се състои според прокурора изпълнителното деяние, очертаното в правната квалификация на обвинението по чл.246, ал.1 от НК - „сдружаването” с цел подправка на платежни инструменти, както и каква е ролята на подсъдимия в това сдружаване. Освен това в мотивите на ОА не е направено и разграничението между другата форма на задружна престъпна дейност- организираната престъпна група като не е посочено защо прокурорът счита, че такава не е налице в случая/ като се има предвид, че първоначалното обвинение е било точно за участие в такава група/. Не е посочено в какво точно се е изразявала ролята на обв. К. в осъществяваната съвместна престъпна дейност; какво е извършил подсъдимия К. при осъществяване на контактите с отделните лица, участващи в престъпното сдружение/установяване на контакти, или и самостоятелно съхраняване и обработка на получената кодирана информация от чужбина, изпращане на тази информация до други лица, които да изработват подправените платежни инструменти,  както и даването на указания във връзка с получаването, съхраняването и намирането на „специалисти” за обработката на тази информация/. Посочено е по- скоро детайлно в какво се е изразявало участието на другите лица от сдружението/ А.В., Д.К., св.К.,  племенника му- обв. К.К.,  П.П./ . От правна страна липсва анализ на правнорелевантните факти в светлината на изискванията на закона: не е посочено какво представлява „подправяне на платежен инструмент”. Декларативно е посочено  какво представлява „сдружаването” като специфична форма на приготовлението, но не е посочено защо прокурорът счита, че в случая такова е налице в светлината на изложеното по - горе.

 

На второ място, по отношение на втория пункт на обвинението по чл. 246, ал.3 от НК, липсва точно и ясно посочване на това кои вещи от очертаната доказателствена съвкупност прокурорът счита, че „са предназначени или могат да послужат за подправяне на платежни инструменти”. В тази насока е налице и фактическо противоречие между отразеното в постановлението за привличане на обвиняем от 07.03.2014 г./ л.49 т.9 от ДП № 609/ 2010 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора и текстовото изписване в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Видно от постановлението за привличане е посочено, че на 17 11.2010 г. в околностите на гр. Мъглиж, в лек автомобил…обвиняемият К. е „укривал предмети /мн. число/: изследвани и описани в техническата експертиза…. като обект № 3.8…”, за които знае, че са предназначени за подправката на платежни инструменти. В обстоятелствената част на обвинителния акт досежно този пункт на обвинението/ по чл. 246, ал.3 от НК/ е посочено, че обвиняемият е укривал предмет /ед. число/, изследван и описан в техническата експертиза…..като обект № 3.8….” Не е ясно на какво се дължи това несъответствие в описанието на обект № 3.8 и дали действително не се касае до един множествен предмет или до няколко предмети/като се има предвид, че в заключението на техническата експертиза/на стр. 58-59, том 8 от ДП/ е посочено, че това устройство представлява печатна платка с монтирани върху нея електронни компоненти, и същата е с по- ранна дата от постановлението за привличане/. Това обстоятелство е особено важно с оглед изясняването на въпроса чрез използването на коя/кои/ точно от въпросната вещ/и/  е извършено подправянето на платежните инструменти и как точно е ставало това/ оглед заключението на ТЕ, че този обект е възможно да бъде използван за четене и запис на данни от карти с магнитна лента, но и като скимиращо устройство в обект 4.43/. В диспозитива на обвинителния акт горното несъответствие и неяснота отново са повторени.  Липсват и мотиви във връзка със субективната страна на това деяние.         

  Такава неяснота е налице и досежно обвинението по п. трети, касаещ престъплението по чл. 249, ал.4, вр. с ал.3 от НК, Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, на л.6, абз. 4, е посочено, че на иззетата и изследване флаш памет под обект № 3.4…..в текстови файл с наименование …..документ….се съхранява информацията на 8 броя платежни инструменти- поредица от числа, наподобяващи записи на пътечки от банкови карти…/, а в диспозитива на ОА - че на датата 17.11.2010г. в лек автомобил….обвиняемият е съхранявал информация за съдържанието на 8 броя платежни инструменти- записи на пътечки от банкови карти …..изследвани и описани в техническата експертиза ….като обект № 3.4”.  Отново липса точно и ясно описание както на предмета на деянието/който е бил противозаконно съхраняван, респ. техническото устройство, върху което е била съхранявана тази информация/, така и на механизма на деянието, респ. в какво точно се изразяват действията по „придобиване на информация”, респ. съхраняването на придобитата информация/какви са действията, извършвани от обвиняемия лично или чрез намиране на други участници в сдружението, на които е давал разпореждания/.

          Горните неясноти , противоречия и фактически несъответствия между постановлението за привличане както и обвинителния акт, а така също и в самия ОА, правят обвинението непълно и неясно, тъй като същият не може да изпълни главното си предназначение- да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.                                                                                             

           ІІ. Освен това, видно от ОА, обвинението по пункт първи от него, е за престъпление по чл.246, ал.1 от НК, и макар че в обстоятелствената част подробно се очертава престъпната дейност на обвиняемия като такава, извършена в посочения период от време /м.септември 2010г. - 17.11.2010г./, от което става ясно, че прокурорът не повдига отделни обвинения за всяка една от конкретните дати и времеви периоди, включени в него, от правна страна не е посочено, че същото представлява  продължавано престъпление, нито пък са изложени някакви правни изводи /мотиви/ в тази насока. Във внесения за разглеждане обвинителен акт, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива, се сочи и обосновава приложението на чл.26 от НК, което се явява съществен порок на внесения обвинителен акт, налагащ връщането му за прецизиране на обвинението в предходната досъдебна фаза /тъй като не може да бъде отстранен от съда/, с повдигане на ново обвинение и изготвяне на нов обвинителен акт.

Предвид гореизложеното, налице са допуснати на фаза досъдебно производство при привличането на обвиняемия и от прокурора при съставянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения по чл. 246, ал.2 и 3 от НПК., довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник поради невъзможност да разбере обвинението в неговата цялост и пълнота.

С оглед задължителните указания на върховната съдебна инстанция,  дадени с ТР № 2/ 2002 г. на ОСНК на ВКС, раздел.4.2, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи ясно и непротиворечиво фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, към които се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението, начина на извършване на деянието,  размера на вредите, както и наличието или липсата на квалифициращите обстоятелства, се приема, че липсата на посочване на фактите от тази категория съставлява съществено  нарушение на процесуалните правила. Последното при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде и предпоставки за допускане на абсолютно процесуално нарушение. Горното представлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора за отстраняване на същото.

 Посочените допуснати на фаза досъдебно производство при привличането на обвиняемия и от прокурора при съставянето на обвинителния акт процесуални нарушения, макар и съществени, са отстраними. Поради което и с оглед задълженията си по чл.249, ал.2 във вр. с чл. 248, ал.2 т.3 от НПК съдията-докладчик следва да упражни правомощията си за връщане на делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт- за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения при спазване на горните задължителни указания, респективно ново привличане на обвиняемия, като прекрати и образуваното по настоящото дело съдебно производство.         

            

 Водим от горното и на основание чл.249, ал.2, вр. с чл. 248, ал.2 т.3 от НПК,  съдията-докладчик

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

     

 ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по настоящото дело НОХД № 236/ 2014 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.

 

 ВРЪЩА делото на прокурора за допълнително разследване - съставяне на нов обвинителен акт при отстраняване на допуснатите нарушения при съставяне на обвинителния акт и ново привличане на обвиняемия при спазване на горните задължителни указания.     

                      

 Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране пред ПАС в седемдневен срок от днес по реда на глава двадесет и втора от НПК.

 

                

                                                                 СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: